The Daily Audio Bible

Давид отново пощадява Саул

26 ^(A)Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават. ² Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил. ³ И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята. ⁴ Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал^[a]. ⁵ Давид стана^[b] и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.

^6 (B)Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“ ⁷ Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него. ⁸ Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“ ^9 (C)Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“ ¹⁰ Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа. ¹¹ Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“ ¹² Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.

¹³ Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние. ¹⁴ И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“ ¹⁵ Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар. ¹⁶ Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“

¹⁷ Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“ ¹⁸ И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене? ¹⁹ А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: ‘Иди да служиш на други богове!’ ²⁰ И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“

²¹ А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“ ²² Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе. ²³ И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа. ²⁴ И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“ ^25 (D)Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.

Давид при филистимците

27 И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“ ^2 (E)Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах. ³ И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени – йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена. ⁴ Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.

⁵ А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“ ⁶ В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес. ^7 (F)Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца. ⁸ И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.

⁹ Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус, ¹⁰ Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“. ¹¹ И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: ‘Така направи Давид!’“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна. ¹² Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“

28 В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“ ² А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“

Саул при заклинателката в Ен-Дор

^3 (G)А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите. ⁴ Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй. ⁵ Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно. ^6 (H)Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше – нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците. ⁷ И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“

⁸ Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул ѝ каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“ ⁹ А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул – изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“ ¹⁰ А Саул ѝ се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“ ¹¹ Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“ ¹² Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“ ¹³ А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“ ¹⁴ Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.

¹⁵ А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“

¹⁶ Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел? ^17 (I)Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид. ^18 (J)Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес. ^19 (K)И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“

²⁰ Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ. ²¹ Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза. ²² А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“ ²³ Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото. ²⁴ А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити. ²⁵ Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.

Възкресяване на Лазар

11 ^(A)Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта. ^2 (B)А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си. ³ Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“ ^4 (C)Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“ ⁵ А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар. ⁶ Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше. ⁷ След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“ ^8 (D)Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“ ^9 (E)Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. ¹⁰ А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“

^11 (F)Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“ ¹² Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“ ¹³ Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън. ¹⁴ Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря. ¹⁵ Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“ ¹⁶ Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“

¹⁷ Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба. ¹⁸ А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия. ^19 (G)Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат. ²⁰ Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи. ^21 (H)Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. ²² Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“ ²³ Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“ ²⁴ Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“ ^25 (I)Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее. ²⁶ Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“ ^27 (J)Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“

²⁸ Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“ ²⁹ Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него. ³⁰ Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта. ³¹ Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.

^32 (K)А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“ ³³ Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано ³⁴ рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“ ³⁵ Иисус се просълзи. ³⁶ Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“ ^37 (L)Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“

³⁸ Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък. ³⁹ Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“ ⁴⁰ Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“ ^41 (M)Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият^[a]. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. ^42 (N)Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“ ^43 (O)След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“ ⁴⁴ И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“

Заговор за убийството на Иисус Христос

^45 (P)Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него. ⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.

⁴⁷ Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса. ⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“ ^49 (Q)Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате, ⁵⁰ нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“ ^51 (R)Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа; ⁵² и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца. ^53 (S)И от този ден те се сговориха да Го убият.

⁵⁴ Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.

Призив за възхвала

²² Където няма обсъждане, намеренията пропадат, а при множество съветници те се утвърждават.

²³ Човек изпитва радост от подходящия отговор на устата си, а колко добра е думата, казана навреме!