The Daily Audio Bible

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

29 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. ² Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. ³ И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ ^4 (A)Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? ^5 (B)Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“

⁶ Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. ⁷ Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ ⁸ Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ ⁹ Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. ¹⁰ А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[a]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ ¹¹ И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[b] в Йезреел.

Давидовият поход срещу амаликитците

30 И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха, ² но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си. ³ Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени. ⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. ^5 (C)Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. ⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

^7 (D)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. ⁸ А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“ ⁹ И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха. ¹⁰ А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор. ¹¹ Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода. ¹² Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи. ¹³ И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена. ¹⁴ Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“ ¹⁵ Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“ ¹⁶ Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя. ¹⁷ Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха. ¹⁸ Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени. ¹⁹ Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко. ²⁰ И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“

²¹ И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги. ²² Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“ ²³ Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. ^24 (E)И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ ²⁵ И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.

²⁶ Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“, ²⁷ – на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир, ²⁸ които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа, ²⁹ и на онези, които са в Рахал^[c], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове, ³⁰ на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах ³¹ и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.

Смъртта на Саул и на синовете му

31 ^(F)А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй. ^2 (G)Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа. ³ Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях. ^4 (H)Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него. ⁵ Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него. ^6 (I)Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора. ⁷ Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.

⁸ И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй. ^9 (J)Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си. ¹⁰ Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан. ^11 (K)Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул, ^12 (L)вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха. ¹³ Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.

⁵⁵ Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят. ^56 (A)Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“ ⁵⁷ А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.

Помазване на Иисус Христос във Витания

12 ^(B)(C)Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият^[a] Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. ^2 (D)Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.

^3 (E)Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото. ⁴ А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече: ⁵ „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“ ^6 (F)Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там. ⁷ Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми. ^8 (G)Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“

⁹ Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите. ¹⁰ А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар, ^11 (H)защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.

Влизане на Иисус Христос в Йерусалим

^12 (I)На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим, ^13 (J)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“ ¹⁴ А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

^15 (K)„Не бой се, дъще Сионова^[b]! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“ ^16 (L)Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него. ¹⁷ Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото. ¹⁸ Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо. ^19 (M)А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“

Прослава на Божията милост и премъдрост

²⁴ За мъдрия пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.

²⁵ Господ ще съсипе дома на горделивия, а ще утвърди междата на вдовицата.

²⁶ Лошите замисли са отвратителни пред Господа, а чистите думи са му приятни.