The Daily Audio Bible

¹⁷ И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката ¹⁸ и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; ¹⁹ а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. ²⁰ Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. ²¹ Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. ²² После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; ²³ но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, ²⁴ които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ ²⁵ Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. ²⁶ Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. ²⁷ Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. ²⁸ Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. ²⁹ Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; ³⁰ след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. ³¹ Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. ³² А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. ³³ Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. ³⁴ По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. ³⁵ Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; ³⁶ и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

³⁷ Това се понрави на фараона и на всичките му служители. ³⁸ Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ ³⁹ И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. ^40 (A)Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ ⁴¹ И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ ⁴² Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; ⁴³ заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. ⁴⁴ И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ ⁴⁵ Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.

⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. ⁴⁷ А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. ⁴⁸ И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. ⁴⁹ Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. ⁵⁰ Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. ⁵¹ Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, ⁵² а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ ⁵³ Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, ^54 (B)настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. ⁵⁵ Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ ⁵⁶ Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. ⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Братята на Йосиф идват в Египет за храна

42 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? ^2 (C)Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ ³ Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; ⁴ Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. ⁵ И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. ⁶ А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. ⁷ Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ ⁸ Йосиф разпозна братята си, но те него – не. ^9 (D)Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ ¹⁰ А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; ¹¹ ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ ¹² Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ ¹³ А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ ¹⁴ Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. ¹⁵ Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. ¹⁶ Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ ¹⁷ И ги затвори за три дена.

Притча за житото и плевелите

²⁴ Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. ²⁵ Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. ²⁶ А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. ²⁷ Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ ²⁸ А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ ²⁹ Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. ^30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“

Притча за синаповото зърно

^31 (B)(C)Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. ^32 (D)То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

Притча за кваса

^33 (E)Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

³⁴ Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, ^35 (F)за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

³⁶ Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ ³⁷ А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. ^38 (G)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. ^39 (H)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. ⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: ^41 (I)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, ^42 (J)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

⁴⁴ Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. ⁴⁵ Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. ⁴⁶ Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

Бог е единственият спасител

18 ^(A)За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

^2 [a] Тогава той каза:

Мъдростта е най-добрата и сигурна придобивка

4 Синове мои, вслушайте се в бащината поука и внимавайте да се научите на разум, ² защото ви дадох добро учение. Не изоставяйте моето наставление. ³ Тъй като бях син на баща си, нежен и едничък на майка си, ⁴ тогава той ме поучаваше и казваше: „Нека сърцето ти задържи думите ми. Спазвай заповедите ми и живей!“ ⁵ Придобивай мъдрост, придобивай разум! Не забравяй това и не се отклонявай от думите ми! ⁶ Не я изоставяй и тя ще те пази; обичай я и тя ще те закриля.