The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
Яков пристига в Египет
46 И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак. 2 А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“ 3 Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ; 4 Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“ 5 След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат. 6 (A)И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет – Яков и роднините му. 7 Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.
8 (B)Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет – Яков и синовете му. Рувим, първородният на Яков. 9 Синове на Рувим: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми. 10 Синове на Симеон: Йемуил и Ямин, Охад и Яхин, Цохар и Саул, син от ханаанка. 11 Синове на Левий: Гирсон, Каат и Мерари. 12 (C)Синове на Юда: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара. Ир и Онан умряха още в ханаанската земя. Синове на Фарес бяха: Есром и Хамул. 13 Синове на Исахар: Тола и Фува, Йов и Шимрон. 14 Синове на Завулон: Серед, Елон и Яхлеил. 15 Това са синове на Лия, които тя роди на Яков в Месопотамия. Освен тях роди и дъщеря му Дина. Всички те, синове и дъщери, бяха тридесет и трима. 16 Синове на Гад: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Арод и Арели. 17 Синове на Асир: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове на Бриа: Хевер и Малхиил. 18 Това са синовете от Зелфа, която Лаван беше дал на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков шестнадесет деца. 19 Синове на Яков от жена му Рахил са Йосиф и Вениамин. 20 (D)В египетската земя Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф Манасия и Ефрем. 21 Синове на Вениамин: Бела, Бехер и Ашбел, Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард. 22 Това са синове, които Рахил роди на Яков, всичко четиринадесет души. 23 Син на Дан: Хушим. 24 Синове на Нефталим: Яхцеил и Гуни, Йецер и Шилем. 25 Това са синовете на Вала, която Лаван беше дал на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков седем деца. 26 Всички, които дойдоха с Яков в Египет, негови потомци, без снахите му, бяха всичко шестдесет и шест души. 27 (E)На Йосиф в Египет се родиха две деца. Всички, дошли в Египет с Яков, бяха седемдесет.
28 Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем. 29 (F)И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му. 30 Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“ 31 (G)Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене. 32 Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот. 33 А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате, 34 а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“
47 Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем. 2 И взе от братята си петима и ги представи на фараона. 3 Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“ 4 И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“ 5 А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе. 6 египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“ 7 Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона, 8 а той попита Яков на каква възраст е. 9 (H)Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“ 10 Яков благослови отново фараона и си излезе. 11 (I)Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът. 12 Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.
Гладът в египетската земя
13 А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад. 14 Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца. 15 Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“ 16 Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“ 17 И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година. 18 И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си. 19 Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“ 20 Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона. 21 И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет. 22 Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си. 23 И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята. 24 Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“ 25 Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“ 26 (J)И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона. 27 А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
Благословията на Яков
28 Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя. 29 (K)Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет! 30 Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му. 31 Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.
Божии заповеди и човешки предания
15 (A)Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха: 2 (B)„Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“ 3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание? 4 (C)Защото Бог е заповядал: ‘Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.’ 5 А вие казвате: ‘Ако някой каже на баща си или на майка си: «Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма», 6 той може и да не зачете баща си или майка си.’ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед. 7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите: 8 (D)‘Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене; 9 (E)и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби’.“
Кое прави човека нечист
10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 (F)Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 (G)А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Вярата на една езичница
21 (H)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (I)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (J)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
Величието на Бога в творението
19 За първия певец. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
3 Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание
4 без говор или думи,
без да се чува гласът им.
5 (B)Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи – до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.
6 И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.
7 То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.
8 (C)Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
11 (D)Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.
12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.
13 Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
14 Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.
15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!
14 (A)Не стъпвай в пътеката на нечестивите и не ходи в пътя на лошите. 15 Отбегни го, не минавай по него, отстрани се от него и не го пресичай, 16 защото те не заспиват, докато не сторят зло, и сън не ги хваща, докато не спънат някого. 17 Защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от неправда.
18 Но пътеката на праведните е като бляскава светлина, която свети все по-силно към пладне. 19 А пътят на нечестивите е като тъмнина – те не знаят в какво ще се спънат.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.