The Daily Audio Bible
Today's audio is from the EHV. Switch to the EHV to read along with the audio.
Помазване, и прояви на Саул като цар
10 (A)Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил[a]: 2 когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: ‘Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: «Какво да направя за своя син?»’ 3 Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият – три хляба, а третият – мех с вино. 4 Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях. 5 След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража[b]; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват. 6 Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек. 7 Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог. 8 Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“
9 Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден. 10 (B)Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях. 11 Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“ 12 Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“ 13 Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма. 14 И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“ 15 Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“ 16 И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.
17 След това Самуил свика народа при Господа в Масифа 18 (C)и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха. 19 А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: «Не, непременно ни постави цар.»’ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си[c].“
20 (D)Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий. 21 (E)След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха. 22 Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“ 23 (F)Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички. 24 (G)Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“
25 (H)След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом. 26 Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог. 27 (I)Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това.
Начало на царуването на Саул – победа над амонците
11 Тогава, след месец време, дойде амонецът Наас и се разположи на лагер срещу Явис в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи с нас съюз и ние ще ти служим.“ 2 В отговор амонецът Наас им каза: „Ще сключа с вас договор, но при условие че извадя на всеки от вас дясното око и чрез това навлека позор върху цял Израил.“ 3 Старейшините на Явис му казаха: „Дай ни срок седем дена, за да изпратим пратеници по цялата израилска област. Не дойде ли никой да ни помогне, ще се съгласим с тебе.“ 4 Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака.
5 И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис. 6 (J)Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно. 7 (K)Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек. 8 Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи. 9 Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: ‘Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ’.“
Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха. 10 Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“ 11 На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.
12 (L)Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: ‘Саул ли ще царува над нас?’ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“ 13 (M)Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“ 14 Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“ 15 Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.
43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си. 44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден. 45 (A)У пророците е писано: ‘Всички ще бъдат научени от Бога.’ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене. 46 (B)Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец. 47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот. 48 Аз съм хлябът на живота. 49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха. 50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре. 51 (C)Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
52 Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“ 53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си. 54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. 55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие. 56 (D)Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз – в него. 57 (E)Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене. 58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха – онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
59 Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60 Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“ 61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява? 62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди? 63 (F)Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот. 64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде. 65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
66 Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.
Изповедта на апостол Петър
67 А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ 68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. 69 (G)И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог[a].“ 70 (H)Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“ 71 (I)Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
Благодарност към Избавителя – Бога
107 (A)Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!
2 Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка
3 (B)и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.
4 (C)Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;
5 търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.
6 (D)Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,
7 (E)поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.
8 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
9 (F)защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.
10 Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,
11 защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.
12 (G)Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.
13 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;
14 (H)изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.
15 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;
16 (I)защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.
17 Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.
18 Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.
19 Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;
20 (J)изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.
21 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
22 Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!
23 Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,
24 виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:
25 (K)по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;
26 изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;
27 въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.
28 (L)Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.
29 (M)Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.
30 Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.
31 Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!
32 Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!
33 (N)Той превръща реки в пустиня
и водни извори – в суха земя,
34 (O)земя плодородна – в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.
35 (P)Той превръща пустиня в езеро
и суха земя – във водни извори;
36 и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;
37 (Q)засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.
38 (R)Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.
39 При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.
40 (S)Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.
41 (T)А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.
42 (U)Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.
43 (V)Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.