Bible in 90 Days
15 (A)(B)(C)В онези дни видях някои в Юдея да тъпчат грозде в линове, да возят снопи, да товарят магарета с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и да го откарват в Йерусалим в съботен ден и ги предупредих още тогава, когато продаваха храните си. 16 В Юдея имаше и жители на Тир, които докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите в Йерусалим. 17 Тогава отправих укор към юдейските предводители и ги попитах: „Защо вършите това зло и осквернявате съботния ден? 18 Нали така постъпваха и предците ви, поради което Бог изпрати всичкото това зло върху нас и върху този град? А вие сега осквернявате съботата и разпалвате гнева Му против Израил.“
19 Затова наредих, когато срещу събота започне да се свечерява над градските порти в Йерусалим, вратите да се затварят. Наредих още те да не се отварят, докато съботата не отмине. А при портите поставих свои служители, така че никакъв товар да не преминава в съботен ден. 20 Така търговците и продавачите на всякакви стоки прекарваха нощ или две извън Йерусалим. 21 Но аз ги предупредих и им казах: „Защо нощувате пред градските стени? Ако постъпите така още веднъж, ще наредя да ви арестуват.“ Оттогава те не идваха вече в събота. 22 А на левитите заповядах да извършат над себе си очищение, преди да застанат на стража пред портите, за да пазят святостта на съботния ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мене, защото е велика милостта Ти.
23 (D)В онези дни видях и юдеи, които си бяха взели за жени азотки, амонки и моавки. 24 Половината от техните синове говореха азотски или езика на някои от другите народи, но не знаеха да говорят по юдейски. 25 Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си. 26 (E)Нима така не съгреши и Соломон, царят на Израил? Такъв цар като него не е имало сред много народи. Той беше възлюбен от своя Бог и Бог го постави за цар над всички израилтяни. Но и него жените чужденки го доведоха до грях. 27 Трябва ли да търпим и вие да извършите това голямо зло, да постъпвате нечестиво пред нашия Бог, като взимате за жени чужденки?
28 Затова прогоних от владенията си и един от синовете на Йоад, сина на първосвещеника Елиашив, понеже беше зет на хоронеца Санавалат. 29 Спомни за тях, Боже мой, защото те оскверниха свещенството и завета на свещениците и левитите!
30 Така очистих народа от всичко чуждо и възстанових реда на богослуженията на свещениците и левитите, така че всеки да знае задълженията си. 31 Погрижих се и за превоза на дърва в определено време, както и за приносите от първите плодове.
Но Ти си спомни за мене, Боже мой, за мое добро!
Царица Астин не зачита цар Артаксеркс
1 (F)Това се случи по времето на Артаксеркс – царя, който управляваше сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия. 2 След като се възкачи на престола си в двореца в столицата Суза, цар Артаксеркс 3 по повод на третата година от своето царуване даде тържествено угощение на съветниците си и на князете на останалите народи. Там бяха и знатните персийци и мидийци, и управителите и първенците на областите. 4 И в продължение на половин година той им показваше богатствата на своето царство, разкоша и величието си.
5 А след като дните на празненството свършиха, царят устрои за всички други, които се намираха в Суза, седемдневно пиршество в градината на царския дворец. 6 Там между стълбове от мрамор и алабастър висяха завеси от скъп лен и памук, закачени на ленена пурпурна връв със златни и сребърни куки. Върху мозаичен плочник от зелен камък, мрамор и седеф бяха поставени златни и сребърни дивани. 7 Напитките се наливаха в златни чаши, които не си приличаха една с друга. Царят щедро раздаваше от любимото си вино. 8 И всеки можеше да пие колкото и когато желае. Така бе пожелал царят и разпореди на прислугата си: всеки да прави това, което иска. 9 По същото време царица Астин устрои пиршество за жените в самия дворец на цар Артаксеркс.
10 (G)На седмия ден от пиршеството, поразвеселен, царят нареди на Аман, Вазан, Тара, Варази, Затопа, Аватаз, Тарава – седемте евнуси, придворни на цар Артаксеркс, 11 да въведат пред него царицата с корона на главата, за да покаже нейната хубост на управителите и на останалите гости. Тя наистина беше хубава жена. 12 Но царица Астин отказа да изпълни заповедта му да дойде с царедворците. Това раздразни царя и го изпълни с гняв 13 и той каза на съветниците си, които познаваха обичаите, защото царят се допитваше до онези, които познават закона и правдата. 14 Аркесей, Сарсатей и Мализеар, управители на персите и мидийците, които се намираха близо до царя и заемаха най-високите длъжности след него, пристъпиха към него 15 и му съобщиха как трябва да се постъпи според закона с царица Астин заради това, че не се е подчинила на заповедта на царя, която царедворците са ѝ предали.
16 Тогава Мухей каза на царя и другите управители: „Царица Астин нанесе оскърбление не само на царя, но и на всички негови управители и служители от подчинените му области. 17 Тази постъпка на царицата ще стане достояние на всички жени и те ще пренебрегнат съпрузите си и ще казват: ‘Цар Артаксеркс заповяда на царица Астин да дойде при него, но тя не пожела.’ 18 Сега и останалите съпруги на персийските и мидийските управители, като чуят какво е отвърнала тя на царя, ще дръзнат по същия начин да се отнасят с неуважение към своите съпрузи. 19 (H)Ако царят одобри, нека издаде ненарушима заповед, която да се впише в законите на Мидия и Персия: никога вече Астин да не се явява пред царя, а той да удостои за царица друга жена, по-достойна от нея. 20 Нека заповедта, която царят постанови, да бъде разгласена навред в голямото му царство, така че всички жени, бедни и богати, да се отнасят с почитание към своите съпрузи.“
21 Това предложение бе одобрено от царя и управителите му. Царят постъпи така, както го бе посъветвал Мухей. 22 (I)Разпрати заповед до всяка област на царството си, написана на съответния език: на всеки съпруг да се отдава почит в неговия дом.
Царят си търси нова съпруга
2 След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил. 2 Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки! 3 Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си. 4 Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.
5 Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир – син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе. 6 (J)Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония. 7 Мардохей беше настойник на едно момиче – Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.
8 (K)След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема. 9 Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.
10 Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така. 11 А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.
12 Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват. 13 И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше. 14 (L)Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.
Естир става царица
15 Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха. 16 Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец – месец тебет, в седмата година на царуването му. 17 Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин. 18 След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.
Мардохей разкрива заговор срещу царя
19 А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти. 20 Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него. 21 А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс. 22 Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя. 23 Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.
Решението на Аман да унищожи юдеите
3 След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник. 2 И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше. 3 Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“ 4 Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин. 5 Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв. 6 Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.
7 (M)В първия месец – нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец – адар.
8 (N)Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи. 9 (O)И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“ 10 (P)Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите. 11 След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“
12 (Q)На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат. 13 Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ – млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен. 14 Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден. 15 Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.
Съветът на Мардохей към Естир
4 Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас. 2 Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище. 3 И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.
4 Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела. 5 Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така. 6 Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти. 7 Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите. 8 Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си. 9 Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза. 10 Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже: 11 „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“
12 Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир. 13 А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом. 14 (R)Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ 15 А Естир отговори така на Мардохей: 16 „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“ 17 И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.
Естир кани царя и Аман на угощение
5 На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа. 2 И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра. 3 (S)Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ 4 Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“ 5 И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.
6 По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“ 7 А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание: 8 ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“
Решението на Аман да накаже Мардохей
9 Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи. 10 Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш. 11 Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите. 12 Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана. 13 Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“ 14 А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.
Възвеличаването на Мардохей
6 През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете. 2 (T)И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс. 3 Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“ 4 В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него. 5 Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат. 6 А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“ 7 И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете, 8 нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската; 9 да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: ‘Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита’!“ 10 Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“ 11 Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“
12 После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава. 13 И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“
14 И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.
Обесването на Аман
7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. 2 По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“
3 Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. 4 (U)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“
5 Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“
6 Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата. 7 Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. 8 Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.
9 А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ 10 Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.
Нова ситуация в полза на юдеите
8 Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина. 2 Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.
3 И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите. 4 Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя 5 и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области. 6 Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“ 7 Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите. 8 (V)Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“
9 И на двадесет и третия ден от третия месец – сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор. 10 Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне. 11 Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им 12 в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден – тринадесетия ден от дванадесетия месец – адар. 13 Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си. 14 Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.
15 Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха, 16 а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати. 17 Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.
Юдеите отмъщават
9 (W)В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си. 2 Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях. 3 Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей. 4 Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството. 5 Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха. 6 В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека. 7 Това са Паршандата, Далфон, Асфата, 8 Пората, Адалия, Аридата, 9 Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата, 10 (X)както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.
11 В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза. 12 И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“ 13 Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“ 14 Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени. 15 На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха. 16 Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.
Утвърждаването на празника Пурим
17 Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие. 18 Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие. 19 Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.
20 И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч, 21 за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници, 22 в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.
23 Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай: 24 (Y)как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби; 25 (Z)и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му. 26 Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха, 27 (AA)юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията. 28 Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.
29 Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим. 30 И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс, 31 за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач. 32 Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.
Великият юдеин Мардохей
10 След това цар Артаксеркс наложи данъци на жителите на страната и на островите. 2 А неговите дела, силата и могъществото му и особеното възвеличаване на Мардохей от царя са описани в летописите на мидийските и персийските царе. 3 Юдеинът Мардохей беше вторият човек след цар Артаксеркс, велик сред юдеите и любимец на своите приятели, защото желаеше само доброто за народа си и говореше добре за рода си.
Пролог
Благоденствие на праведния Йов
1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (AB)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.
13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“
20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 21 (AC)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел[a]; да бъде благословено името на Господ!“
22 (AD)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.
2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 3 Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ 4 Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. 5 Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ 6 Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“
7 След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. 8 А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. 9 Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри![b]“ 10 (AE)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.
11 И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. 12 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. 13 До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.
Диалози между Йов и тримата му приятели
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 (AF)(AG)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 (AH)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 (AI)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 (AJ)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 (AK)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 (AL)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 (AM)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 (AN)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен
4 Тогава Елифаз Теманец отговори: 2 „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори? 3 Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце, 4 твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене. 5 А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом. 6 Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?
7 (AO)Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани? 8 (AP)Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат: 9 всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват. 10 Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват. 11 Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.
12 Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея. 13 По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората, 14 обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза. 15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха. 16 Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя: 17 (AQ)(AR)‘Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец? 18 Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки 19 – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци. 20 От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги. 21 (AS)Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост’.“
5 Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш? 2 Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден. 3 Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му. 4 Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити. 5 Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му. 6 Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята. 7 Но човек се ражда за мъка, както искрите – за да летят нагоре.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога, 9 (AT)Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса. 10 Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата, 11 (AU)за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение. 12 Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото. 13 (AV)Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява: 14 посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем. 15 Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния. 16 И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.
17 (AW)Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия, 18 (AX)защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват. 19 В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне. 20 (AY)Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч. 21 От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи. 22 (AZ)На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш, 23 (BA)защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.
24 Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва. 25 (BB)Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти – като трева по земята. 26 В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето. 27 Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.
Обвинението срещу него е безпричинно
6 Тогава Йов отговори: 2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4 (BC)Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9 (BD)Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22 Нима казах: ‘Донесете ми’? Или: ‘Подарете ми от вашето богатство’? 23 Или: ‘Спасете ме от ръката на врага’? Или: ‘Изкупете ме от ръката на мъчителите’?
24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
7 (BE)Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник? 2 Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си. 3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени. 4 Когато лягам казвам: ‘Кога ще настъпи ден?’ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори. 5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.
Стонът на Йов към Бога
6 Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда. 7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро. 8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен – а мен ме няма. 9 (BF)Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак, 10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.
11 Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си. 12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене? 13 Когато си казвам: ‘Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми’, 14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш. 15 (BG)Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми. 16 (BH)Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване. 17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него? 18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг? 19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си? 20 Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си? 21 Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.