The Daily Audio Bible
Today's audio is from the ESV. Switch to the ESV to read along with the audio.
Бягство на Мойсей в мадиамската земя
11 В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си[a] и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му. 12 Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка. 13 Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“ 14 (A)А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“ 15 (B)Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей.
Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец. 16 (C)Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща. 17 Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им. 18 Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“ 19 Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“ 20 Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“ 21 На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора. 22 (D)Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя[b].“
23 След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога. 24 (E)Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков. 25 Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.
Призоваване на Мойсей
3 (F)Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив. 2 (G)Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя – ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря. 3 Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“ 4 Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“ 5 (H)Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“ 6 (I)И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му 8 и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци. 9 Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните. 10 (J)И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“ 11 Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“ 12 (K)Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил – когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“
13 (L)След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: ‘Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.’ А те ще ме попитат: ‘Как Му е името?’ Какво тогава да им кажа?“ 14 (M)(N)Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният – Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: ‘Вечният – Този, Който съм, ме изпрати при вас.’“ 15 Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.’
16 Иди, призови старейшините на Израил и им извести: ‘Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ми се яви и каза: Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. 17 Затова реших: ще ви избавя от потисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, в земя, където текат мляко и мед.’ 18 Когато те се съгласят с тебе, ще отидете ти и старейшините на Израил при египетския цар и ще му кажете: ‘Господ, Бог на евреите, ни срещна. А сега ние искаме да отидем на три дни път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.’ 19 Но Аз зная, че египетският цар няма да ви позволи да отидете, ако не бъде принуден насила. 20 Тогава ще простра ръката Си и ще накажа Египет с всички Мои чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне. 21 Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ. А когато тръгнете, няма да тръгвате с празни ръце: 22 (O)всяка жена да измоли от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни украшения и дрехи, предайте ги на синовете и дъщерите си и така ще оберете египтяните.“
10 (A)А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ 11 Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. 12 (B)Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“ 13 (C)Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител.
Изцеляване на бесноват младеж
14 (D)Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него 15 и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода. 16 Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“ 17 (E)А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“ 18 Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.
19 Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“ 20 (F)А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: ‘Премести се оттук там!’ – И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас. 21 А този род[a] се прогонва само с молитва и с пост[b].“
Второ предсказание за страданията и възкресението
22 (G)(H)А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце 23 (I)и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много.
Данъкът за храма
24 (J)А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“ 25 Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък – от своите синове или от чуждите?“ 26 Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени. 27 Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“
Страдания и прослава на Месия
22 За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.
2 (A)[a] Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.
3 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем – но няма покой за мене.
4 Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.
5 На Тебе се уповаваха нашите предци –
уповаваха се и Ти ги избавяше;
6 към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.
7 Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.
8 (B)Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:
9 (C)„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“
10 Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.
11 (D)На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.
12 (E)Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.
13 Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,
14 (F)разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.
15 Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.
16 Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.
17 Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.
18 Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.
7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до входа на дома ѝ, 9 за да не дадеш силата си на други и годините си на жесток човек; 10 (A)за да не насища чужди твоята сила и трудът ти да не отива за чужд дом. 11 И накрая ще охкаш, когато плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, 12 и ще кажеш: „Защо мразех поучението и сърцето ми презираше упрека; 13 защо не се вслушах в гласа на своите учители и не скланях ухото си към моите наставници? 14 Почти изпаднах във всякакво зло сред култовото събрание и обществото!“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.