The Daily Audio Bible

Времена на граждански и религиозен смут

Миха и неговото капище

17 В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха. ² Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене – аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“ ³ Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан – излят кумир. И така, давам ти го обратно.“ ⁴ Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха. ⁵ И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник. ^6 (A)В онези дни в Израил още нямаше цар – всеки правеше това, което смяташе за правилно.

⁷ Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит. ⁸ Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина. ⁹ Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“ ¹⁰ А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“ ¹¹ Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син. ¹² Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха. ¹³ Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“

Капище в Дановото племе

18 ^(B)В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена. ² Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха. ³ Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“ ⁴ Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“ ⁵ Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“ ⁶ Свещеникът им каза: „Вървете с мир – пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“

⁷ Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци – тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо. ⁸ Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“ ⁹ Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя. ¹⁰ Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“

^11 (C)И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол – шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹² Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан^[a]. То се намира оттатък Кириат-Ярим. ¹³ Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.

¹⁴ И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“ ¹⁵ Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха. ¹⁶ Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата, ¹⁷ петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия. ¹⁸ Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“ ¹⁹ Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“ ²⁰ Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.

²¹ Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи. ^22 (D)Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци ²³ и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“ ²⁴ Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: ‘Какво става с тебе?’“ ²⁵ Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“ ²⁶ След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.

^27 (E)Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън. ²⁸ Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него. ²⁹ Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков – а преди това този град се наричаше Лаис. ^30 (F)Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен. ³¹ Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.

Беседата с Никодим

3 ^(A)Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец. ^2 (B)Той дойде нощем при Иисус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“ ^3 (C)Иисус му отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Божието царство.“ ⁴ Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ ⁵ Иисус отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. ^6 (D)Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. ⁷ Не се чуди, че ти казах: ‘Трябва да се родите свише’. ^8 (E)Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.“ ⁹ Тогава Никодим Го запита: „Как може да стане това?“ ¹⁰ Иисус му отговори: „Ти си известен учител в Израил и не знаеш ли това? ^11 (F)Истината, истината ти казвам: ние говорим за това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, а вие не приемате свидетелството ни. ¹² Щом не вярвате, когато ви говорих за земните работи, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? ^13 (G)Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син човешки, Който е на небето.

^14 (H)И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат, ¹⁵ та всеки, който вярва в Него, да не погине^[a], а да има вечен живот. ¹⁶ Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. ^17 (I)Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. ^18 (J)Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син. ^19 (K)Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши. ^20 (L)(M)И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши^[b]. ²¹ А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“

Величието на Божието творение

^20 (A)Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия.

^21 (B)Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.