The Daily Audio Bible

²² Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието, ²³ той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен. ²⁴ Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам^[a]. Вие изкушавате народа, който вярва в Господа. ²⁵ Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.

^26 (A)А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.

Пророк възвестява съдбата на дома на Илий

^27 (B)И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: ‘Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона? ^28 (C)От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове? ²⁹ А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.’ ³⁰ Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: ‘Аз наистина бях казал: «Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.»’ Но сега словото на Господ гласи: ‘Далеч от Мене!’ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени. ^31 (D)Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом; ³² и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом. ³³ Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст. ^34 (E)Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение – в един ден ще умрат и двамата. ³⁵ Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно. ³⁶ А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: ‘Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.’“

Призоваване на Самуил за пророк

3 Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести. ² В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда. ^3 (F)Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег. ⁴ Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“ ⁵ Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи. ⁶ Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“ ⁷ Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало. ⁸ Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето. ⁹ Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: ‘Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.’“ Самуил отиде и легна на мястото си.

¹⁰ И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори^[b], понеже Твоят служител слуша.“ ¹¹ Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него. ^12 (G)В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му. ¹³ Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше. ¹⁴ Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“

¹⁵ Самуил спа до сутринта^[c] и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение. ¹⁶ Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“ ¹⁷ Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“ ¹⁸ Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“

^19 (H)Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума. ^20 (I)Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк. ²¹ Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа^[d].

Поражението на Израил

4 Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците – при Афек. ² Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях. ³ Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“ ^4 (J)Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес.

⁵ И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше. ⁶ Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег. ⁷ Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано. ^8 (K)Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята. ⁹ Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“

¹⁰ Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо – от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци. ¹¹ Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.

Смъртта на Илий

¹² Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата. ¹³ Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена. ¹⁴ Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий. ¹⁵ Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда. ¹⁶ Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“ ¹⁷ Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“ ¹⁸ Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.

¹⁹ Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно. ^20 (L)Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание. ²¹ Тя даде име на детето Ихавод^[e], с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ – поради загубата на Божия ковчег и^[f] на свекъра си и на мъжа си. ²² И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“

^24 (A)Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.

²⁵ Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят. ^26 (B)Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си. ²⁷ И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки. ²⁸ Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас ^29 (C)и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.

Свидетелства за Иисус Христос и Неговите дела

^30 (D)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.

^31 (E)Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно. ³² Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене. ^33 (F)Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината. ³⁴ Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие. ³⁵ Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.

^36 (G)Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил. ^37 (H)И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда^[a]. ³⁸ И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил. ³⁹ Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене. ⁴⁰ Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

^41 (I)Аз не търся да получа слава от хората, ⁴² но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога. ⁴³ Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете. ⁴⁴ Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.

⁴⁵ Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител – Мойсей, на когото вие се уповавате. ⁴⁶ Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа. ⁴⁷ Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“

Небесна милост към грешния народ

³⁰ Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

^31 (A)Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.