Bible in 90 Days

²³ И пак беше отправено слово от Господ към Йеремия: ²⁴ „Не виждаш ли какво говорят тези хора: ‘Господ отхвърли двата рода, които беше избрал.’ Така те презират Моя народ, сякаш не е повече народ в техните очи.“ ²⁵ Така казва Господ: „Ако Моят завет с деня и нощта не беше утвърден, ако не бях дал наредбите за небето и земята, ²⁶ тогава бих отхвърлил потомството на Яков и на Своя служител Давид, така че да не вземам от рода му владетели за потомците на Авраам, Исаак и Яков, защото ще върна пленниците и ще ги помилвам.“

Пророчества в епохата на разрушението на Йерусалим

Предупреждение за цар Седекия

34 ^(A)Слово, което Господ отправи към Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всички царства по земята, които бяха под властта му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките градове около него: ² „Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейския цар Седекия следното: «Така казва Господ: Ето Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън. ³ И ти няма да избягаш от неговата ръка, но сигурно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му. Тогава твоите очи ще гледат очите на вавилонския цар и той ще ти говори лице в лице, и ти ще отидеш във Вавилон.»’ ⁴ Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: ‘Ти няма да умреш от меч. ^5 (B)Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: «Горкият господар!», защото Аз изрекох това слово’, казва Господ.“

⁶ Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим, ⁷ докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея – против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.

Освобождение на робите и новото им заробване

⁸ Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях: ⁹ всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки – робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин. ¹⁰ Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха. ¹¹ След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.

¹² Затова дойде слово от Господ към Йеремия: ¹³ „Така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах: ^14 (C)«В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе», но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание. ¹⁵ Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име, ¹⁶ но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини’.“

^17 (D)Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята. ¹⁸ Тогава ще предам човеците, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, който те сключиха пред Мене, като разсякоха жертвеното теле на две и минаха между частите му – ¹⁹ юдейските първенци и йерусалимските управници, и скопците, и свещениците, и целият народ на страната преминаха между частите на телето, – ^20 (E)и ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им. А труповете им ще бъдат за храна на птиците в небесата и на земните зверове. ²¹ Също юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им – в ръцете на войската на вавилонския цар, която сега е отстъпила от вас.“ ^22 (F)„Ето Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към този град, и те ще се опълчат срещу него, ще го превземат и ще го изгорят с огън. И ще превърна градовете на Юдея в пустиня, без жители в тях.“

Верността на рехавовци – пример за Юдея и Йерусалим

35 ^(G)Слово, което дойде от Господ към Йеремия в дните на юдейския цар Йоаким, син на Йосия: ² „Иди в дома на рехавовци и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и им дай вино!“ ³ Тогава взех Язания, син на Йеремия, Хавацинов син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехав. ⁴ И ги отведох в дома Господен, в стаята на синовете на Ханан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците над стаята на сина на Шалум Маасий, пазача на вратата. ⁵ И поставих пред потомците на Рехав стомни, пълни с вино, и чаши и им казах: „Пийте вино!“

^6 (H)Но те казаха: „Няма да пием вино, защото Йонадав, син на баща ни Рехав, ни заповяда: ‘Не пийте вино вие и потомците ви, ⁷ и къщи да не строите, семе да не сеете, лозя да не засаждате и да не притежавате, но живейте в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време на земята, в която сте пришълци’.“ ⁸ И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотеца ни Рехав, за всичко, което ни заповяда: да не пием вино през всичките си дни – ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни; ⁹ и ние не строим къщи да живеем в тях, нямаме лозя и не засяваме ниви, ¹⁰ но живеем в шатри и се подчиняваме, и вършим всичко, което ни е заповядал баща ни Йонадав. ¹¹ А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази страна, си казахме: „Да отидем в Йерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; и ето ние живеем в Йерусалим.“

¹² Тогава дойде слово Господне към Йеремия: ¹³ „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Иди и кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: «Няма ли да вземете поука от това и да се вслушвате в думите Ми»?’, казва Господ.“ ¹⁴ „Думите на Йонадав, син на Рехав, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват и до днес – ‘те не пият вино, защото спазват заповедта на своя праотец, а Аз постоянно ви говорих, но не Ме послушахте. ^15 (I)И непрестанно изпращах при вас всичките Си служители, пророците, да казват: «Обърнете се всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте при други богове да им служите, и ще живеете в тази страна, която дадох на вас и на вашите предци!» Но вие не обърнахте внимание и не Ме послушахте. ¹⁶ Макар че потомците на Йонадав, син на Рехав, изпълняват заповедта на своя праотец, която им е дал, този народ не се вслушва в Мене’.“ ¹⁷ Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители бедствието, за което им говорих, но те не послушаха, призовавах ги, но те не отговаряха.“

¹⁸ А на рода на рехавовци Йеремия рече: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Понеже се подчинихте на заповедта на баща си Йонадав и спазвахте всичките му заповеди, и извършвахте всичко, което ви заповяда, ¹⁹ затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «От потомците на Йонадав, син на Рехав, няма да престане да има мъж, който да стои пред Мене винаги»’.“

Съставяне и четене на свитъка на пророка

36 ^(J)И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия: ² „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи – от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен! ³ Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“

⁴ Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил. ⁵ И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом, ⁶ но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си. ⁷ Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“ ⁸ А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия – да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.

⁹ В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим. ¹⁰ Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.

¹¹ Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка, ¹² слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци. ¹³ И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа. ¹⁴ Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях. ¹⁵ Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях. ¹⁶ Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“ ¹⁷ И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“ ¹⁸ А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“ ¹⁹ Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“

Изгаряне на свитъка от цар Йоаким

²⁰ А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи. ²¹ Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя. ²² А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала. ²³ И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала. ²⁴ Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи. ²⁵ А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша. ²⁶ Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.

Ново записване на пророческите слова

²⁷ И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово: ²⁸ „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори, ²⁹ а на юдейския цар Йоаким кажи: ‘Така казва Господ: «Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък»’? ³⁰ Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: ‘Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз. ³¹ И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха’.“

³² Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.

Затваряне на пророк Йеремия в тъмница

37 ^(K)И вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари Йосиевият син Седекия, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в страната Юдея. ² Но нито той, нито сановниците му, нито народът на страната не послушаха думите на Господ, които Той изрече чрез пророк Йеремия.

³ А цар Седекия изпрати Йехухал, син на Шелемия, и свещеник Цефания, син на Масеия, при пророк Йеремия да кажат: „Моля те, помоли се на Господ, нашия Бог, за нас!“ ⁴ А Йеремия тогава свободно влизаше и излизаше сред народа, защото още не бяха го затворили. ⁵ Тогава фараоновата войска потегли от Египет, а когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха за това, оттеглиха се от Йерусалим.

⁶ И беше отправено слово от Господ към пророк Йеремия: ⁷ „Така рече Господ, Израилевият Бог: ‘Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: «Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет. ⁸ А халдейците ще се върнат и ще се сражават против този град, и ще го превземат и изгорят с огън»’.“ ⁹ „Така казва Господ: ‘Не се лъжете да си казвате: «Халдейците непременно ще се оттеглят от нас», понеже няма да се оттеглят. ¹⁰ Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които се сражават против вас, и да останеха само някои от тях ранени по шатрите си, то и те биха станали и изгорили с огън този град’.“

¹¹ А когато халдейската войска се беше оттеглила от Йерусалим заради фараоновата войска, ¹² тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да се смеси с народа. ¹³ И случи се, че когато беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата на име Иреия, син на Шелемия, син на Ханания. И той хвана пророка, като каза: „Ти искаш да избягаш при халдейците!“ ¹⁴ Но Йеремия отговори: „Лъжа е! Аз не бягам при халдейците.“ Но Иреия не искаше да чуе, хвана Йеремия и го закара при първенците. ¹⁵ Тогава първенците се разгневиха на Йеремия, биха го и го затвориха в тъмница в дома на писаря Йонатан, защото го бяха направили затвор. ¹⁶ Така Йеремия влезе в тъмницата във водоема; и Йеремия остана там много дни.

¹⁷ Тогава цар Седекия изпрати да го доведат и царят го попита тайно в своя дворец: „Има ли слово от Господ?“ А Йеремия отговори: „Има. Ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар.“ ¹⁸ А Йеремия каза още на цар Седекия: „Какво съм съгрешил спрямо тебе или твоите първенци, или спрямо този народ, че ме затвориха в тъмница? ¹⁹ Къде са вашите пророци, които ти пророкуваха: ‘вавилонският цар няма да се опълчи против вас и против тази страна’? ²⁰ А сега, моля те, изслушай ме, господарю мой, царю, нека моята молба да бъде приета от тебе и не ме връщай в дома на писаря Йонатан, за да не умра там.“ ²¹ Тогава цар Седекия заповяда Йеремия да бъде пазен в стражевия двор. И му даваха по един хляб дневно от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб в града. И така Йеремия оставаше в стражевия двор.

Пророкът хвърлен в яма

38 А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ: ^2 (L)„Така казва Господ: ‘Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив’.“ ³ Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“ ⁴ Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“ ⁵ А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“ ⁶ Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.

⁷ Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема – а царят беше седнал при Вениаминовата порта, – ⁸ тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя: ⁹ „Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“ ¹⁰ Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“ ¹¹ Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия. ¹² Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така. ¹³ А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.

¹⁴ Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“ ¹⁵ А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“ ¹⁶ Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“

¹⁷ Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън – ти ще оцелееш заедно с дома си. ¹⁸ Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им’.“ ¹⁹ Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“. ²⁰ А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив. ²¹ Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри: ²² ‘Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: «Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.»

²³ И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън’.“

²⁴ Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш. ²⁵ Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: ‘Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?’, ²⁶ тогава им кажи: ‘Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там’.“ ²⁷ Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул. ²⁸ А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.

Превземане на Йерусалим. Съдбата на цар Седекия и на пророк Йеремия

39 ^(M)В деветата година на юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Йерусалим и го обсади. ² И в единадесетата година на Седекия, в деветия ден на четвъртия месец, пробиха стената на града. ³ Тогава в него влязоха всички първенци на вавилонския цар – Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсехим, главният маг Нергал-Шарецер и всички други велможи на вавилонския цар, и се разположиха при Средната порта. ⁴ Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина. ⁵ Но войската на халдейците ги преследваше и застигнаха Седекия в равнината на Йерихон. Хванаха го и го заведоха в Ривла, в земята Емат, при вавилонския цар Навуходоносор, където той произнесе присъда над него. ⁶ Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му в Ривла. вавилонският цар закла и всички юдейски знатни хора, ⁷ а на Седекия избоде очите и го окова с окови, за да го закара във Вавилон. ⁸ Тогава халдейците изгориха царския дворец и къщите на народа и разрушиха йерусалимските стени. ⁹ И началникът на телохранителите Навузардан закара в плен във Вавилон народа, който беше останал в града – избягалите при него и оцелелия народ. ¹⁰ Но началникът на телохранителите Навузардан остави в юдейската земя бедния народ, който нямаше нищо, и същевременно му даде лозя и ниви.

¹¹ А вавилонският цар Навуходоносор беше поръчал на началника на телохранителите Навузардан за Йеремия: ¹² „Вземи го и се грижи за него, и не му прави нищо лошо, но постъпвай с него, както той ти каже.“ ¹³ Тогава началникът на телохранителите Навузардан, както и началникът на скопците Небушазбан, началникът на магите Нергал-Шарецер и всички военачалници на вавилонския цар, ¹⁴ изпратиха да вземат Йеремия от стражевия двор и го предадоха на Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, за да го заведат в една къща; и той живееше сред народа.

^15 (N)А докато Йеремия все още беше затворен в стражевия двор, дойде слово от Господ към него: ¹⁶ „Иди и кажи на етиопеца Авдемелех: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще направя да се сбъднат думите Ми за този град – за зло, а не за добруване. И те ще се сбъднат в оня ден пред очите ти, ¹⁷ но тебе ще те избавя в оня ден, казва Господ, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от които се боиш. ¹⁸ Защото непременно ще те избавя и ти няма да паднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ»’.“

Служение на пророк Йеремия в Юдея

Освобождаване на пророка и среща с Навузардан

40 Слово, което Господ отправи към Йеремия, след като началникът на телохранителите Навузардан го пусна от Рама, където го беше взел окован с вериги сред всички пленени йерусалимци и юдеи, които бяха откарвани във Вавилон. ² Когато началникът на телохранителите намери Йеремия, му каза: „Господ, твоят Бог, изрече това зло против това място. ³ И Господ допусна и извърши, каквото каза. Защото съгрешихте пред Господ и не послушахте гласа Му, затова ви постигнаха тези неща. ⁴ А сега, ето днес те освобождавам от веригите, които са на ръцете ти. Ако приемеш да дойдеш с мене във Вавилон, ела и аз ще се грижа за тебе, но ако не приемаш да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Виж цялата страна, която е пред тебе: където ти е добре и ти харесва да отидеш, там иди!“ ⁵ Но Йеремия все още не тръгваше и тогава Навузардан му каза: „Върни се тогава при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, когото вавилонският цар постави управител на юдейските градове, и остани с него сред народа или иди, където ти харесва да отидеш.“ И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го остави да си върви. ⁶ Тогава Йеремия отиде при Ахикамовия син Годолия в Масифа и живееше при него сред народа, който беше останал в страната.

^7 (O)А когато всички юдейски военачалници, които бяха на полето – те и техните мъже, чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, син на Ахикам, управител на страната и че на него е поверил мъже, жени и деца от най-бедните в страната – от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон, ⁸ тогава дойдоха при Годолия в Масифа: Исмаил, син на Натания, Йоханан и Йонатан, синове на Карея, Сераия, син на Танхумет, синовете на нетофатеца Ефай и Йезания, син на един маахатец, заедно със своите мъже. ⁹ А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре. ¹⁰ И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“ ¹¹ Също и всички юдеи, които бяха в Моав и при амонците, и в Едом, и по всичките области, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Шафановия син, ¹² тогава всички юдеи се завърнаха от местата, в които бяха прогонени, в юдейската земя при Годолия в Масифа, където събраха доста много вино и летни плодове.

¹³ А Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа и му казаха: ¹⁴ „Знаеш ли, че амонският цар Ваалис е пратил Нетаниевия син Исмаил да те убие?“ Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва. ¹⁵ А Йоханан, син на Карея, говори и тайно на Годолия в Масифа: „Нека да ида, моля те, и да убия Исмаил, Нетаниевия син. И никой няма да узнае. Защо той да отнеме живота ти и така всички юдеи, които са се събрали около тебе, да се разпилеят и останалите юдеи да загинат?“ ¹⁶ Но Годолия, син на Ахикам, каза на Йоханан, сина на Карея: „Не прави това нещо, защото ти говориш лъжа за Исмаил!“

Убийството на Годолия

41 В седмия месец Исмаил, сина на Нетания, Елишамов син, царски потомък и един от царските велможи, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масифа и ядоха заедно хляб в Масифа. ² Тогава станаха Исмаил, Нетаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, и прободоха с меч Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, като убиха този, когото вавилонският цар беше поставил за управител на страната. ³ И Исмаил изби всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масифа, и халдейските военни, които се намираха там.

⁴ И случи се на втория ден след убиването на Годолия, за което никой не знаеше – ⁵ осемдесет души от Сихем, от Силом и от Самария с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарези в знак на скръб дойдоха с жертвен принос и ливан в ръка, за да ги принесат в разрушения Господен дом. ⁶ А Нетаниевият син Исмаил излезе от Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше. И когато ги срещна, каза им: „Влезте при Ахикамовия син Годолия.“ ⁷ И когато влязоха посред града, Нетаниевият син Исмаил със своите мъже ги закла и ги хвърли в ров. ⁸ А между тях имаше десет души, които казаха на Исмаил: „Не ни убивай, защото имаме скрити на полето жито и ечемик, и маслиново масло, и мед.“ Така той се въздържа и не ги уби заедно с другите. ^9 (P)А ровът, където Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които изби заедно с Годолия, беше същият, който цар Аса направи от страх от израилския цар Ваас. Нетаниевият син Исмаил го напълни с убитите. ¹⁰ Тогава Исмаил подкара всички останали от народа, който беше в Масифа – царските дъщери и целия народ, останал в Масифа, които началникът на телохранителите Навузардан повери на Годолия, Ахикамовия син. Нетаниевият син Исмаил ги взе в плен и тръгна да отиде при амонците.

¹¹ Но когато Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за всички злодеяния, които беше извършил Исмаил, Нетаниевият син, ¹² взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Нетаниевия син Исмаил. И го настигнаха при големия водоем в Гаваон. ¹³ И стана така, че когато целият народ, който беше пленен от Исмаил, видя Йоханан, син на Карея, и военачалниците, които бяха с него, се зарадва. ¹⁴ Тогава целият народ, който Исмаил беше подкарал от Масифа, се обърна и отиде на страната на Йоханан, син на Карея. ¹⁵ А Исмаил, Нетаниевият син, избяга от Йоанан с осем души и отиде при амонците.

¹⁶ Тогава Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници взеха от Масифа целия народ, който избавиха от Исмаил, Нетаниевия син, след като той беше убил Годолия, Ахикамов син – военни и жени, деца и скопци, които Йоханан беше върнал от Гаваон, ^17 (Q)и отидоха в Химам, който е до Витлеем, за да избягат оттам в Египет ¹⁸ заради халдейците, защото се бояха от тях, след като Исмаил, син на Нетания, беше убил Годолия, син на Ахикам, когото вавилонският цар беше поставил управител на страната.

Молба на юдеите и Божият отговор

42 Тогава всички военачалници и Йоханан, син на Карея, и Йезания, син на Хошаия, и целият народ – малки и големи – дойдоха ² и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат. ³ Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“ ⁴ А пророк Йеремия им рече: „Добре, съгласен съм. Ще се помоля на Господ, вашия Бог, както искате; и каквото ви отговори Господ, ще ви го съобщя. Нищо няма да скрия от вас.“ ⁵ Тогава те казаха на Йеремия: „Нека Господ бъде верен и истинен свидетел помежду ни, че наистина ще постъпим според словото, с което Господ, твоят Бог, те изпрати при нас. ⁶ И добро да бъде, и лошо, ще послушаме гласа на Господ, нашия Бог, при Когото ние те изпращаме, за да ни бъде добре, когато се вслушваме в гласа на Господ, нашия Бог.“

⁷ И случи се, че след десет дена дойде слово от Господ към Йеремия. ⁸ Тогава той повика Йоханан, син на Карея, и всички военачалници, които бяха с него, и целия народ от малък до голям, ⁹ и им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да поднеса пред Него вашата молба: ^10 (R)‘Ако останете в тази земя, тогава ще ви съградя, а няма да ви разоря, и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото съжалих за бедствието, което ви сторих. ¹¹ Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, за да ви спася и избавя от ръката му. ¹² Ще ви окажа милост и той ще се смили над вас и ще ви върне в земята ви’. ¹³ Но ако вие кажете: ‘Не искаме да останем в тази земя’, и не се вслушате в гласа на Господ, вашия Бог, ¹⁴ и речете: ‘Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем’, ¹⁵ тогава слушайте словото от Господ вие, останалите юдеи! Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Ако вие решите и тръгнете да влезете в Египет, и отидете да живеете там, ¹⁶ тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне в египетската земя, а гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в египетската земя, и там ще измрете. ¹⁷ Така ще стане с всички мъже, които решат да отидат в Египет и да живеят там: те ще умрат от меч, от глад и от мор. И няма да остане никой от тях, и няма да избегне бедствието, което Аз ще докарам върху тях’.“

^18 (S)Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Както се изляха гневът Ми и яростта Ми върху йерусалимските жители, така ще излея яростта Си върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и присмех и няма вече да видите тези места.“ ¹⁹ Господ говори за вас, останалите юдеи: „Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес съм ви предупредил.“ ²⁰ Защото постъпихте измамно против самите себе си, когато ме изпратихте при Господ, вашия Бог, с думите: „Помоли се на Господ, нашия Бог, за нас и ни предай всичко, което каже Господ, нашият Бог, и ще го сторим.“ ²¹ А днес аз ви съобщих, но не послушахте гласа на Господ, вашия Бог, и всичко онова, с което Той ме изпрати при вас. ²² И така, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където искате да отидете и да живеете.

Служение на пророк Йеремия при бежанците в Египет

Насилствено отвеждане на пророка в Египет

43 И случи се, когато Йеремия привърши да говори на целия народ всичките думи на Господ, техния Бог, всички тези думи, с които Господ, техният Бог, го беше изпратил, ² тогава Азария, син на Осаия, и Йоханан, син на Карея, и всички високомерни мъже казаха на Йеремия: „Ти говориш лъжа. Господ, нашият Бог, не те е изпратил да кажеш: ‘Не отивайте в Египет да живеете там! ³ Но Нериевият син Варух те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръцете на халдейците да ни убият или да ни отведат в плен във Вавилон’.“ ⁴ Така Йоханан, син на Карея, и военачалниците, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Ююдейската земя, ⁵ но Йоханан, син на Карея, и всички военачалници взеха всичките останали юдеи, които се бяха върнали от всичките народи, където бяха разпръснати, за да живеят в юдейската земя – ⁶ мъжете, жените, децата и царските дъщери, и всички онези, които началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, – както и пророк Йеремия, и Нериевия син Варух, ^7 (T)и отидоха в египетската земя. Те не послушаха Господния глас, а отидоха в Тафнес.

Пророчество за нашествие на Навуходоносор в Египет

⁸ Тогава дойде слово от Господ към Йеремия в Тафнес: ⁹ „Вземи в ръцете си големи камъни и пред очите на Ююдейските мъже ги скрий в хоросанената настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес, ^10 (U)и им кажи: ‘Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: «Ето Аз ще изпратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които скрих, и той ще разпъне върху тях своята шатра. ^11 (V)Той ще дойде и ще порази египетската страна: който е за смърт, ще накаже със смърт, който е за плен, да отиде в плен, а който е за меч, да бъде посечен с меч.

¹² И Аз ще запаля с огън капищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще плени. Тогава ще се облече с египетската земя, както пастир облича дрехата си, и ще излезе оттам необезпокояван. ¹³ И ще строши обелиските, които са в капището на Ветсамис в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън»’.“

Последни пророчества на Йеремия за преселилите се в Египет

44 Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос: ² „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях ³ заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха – нито те, нито вие, нито бащите ви. ^4 (W)Аз пращах при вас всички Свои служители – пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: «Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.» ⁵ Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове. ⁶ Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес’.“

⁷ А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас? ^8 (X)Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята? ⁹ Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици? ¹⁰ Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“

¹¹ Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея. ¹² И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад – от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор. ¹³ Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор, ¹⁴ така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“

¹⁵ Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното: ¹⁶ „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме, ¹⁷ но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята – небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме. ¹⁸ Но откакто престанахме да кадим на богинята – небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“ ¹⁹ А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята – небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“

²⁰ Тогава Йеремия каза на целия народ – на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така: ²¹ „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици – вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня? ²² Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес. ²³ Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“

²⁴ По-нататък Йеремия каза на целия народ и на всички жени: „Чуйте думите на Господ, всички юдеи, които сте в египетската земя! ²⁵ Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: ‘Вие и жените ви не само говорехте с устата си, но вършехте и с ръцете си, като казвахте: «Непременно ще изпълним оброците си, които обещахме, да кадим на богинята – небесна царица, и да правим възлияния.» Добре, потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си’!“ ²⁶ Затова чуйте словото на Господ вие, всички юдеи, които живеете в египетската земя: „Ето Аз се заклех във великото Си име, казва Господ, че в цялата египетска земя името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е мъж юдеин, който да казва: ‘Жив е Господ Бог!’ ²⁷ Ето Аз бдя над тях за гибел, а не за добро и всички юдеи, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато бъдат съвсем изтребени. ²⁸ И малцина ще са онези, които ще се отърват от меча и ще се върнат от египетската земя в юдейската земя. Тогава всички останали юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, ще разберат чии думи ще се сбъднат – Моите или техните.

²⁹ И това ще бъде знамението за вас, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да разберете, че думите Ми против вас за бедствие непременно ще се сбъднат.“ ^30 (Y)Така казва Господ: „Ето Аз ще предам фараон Хофра, египетския цар, в ръцете на враговете му и в ръцете на онези, които искат да го убият, както предадох юдейския цар Седекия в ръцете на врага му, вавилонския цар Навуходоносор, който искаше да го убие.“

Слова за утеха на пророк Йеремия към Варух

45 ^(Z)(AA)Слово, което пророк Йеремия изрече към Нериевия син Варух, когато той записа в свитък тези думи, лично изговорени от Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиев син: ² „Така казва Господ, Израилевият Бог, за тебе, Варух: ³ ‘Ти казваш: «Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой»’.“

⁴ Така му кажи: „Тъй казва Господ: ‘Ето, което съм построил, Самият Аз ще съборя и каквото съм насадил, Аз ще изкореня – цялата тази земя. ⁵ А ти очакваш големи неща за себе си. Не очаквай! Защото Аз ще изпратя бедствие върху всяко същество, казва Господ, а на тебе ще оставя живота ти като плячка навред, където и да отидеш’.“

Пророчества за другите народи

Първо пророчество за Египет: за поражението на фараон Нехао

46 Слово против народите, което Господ отправи към пророк Йеремия.

^2 (AB)За Египет. За войската на египетския цар, фараона Нехао, която беше край Ефрат при Кархемис и която вавилонският цар Навуходоносор разби в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия:

³ „Пригответе малки и големи щитове и влизайте в бой! ⁴ Впрягайте конете в колесниците, възсядайте! Заемете места с шлемове на главите си, острете копия, надявайте брони! ^5 (AC)Защо ги виждам уплашени да се оттеглят назад? Силните им бойци са сломени. Те се уплашиха и отстъпиха назад. Бягат бързо и не се обръщат – и ужас е отвред! – казва Господ.

⁶ Бързият не може да избяга и силният няма да се избави. На север при реката Ефрат ще се спънат и ще паднат.

⁷ Кой е този, който се надига като Нил, чиито води се вълнуват като буйни потоци? ⁸ Египет се надига като река и водите му се вълнуват като буйни потоци, и той казва: ‘Ще се надигна, ще покрия земята, ще погубя града и жителите в него.’ ⁹ Напред, коне! Карайте бясно, колесници! Нека излязат напред юнаците от Куш и от Либия, грабнали щитове, и либийци, които държат и опъват лъкове!

¹⁰ Защото този ден е на Господ, на Бог Вседържител – ден на възмездие, за да отмъсти на враждуващите с Него. И меч ще ги изпояде, ще се насити и ще се опие с кръвта им, защото Господ, Бог Вседържител, приготвя жертвоприношение в северната страна при река Ефрат. ^11 (AD)Иди горе в Галаад и вземи балсам, девице, дъщеря египетска, но напразно ще търсиш лекарства, защото няма изцерение за тебе. ¹² Народите чуха за твоя срам, а земята се изпълни с твоя писък, защото юнак с юнак се сблъсква и заедно падат двамата.“

Второ пророчество: за нашествието на Навуходоносор в Египет

^13 (AE)Слово, което Господ изговори към пророк Йеремия за това, как вавилонският цар Навуходоносор ще дойде да порази египетската земя:

¹⁴ „Съобщете в Египет и разгласете в Мигдол, разгласете и в Мемфис, и в Тафнес. Кажете: ‘Заеми позиция и се приготви за битка, защото мечът изяде онези, които са около тебе. ^15 (AF)Защо са повалени твоите силни воини? Не устояха, защото Господ ги порази. ¹⁶ Той направи мнозина да падат и да се струпват един върху друг.’ Тогава казваха: ‘Станете да се върнем при нашия народ, в родната си земя, далече от пагубния меч.’ ¹⁷ Те викаха там: ‘Фараонът, египетският цар, е празна работа. Той пропусна определеното време.’

¹⁸ Жив съм Аз, казва Царят, Чието име е Господ Вседържител. Както Тавор е сред планини и както Кармил е край море, така със сигурност Той ще дойде. ¹⁹ Дъще, която живееш в Египет, приготви се за плен! Защото Мемфис ще опустее, ще лежи в развалини без жители.

²⁰ Египет е като хубава телица, но стършел идва за него от север, идва. ²¹ И неговите наемници са посред него като охранени телета, защото и те се обърнаха и побягнаха заедно, не устояха, понеже денят на тяхната разруха дойде върху тях, дойде времето на наказанието им.

²² Гласът му е като съскане на змия, защото враговете напредват мощно и идват срещу него с брадви като дървосекачи. ²³ Ще изсекат гората му, казва Господ, макар да е непроходима, защото са по-много от скакалци и са безброй. ²⁴ египетската дъщеря ще бъде посрамена, ще бъде предадена в ръката на народа от север.“

²⁵ Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз ще накажа Амон на Тива и фараона, и Египет, боговете му и неговите царе – фараона и онези, които се надяват на него. ^26 (AG)И ще ги предам в ръцете на онези, които искат да ги убият, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и в ръцете на слугите му. Но след това Египет ще бъде населен, както в предишните дни, казва Господ.

^27 (AH)Не се бой, служителю Мой Якове, не се страхувай, Израилю, защото, ето Аз ще те избавя от далечната страна и твоето потомство – от земята, където е в плен. Яков ще се върне и ще живее в мир, ще се успокои и никой няма да го заплашва. ²⁸ Не се бой, служителю Мой Якове, казва Господ, защото Аз съм с тебе. Дори и да изтребя всички народи, при които съм те отвел, тебе обаче няма да погубя; ще те накажа с мярка, но няма да те оставя съвсем ненаказан.“

Пророчество за филистимците

47 ^(AI)Слово, което Господ отправи към пророк Йеремия за филистимците, преди фараонът да разори Газа:

² „Така казва Господ: ‘Ето води идват от север и ще станат наводняващ порой, ще потопят страната и всичко, което я изпълва – града и онези, които живеят в него. Тогава хората ще викнат и всички обитатели на страната ще заридаят. ³ От шумния тропот на копитата на яките му коне, от трясъка на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите няма да се обръщат да гледат децата си, понеже ръцете им ще отпаднат ⁴ заради деня на възмездието, който настъпва, за да съсипе всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всеки останал съюзник, защото Господ ще разори филистимците, останалите от остров Кафтор. ⁵ Газа се острига от скръб, Аскалон загина. Колко дълго ще се стрижете в печал вие от анакитците, които останахте във филистимската равнина? ⁶ О, мечо Господен, докога ще сечеш, няма ли да почиваш? Върни се в ножницата, успокой се и се умири! ⁷ Но как може да си почине, когато Господ му даде заповед против Аскалон и против морското крайбрежие? Той го насочи натам’.“