The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NLT. Switch to the NLT to read along with the audio.
18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. 19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. 20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. 21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ 22 (A)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ 23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. 24 (B)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. 25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. 26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. 27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. 28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ 29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: 30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. 31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че 32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. 33 А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. 34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ 35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. 36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ 37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ 38 (C)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
Братята заедно с Вениамин отново в Египет
43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. 2 А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ 3 А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. 4 Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, 5 а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ 6 Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ 7 А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ 8 (D)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. 9 Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. 10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ 11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. 12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! 13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек! 14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15 И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. 16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ 17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. 18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ 19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: 20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, 21 (E)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. 22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ 23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. 24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. 25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. 26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. 27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ 28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. 29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ 30 (F)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. 31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ 32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. 33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. 34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.
Притча за мрежата
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50 и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“
51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“
Иисус Христос отхвърлен от Назарет
53 (A)Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 (B)Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 (C)Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 (D)И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Посичане на Йоан Кръстител
14 (E)В онова време до четвъртовластника[a] Ирод дойде мълвата за Иисус. 2 (F)Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“
3 (G)(H)Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип, 4 (I)понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“ 5 (J)Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.
6 А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много. 7 Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска. 8 А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“ 9 Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат. 10 Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата. 11 И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си. 12 И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.
16 (A)Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.
17 Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,
18 избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.
19 Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.
20 Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.
21 Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,
22 защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;
23 защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.
24 Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.
25 Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.
26 Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния – безупречно.
27 Към чистия си чист;
към развратения – според развратеността му,
28 (B)защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.
29 (C)Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.
30 С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.
31 (D)Бог – Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.
32 (E)Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?
33 Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,
34 (F)прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,
35 учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.
36 Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.
7 Най-важното е мъдростта: придобивай мъдрост и постигай разум с цялото си имущество! 8 Цени я високо и тя ще те въздигне. Тя ще те прослави, ако я прегърнеш, 9 (A)ще постави на главата ти венец на слава, ще ти даде великолепна корона.
10 (B)Сине, слушай и приеми думите ми, тогава годините на живота ти ще се умножат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.