Bible in 90 Days
Неизменният порядък в живота
3 Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:
2 време за раждане и време за умиране,
време за садене и време за изкореняване на насаденото,
3 време за убиване и време за изцеление,
време за събаряне и време за градене,
4 време за ридание и време за смях,
време за тъга и време за ликуване,
5 време за разхвърляне на камъни и време за събирането им,
време за прегръдки и време да ги отбягваш,
6 време за търсене и време за загубване,
време за пазене и време за пилеене,
7 време за раздиране и време за зашиване,
време за мълчание и време за говорене,
8 време за любов и време за омраза,
време за война и време за мир.
9 Каква полза за работещия от онова, над което той се труди? 10 Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея. 11 (A)Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва. 12 Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. 13 И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога. 14 (B)Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него. 15 (C)Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.
Еднаква участ за всички – праведни и нечестиви, хора и животни
16 (D)Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда. 17 (E)Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело. 18 Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни. 19 (F)Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета. 20 (G)И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта. 21 Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята? 22 Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?
Наблюдения и преценки
4 (H)Тогава се обърнах и видях греха, извършващ се под слънцето: сълзите на угнетените, а утешител нямат; и силата в ръката на тези, които угнетяват, и утешител нямаше за тях. 2 (I)Затова аз облажавах мъртвите, починали отдавна, повече от живите, от живите сега. 3 Но по-щастлив от всички тях е онзи, който не е живял все още, който не е видял лошите дела, които се извършват под слънцето.
4 Видях също така, че всеки труд и всяко дело с успех събуждат завист сред хората. Това е също суета и гонене на вятър. 5 Стои глупакът, скръстил ръцете си, а завист го разяжда. 6 По-добре една шепа, придружена с покой, отколкото шепа, пълна с труд и мъка.
7 Аз се обърнах отново и видях друга суета под слънцето: 8 ето – самотник, той си няма никого. Няма ни син, нито брат, а пък за тежкия му труд няма край. Очите му са ненаситни на богатство. Той казва: „За кого ли се трудя и себе си лишавам от блага?“ И това е пак суета и мъчителен гнет.
9 По-добре са двама, отколкото един, те имат добра награда за своя труд. 10 И ако паднат, единият ще вдигне другия. Горко пък на самотник като падне, защото няма кой да го повдигне. 11 И ако двама легнат – ще се стоплят; как самотник би могъл да се сгрее? 12 Надвие ли някой единия, ще надделеят двамата насреща му; усуканата тройно връв няма да се скъса лесно.
13 По-добре беден, но умен юноша, отколкото стар и безумен цар, който не се вслушва вече в съвети. 14 Юношата ще излезе от затвора да царува, макар че е роден беден в царството му. 15 Видях живите под слънцето да ходят с юношата, който ще заеме неговото място. 16 Народът, който той предвожда, няма край. Но които се родят след него, няма да му се радват. Това е също суета и гонене на вятър.
Благоговение пред Бога
17 [a] Внимавай, когато пристъпваш в Божия дом. Приближи се, за да слушаш. Това е по-добро, отколкото когато глупци изгарят жертви – глупците не съзнават, че извършват зло.
5 (J) [b] Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа. Защото Бог е на небето, а ти – на земята. Затуй думите ти да бъдат малко. 2 И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца. 3 (K)(L)Ако си дал оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш – Той не благоволява към глупци. Каквото си обрекъл – изпълни го. 4 По-добре е да не даваш обети, отколкото да даваш и да не изпълняваш. 5 Не позволявай на устата си да вкарва в грях плътта ти и не говори пред Божия посланик: „От недоглеждане е.“ Защо навличаш с думите си Божия гняв, та да погуби Той делото на твоите ръце? 6 (M)И ето: подобно на много сънища, и многото думи са суетни. Но ти благоговей пред Бога.
7 (N)Видиш ли по земята насилие над бедняк и нарушение на съд и на правда, не се удивлявай. Защото над високия бди по-висок, а пък над тях – още по-висок. 8 При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.
Отношение към богатството
9 Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета. 10 (O)Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си? 11 Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.
12 Съгледах тежко зло под слънцето – богатство, събирано от притежателя му за негова вреда. 13 Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му. 14 (P)И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка. 15 Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил? 16 А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.
17 И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда? 18 И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога. 19 Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.
Суетата на честолюбието и желанията
6 Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората: 2 (Q)Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание. 3 (R)Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е, 4 защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито. 5 Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“ 6 И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място?
7 (S)Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища. 8 С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите? 9 По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.
10 (T)Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него. 11 Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава? 12 (U)Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?
Съвети за благоразумие
7 (V)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. 2 По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. 3 Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. 4 Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. 5 По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, 6 защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. 7 (W)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. 8 Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. 9 (X)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. 10 Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. 11 Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. 12 (Y)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.
13 Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? 14 В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.
15 (Z)През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. 16 Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? 17 (AA)Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? 18 Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (AB)Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.
20 (AC)Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.
21 Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. 22 Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.
23 Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. 24 Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? 25 Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.
26 (AD)И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. 27 Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: 28 (AE)каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. 29 Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.
Целесъобразност в несъвършения свят
8 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.
2 (AF)Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. 3 Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. 4 В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ 5 Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. 6 Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. 7 (AG)Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? 8 (AH)Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. 9 Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.
10 Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. 11 Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. 12 Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. 13 (AI)А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.
14 (AJ)Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. 15 Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.
16 Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – 17 (AK)тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.
Живот, използван по мъдър начин
9 (AL)Ето към всичко това насочих размислите си, за да проумея, че делата на праведници и на мъдреци са в ръцете на Бога. Човек не знае кое стои пред него: любов или омраза – всичко е възможно. 2 (AM)Всичко може да се случи еднакво на всички: една е участта на праведника и на нечестивия, на добрия[c], на чистия и на нечистия, на този, който принася жертви, и на този, който не принася, на добродетелния и на грешния; на този, който полага клетва, и на този, който се бои от клетва. 3 Това е лошото във всичко, което се случва под слънцето: една участ е отредена за всички и сърцето на човека е пълно със злина, безумие обладава техните сърца, докато са живи, а после отиват при мъртвите. 4 Който е между живите, има надежда: защото по-добре е живо куче, отколкото мъртъв лъв. 5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. Няма повече за тях награда, защото паметта за тях е изчезнала. 6 А тяхната любов, омраза и завист – всичко е умряло и нямат вече дял за вечни времена в нищо, което става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с веселие, пий с весело сърце виното си, щом Бог сега е благосклонен към твоите дела. 8 Нека бъдат бели твоите дрехи във всяко време и маслиновото масло на главата ти да не оскъднява. 9 Радвай се на живота с жената, възлюбена от тебе, през всичките дни на суетния си живот, които Бог ти е дал под слънцето – та това е твоят дял в живота, в твоя труд, с който се трудиш под слънцето. 10 Направи всичко, което твоята ръка може да извърши според силите си. Защото в царството на мъртвите, където ще отидеш, няма ни деяние, ни разум, ни знание, ни мъдрост.
11 По-нататък аз видях под слънцето, че не бързоноги печелят надбягването, не герои – битката. Също тъй и мъдреците не получават хляб, разумните – богатство, разсъдливите – благосклонност. На една съдба и случай са подвластни всички те. 12 (AN)Защото човек не знае отреденото му време. Както риби се заплитат в пагубна мрежа и както птици налитат на примка, така и човекът се улавя в злочесто време, когато внезапно то го настигне.
13 Аз съзрях под слънцето следното – пример за поука, която е важна за мене: 14 имаше малък град и малко хора в него; силен цар се отправи срещу него и го обсади, и съгради наоколо му могъщи обсадни валове. 15 Но в него се намери човек сиромах, но мъдрец, и той успя да избави града с мъдростта си; но никой не си спомни за този сиромах. 16 Тогава размислих: мъдростта струва повече от силата; макар че мъдростта на сиромаха се презира и не се вслушват в думите му. 17 В словата на мъдрите, изречени спокойно, се вслушват повече, отколкото в крясъка на онзи, който властва сред глупци. 18 Мъдростта е по-добра от военните оръжия, но един единствен грешник може да погуби много блага.
Превратност на всичко земно и вредата от глупостта
10 (AO)Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта. 2 Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния. 3 По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.
4 Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки. 5 Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник: 6 (AP)глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват. 7 Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.
8 (AQ)Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.
9 Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях. 10 Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи. 11 Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.
12 (AR)Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби. 13 (AS)Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие. 14 (AT)Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него? 15 Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.
16 (AU)Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат! 17 Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване. 18 Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце. 19 Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите. 20 (AV)Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.
Плодотворният живот на мъдреца
Дела на милосърдие
11 Хляба си хвърли върху вода – след много дни ти пак ще го намериш. 2 От дела си дай на седем души, даже и на осем, защото не знаеш какво нещастие ще настъпи на земята. 3 Напълнят ли се облаците, изливат дъжд на земята; и ако дърво падне към юг или към север, на мястото, където падне, си остава. 4 Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа към облаците, няма да жъне. 5 (AW)Тъй както ти не знаеш откъде идва диханието и как се образуват кости в утробата на бременна, така не знаеш също делата на Бога, Който твори всичко това. 6 Сей семето си сутрин и до вечерта да не почива ръката ти, защото ти не знаеш дали едното или другото зърно ще преуспее, или и двете ще бъдат еднакво добри.
7 Светлината е приятна, наистинаи хубаво е за очите да гледат слънцето. 8 Да, макар човек да преживее много години, нека се весели през всички тях, но нека и за това да се замисли, че дните на тъмата са много. Всичко, което идва, е суета.
Суетата на младостта
9 Весели се в младостта си ти, млади човече, и сърцето ти от радост да прелива през твоите млади години. Ходи по пътищата, дето те води сърцето ти, където те теглят очите ти. Но знай, че за всичкото това Бог ще те призове на съд. 10 Пропъди всяка печал от сърцето си, всичко неприятно отстрани от себе си, защото и младостта, и възрастта на черните коси са суета.
Истинският смисъл на живота е Бог
12 Помни своя Творец в дните на своята младост, преди да дойдат изпълнени с тежки страдания дни, преди да дойдат години, за които ще кажеш: „Те не са ми по сърце“;
2 преди да са помръкнали слънце, светлина, луна и звезди,
преди да се завърнат облаците след дъжда.
3 В деня, когато стражите на дома затреперят
и силните мъже отслабнат;
когато престанат мелничарите да мелят, тъй като са оредели;
когато мрак покрие тези, които гледат през прозорец;
4 когато се затворят пътните врати;
когато стихне звукът на мелниците
и по гласа на птица започне човек да се пробужда,
а дъщерите на песента притихнат;
5 когато човек се бои от височините
и по пътя се страхува;
когато зацъфти бадемът и скакалецът натежи,
и всяко желание заглъхне –
тогава човек отива в своя вечен дом.
Ето оплаквачките кръжат по улиците,
6 преди да се скъса сребърната нишка
и златният светилник да се разбие,
преди да се строши стомната при извора,
и да се разломи колелото над кладенеца.
7 (AX)И ще се върне пръстта в земята, както е била,
а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 (AY)Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст –
всичко е суета.
Заключение: Живот в светлината на вечността
9 Не само мъдрец беше Еклисиаст, но и учеше народа на знание. Той вникна във всичко, издири и натрупа много мъдри изрази. 10 Еклисиаст се постара да намери уместни слова, вярно да запише думите на истината. 11 Словата на мъдреца са като остени, като пирони заковани; съставителите им са поставени от един и същ Пастир. 12 А и освен това, сине мой, предпазвай се от писане на много книги, това няма край; а многото учение е изтощение за тялото.
13 (AZ)Да чуем и завършека на всички тези думи: благоговей пред Бога и спазвай заповедите Му – това е всичко за човека. 14 (BA)Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно – зло или добро.
1 Соломоновата песен на песните.
Бъди мой цар
Възлюбената
2 [d] Нека ме целува, с целувки на устата си,
защото неговите милувки са по-желателни от вино.
3 Благоуханни са твоите масла;
името ти е като разлято миро.
Затова те обичат момичетата.
4 Привлечи ме, нека побързаме след тебе;
нека царят ме въведе в чертозите си –
ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе,
ще хвалим твоите милувки повече от вино.
Заслужено те обичат!
Призив към девойките от Йерусалим
5 Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава
като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.
6 Не ме гледайте, че съм почерняла,
защото слънцето ме е обгорило.
Синовете на моята майка ми се разгневиха,
поставиха ме да пазя лозето,
но моето собствено лозе не опазих.
Към любимия
7 Кажи ми ти, когото обича душата ми:
къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш?
Защо да съм като скитница
край стадата на твоите другари?
Възлюбеният
8 Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.
Разговор на обичащите се
Хор
9 Ако не знаеш, о, най-хубава между жените,
върви си след овците
и си паси агънцата покрай пастирските шатри.
10 Прекрасни са твоите бузи под нанизи,
твоята шия с огърлици.
11 Ще ти направим златни висулки
със сребърни украшения.
Възлюбената
12 Докато царят беше на трапезата,
моят народ излъчваше благоуханието си.
13 Моят възлюбен е като китка смирна,
поставена между гърдите.
14 Моят възлюбен е за мене като китка кипър
в лозята на Ен-Геди.
Възлюбеният
15 Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Възлюбената
16 О, колко си хубав, мой мили и възхитителен!
И леглото ни е в зеленина.
Възлюбеният
17 Гредите над нас са кедри,
кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.
За любовта всичко е прекрасно
Възлюбената
2 Аз съм саронски шафран,
лилия от долините.
Възлюбеният
2 Каквото е лилия между тръни,
това е моята възлюбена между девойките.
Възлюбената
3 (BB)Каквото е ябълка между горски дървета,
това е моят възлюбен между младежите.
Под сянката ѝ обичам да седя
и плодовете ѝ са сладки за мене.
4 Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
6 (BC)Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.
Възлюбеният
7 (BD)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Възлюбената
8 Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!
Припка по планините, скача по хълмовете.
9 Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.
10 Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11 Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.
12 Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13 (BE)Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14 Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
Девойките
15 Ловете ни лисиците,
лисичетата, които повреждат лозята,
защото нашето лозе е цъфнало.
Възлюбената
16 (BF)Моят възлюбен е мой и аз съм негова.
Той пасе стадото си между лилиите.
17 Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.
Нощни размисли
3 (BG)Нощем на леглото си търся този,
когото обича моята душа.
Търсих го и не го намерих.
2 Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.“
Търсих го, но не го намерих.
3 (BH)Срещнаха ме стражи, които обикалят града.
Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
4 (BI)Но щом ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах се за него здраво и не го пуснах,
докато не го заведох в къщата на майка си
и в спалнята, където ме е родила.
Възлюбеният
5 (BJ)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.
Годеникът идва
Хор
6 (BK)Кой идва от пустинята като стълб дим,
ухаещ на смирна и тамян,
и на всякакви ароматни прахове.
7 Ето Соломоновото носило!
Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
8 Всички са опасани с меч и са опитни в бой.
Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
9 Цар Соломон си е направил носилото
от ливански кедри.
10 Колонките му е направил от сребро,
облегалата му – от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,
а отвътре са я украсили с кожа.
11 Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон
с венеца, с който го е увенчала майка му
в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
Ти си красива, моя прятелко
Възлюбеният
4 (BL)Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от галаадската планина.
2 Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,
когато излизат от къпалня,
всяка от която е като близначка
и никоя не липсва между тях.
3 Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
4 Шията ти е като Давидова кула,
изградена от редове камъни
и висящи на нея хиляда щитове –
все щитове на юнаци.
5 (BM)Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,
които пасат между лилии.
6 Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,
ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.
7 Цялата си хубава, моя мила,
и недостойнство няма у тебе.
8 Слез с мене от Ливан, невесто моя,
слез с мене от Ливан!
Слез от билото на Амана,
от върха на Сенир и Хермон,
от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.
9 Ти плени моето сърце, сестрице невесто,
плени сърцето ми с блясъка на очите си,
със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.
10 (BN)О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!
По-сладки от вино са твоите милувки
и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.
11 (BO)От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,
мед и мляко са под езика ти,
уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!
12 (BP)Затворена градина е моята сестрица невеста,
заключен кладенец, запечатан извор.
13 Твоите фиданки са царска градина с нарове,
с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания –
14 нард и шафран, тръстика и канела
с всякакви ухания на
смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.
15 (BQ)Ти си градински извор,
кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
Възлюбената
16 Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,
и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ!
Нека моят възлюбен да дойде в градината си
и да вкуси прекрасните ѝ плодове.
Възлюбеният
5 Дойдох в градината си, сестрице невесто,
обрах своята смирна със своите ухания,
ядох медените си пити със своя мед,
пих си виното със своето мляко.
Яжте, приятели,
пийте, обични, и се насищайте.
Нощен блян
Възлюбената
2 Заспала съм, но сърцето ми е будно.
Ето гласът на моя възлюбен, който чука:
„Отвори ми, сестрице, моя мила,
моя гълъбице, моя съвършена!
Защото главата ми е цяла с роса покрита,
и косата с нощна влага.“
3 Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.
5 Станах да отворя на своя възлюбен.
От ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми се стичаше смирна
по дръжката на ключалката.
6 (BR)Отворих на своя възлюбен,
а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.
Душата ми примря, докато говореше.
Търсих го, но не го намерих;
зовях го, но не ми отговори.
7 (BS)Срещнаха ме стражите, които обикалят града,
набиха ме, израниха ме.
Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
Помогнете ми да го намеря!
8 (BT)Заклевам ви, дъщери йерусалимски:
ако срещнете моя възлюбен,
какво да му кажете – че изнемогвам от любов.
Хор
9 С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,
о, най-прекрасна между жените?
С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,
че ни заклеваш така?
Възлюбената
10 Моят възлюбен е бял и румен,
личен между десет хиляди други.
11 Главата му е чисто злато,
къдрите му са вълнисти, черни като врана;
12 очите му – като гълъби край водни потоци,
къпещи се в мляко, седящи в доволство;
13 Бузите му са като лехи,
пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.
Устните му са лилия, от която капе смирна.
14 Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.
Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
15 Краката му са като мраморни стълбове,
поставени върху подложки от чисто злато –
изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
16 Устата му е сладост. Той цял е прелест.
Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,
дъщери йерусалимски.
Хор
6 Къде отиде твоят възлюбен,
о, най-хубава между жените?
Накъде свърна твоят възлюбен,
та да го търсим с тебе?
Възлюбената
2 (BU)Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,
за да пасе стадото в градините и да събира лилии.
3 (BV)Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.
Възлюбеният
4 Хубава си, моя мила, като Тирца,
прелестна като Йерусалим,
величествена като войнство със знамена.
5 (BW)Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.
6 Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.
7 Страните ти зад булото са
като половинки нар.
8 Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,
9 но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
10 (BX)„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“
11 (BY)Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.
12 Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.
Песен на истинската любов
Хор
7 [e] Обърни се, обърни се Шуламит,
обърни се, обърни се да те погледаме.
Възлюбеният
Какво ще гледате на Шуламит
като на хоро манаимско?
Хор
2 О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна!
Заоблените ти бедра са като огърлица,
изработка на изкусен майстор.
3 Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва;
коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.
4 (BZ)Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.
5 Шията ти е като кула от слонова кост.
Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим.
Носът ти е като Ливанска кула,
която гледа към Дамаск.
6 Главата ти, която те увенчава, е като Кармил
и косата ти е пурпур;
царят е запленен от твоите къдрици.
Възлюбеният
7 Колко си хубава, колко приятна,
моя възлюбена, със своята миловидност.
8 Тази твоя снага прилича на палма
и твоите гърди са като гроздове.
9 Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла.
И твоите гърди биха били като гроздове,
и мирисът от твоето дихание е като кайсия.
10 Устата ти е като най-добро вино.“
Възлюбената
То тече право за моя възлюбен,
хлъзга се през устни на уморени.
11 Аз съм на възлюбения си
и той копнее за мене.
12 Ела, мой мили, да излезем на полето,
да прекараме нощта в селата.
13 Да станем рано за лозята;
да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете.
Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.
14 Мандрагорите вече ухаят,
над вратите ни са
всякакви най-вкусни плодове, нови и стари –
запазила съм ги за тебе, мой любими.
О, да беше мой брат!
8 О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди[f].
2 Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш[g],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
3 (CA)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.
Възлюбеният:
4 (CB)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.
Хор:
5 (CC)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?
Възлюбеният:
Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
6 Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен[h] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците[i] ѝ са огнени.
7 Големи води не могат да угасят любовта
и реки[j] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.
Хор:
8 Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
Възлюбената:
Хор:
11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.
Възлюбената:
12 А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.
Възлюбеният:
13 Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.
Възлюбената:
14 (CD)Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.