Bible in 90 Days
15 (A)През онези дни видях неколцина в Юдея, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Йерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.
16 Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки и продаваха в събота на юдеите и в Йерусалим.
17 (B)Тогава изобличих Юдейските благородни, като им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18 (C)Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на този град? А пък вие умножавате гнева върху Израил, като осквернявате съботата.
19 (D)Затова, когато започна да мръква в йерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20 Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Йерусалим.
21 И така, аз заявих против тях, като им казах: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще сложа ръка на вас. Оттогава не дойдоха вече в събота.
22 (E)И заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мене според голямата Си милост.
23 (F)После в онези дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
24 чиито деца говореха половин азотски, не знаеха юдейски, а говореха на езика на всеки от тези народи.
25 (G)Изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
26 (H)Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар, подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27 (I)А ние да позволим ли на вас да вършите цялото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
28 (J)И един от синовете на Йодай, син на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
29 (K)Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
30 (L)Така ги очистих от всички чужденци и определих отреди за свещениците и левитите, за всеки работата му;
31 (M)наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.
Пирът на цар Асуир и отстраняването на царица Астин
1 (N)А в дните на Асуир (онзи Асуир, който царуваше от Индия чак до Етиопия над сто двадесет и седем области),
2 (O)в онези дни, когато цар Асуир беше седнал на престола на царството си в столицата Суса,
3 (P)в третата година от царуването си той направи угощение на всичките си първенци и на служителите си (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областите),
4 когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
5 И когато се изминаха тези дни, царят направи седемдневно угощение на целия народ, който се намираше в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
6 (Q)който беше украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
7 И им наливаха в златни чаши (като чашите бяха различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
8 А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домоуправители, да постъпват според волята на всеки.
9 Царица Астин също направи на жените угощение в царската къща на цар Асуир.
10 (R)А на седмия ден, когато сърцето на царя се беше развеселило от виното, той заповяда на Меуман, на Визат, на Арвона, на Вигт, на Авагт, на Зетар и на Харкас, седемте евнуси, които слугуваха пред цар Асуир,
11 да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта ѝ на народа и първенците; защото тя беше красива наглед.
12 Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез евнусите; затова царят се разяри твърде много и гневът му пламна в него.
13 (S)Тогава царят каза на мъдреците, които познаваха времената (защото царят имаше обичай така да се отнася с всички, които знаеха закон и съд;
14 (T)а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя[a] и заемаха първо място в царството):
15 Какво можем според закона да направим на царица Астин за това, че не изпълни заповедта на цар Асуир чрез евнусите?
16 И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всички първенци и всички племена, които са по всички области на цар Асуир.
17 (U)Защото тази постъпка на царицата ще се разчуе между всички жени, така че, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
18 И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всички царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.
19 Ако е угодно на царя, нека бъде издадена от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да не се отменя, според която Астин да не идва вече пред цар Асуир; и царят нека даде царското ѝ достойнство на друга, по-добра от нея.
20 (V)И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство (защото е голямо), всички жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
21 Тези думи се харесаха на царя и първенците; и царят направи според каквото каза Мемукан.
22 (W)Той прати писма по всички царски области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си и в него да говори на езика на народа си.
Естир става царица
2 (X)След тези събития, като се укроти яростта на цар Асуир, той си спомни за Астин и за онова, което беше направила, и какво беше решено против нея.
2 Тогава слугите, които слугуваха на царя, казаха: Нека бъдат потърсени за царя красиви млади девици;
3 и нека царят назначи чиновници по всички области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всички красиви млади девици под надзора на царския евнух Игай, пазач на жените; и нека им бъдат дадени нещата, които са им необходими за приглаждане.
4 А девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това беше угодно на царя; и той направи така.
5 В столицата Суса имаше един юдеин на име Мардохей, син на Яир, син на Семей, син на Киса, вениаминец,
6 (Y)който беше откаран от Йерусалим с пленниците, които бяха отведени с Юдейския цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал.
7 (Z)Той отглеждаше Адаса (която е Естир), дъщерята на чичо си, защото тя нямаше нито баща, нито майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря.
8 (AA)И така, когато се разчу заповедта и указът на царя и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса под надзора на Игай, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игай, пазача на жените.
9 (AB)И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да ѝ даде от царската къща нещата, необходими за приглаждането ѝ, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да ѝ бъдат дадени; и премести нея и момичетата ѝ в най-доброто помещение на женската къща.
10 (AC)Естир не беше говорила за народа си, нито за рода си; защото Мардохей ѝ беше заръчал да не казва.
11 Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да научава как е Естир и какво ще стане с нея.
12 А когато дойдеше ред на всяка девица да влезе при цар Асуир, след като беше стояла дванадесет месеца в женската къща според нареденото за жените (защото така се използваше времето на приглаждането им – шест месеца се мажеха със смирнено масло и шест месеца с аромати и други неща за приглаждане на жените),
13 тогава, така приготвена, девицата влизаше при царя, всичко, каквото поискаше, ѝ беше давано да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя.
14 Вечер влизаше, а сутрин се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаз, царския евнух, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше и бъдеше повикана по име.
15 (AD)А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаил, чичо на Мардохей, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго, освен каквото определи царският евнух Игай, пазачът на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха.
16 И така, Естир беше заведена при цар Асуир в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му.
17 И царят възлюби Естир повече от всичките жени; тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той сложи царската корона на главата ѝ и я направи царица вместо Астин.
18 (AE)Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на служителите си, угощение в чест на Естир; и определи деня за празник на областите и даде подаръци, както подобаваше на царя.
Мардохей спасява живота на царя
19 (AF)Когато девиците се събраха втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта.
20 (AG)Естир не беше говорила за рода си, нито за народа си, както ѝ беше заръчал Мардохей, защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохей, както когато беше в неговия дом[b].
21 В тези дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските евнуси, Вихтан и Терес, от онези, които пазеха входа, се разгневиха и поискаха да сложат ръка върху цар Асуир.
22 (AH)А това стана известно на Мардохей и той го съобщи на царица Естир; а Естир съобщи на царя от името на Мардохей.
23 (AI)И като изследваха работата и намериха, че беше така, и двамата бяха обесени на дърво; и събитието бе записано в книгата на летописите пред царя.
Заговор на Аман за убийството на Мардохей
3 (AJ)След това цар Асуир повиши Аман, сина на агагеца Амитад, въздигна го и постави стола му над столовете на всички първенци, които бяха около него.
2 (AK)И всички царски служители, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Аман; защото царят беше заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше.
3 (AL)Затова царските служители, които бяха в царската порта, казаха на Мардохей: Ти защо престъпваш царската заповед?
4 И като му говореха всеки ден, а той не ги слушаше, съобщиха на Аман, за да видят дали думите на Мардохей ще устоят, тъй като им беше казал, че е юдеин и не се покорява на заповедта.
5 (AM)Когато Аман видя, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост.
6 (AN)Но мислеше, че да сложи ръка само на Мардохей, ще бъде нещо нищожно; затова, понеже му бяха казали от кой народ беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевия народ, т. е. всички юдеи, които бяха в цялото царство на Асуир.
7 (AO)В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуир хвърлиха пур (т. е. жребий) пред Аман последователно за всеки ден от всеки месец, чак до дванадесетия месец, който е месец Адар.
8 (AP)Тогава Аман каза на цар Асуир: Има един народ, пръснат и разсеян между племената по всички области на твоето царство; и законите им се различават от законите на всички народи и те не спазват царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи.
9 Ако е удобно на царя, нека бъде предписано да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници.
10 (AQ)Царят извади пръстена си от ръката си и го даде на Аман, сина на агагеца Амидат, неприятеля на юдеите.
11 И царят каза на Аман: Дава ти се среброто, също и този народ, да направиш с него, както обичаш.
12 (AR)И така, на тринадесетия ден от първия месец царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Аман на царските сатрапи, на управителите на всяка област и на първенците на всеки народ, във всяка област според азбуката им и на всеки народ според езика му; от името на цар Асуир бе писано и бе подпечатано с царския пръстен.
13 (AS)И изпратиха писмата с бързоходци по всички царски области, за да погубят, да избият и да изтребят всички юдеи, млади и стари, деца и жени в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им.
14 (AT)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародван между всички племена, за да бъдат готови за онзи ден.
15 (AU)Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; указът бе издаден в столицата Суса. А царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.
Мардохей моли за помощ Естир
4 (AV)А Мардохей, като научи за всичко, което беше станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел и излезе сред града, и викаше силно и горчиво.
2 Той дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта.
3 И във всяка област, където стигна тази заповед и указът на царя, между юдеите настана голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище, постлано под себе си, и пепел.
4 И момичетата и евнусите на Естир влязоха и ѝ известиха за това; и царицата се смути много. Тя прати дрехи, за да облекат Мардохей и да съблекат вретището от него; но той не прие.
5 Тогава Естир повика Атах, един от евнусите на царя, когото той беше определил да ѝ слугува, и му заповяда да отиде при Мардохей да научи какво е това и защо е то.
6 И така, Атах излезе при Мардохей на градския площад, който беше пред царската порта.
7 (AW)Мардохей му съобщи всичко, което беше станало, и точното количеството на среброто, което Аман беше обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите.
8 (AX)Даде му и препис от писаното в указа, който беше издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да ѝ го обясни, и да ѝ заръча да влезе при царя, за да му се помоли и да направи прошение за народа си.
9 И така, Атах дойде и съобщи на Естир Мардохеевите думи.
10 Естир говорѝ на Атах и му даде заповед да съобщи на Мардохей така:
11 (AY)Всички царски служители и народът от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него – да бъде умъртвен, освен онзи, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни, откакто аз не съм викана да вляза при царя.
12 И известиха на Мардохей думите на Естир.
13 Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всички юдеи само ти ще се избавиш в царския дом.
14 Защото, ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?
15 Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей:
16 (AZ)Иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина.
17 И така, Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естир.
Естир кани на угощение царя и Аман
5 (BA)А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи и застана във вътрешния двор на царската къща срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща срещу входа на къщата.
2 (BB)И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир се приближи и се допря до края на скиптъра.
3 (BC)Тогава царят ѝ каза: Какво искаш, царице Естир, и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти бъде дадено.
4 А Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека дойде царят с Аман днес на угощението, което съм приготвила за него.
5 И царят каза: Карайте Аман да побърза, за да бъде направено, каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир беше приготвила.
6 (BD)Докато пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е желанието ти? И ще бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
7 Тогава Естир отговори: Желанието и прошението ми е това:
8 Ако съм придобила благоволението на царя и ако е угодно на царя да удовлетвори желанието ми и да изпълни прошението ми, нека дойде царят с Аман на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя, според както царят е казал.
Планът на Аман срещу Мардохей
9 (BE)В този ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохей в царската порта, че не става, нито помръдва за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохей.
10 Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зереса
11 (BF)и Аман им приказва̀ за славата на богатството си и за многото си деца, и как царят го беше повишил, и как го беше издигнал над първенците и царските слуги.
12 Аман каза още: Даже и царица Естир не покани друг с царя на угощението, което направи, а само мен; още утре съм поканен при нея с царя.
13 Обаче всичко това не ме задоволява, докато гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта.
14 (BG)Тогава жена му Зереса и всичките му приятели му казаха: Нека бъде приготвена една бесилка, петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Аман, заповяда да бъде приготвена бесилката.
Мардохей е удостоен с царски почести
6 (BH)През онази нощ сънят побегна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и ги прочитаха пред царя.
2 (BI)И намериха как Мардохей беше обадил за Вихтан и Терес, двама от царските евнуси, от онези, които пазеха входа, че бяха поискали да сложат ръка на цар Асуир.
3 Царят каза: Каква почест и отличие е дадено на Мардохей за това? А слугите на царя, които му прислужваха, отговориха: Не е направено нищо за него.
4 (BJ)Тогава царят каза: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохей на бесилката, която беше приготвил за него.
5 Слугите на царя му отвърнаха: Ето, Аман стои на двора. И царят каза: Да влезе.
6 След като Аман влезе, царят му каза: Какво да бъде направено на човека, на когото царят благоволява да окаже почест? А Аман помисли в сърцето си: На кого друг би благоволил царят да окаже почест освен на мене?
7 Затова Аман отвърна на царя: За човека, на когото царят благоволява да окаже почест,
8 (BK)нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се слага на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 (BL)и тази одежда и конят да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат, възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Тогава царят каза на Аман: Скоро вземи одеждата и коня, както си казал, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да не пропуснеш нищо от всичко, което си казал.
11 И така, Аман взе одеждата и коня и облече Мардохей, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще бъде направено на човека, когото царят благоволява да почете.
12 (BM)И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бързо у дома си наскърбен и с покрита глава.
13 И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, което му се беше случило. Тогава мъдреците му и жена му Зереса му казаха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейския род, ти няма да му надвиеш, а без друго ще паднеш пред него.
Наказанието на Аман
14 (BN)Докато още разговаряха с него, царските евнуси стигнаха и побързаха да заведат Аман на угощението, което Естир беше приготвила.
7 И така, царят и Аман дойдоха да пируват с царица Естир.
2 (BO)А на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е желанието ти, царице Естир? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е прошението ти? И ще бъде изпълнено, даже до половината от царството.
3 Тогава царица Естир отговори: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми бъде подарен животът ми при молбата ми и народът ми при молбата ми;
4 (BP)защото сме продадени, аз и народът ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме само продадени като роби и робини, бих премълчала, при все че неприятелят не би могъл да възстанови щетата на царя.
5 Тогава цар Асуир каза на царица Естир: Кой е той и къде е онзи, който е дръзнал в сърцето си да направи така?
6 Естир отговори: Противникът и неприятелят е този нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата.
7 И царят, разгневен, стана от угощението с вино и отиде в градината на палата, а Аман стана, за да измоли живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя.
8 (BQ)В това време царят се върна от градината на палата в мястото на пиршеството; а Аман беше паднал на постелката, на която беше Естир. И царят каза: Още и царицата ли иска да изнасили пред мен у дома? Щом излязоха тези думи от устата на царя, покриха Амановото лице.
9 (BR)Тогава Арвон, един от служещите пред царя евнуси, каза: Ето и бесилката – петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохей, който говори добро за царя – стои в къщата на Аман. Тогава царят нареди: Обесете го на нея.
10 (BS)И така обесиха Аман на бесилката, която беше приготвил за Мардохей. Тогава царската ярост утихна.
На евреите се дава правото да се защитават
8 (BT)В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир беше казала какъв ѝ беше той.
2 (BU)И царят извади пръстена си, който беше взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над Амановия дом.
3 Тогава Естир говорѝ пак пред царя, паднала на краката му, и му се молѝ със сълзи да отстрани злото, скроено от агагеца Аман, и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.
4 (BV)А царят простря златния скиптър към Естир; и така, Естир се изправи, застана пред царя и каза:
5 Ако е угодно на царя и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека нареди да се отмени писаното в писмата, придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амидат, който писа, за да бъдат погубени юдеите по всички области на царя;
6 (BW)защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло народа ми? Или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?
7 (BX)Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Аман; и него обесиха на бесилката, защото вдигна ръката си против юдеите.
8 (BY)И така, пишете и вие на юдеите, каквото обичате от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен; защото писмо, писано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя.
9 (BZ)Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Мардохей на юдеите и на сатрапите, и на управителите, и на първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия сто двадесет и седем области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.
10 (CA)И Мардохей писа от името на цар Асуир и го подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, от отбрани кобили,
11 (CB)чрез които писма царят разреши на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят цялата сила на онзи народ и на онази област, които биха ги нападнали, заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,
12 (CC)и то в един ден по всички области на цар Асуир, т. е. в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.
13 (CD)Препис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародвана между всички племена, за да бъдат готови юдеите за онзи ден да въздадат на неприятелите си.
14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, излязоха бързо, тласкани от царската заповед. Указът бе издаден в столицата Суса.
Евреите побеждават враговете си
15 (CE)А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.
16 (CF)А юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.
17 (CG)И във всяка област и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от народа на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.
9 (CH)А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше времето да бъде изпълнена царската заповед и указ, в деня, когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари (но стана обратното, че юдеите станаха господари на онези, които ги мразеха),
2 (CI)юдеите се събраха в градовете си по всички области на цар Асуир, за да сложат ръка на онези, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всички племена.
3 И всички първенци на областите и сатрапите, областните управители и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото ги обзе страх от Мардохей.
4 (CJ)Понеже Мардохей беше големец в царския двор и славата му се разнесе по всички области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик.
5 И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване и с погубване и направиха каквото искаха на онези, които ги мразеха.
6 В столицата Суса юдеите избиха и погубиха петстотин мъже.
7 Убиха и Фарсандат, Далфон, Аспата,
8 Порат, Адалий, Аридат,
9 Фармаст, Арисай, Аридай и Ваезет,
10 (CK)десетте синове на неприятеля на юдеите Аман, Амидатовия син; на имот обаче ръка не сложиха.
11 На същия ден, като доложиха пред царя броя на избитите в столицата Суса,
12 (CL)царят каза на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови синове; какво ли са направили и в другите царски области? Сега какво е желанието ти? И ще ти бъде удовлетворено. А какво е още прошението ти? И ще бъде изпълнено.
13 (CM)Естир отвърна: Ако е угодно на царя, нека бъде разрешено на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес и да обесят на бесилка десетте Аманови синове.
14 И царят заповяда да стане така; и бе издаден указ в Суса и обесиха десетте Аманови синове.
15 (CN)И така, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар и избиха триста мъже в Суса; на имот обаче ръка не сложиха.
16 А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха и стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от онези, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот обаче ръка не сложиха.
Празникът на Пурим
17 Това стана на тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.
18 (CO)Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия, и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха и го направиха ден за пируване и увеселение.
19 (CP)Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар ден за увеселение и за пируване и добър ден, и ден за пращане подаръци[c] едни на други.
20 Тогава Мардохей, като описа тези събития, прати писма до всички юдеи, които бяха по всички области на цар Асуир, до близките и до далечните,
21 с които им заръча да пазят всяка година и четиринадесетия ден от месец Адар, и петнадесетия от същия,
22 (CQ)като дни, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се превърна в радост и плачът им в добър ден, за да ги правят дни за пируване и увеселение и за пращане подаръци едни на други и милостиня на сиромасите.
23 И юдеите предприеха да правят, както бяха почнали и както Мардохей им беше писал,
24 (CR)по причина, че агагецът Аман, син на Амидат, неприятелят на всички юдеи, беше се изхитрил против юдеите да ги погуби и беше хвърлил пур (т. е. жребий) да ги погуби и да ги изтреби;
25 (CS)когато обаче Естир дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да бъдат обесени на бесилката той и синовете му.
26 (CT)Затова нарекоха онези дни Пурим, от името пур. Затова поради всички думи на това писмо и поради онова, което бяха опитали в това събитие и което им се беше случило,
27 (CU)юдеите постановиха и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тези два дни според предписаното от тях и във времето им всяка година;
28 и тези дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тези дни Пурим да не се изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им.
29 (CV)Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаил, и юдеинът Мардохей писаха втори път, като наблегнаха, за да утвърдят написаното за Пурим.
30 (CW)При това Мардохей прати писма с думи на мир и искреност до всички юдеи в сто двадесет и седемте области на Асуировото царство,
31 (CX)за да утвърди тези дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в спомен за постите и плача си.
32 И тази наредба за Пурим бе потвърдена със заповедта на Естир; и бе записана в книгата.
Величието на Асуир и Мардохей
10 (CY)Цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови.
2 (CZ)А всичките му силни и могъщи дела и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохей, не са ли записани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе?
3 (DA)Защото юдеинът Мардохей стана втори след цар Асуир, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на народа си и говореше мир за целия си род.
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (DB)Имаше в земята Уз[d] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (DC)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (DD)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (DE)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (DF)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (DG)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (DH)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (DI)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (DJ)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (DK)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (DL)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (DM)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
2 (DN)И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 (DO)Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 (DP)После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 (DQ)Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 (DR)Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 (DS)Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 (DT)И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 (DU)Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 (DV)А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 (DW)А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 (DX)И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (DY)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (DZ)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (EA)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (EB)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (EC)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (ED)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (EE)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (EF)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (EG)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (EH)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (EI)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен
4 Тогава теманецът Елифаз каза:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може да се въздържи да не говори?
3 (EJ)Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4 (EK)Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
6 (EL)В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
7 (EM)Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
8 (EN)Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 (EO)Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 (EP)Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13 (EQ)сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14 (ER)обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17 (ES)Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 (ET)Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък –
19 (EU)колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20 (EV)Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 (EW)Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.
5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори?
И към кого от святите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния
и негодуването умъртвява глупавия.
3 (EX)Аз съм виждал безумния, като се е вкоренявал;
но веднага съм проклинал обиталището му;
4 (EY)защото децата му са далеч от безопасност;
съкрушават ги по съдилищата
и няма кой да ги отърве;
5 (EZ)гладният изяжда жътвата им,
граби я даже отсред тръните;
и грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта,
нито печалта пониква от земята;
7 (FA)а човек се ражда за печал,
както искриците, за да хвърчат високо.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз ще потърся Бога
и делото си ще възложа на Бога,
9 (FB)Който върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса,
10 (FC)Който дава дъжд по лицето на земята
и праща води по нивите,
11 (FD)Който възвисява смирените и въздига в безопасност нажалените,
12 (FE)Който осуетява кроежите на хитрите,
така че ръцете им не могат да извършат предприетото,
13 (FF)Който улавя мъдрите в лукавството им,
така че намисленото от коварните се осуетява.
14 (FG)Денем посрещат тъмнина
и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 (FH)Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им,
и от ръката на силния;
16 (FI)и така сиромахът има надежда,
а устата на беззаконието се запушват.
17 (FJ)Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава;
затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 (FK)защото Той наранява, Той и превързва;
поразява и Неговите ръце изцеляват.
19 (FL)В шест беди ще те избави;
дори в седмата няма да те досегне зло.
20 (FM)В глад ще те откупи от смърт
и във война – от силата на меча.
21 (FN)От бича на език ще бъдеш опазен
и няма да се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 (FO)На погибелта и на глада ще се присмиваш
и няма да се уплашиш от земните зверове;
23 (FP)защото ще имаш спогодба с камъните на полето;
и дивите зверове ще бъдат в мир с теб.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир;
и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 (FQ)Ще познаеш още, че е многобройно твоето потомство
и рожбите ти – като земната трева.
26 (FR)В дълбока старост ще дойдеш до гроба си,
както се събира житен сноп на времето си.
27 (FS)Ето, това издирихме; така е;
слушай го и го познай за своето добро.
Йов отговаря на Елифаз. Безпричинно обвинение
6 А Йов отговори:
2 Дано само би се претеглила моята печал
и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!
3 (FT)Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4 (FU)Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Реве ли дивият осел, когато има трева?
Или мучи ли волът при яслите си?
6 Яде ли се блудкавото без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Душата ми се отвращава да ги допре;
те ми станаха като омразно ястие.
8 Дано получех това, което прося,
и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! –
9 (FV)Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си и ме посече!
10 (FW)Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.),
че аз не утаих думите на Святия.
11 Каква е силата ми, за да чакам?
И какъв е краят ми, за да издържа?
12 Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е медна?
13 Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мен избавлението?
14 (FX)На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15 (FY)Братята ми ме измамиха като поток;
преминаха като течение на потоци,
16 които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17 когато се стоплят, изчезват;
когато настане топлина, изгубват се от мястото си.
18 Керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустота и се губят;
19 (FZ)теманските кервани прегледваха;
шевските пътници ги очакваха;
20 (GA)излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21 (GB)Сега и вие сте така никакви;
видяхте ужас и се уплашихте.
22 Казах ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 Или: Избавете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Научете ме и аз ще млъкна;
и ми покажете в какво съм съгрешил.
25 Колко са силни справедливите думи!
Но вашите доводи какво изобличават?
26 Мислите ли да изобличите думи,
когато думите на окаян човек са като вятър?
27 (GC)Наистина вие бихте впримчили сирачето,
бихте копали яма на неприятеля си.
28 И така, сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29 (GD)Върнете се, моля; нека не става неправда.
Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.
30 Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
7 (GE)Земният живот на човека не е ли воюване?
И дните му не са ли като дни на наемник?
2 Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3 (GF)така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4 (GG)Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5 (GH)Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
Молитва на Йов към Бога
6 (GI)Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача
и чезнат без надежда.
7 (GJ)Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8 (GK)Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9 (GL)Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята[e] няма да възлезе пак;
10 (GM)няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11 (GN)Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12 Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13 (GO)Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15 така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16 (GP)Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 (GQ)Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18 да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20 (GR)Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21 И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.