The Daily Audio Bible

¹⁷ Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. ¹⁸ Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. ¹⁹ А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. ²⁰ Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. ²¹ Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат^[a] и се насочи към планината Галаад.

Лаван преследва Яков

²² На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. ²³ Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. ²⁴ Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ ²⁵ Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.

Съюзът между Яков и Лаван

²⁶ Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? ²⁷ Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. ²⁸ Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. ²⁹ Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ ³⁰ Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ ³¹ В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ ³² Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. ³³ Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. ^34 (A)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. ^35 (B)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. ³⁶ Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? ³⁷ Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.

³⁸ Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. ³⁹ Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. ⁴⁰ Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. ⁴¹ Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. ^42 (C)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ ⁴³ Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? ⁴⁴ А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“

⁴⁵ Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. ⁴⁶ Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. ⁴⁷ Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. ⁴⁸ Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, ⁴⁹ а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. ⁵⁰ Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ ⁵¹ Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – ⁵² те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. ⁵³ Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. ⁵⁴ Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.

32 ^[b] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

² След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. ³ Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. ⁴ Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. ⁵ Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. ⁶ Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“

⁷ Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ ⁸ Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. ⁹ Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

^10 (D)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ ¹¹ Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. ¹² Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.

^24 (A)Ученикът не стои по-високо от учителя си, нито слугата – по-високо от господаря си. ²⁵ Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата – като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, колко повече това ще сторят с домашните му! ^26 (B)(C)И тъй, не се бойте от хората, защото няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае. ²⁷ Което ви говоря на тъмно, оповестете го на светло, което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите.

²⁸ Не се бойте и от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но повече се бойте от Този, Който може и душата, и тялото да погуби в ада. ²⁹ Не се ли продават две врабчета за един асарий? И въпреки това ни едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец. ^30 (D)А на вас дори и всички косми по главата са преброени. ^31 (E)Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от много врабчета.

^32 (F)И тъй, всеки, който Ме признае пред хората, и Аз ще го призная пред Своя небесен Отец. ^33 (G)А който се отрече от Мене пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Своя небесен Отец.

^34 (H)Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята – не мир дойдох да донеса, а меч. ^35 (I)Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. ^36 (J)Врагове на човека ще станат собствените му домашни.

^37 (K)Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. ^38 (L)Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене. ^39 (M)Който се опита да запази живота си, ще го загуби, а който е загубил живота си заради Мене, ще го придобие.

^40 (N)Който вас приема, Мене приема. А който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. ⁴¹ Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник. ^42 (O)И който напои един от тези ученици като Мой ученик само с чаша студена вода, истината ви казвам, няма да загуби наградата си.“

11 И когато Иисус привърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в техните градове^[a].

Свидетелството на Иисус Христос за Йоан

^2 (P)(Q)А когато Йоан чу в затвора за делата на Христос, изпрати двама от своите ученици ³ да Го попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде^[b], или друг да очакваме?“ ⁴ В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: ^5 (R)слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества. ⁶ Блажен е този, който не се съблазни поради Мене.“

Упование в Божията милост

13 За първия певец. Псалом на Давид.

^16 (A)Дълъг живот е в дясната ѝ ръка; богатство и слава са в лявата ѝ ръка^[a]. ¹⁷ Нейните пътища са приятни пътища, а всичките ѝ пътеки са благополучни. ^18 (B)Тя е дървото на живота за онези, които се държат здраво за нея. И блажени са онези, които се придържат към нея.