Bible in 90 Days

Трета реч на Вилдад. Възхвала на Божието всемогъщество

25 В отговор Вилдад Савхеец каза: ² „Бог господства с власт, внушаваща страх; Той твори мир в небесните Си висини. ³ Имат ли брой Неговите служещи сили? И върху кого не изгрява Неговата светлина? ^4 (A)Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист? ⁵ Ето дори месечината, и тя не е светла пред Него, и звездите не са чисти в очите Му, ⁶ а още по-малко един човек, който е като червей, и човешкият син, който е като земен червей.“

Отговор към Вилдад. Колко велик и мощен е Бог

26 В отговор Йов каза: ² „Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка! ³ Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота! ^4 (B)На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе? ⁵ Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях. ^6 (C)Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада. ^7 (D)Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо. ⁸ Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им. ⁹ Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него. ^10 (E)Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината. ¹¹ Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание. ¹² Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му. ^13 (F)Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия. ¹⁴ Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“

Йов е убеден, че съвестта му е чиста, и той познава Божията мощ

27 Йов продължи своето слово: ^2 (G)„Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми. ^3 (H)Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми, ⁴ моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама! ⁵ Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност. ⁶ Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.

⁷ Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей. ⁸ Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му? ⁹ Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда? ¹⁰ Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време? ¹¹ Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият. ¹² Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?

^13 (I)Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия. ¹⁴ Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб. ¹⁵ Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат. ¹⁶ Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина ¹⁷ – всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто. ^18 (J)Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач; ¹⁹ ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв. ²⁰ Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря. ²¹ Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му. ²² Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него. ²³ Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“

Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека

28 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. ² Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. ³ Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. ⁴ Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. ⁵ Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. ⁶ Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

⁷ Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. ⁸ Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

⁹ На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, ¹⁰ тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. ¹¹ Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

^12 (K)Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? ^13 (L)Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. ¹⁴ Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“ ^15 (M)Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. ¹⁶ Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. ¹⁷ Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. ¹⁸ За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. ¹⁹ С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

²⁰ Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? ²¹ Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. ²² Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

^23 (N)Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, ^{24 (O)(P)(Q)}защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. ²⁵ Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, ²⁶ когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, ^27 (R)тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. ^28 (S)Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: ² „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, ³ когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; ^4 (T)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; ⁵ когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; ^6 (U)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! ^7 (V)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, ⁸ видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, ⁹ князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, ¹⁰ гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. ¹¹ Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, ^12 (W)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. ¹³ Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. ^14 (X)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. ¹⁵ Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, ¹⁶ баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. ^17 (Y)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. ¹⁸ Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; ¹⁹ коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, ²⁰ славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’

²¹ Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет ²² След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. ^23 (Z)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. ^24 (AA)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. ²⁵ Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

Сегашното бедствено положение е незаслужено

30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. ² За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. ³ От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, ⁴ късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. ⁵ Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, ⁶ за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. ^7 (AB)Викат между храстите, врат се под трънаците – ⁸ подли и безименни човеци, измет на земята.

^9 (AC)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. ¹⁰ Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. ¹¹ Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. ¹² Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, ¹³ а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. ¹⁴ Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. ^15 (AD)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

¹⁶ И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. ¹⁷ Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. ¹⁸ С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. ¹⁹ Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. ²⁰ Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. ²¹ Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. ²² Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. ²³ Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

²⁴ Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? ²⁵ Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? ²⁶ Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. ²⁷ Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. ²⁸ Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. ²⁹ Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. ³⁰ Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. ³¹ Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

Клетвата на Йов

31 ^(AE)„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. ² Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? ³ Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? ⁴ Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

⁵ Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, ⁶ нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. ⁷ Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, ⁸ нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

^9 (AF)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, ¹⁰ нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, ¹¹ защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; ¹² защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

¹³ Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, ¹⁴ какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? ^15 (AG)Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

¹⁶ Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? ¹⁷ Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? ¹⁸ Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. ¹⁹ Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, ²⁰ не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? ²¹ Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, ²² нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, ²³ тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

^24 (AH)Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: ‘Ти си мое упование?’ ²⁵ Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, ^26 (AI)ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, ²⁷ прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – ²⁸ това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

^29 (AJ)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? ³⁰ Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. ³¹ Не казваха ли хората от шатрата ми: ‘Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?’ ³² Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. ³³ Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, ³⁴ понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. ³⁵ Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. ³⁶ Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. ³⁷ Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

³⁸ Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, ³⁹ ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, ⁴⁰ нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.

Речи на Елиуй

Въведение

32 Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав, ² разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога, ³ а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов. ⁴ Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него. ⁵ Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

Негодуванието на Елиуй

⁶ Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания. ^7 (AK)Аз си казвах: ‘Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.’ ⁸ Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява. ⁹ Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците. ¹⁰ Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

¹¹ Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи. ¹² С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му. ¹³ Не казвайте: ‘Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.’ ¹⁴ Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

¹⁵ Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им. ¹⁶ Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят? ¹⁷ Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная, ¹⁸ понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира. ¹⁹ Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове. ²⁰ Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря. ²¹ Няма да гледам на лице и никого няма да лаская, ²² защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

Бог допуска страданието

33 „И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи! ² Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми. ³ От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина. ⁴ Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил. ⁵ Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене. ^6 (AL)Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина. ^7 (AM)Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.

⁸ Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите: ^9 (AN)‘Чист съм, без грях, без петно и нямам вина, ^10 (AO)а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг. ^11 (AP)Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.’

¹² Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека. ^13 (AQ)Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела? ¹⁴ Но Бог говори веднъж и два пъти – но на това не се обръща внимание. ^15 (AR)(AS)Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото, ¹⁶ тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат, ¹⁷ за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта, ¹⁸ за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие. ¹⁹ А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости. ^20 (AT)Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие. ^21 (AU)Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват. ²² Животът му се приближава до гроба, животът му – към смъртния край. ²³ Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно, ²⁴ тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: ‘Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.’ ^25 (AV)Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си. ²⁶ Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му. ²⁷ Той ще пее на хората и ще казва: ‘Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде. ²⁸ Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.’

²⁹ Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека: ³⁰ да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му. ³¹ Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря! ³² Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш. ³³ Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“

Втора реч на Елиуй. Бог е справедлив

34 Тогава Елиуй продължи да говори: ² „Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи! ^3 (AW)Защото ухото проверява думите, така както небцето – вкуса на ястието. ⁴ Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто. ^5 (AX)Ето Йов казва: ‘Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд. ⁶ Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима – без вина.’ ⁷ Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода, ⁸ общува със злосторници и ходи с нечестиви? ⁹ Защото беше казал: ‘Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.’

^10 (AY)Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие, ^11 (AZ)понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си. ¹² Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда. ¹³ Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена? ^14 (BA)Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си, ^15 (BB)всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.

¹⁶ И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми! ¹⁷ Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния? ^18 (BC)Може ли да се каже на царя: ‘Ти си негодяй’, а на князете: ‘Вие сте нечестиви’? ¹⁹ Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му. ²⁰ Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.

^21 (BD)Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки. ²² Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците. ²³ И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд. ^24 (BE)Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места, ²⁵ защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени. ²⁶ На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници, ²⁷ понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища, ²⁸ така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите. ²⁹ Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види – било за един народ, било за един човек, ³⁰ така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

³¹ Пред Бога трябва да се говори: ‘Възгордях се, няма вече да греша, ³² За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.’ ³³ Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори! ³⁴ Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал: ³⁵ ‘Йов не говореше умно и думите му не са разумни.’ ³⁶ Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора, ³⁷ понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

Трета реч на Елиуй. Никой не може да се сравни с Бога!

35 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Смяташ ли за правилно това, което изрече: ‘По-прав съм от Бога’, ³ както и това, че казваш: ‘Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?’ ⁴ Аз ще отвърна с думи – на тебе и на приятелите ти с тебе. ⁵ Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе! ⁶ Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш? ⁷ Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти? ^8 (BF)Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.

⁹ Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ, ¹⁰ но никой не казва: ‘Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта, ¹¹ Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?’ ¹² Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора. ¹³ Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това. ¹⁴ Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай. ¹⁵ А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост, ¹⁶ затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“

Бог е справедлив съдия

36 Елиуй продължи да говори и каза: ² „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога. ³ Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост, ⁴ понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

⁵ Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен. ⁶ Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото. ⁷ Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат. ⁸ Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята, ⁹ Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели, ¹⁰ и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха. ¹¹ Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост. ¹² Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

¹³ Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове. ¹⁴ Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници. ¹⁵ Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото. ¹⁶ И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

¹⁷ Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане. ¹⁸ Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп. ¹⁹ Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила. ²⁰ Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват. ²¹ Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

Химн за всесилната Божия мъдрост

^22 (BG)Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него? ²³ Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: ‘Ти постъпваш несправедливо?’ ²⁴ Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват. ²⁵ Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече. ²⁶ Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим. ²⁷ Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд. ²⁸ Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората. ²⁹ И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра? ³⁰ Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак. ³¹ От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие. ³² В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари. ³³ Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“

37 „И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си. ^2 (BH)Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му. ³ Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си – до краищата на земята. ⁴ След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм. ^5 (BI)Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме. ⁶ Защото Той казва на снега: ‘Падай на земята!’, и на проливния дъжд властно: ‘Изливай се още по-силно!’ ⁷ Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела. ⁸ Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището. ⁹ От юг идва буря, от север – студ. ^10 (BJ)От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява. ¹¹ И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му. ¹² И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята, ¹³ било за наказание на земята Му или за милост – така ги изпраща.

¹⁴ Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса! ¹⁵ Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак? ¹⁶ Разбираш ли как висят облаците – това чудо на Всесъвършения в знанието? ¹⁷ Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър, ^18 (BK)ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало? ¹⁹ Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим. ²⁰ Ще Му бъде ли казано: ‘Аз искам да говоря?’ Би ли казал някой, че би искал да загине? ²¹ А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти. ²² От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение. ²³ Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява. ²⁴ Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

Божието слово към Йов и неговият отговор

Бог – Творец на Вселената

38 След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза: ^2 (BL)„Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание? ³ Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!

⁴ Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. ⁵ Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? ⁶ На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, ^7 (BM)когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?

⁸ Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба, ⁹ когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата – в негови пелени, ¹⁰ когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата? ^11 (BN)Тогава казах: ‘Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!’

¹² Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ, ¹³ за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите? ¹⁴ Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха. ^15 (BO)На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.

Божията мъдрост, вложена в творението. Човек е неспособен да вникне в тази тайна

¹⁶ Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната? ^17 (BP)Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка? ¹⁸ Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!

¹⁹ Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината? ²⁰ Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом? ²¹ Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.

²² Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката, ^23 (BQ)които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка? ²⁴ Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?

²⁵ Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци, ²⁶ за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек, ²⁷ за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?

²⁸ Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата? ²⁹ От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж – кой го ражда? ³⁰ Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.

^31 (BR)(BS)Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион? ³² Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца? ³³ Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?

³⁴ Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода? ³⁵ Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: ‘Ето ни?’ ³⁶ Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост? ³⁷ Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове, ³⁸ когато прахта става като излята и буците се слепват?

^39 (BT)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата, ⁴⁰ когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада? ^41 (BU)Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?

39 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? ² Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? ³ Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. ⁴ Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

⁵ Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, ⁶ на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. ⁷ Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, ⁸ претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

⁹ Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? ¹⁰ Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? ¹¹ Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? ¹² Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

¹³ Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? ¹⁴ Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, ¹⁵ но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. ^16 (BV)Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. ¹⁷ Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. ¹⁸ Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? ²⁰ Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. ²¹ Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. ²² Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. ²³ Над него звънти колчан и бляскат копия. ²⁴ В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. ²⁵ Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

²⁶ Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? ²⁷ По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? ²⁸ Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. ²⁹ Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. ^30 (BW)Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

Покаянието на смирения Йов

40 ^[a] В отговор Господ продължи да говори на Йов: ² „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“

³ Тогава Йов отговори на Господа и каза: ⁴ „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. ⁵ Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото

⁶ От бурята Господ каза на Йов в отговор: ⁷ „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! ⁸ Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? ⁹ Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?

¹⁰ Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! ¹¹ Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! ¹² Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! ¹³ Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. ¹⁴ Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.

Бехемотът^[b]

¹⁵ Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. ¹⁶ Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. ¹⁷ Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. ¹⁸ Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.

¹⁹ Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. ²⁰ Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. ²¹ Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. ²² Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. ²³ Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. ²⁴ Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?

Левиатан^[c]

^25 [d] Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? ²⁶ Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? ²⁷ Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? ²⁸ Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? ²⁹ Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? ³⁰ Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? ³¹ Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? ³² Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!

41 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. ² Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? ³ Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

⁴ Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. ⁵ Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? ⁶ Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! ⁷ Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. ⁸ Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. ⁹ Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. ¹⁰ Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. ¹¹ От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. ¹² От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. ¹³ Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. ¹⁴ На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. ¹⁵ Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. ¹⁶ Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. ¹⁷ Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. ¹⁸ Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. ¹⁹ За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. ²⁰ Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. ²¹ Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. ²² Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. ²³ Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. ²⁴ След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. ²⁵ На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. ²⁶ На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“