The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NIV. Switch to the NIV to read along with the audio.
Възцаряване на Давид
Смъртта на Саул
1 (A)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. 2 (B)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята 3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ 4 (C)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ 5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ 6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. 7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. 8 Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. 9 След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ 10 (D)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“
11 Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. 12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. 13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ 14 (E)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ 15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. 16 (F)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“
Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан
17 Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, 18 (G)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:
19 „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!
Как паднаха героите!
20 (H)Не възвестявайте това в Гет,
не го разгласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се радват филистимските дъщери,
за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21 Проклети бъдете, планини Гелвуй!
Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,
нито реколта да има по нивите ви,
защото там бяха захвърлени щитовете на героите,
щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22 (I)Без кръв от убити,
без поразени тела на храбри воини
не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан
и мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23 Саул и Йонатан,
обични и почитани през живота си бяха те,
не се разделиха и в смъртта си.
Бяха по-бързи от орли,
по-силни от лъвове.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения
и кичеше със златни накити дрехите ви.
25 Как паднаха в битка най-храбрите!
Загина Йонатан върху планините.
26 Жалея за тебе, братко Йонатане –
ти ми беше много скъп.
Твоята обич за мене беше прекрасна
като обич на жена.
27 Ах, как паднаха жертва героите,
как погинаха бойните оръжия!“
Помазване на Давид за цар
2 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ 2 (J)И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. 3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. 4 (K)Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.
Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. 5 Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул[a] и сте го погребали[b]. 6 Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. 7 И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“
8 Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим 9 и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. 10 Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.
Давид налага своята власт
11 (L)Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца.
Елините искат да видят Иисус Христос
20 Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини. 21 (A)Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“ 22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус. 23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки. 24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод. 25 (B)(C)Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. 26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
Иисус Христос говори за Своята смърт
27 (D)Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: ‘Отче, избави Ме от този час’? Но затова и дойдох – за този час. 28 Ще кажа: ‘Отче, прослави името Си!’“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“ 29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“ 30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас. 31 (E)Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън. 32 (F)(G)И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“ 33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34 Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“ 35 (H)Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас[a]. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината[b].“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
Неверието на юдеите
37 Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него, 38 (I)за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“ 39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още: 40 (J)„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исаия, когато[c] беше видял славата Му и беше говорил за Него. 42 (K)Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата; 43 (L)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
Осъждане поради неверие
44 (M)А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил. 45 (N)Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил. 46 (O)Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене. 47 (P)Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света. 48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден. 49 (Q)Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя. 50 (R)И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“
19 Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.
20 (A)„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“
21 Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.
22 (B)(C)Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:
23 това е от Господа
и е чудо в нашите очи.
24 Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.
25 О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!
26 (D)Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.
27 Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.
28 Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.
29 Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.