The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
Подготовка за царско служение. Израил иска цар
8 А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил. 2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син – Авия; те бяха съдии във Вирсавия. 3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
4 Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама 5 (A)и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“ 6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил – когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа. 7 (B)И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях. 8 (C)Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе. 9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10 Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа. 11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му. 12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му. 13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб. 14 (D)Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си. 15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си. 16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа. 17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги. 18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19 (E)Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас 20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“ 21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа. 22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“
Изборът на Саул за първи цар
9 (F)Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец. 2 (G)Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.
3 Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“ 4 Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха. 5 Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“ 6 Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек – този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там – може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“ 7 (H)Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“ 8 Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“ 9 В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец. 10 Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро – да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.
11 (I)Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“ 12 Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението. 13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“ 14 И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.
15 А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение: 16 (J)„Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“ 17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“ 18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“ 19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце. 20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“ 21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“
22 Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души. 23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“ 24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“
И в онзи ден Саул обядва със Самуил. 25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива[a]. 26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.
27 Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“
Иисус Христос – хлябът на живота
22 На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус[a]. Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами. 23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва. 24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус. 25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
26 Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. 27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“ 28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“ 29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30 (A)А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш? 31 (B)Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: ‘Хляб от небето им даде да ядат’.“ 32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето. 33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“ 34 (C)А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“ 35 (D)Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате. 37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя, 38 (E)защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил. 39 (F)А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден. 40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил[b]: всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден[c].“
41 Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“, 42 (G)и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: ‘Слязох от небето’?“
32 (A)И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,
33 защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.
34 Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,
35 (B)а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;
36 (C)служиха на техните идоли,
които им станаха примка.
37 (D)Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;
38 (E)проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.
39 Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.
40 И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.
41 (F)Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.
42 Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.
43 Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.
44 Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,
45 (G)и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;
46 (H)и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.
47 (I)Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!
48 (J)Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“
34 Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите.
35 Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.