Bible in 90 Days

3 ^(A)Има време за всяко нещо
и срок – за всяка работа под небето:
^2 (B)време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
³ време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
⁴ време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
^5 (C)време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
⁶ време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
^7 (D)време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
^8 (E)време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
^9 (F)Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
^10 (G)Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
^11 (H)Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
^12 (I)Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
^13 (J)и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
^14 (K)Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
^15 (L)Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
^16 (M)Видях още под слънцето
мястото на съда, а там – беззаконието,
и мястото на правдата, а там – неправдата.

^17 (N)Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
¹⁸ Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
^19 (O)Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
^20 (P)Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
^21 (Q)Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
^22 (R)И така, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?

5 ^(Y)Пази крака си, когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че вършат зло.
^2 (Z)Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
защото Бог е на небесата, а ти на земята,
затова нека думите ти бъдат малко.
^3 (AA)Защото както съновидението произхожда от многото занимание,
така и гласът на безумния – от многото думи.
^4 (AB)Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл.
^5 (AC)По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
^6 (AD)Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител^[b], че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
^7 (AE)Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи,
ти се бой от Бога.
^8 (AF)Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
⁹ При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.

¹⁰ Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
¹¹ Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
¹² Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
^13 (AG)Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
¹⁴ и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
^15 (AH)Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
^16 (AI)Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
^17 (AJ)Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
^18 (AK)Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
^19 (AL)И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
²⁰ Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

6 ^(AM)Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
^2 (AN)човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
^3 (AO)Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
⁴ защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
⁵ при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
⁶ Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
^7 (AP)Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
⁸ Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
⁹ По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
^10 (AQ)Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек^[c],
не може да се състезава с по-силния от него.
¹¹ Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
^12 (AR)Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?

7 ^(AS)Добро име струва повече от скъпоценно миро.
И денят на смъртта – повече от деня на раждането.
² По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял,
отколкото да отиде в дом на пируване;
защото това е кончината на всеки човек
и живият може да го вложи в сърцето си.
^3 (AT)По-полезна е печалта от смеха;
защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
⁴ Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят,
а сърцето на безумните е в дома на веселие.
^5 (AU)По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия,
отколкото да слуша песен от безумните;
^6 (AV)защото какъвто е шумът на тръните под котела,
такъв е смехът на безумния. И това е суета.
^7 (AW)Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява;
и подарък покварява сърцето.
^8 (AX)За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ;
по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.
^9 (AY)Не бързай да се разгневиш в духа си;
защото гневът почива на гърдите на безумните.
¹⁰ Да не кажеш: Коя е причината,
че предишните дни бяха по-добри от сегашните?
Защото не питаш разумно за това.
^11 (AZ)Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството,
даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;
¹² защото не само че мъдростта е защита,
както и парите са защита,
но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.
¹³ Разгледай делото Божие;
защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
^14 (BA)Във време на благоденствие бъди весел,
а във време на злополука бъди разсъдлив;
защото Бог постави едното до другото,
за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.
^15 (BB)Всичко това видях в суетните си дни:
има праведен, който загива в правдата си,
и има нечестив, който упорства в злотворството си.
^16 (BC)Не ставай прекалено праведен
и не мисли себе си за много мъдър;
защо да се погубиш?
^17 (BD)Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен;
защо да умреш преди времето си?
^18 (BE)Добре е да се придържаш към едното
и да не оттегляш ръката си от другото;
защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете^[d].
¹⁹ Мъдростта крепи мъдрия повече
от десетина началника, които са в града.
^20 (BF)Наистина няма праведен човек на земята,
който да прави добро и да не греши.
²¹ И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят,
да не би да чуеш слугата си да те кълне;
²² защото сърцето ти познава, че и ти подобно
си проклинал други много пъти.
^23 (BG)Всичко това опитах чрез мъдростта.
Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.
^24 (BH)Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко;
кой може да го намери?
^25 (BI)Аз отново от сърце се посветих
да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума,
и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.
^26 (BJ)И намирам, че е по-горчива от смърт
онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ – окови;
който е добър пред Бога, ще се отърве от нея;
а грешникът ще бъде хванат от нея.
^27 (BK)Виж, това намерих, казва проповедникът,
като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината
^28 (BL)(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил);
един мъж между хиляда намерих;
но нито една жена между толкова^[e]жени не намерих.
^29 (BM)Ето, това само намерих,
че Бог направи човека праведен,
но те изнамериха много измислици.

8 ^(BN)Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата?
Мъдростта на човека просветлява лицето му
и коравината на лицето му се променя.
^2 (BO)Аз те съветвам да пазиш царската заповед,
а най-вече заради клетвата пред Бога.
^3 (BP)Не бързай да излезеш от присъствието му;
не постоянствай в лоша работа,
защото той върши всичко каквото иска,
^4 (BQ)тъй като думата на царя има власт
и кой ще му каже: Какво правиш?
⁵ Който пази заповедта, няма да види нещо зло;
и сърцето на мъдрия познава,
че има и време, и осъждане за непокорството.
^6 (BR)Понеже за всяко нещо има време и отсъждане;
защото човекът е твърде окаян,
^7 (BS)понеже не знае какво има да стане;
защото кой може да му каже как ще бъде?
^8 (BT)Няма човек, който да има власт над духа, за да задържи духа,
нито да има власт над деня на смъртта;
и в тази война няма уволнение,
нито нечестието ще избави онези, които са предадени на него.
⁹ Всичко това видях, като занимах сърцето си
с всяко дело, което става под слънцето,
че има време, когато човек властва над човека за негова вреда.
¹⁰ При това видях нечестивите погребани,
които бяха идвали и отивали от святото място;
и те бяха забравени в града, където бяха постъпили така.
И това е суета.
^11 (BU)Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро,
затова сърцето на човешките синове е всецяло предадено да върши зло.
^12 (BV)Ако и грешникът да върши зло сто пъти и да дългоденства,
пак аз зная това, че ще бъде добре
на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
¹³ а на нечестивия няма да бъде добре,
нито ще се продължат дните му, които ще бъдат като сянка,
защото той не се бои от Бога.
^14 (BW)Има една суета, която става на земята:
че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите,
а пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните.
Казах, че и това е суета.
^15 (BX)Затова аз похвалих веселбата,
защото за човека няма по-добро под слънцето
освен да яде, да пие и да се весели,
и това да му остава от труда му
през всички дни на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
¹⁶ Когато предадох сърцето си да позная мъдростта
и да видя труда, който ставаше по земята,
как очите на някои не виждат сън нито денем, нито нощем,
^17 (BY)тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото, което става под слънцето;
понеже колкото и да се труди човек да го търси,
пак няма да го намери;
а дори ако и мъдрият реши да го познае,
няма да може да го намери.

9 ^(BZ)Защото всичко това вложих в сърцето си,
да издиря всичко това,
че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка;
няма човек, който да знае
дали любов или омраза го очаква;
всичко е неизвестно пред тях.
^2 (CA)Всичко постига всичките еднакво:
една е участта на праведния и на нечестивия,
на добрия и на злия, на чистия и на нечистия,
на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва;
както е добрият, така е и грешният,
и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.
³ Това е злото между всичко, което става под слънцето.
Че една е участта на всичките
и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло
и лудост е в сърцето им, докато са живи,
и че после слизат при мъртвите.
⁴ Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда;
понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
^5 (CB)Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват,
понеже споменът за тях е забравен;
⁶ също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени,
нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.
^7 (CC)Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце,
защото Бог вече има благоволение към делата ти.
⁸ Дрехите ти нека бъдат винаги бели.
И миро да не липсва от главата ти.
^9 (CD)Радвай се на живота с жената, която си възлюбил,
през всички дни на суетния си живот,
които са ти дадени под слънцето –
през всички дни на твоята суета;
защото това е делът ти в живота
и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.
¹⁰ Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го;
защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба^[f], където отиваш.
^11 (CE)Обърнах се и видях под слънцето,
че надбягването не е на леките, нито боят на силните,
нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните,
нито благоволението на изкусните;
а на всички тях се случва според времето и случая.
^12 (CF)Защото и човек не знае времето си;
както рибите, които се улавят в жестока^[g] мрежа,
и както птиците, които се улавят в примка,
така се улавят човешките синове в лошо време,
когато то внезапно ги връхлети.
¹³ И това видях като мъдрост под слънцето
(и тя ми се видя голяма):
^14 (CG)Имаше малък град и малко мъже в него;
и дойде против него велик цар и го обсади,
и издигна против него големи могили.
¹⁵ Но в него се намери сиромах и мъдър човек
и той с мъдростта си избави града,
но никой не си спомни за онзи беден човек.
^16 (CH)Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата;
а при все това мъдростта на бедния е презряна
и думите му не се слушат.
¹⁷ Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат
повече от вика на онзи, който властва между безумните.
^18 (CI)Мъдростта струва повече от военните оръжия;
а един грешник разваля много добри неща.

10 Умрели мухи правят мирото
на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест.
² Разумът на мъдрия е в дясната му ръка,
а разумът на безумния – в лявата.
^3 (CJ)Докато безумният още ходи в пътя, разумът^[h] му не му достига
и той ще покаже на всички, че е безумен.
^4 (CK)Ако гневът на управителя се повдигне против тебе,
не напускай мястото си,
защото кротостта предотвратява големи грешки.
⁵ Има зло, което видях под слънцето –
грешка, като че ли произхождаща от владетеля, – и това е, че
^6 (CL)безумният бива поставян на висок чин,
а богатите седят на долни места.
^7 (CM)Видях слуги на коне
и князе, ходещи като слуги по земята.
^8 (CN)Който копае яма, ще падне в нея;
и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
⁹ Който кърти камъни, ще се нарани от тях;
и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;
¹⁰ ако се затъпи желязото и не се наточи острието му,
тогава трябва да се напряга с повече сила;
а мъдростта е полезна за упътване.
^11 (CO)Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна,
тогава няма полза от омайвача^[i].
^12 (CP)Думите от устата на мъдрия са благодатни;
а устните на безумния ще погълнат самия него;
¹³ защото първите думи, които изговаря, са безумие
и краят на говоренето му е пакостна лудост.
^14 (CQ)Безумният също така умножава думи;
но пак човек не знае какво ще бъде;
и кой може да му каже какво ще бъде след него?
¹⁵ Трудът на безумните ги уморява,
понеже нито един от тях не знае пътя за града.
^16 (CR)Горко ти, земьо, когато царят ти е дете
и началниците ти ядат рано!
^17 (CS)Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни
и началниците ти ядат навреме – за подкрепа, а не за опиване!
¹⁸ От голяма леност засяда покривът на къщата;
и от безделието на ръцете прокапва къщата.
^19 (CT)Угощения се правят за веселба и виното весели живота;
а парите отговарят на всичко.
^20 (CU)Да не прокълнеш царя даже в мисълта си
и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си;
защото въздушна птица ще отнесе гласа
и крилатото ще извести думите ти.

11 ^(CV)Хвърли хляба си по водата,
защото след много дни ще го намериш!
^2 (CW)Дай дял на седмина и дори на осмина;
защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
³ Ако облаците са пълни, изливат дъжд на земята;
и ако падне дърво на юг или на север,
на мястото, където падне дървото, там ще си остане.
⁴ Който се взира във вятъра, няма да сее;
и който гледа към облаците, няма да жъне.
^5 (CX)Както не знаеш как се движи^[j] духът,
нито как се образуват костите в утробата на бременната,
така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
⁶ Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си;
защото не знаеш кое ще успее – това ли или онова,
или дали ще са и двете еднакво добри.
^7 (CY)Наистина светлината е сладка.
И приятно е на очите да гледат слънцето.
⁸ Да! Ако и да живее човек много години,
нека се весели през всички тях;
но нека си спомня и за дните на тъмнината,
защото ще бъдат много.
Всичко, което идва, е суета.

^9 (CZ)Весели се, младежо, в младостта си
и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти,
и ходи по пътищата на сърцето си
и според каквото гледат очите ти!
Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
^10 (DA)Затова отхвърли от сърцето си досадата
и отдалечи от плътта си всичко, което докарва неволя;
защото младостта и юношеството са суета.

12 ^(DB)И помни Създателя си в дните на младостта си,
преди да дойдат дните на злото
и те стигнат годините, когато ще кажеш: Нямам наслада от тях;
² преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите
и да се върнат облаците след дъжда;
³ когато стражите на къщата ще треперят
и силните мъже ще се прегърбят,
и онези, които мелят, ще престанат, защото намаляха,
и на онези, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
^4 (DC)когато вратите ще се затворят при пътя,
като отслабне гласът на мелницата;
и при гласа на птицата ще стане човек
и всички звукове^[k] на песента ще отслабнат;
^5 (DD)още когато ще се боят от всичко, което е високо,
и ще треперят в пътя;
когато бадемът разцъфти и скакалецът натегне,
и всяко желание изчезне;
защото човек отива във вечния си дом
и жалеещите обикалят улиците;
⁶ преди да се скъса сребърната верижка
и да се счупи златната чаша
или се строши стомната при извора,
или се счупи колелото над кладенеца
^7 (DE)и се върне пръстта в земята, както е била,
и духът се върне при Бога, Който го е дал.
^8 (DF)Суета на суетите, казва проповедникът,
всичко е суета.

^9 (DG)И колкото по-мъдър ставаше проповедникът,
толкова повече поучаваше хората на знание;
а най-вече измисляше и издирваше,
и нареждаше много притчи.
¹⁰ Проповедникът се стараеше да намери угодни думи
и това, което беше с правота написано, думи на истина.
¹¹ Думите на мъдрите са като остени;
и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията,
дадени от единия пастир.
^12 (DH)А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увещание,
че правене на много книги няма край
и много четене е труд на плътта.
^13 (DI)Нека чуем края на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
понеже това е всичко за човека^[l] .
^14 (DJ)Защото относно всяко скрито нещо
Бог ще докара на съд всяко дело,
било то добро или зло.

⁵ Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
⁶ Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е опърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
ме оставиха да пазя лозята;
но своето лозе не опазих.
⁷ Кажи ми ти кого обича душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне;
че защо да съм като такава, която се скита
край стадата на твоите другари?

^8 (DN)Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
излез по дирите на стадата
и паси яретата си при шатрите на овчарите.
^9 (DO)Уподобих те, любима моя,
на конете от фараоновите колесници.
^10 (DP)Красиви са твоите бузи с плетенки
и шията ти – с огърлици.
¹¹ Ще ти направим златни плетеници
със сребърни копчета.
¹² Докато царят седи на трапезата си,
нардът ми издава благоуханието си
¹³ Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
¹⁴ Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Енгади.
^15 (DQ)Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си;
очите ти са като на гълъбите.
¹⁶ Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си;
и постелката ни е зеленината.
¹⁷ Гредите на къщите ни са кедрови,
дъските ни са кипарисови.

2 Аз съм роза Саронова
и крем в долината.
² Както е кремът между тръните,
така е любимата ми между дъщерите.
^3 (DR)Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;
пожелах сянката му и седнах под нея,
и плодът му беше сладък в устата ми.
⁴ Доведе ме в дома на пируването
и знамето му над мене беше любов.
⁵ Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки,
защото съм ранена от любов.
^6 (DS)Лявата му ръка е под главата ми
и дясната му ръка ме прегръща.
^7 (DT)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

⁸ Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,
скача по горите, играе по хълмовете.
^9 (DU)Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
^10 (DV)Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
¹¹ защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
¹² цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят^[m]
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
^13 (DW)по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
^14 (DX)О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
^15 (DY)Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.
^16 (DZ)Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова;
пасе стадото си между кремовете.
^17 (EA)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка
или млад елен по назъбените планини.

3 ^(EB)През нощта на леглото си потърсих онзи,
когото обича душата ми;
потърсих го, но не го намерих.
² Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите –
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
^3 (EC)Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
⁴ А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
^5 (ED)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

^6 (EE)Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим,
накадена със смирна и ливан,
с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
⁷ Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни.
⁸ Те всички държат меч и са обучени на война;
всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
⁹ Цар Соломон си направи носилка
от ливанско дърво:
¹⁰ стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат;
средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.
¹¹ Излезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон
с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му
и в деня, когато сърцето му се веселеше.

4 ^(EF)Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си;
очите ти под булото са като на гълъб;
косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаадската планина.
^2 (EG)Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце,
излизащи от къпането;
те са всички като близнета^[n]
и не липсва нито един между тях.
^3 (EH)Устните ти са като червена прежда
и устата ти – прекрасни;
челото ти под булото е
като част от нар;
^4 (EI)шията ти е като Давидова кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда малки щита –
всички щитове на силни мъже;
^5 (EJ)двете ти гърди са като две сърнички близнета,
които пасат между кремовете.
^6 (EK)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
^7 (EL)Ти си все красива, любима моя;
и недостатък няма в теб.
^8 (EM)Ела с мен от Ливан, невесто,
с мен от Ливан;
погледни от върха на Аман,
от върха на Санир и на Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
⁹ Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед на очите си,
с една огърлица на шията си.
^10 (EN)Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов
и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!
^11 (EO)От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти;
и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
¹² Градина затворена е сестра ми, невястата,
извор затворен, източник запечатан.
¹³ Твоите растения са рай от нарове
с отбрани плодове, кипър с нард,
¹⁴ нард и шафран, тръстика и канела,
с всички дървета, които доставят благоухания като ливан,
смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
^15 (EP)Градински извор си ти,
кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
^16 (EQ)Събуди се, северни ветре, и ела, южни,
повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
и да вкуси изрядните ѝ плодове.

^2 (ES)Аз спях, но сърцето ми беше будно;
и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва:
Отвори ми, сестро моя, любима моя!
Гълъбице моя, съвършена моя;
защото главата ми се напълни с роса,
косите ми – с нощни капки.
³ Но аз си казах: Съблякох дрехата си – как да я облека?
Умих краката си – как да ги окалям?
⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
и сърцето ми се смути за него.
⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си;
и от ръцете ми капеше смирна,
а от пръстите ми – чиста смирна
върху дръжките на ключалката.
^6 (ET)Отворих на възлюбения си;
но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше.
Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
повиках го, но не ми отговори.
^7 (EU)Намериха ме стражарите, които обикалят града,
биха ме, раниха ме;
пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
ако намерите възлюбения ми – то какво?
Кажете му, че съм ранена от любов.
^9 (EV)По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
о, ти, прекрасна между жените?
По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
че ни заклеваш така? –
¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен,
личи и между десет хиляди.
¹¹ Главата му е като най-чисто злато;
косите му са къдрави, черни като гарван;
^12 (EW)очите му – умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни,
са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
¹³ бузите му са като лехи с аромати,
като бряг с благоуханни растения;
устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;
¹⁴ ръцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит;
тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;
¹⁵ краката му са като мраморни стълбове,
закрепени на подложки от чисто злато;
изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;
¹⁶ устата му са много сладки; и той целият е прелестен.
Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми,
о, йерусалимски дъщери.

⁴ Хубава си, любима моя, като Терса,
красива като Йерусалим,
страшна като войска със знамена.
^5 (EZ)Отвърни очите си от мене,
защото те ме обладаха.
Косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаад;
^6 (FA)зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането;
те са всички като близнета^[o] и не липсва нито един между тях.
^7 (FB)Челото ти под булото е
като част от нар.
⁸ Има шестдесет царици и осемдесет наложници,
и безброй девойки,
⁹ но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си;
видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ!
Да! Цариците и наложниците – и те я похвалиха.
^10 (FC)Коя е тази, която изглежда като зората,
красива като луната, чиста като слънцето,
страшна като войска със знамена?
^11 (FD)Слязох в градината на орехите,
за да видя зелените растения в долината,
да видя дали е напъпило лозето
и дали са цъфнали наровете.
¹² Без да усетя, влечението ми ме постави
между колесниците на благородния ми народ.
¹³ Върни се, върни се, о, суламко;
върни се, върни се, за да те погледаме!
Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини!

7 ^(FE)Колко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза!
Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица,
изделие на художнически ръце;
² пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино;
коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;
^3 (FF)двете ти гърди са като две сърнички близнета;
^4 (FG)шията ти е като стълб от слонова кост;
очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим;
носът ти е като ливанската кула,
която гледа към Дамаск;
⁵ главата ти върху теб е като Кармил
и косите на главата ти – като мораво;
царят е запленен от къдриците им.
⁶ Колко си хубава и колко приятна,
о, възлюбена, в очарованията си!
⁷ Това твое тяло прилича на палма
и гърдите ти – на гроздове.
⁸ Казах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ;
и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза
и благовонието на дъха^[p] ти – като ябълки,
⁹ и устата^[q] ти – като най-хубаво вино,
което се поглъща гладко за възлюбения ми,
като се плъзва през устните на спящите.
^10 (FH)Аз съм на възлюбения си;
и неговото желание е за мен.
¹¹ Ела, възлюбени мой, нека излезем на полето,
да пренощуваме по селата,
^12 (FI)да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете;
там ще ти дам любовта си.
^13 (FJ)Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
и върху врата ни има
всякакви изрядни плодове, нови и стари,
които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

8 Да ми беше ти като брат,
който е сукал от гърдите на майка ми!
Когато те намерех вън, щях да те целуна.
Да! И никой нямаше да ме презре.
^2 (FK)Бих те взела и завела
в къщата на майка си, за да ме научиш.
Бих те напоила с подправено вино
и със сок от наровете си.
^3 (FL)Лявата му ръка би била под главата ми
и дясната му би ме прегърнала.
^4 (FM)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди да пожелае.

^5 (FN)Коя е тази, която идва от пустинята,
опираща се на възлюбения си?
Аз те събудих под ябълката;
там те роди майка ти,
там те роди родителката ти.
^6 (FO)Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността е остра като преизподнята,
чието святкане е огнено, пламък най-буен.
^7 (FP)Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
^8 (FQ)Ние имаме малка сестра и тя няма гърди.
Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
⁹ Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления;
и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
¹⁰ Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ;
тогава бях пред очите му като такава,
която е намерила благоволение^[r].
^11 (FR)Соломон имаше лозе във Ваал-хамон;
даде лозето на наематели;
за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
¹² Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт^[s];
хилядата нека са на тебе, Соломоне,
и двеста – на онези, които пазят плода му.
^13 (FS)О, ти, която седиш в градините,
другарите внимават в гласа ти;
дай ми и аз да го чуя.
^14 (FT)Бързай, възлюбени мой,
и бъди като сърничка или еленче
върху планините на ароматите.