Bible in 90 Days

Граници на земята

^13 (A)Така казва Господ Бог: „Това е границата, според която да разделите земята в наследство на дванадесетте Израилеви племена. Йосиф получава два дяла. ¹⁴ Земята, за която се клех да я дам на предците ви, вие я получавате във ваше наследство, разпределена по равно. Тази земя се пада на вас в наследство.

¹⁵ И ето границата на земята: на северния край, от Средиземно море през Хетлон, до Цедад, ¹⁶ Емат, Берота, Сивраим, който се намира между областите на Дамаск и на Емат, чак до Хацер-Тихон, който е на границата на Хавран. ¹⁷ Така границата ще бъде от морето до Хацар-Енон, т.е. северната граница на Дамаск, заедно с територията на Емат на север. Това е северният край.

¹⁸ На източния край границата ще бъде между Хавран и Дамаск, между Галаад и израилската земя – по Йордан, от северния предел до Източното море, до Тамар. Това е източният край.

^19 (B)Южният край ще бъде от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до потока и Средиземно море. Това е южният край.

²⁰ А западната граница е Средиземно море – от южната граница до входа срещу Емат. Това е западният край.

²¹ И разделете тази земя между вас според Израилевите племена. ²² Разделете я по жребий между вас и инородците, които живеят между вас, които са родили деца у вас. Сред Израилевите синове те да бъдат наравно като местни жители. И те по жребий заедно с вас да имат наследство между Израилевите племена. ²³ В което племе живее инородец, в това му дайте наследство“, възвестява Господ Бог.

Разпределение на земята между племената

48 Това са имената на племената. На северния край близо до Хетлоновия път, Емат и Хацер-Енон, който е до границата на Дамаск, северно от Емат, от изток до запад да е един дял на Дан. ² До областта на Дан, от източния край до западния, един дял на Асир. ³ До Асировата граница, от източния край до западния, да е един дял на Нефталим. ⁴ До Нефталимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Манасия. ⁵ До Манасиевата граница, от източния край до западния, да е един дял на Ефрем. ⁶ До Ефремовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Рувим. ⁷ До Рувимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Юда.

Участък земя за светилището, свещениците и левитите

^8 (C)И до Юдовата граница, от източния край до западния, да е свещеният принос – двадесет и пет хиляди лакътя ширина и дължина, както другите дялове от източния край до западния. Сред него да бъде светилището. ⁹ Делът, който ще отделите на Господа, на дължина да е двадесет и пет хиляди лакътя, а на ширина – десет хиляди. ¹⁰ Този свещен дял да е за свещениците, дълъг към север двадесет и пет хиляди лакътя и широк към запад и към изток по десет хиляди, и дълъг към юг двадесет и пет хиляди. И светилището на Господа да е сред него. ^11 (D)Това да посветите за свещениците, потомци на Садок, които спазваха вярно Моите предписания и които, за разлика от левитите, не отстъпиха от Мене, когато Израилевите синове се заблудиха. ¹² Този дял от земята, отделена от свещения дял, да е най-свята до предела на левитите. ¹³ Левитите да получат дела покрай свещеническия предел – дълъг двадесет и пет хиляди лакътя и широк десет хиляди. Цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, а ширината – десет хиляди лакътя. ¹⁴ От него да не могат да продават, нито да заменят. И първите плодове не могат да преминават у други, понеже това е светиня на Господа.

Мястото за града и делът на княза

¹⁵ „А останалите пет хиляди на ширина и двадесет и пет хиляди на дължина да са за общо използване. Те са за града, за заселване и за свободно поле. Градът да бъде по средата. ^16 (E)Тези са размерите му: северната страна е четири хиляди и петстотин лакътя, южната страна – четири хиляди и петстотин, източната страна – четири хиляди и петстотин и западната страна – четири хиляди и петстотин лакътя. ¹⁷ А полето да е на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет и на запад двеста и петдесет. ¹⁸ Остатъкът надлъж до свещения дял да е десет хиляди на изток и десет хиляди на запад. Произведеното там да е за прехрана на онези, които работят в града. ¹⁹ Работещите в града, идващи от всички Израилеви племена, да го обработват. ²⁰ Целият отделен дял да е квадратен: двадесет и пет хиляди лакътя на двадесет и пет хиляди. Отделете свещения дял заедно с владението на града.

²¹ Останалото да е за княза – от двете страни на свещения дял и на владението на града. Князът да притежава земята по протежение на племенните дялове, от двадесет и пет хиляди лакътя чак до източната граница; на запад от двадесет и пет хиляди лакътя чак до западната граница. Свещеният дял и светилището да са посред нея. ²² Онова, което остава от левитското владение и от владението на града, които са по средата, е за княза – в областта между границата на Юда и границата на Вениамин да бъде на княза.

Граници на разпределената земя

²³ За останалите племена: от източния край до западния един дял е за Вениамин. ²⁴ До Вениаминовата граница, от източния край до западния, е един дял за Симеон. ²⁵ До Симеоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Исахар. ²⁶ До Исахаровата граница, от източния край до западния, е един дял за Завулон. ²⁷ До Завулоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Гад. ²⁸ И до Гадовата граница на южната страна е южният предел от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до Египетския поток и Средиземно море. ²⁹ Тази е земята, която ще разпределите по жребий между Израилевите племена. Тези са дяловете им“, възвестява Господ Бог.

Портите на святия Йерусалим. Името му „Господ е там“

³⁰ „А тези са изходните страни на града: на северната страна размерът е хиляда и петстотин лакътя. ^31 (F)Да има три порти на града, наречени с имената на Израилевите племена: една порта Рувимова, една Юдова, една Левиева. ³² На източната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Йосифова порта, една Вениаминова, една Данова. ³³ На южната страна, чийто размер е четири хиляди и петстотин лакътя, да има три порти: една Симеонова порта, една Исахарова и една Завулонова. ³⁴ На западната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Гадова порта, една Асирова порта и една Нефталимова порта. ³⁵ Обиколката да бъде осемнадесет хиляди лакътя. И от онзи ден името на града да бъде ‘Господ е там’.“

Даниил и трима младежи, негови сънародници в двореца на Навуходоносор

1 ^(G)(H)През третата година от управлението на юдейския цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор потегли към Йерусалим и го обсади. ² Господ предаде под негова власт юдейския цар Йоаким, както и част от съдовете на Божия дом. Той ги отнесе в земята Сенаар в дома на своите богове и ги постави в съкровищницата на боговете си.

^3 (I)Тогава царят заповяда на Асфеназ, началник на царедворците му, да доведе няколко от израилските младежи от царски произход или поне от благородно потекло. ^4 (J)Те трябваше да бъдат без никакъв телесен недостатък, красиви на вид, притежаващи мъдрост, разбиращи от науки, способни да служат в царските палати, за да се обучават на халдейски книги и език. ⁵ Царят им определи за всеки ден храна от царската трапеза, както и вино, което сам пиеше. Те трябваше да бъдат обучавани три години и тогава да постъпят на служба при царя. ⁶ Измежду тях юдеи бяха Даниил, Анания, Мисаил и Азария. ⁷ Началникът на царедворците им даде други имена: на Даниил – Валтасар, на Анания – Седрах, на Мисаил – Мисах и на Азария – Авденаго.

^8 (K)Даниил реши в себе си да не се осквернява с ястията, които бяха определени от царя, и с виното, което царят пиеше. Затова той помоли началника на царедворците да не го принуждава да се осквернява. ^9 (L)Бог направи така, че Даниил да намери благоволение и милост у началника на царедворците. ¹⁰ Но началникът на царедворците каза на Даниил: „Боя се от господаря си, царя, който ви определи храната и питието. Той може да намери, че изглеждате по-слабовати, отколкото младежите, ваши връстници. Така вие ще изложите главата ми на опасност пред царя.“ ¹¹ Тогава Даниил каза на възпитателя, на когото началникът на царедворците бе поверил Даниил, Анания, Мисаил и Азария: ¹² „Направи опит над служителите си в продължение на десет дена: нека ни дават растителна храна и вода за пиене. ¹³ После сравни как изглеждаме ние и онези младежи, които се хранят от царската храна, а след това постъпи със служителите си, както намериш за добре.“ ¹⁴ Възпитателят възприе това предложение и направи опит с тях в продължение на десет дена. ¹⁵ След десетте дена те изглеждаха по-здрави и по-пълни от всички онези младежи, които се хранеха с царските ястия. ¹⁶ Оттогава възпитателят отнемаше тяхното ястие и виното за пиене, а на тях даваше само растителна храна. ^17 (M)Затова Бог надари тези четирима младежи със знание и разбиране на всяка книга и мъдрост, а на Даниил даде освен това дарба да разбира всякакви видения и сънища.

¹⁸ След като приключи времето, което царят беше определил да въведат младежите в двореца, началникът на царедворците ги представи пред Навуходоносор. ¹⁹ Царят беседва с тях и намери, че Даниил, Анания, Мисаил и Азария превъзхождат всички младежи. Така те постъпиха на служба при царя. ^20 (N)Всеки път, когато царят ги питаше за неща, за които се изискваха мъдрост и разум, намираше ги за десет пъти по-добри от всички вълшебници и гадатели, които живееха в цялото му царство. ²¹ Така Даниил доживя до първата година от управлението на цар Кир.

Сънят на Навуходоносор за статуята

2 През втората година от своето управление Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути и той не можеше да спи. ² Тогава царят заповяда да повикат вълшебници и гадатели, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. ³ Царят им каза: „Сънувах сън и духът ми се смути; искам да разбера този сън.“ ⁴ Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: „О, царю! Да живееш вечно! Разкажи на служителите си този сън и ние ще го разтълкуваме.“ ⁵ Но царят в отговор каза на халдейците: „Моето решение е окончателно: ако не ми известите съня и значението му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще се превърнат в развалини. ^6 (O)Но ако ми разкриете съня и неговото значение, ще получите от мене дарове, награди и големи почести. Затова разкрийте ми съня и неговото значение.“ ⁷ Те отново отвърнаха с думите: „Нека царят разкаже на служителите си съня и ние ще го разтълкуваме.“ ⁸ Царят отговори: „Сега аз съм сигурен, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че моето решение е окончателно. ⁹ Ако не ми разкриете съня, вие имате някакъв замисъл: възнамерявате да ми предложите лъжлив и измамен отговор с надеждата, че положението ще се промени. И така, разкрийте ми съня. Тогава аз ще разбера, че вие можете да ми разтълкувате неговото значение.“ ¹⁰ Халдейците възразиха на царя с думите: „Няма човек на света, който може да разкрие на царя това, което иска да знае. Затова нито един цар, владетел и княз не е поисквал такова нещо от никой вълшебник, гадател и халдеец. ^11 (P)Това, което царят изисква, е необикновено. Никой друг не може го разкрие на царя освен боговете, които не живеят между тези, които носят плът.“ ¹² Царят така силно се разгневи и разяри, че заповяда да погубят всички мъдреци във Вавилон. ¹³ Когато излезе указът да погубят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги умъртвят.

¹⁴ Тогава Даниил се обърна с благоразумие и мъдрост към Ариох, началник на царските телохранители, на когото беше възложено да умъртвява мъдреците във Вавилон. ¹⁵ Той попита царския разпоредник Ариох: „Защо е издаден такъв страшен указ от царя?“ Ариох обясни на Даниил всичко. ¹⁶ Тогава Даниил влезе при царя и го помоли да му даде време, за да изложи тълкуването пред царя. ¹⁷ Даниил отиде у дома си и разказа всичко на сънародниците си Анания, Мисаил и Азария, ¹⁸ за да отправят молитва към милостивия небесен Бог за откриването на тази тайна, така че Даниил и другарите му да не загинат заедно с другите мъдреци във Вавилон. ¹⁹ Тогава тайната беше открита на Даниил в нощно видение и Даниил благодари на небесния Бог.

^20 (Q)Даниил започна да говори: „Да бъде прославено името на Бога отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила. ^21 (R)Той променя времената и годините, сваля и поставя царете, дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. ^22 (S)Той открива онова, което е дълбоко скрито, знае онова, което е в тъмното, и светлината живее с Него. ²³ Аз прославям и величая Тебе, Бога на нашите предци, защото Ти ми дари мъдрост и сила, Ти ми откри онова, за което Те молихме, и Ти ни разкри онова, което царят иска да разбере.“

²⁴ След това Даниил се отправи към Ариох, на когото царят беше заповядал да умъртви мъдреците във Вавилон, влезе и му каза: „Не убивай вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя и аз ще му разкрия значението на съня.“

²⁵ Тогава Ариох веднага въведе Даниил при царя и му каза: „Намерих между пленените юдеи човек, който може да разкрие пред царя значението на съня.“ ²⁶ Царят попита Даниил, който бе наречен Валтасар: „Можеш ли да ми разкажеш съня, който видях, и какво е значението му?“ ²⁷ Даниил отговори на царя с думите: „Нито гадатели, нито вълшебници, нито прорицатели, нито звездобройци могат да разкрият пред царя тайната, която той иска да узнае. ²⁸ Но на небето има Бог, Който открива тайни, и Той разкри пред цар Навуходоносор какво предстои да стане в последните дни. Сънят и видението на твоя дух, докато ти лежеше, бяха следните: ²⁹ ти, царю, размишляваше на леглото си какво предстои да стане и Този, Който открива тайни, ти посочи какво предстои да стане. ³⁰ А на мене тази тайна беше разкрита не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да се разкрие пред царя значението на съня и за да разбереш размишленията на разума си.

³¹ Твоето видение, царю, беше такова: ето ти видя голяма статуя. Тази статуя беше огромна. Тя блестеше ослепително пред тебе и видът ѝ беше страшен. ³² Главата на тази статуя беше от чисто злато, гърдите и ръцете ѝ – от сребро, коремът и бедрата ѝ – от мед, ³³ краката ѝ – от желязо, ходилата ѝ – отчасти от желязо, отчасти от глина. ³⁴ Ти видя как без човешка намеса от една планина се откърти камък. Той удари железните и глинени крака на статуята и ги разтроши. ³⁵ Тогава се разтрошиха всички заедно – желязото, глината, медта, среброто и златото и станаха като прах на хармана през лятото; вятърът ги отнесе и никаква следа не остана от тях. А камъкът, който разтроши статуята, стана голяма планина и изпълни цялата земя.

³⁶ Такъв е бил сънят! Сега ще разкрием пред царя неговото значение. ³⁷ Ти, царю, си цар на царете, на когото небесният Бог даде царството и властта, силата и славата, ^38 (T)и на тебе подчини всички хора в целия обитаем свят, полските животни и небесните птици, като те постави за владетел над всички тях. Ти си златната глава! ³⁹ След тебе ще се издигне друго царство, по-малко от твоето, и още едно трето царство от мед, което ще владее над цялата земя. ⁴⁰ Накрая ще се издигне четвърто царство, укрепено като желязо. Желязото разтрошава всичко – така то ще разбива и съкрушава всички други, като желязо, което разтрошава всичко. ⁴¹ Ходилата и пръстите, които си видял, направени отчасти от грънчарска глина и отчасти от желязо – това означава, че то ще е разделено царство, но в него ще остане нещо от здравината на желязото, понеже си видял желязо, смесено с грънчарска глина. ⁴² И както пръстите на краката бяха отчасти от желязо, а отчасти от глина, така и това царство ще бъде отчасти здраво, отчасти крехко. ⁴³ А че си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това означава, че хората ще се свържат един с друг чрез женитби. Но тези връзки няма да бъдат трайни, както желязото не споява глината. ^44 (U)В дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което никога няма да бъде разрушено и царската му власт няма да бъде предадена на друг народ. Това царство ще разори и разруши всички тези царства, а самото то ще устоява вечно. ⁴⁵ Ти видя, че камъкът беше откъртен от една планина без човешка намеса и разтроши желязото, медта, глината, среброто и златото. Великият Бог разкри на царя какви ще бъдат бъдещите събития. Този сън е истински и неговото тълкуване е вярно!“

⁴⁶ Тогава цар Навуходоносор падна на лицето си. Той се поклони на Даниил и заповяда да му принесат жертвени приноси и благовонни кадива. ^47 (V)След това царят заговори на Даниил и каза: „Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, тъй като ти можа да разкриеш тази тайна!“ ⁴⁸ Тогава царят постави Даниил на по-висока служба, даде му много и богати подаръци и го постави за управител над цялата област Вавилония и главен началник над всички вавилонски мъдреци. ⁴⁹ Освен това Даниил се застъпи пред царя и той повери на Седрах, Мисах и Авденаго управлението на областта Вавилония, а Даниил остана при царския двор.

Поклонението пред златната статуя и чудото в огнената пещ

3 Цар Навуходоносор^[a] построи златна статуя, висока шестдесет лакътя, широка шест лакътя, и я постави в долината Деир в областта Вавилония. ² След това цар Навуходоносор изпрати пратеници да призоват сатрапите, наместниците, началниците, върховните съдии, главните финансисти, съдиите, полицейските началници и всички висши служители в областта да участват в освещаването на статуята, която беше построил цар Навуходоносор. ³ Ето събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, главни финансисти, съдии, полицейски началници и всички висши служители в областта за освещаването на статуята, която цар Навуходоносор беше построил. Всички те застанаха пред статуята, построена от царя. ⁴ Тогава глашатай с мощен глас възвести: „Вие, хора от всички народи и раси, говорещи различни езици, чуйте заповедта: ^5 (W)когато чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която цар Навуходоносор построи. ^6 (X)Който не коленичи и не се моли, веднага ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ.“ ⁷ Когато всички народи чуха да свирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, всички народи и раси, говорещи различни езици, коленичиха и се молеха на златната статуя, която цар Навуходоносор построи.

⁸ Тогава дойдоха няколко халдейци и наклеветиха юдеите. ⁹ Те казаха на цар Навуходоносор: „О, царю, да живееш вечно! ¹⁰ Ти, царю, издаде заповед: Всеки човек, когато чуе да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, да коленичи и да се моли на златната статуя; ¹¹ а който не коленичи и не се моли, ще бъде хвърлен в пламтяща огнена пещ. ¹² Има няколко юдейски мъже, на които си поверил управлението на областта Вавилония – Седрах, Мисах и Авденаго. Царю, тези мъже презряха твоята заповед, нито служат на твоите богове, нито се молят на златната статуя, която ти построи.“

¹³ Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И доведоха тези мъже пред царя. ¹⁴ Навуходоносор ги попита: „Наистина ли вие, Седрах, Мисах и Авденаго, не служите на моите богове и не се молите на златната статуя, която построих? ¹⁵ А сега, ако сте готови, щом чуете да засвирят рогове, свирки, цитри, арфи, гусли, гайди и всякакви инструменти, коленичете и се молете на златната статуя, която построих. Но ако не се молите, веднага ще бъдете хвърлени в пламтяща огнена пещ и тогава кой Бог ще ви избави от властта ми?“

¹⁶ Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на цар Навуходоносор: „Не е трудно да ти отговорим на това. ^17 (Y)Ние имаме Бог, на Когото служим. Той има силата да ни спаси от пламтящата огнена пещ, и от твоята власт, царю, ще ни избави. ¹⁸ Дори Той да не стори това, знай, царю, че нито ще служим на твоите богове, нито ще се молим на златната статуя, която си построил.“

¹⁹ Тогава Навуходоносор се разгневи и лицето му се изкриви от злоба против Седрах, Мисах и Авденаго. Той заповяда да опалят пещта седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха. ²⁰ Издаде заповед някои от най-силните мъже от войската му да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ. ²¹ Тогава тези мъже бяха вързани с долните си дрехи, с хитоните, с превръзките на главата и с другите си дрехи и бяха хвърлени в пламтящата огнена пещ. ²² А понеже царската заповед беше строга и пещта нагорещена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви онези, които хвърлиха Седрах, Мисах и Авденаго. ²³ А тези трима мъже – Седрах, Мисах и Авденаго – паднаха вързани^[b] в пламтящата огнена пещ.

²⁴ Цар Навуходоносор се ужаси, стана бързо и извика на велможите си: „Нали хвърлихме в огъня трима души вързани?“ В отговор те казаха: „Наистина е така, царю!“ ²⁵ Той възрази: „Ха, аз виждам обаче четирима души, които развързани ходят сред огъня и нищо им няма, а четвъртият изглежда като Божий син.“ ²⁶ Навуходоносор се приближи към вратата на разпалената с огън пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате!“ Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня. ^27 (Z)Тогава сатрапите, наместниците, военачалниците и царските съветници дойдоха заедно и видяха, че огънят не е оказал въздействие върху телата на тези мъже, дори космите на главите им не бяха опърлени, дрехите им не бяха пострадали и дори миризма на изгорено не се усещаше от тях.

²⁸ Тогава Навуходоносор каза: „Да бъде прославян Бога, изповядван от Седрах, Мисах и Авденаго, Който изпрати Своя ангел и избави служителите Си, затова, че те се надяваха на Него, не послушаха царската заповед и пожертваха телата си, за да не служат и да не се не молят на друго божество освен на своя Бог! ²⁹ Затова издавам указ: всеки, който изговори хула против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, към който и народ и племе да принадлежи, какъвто и език да говори, да бъде насечен на късове, а къщата му да бъде разрушена, защото няма друг Бог, който може да избавя така.“ ³⁰ Тогава царят отново въздигна Седрах, Мисах и Авденаго в областта Вавилония^[c].

^31 [d] Цар Навуходоносор възвести на всички народи и раси, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! ³² Радостен съм да ви възвестя знаменията и чудесата, които Всевишният Бог извърши над мене. ³³ Колко велики са Неговите знамения и колко мощни са чудесата Му! Неговото царство е вечно и господството Му се простира над всички родове.“

Сънят на Навуходоносор и лудостта му

4 ^[e] „Аз, Навуходоносор^[f], живях безгрижно в дома си и се радвах на благополучие в палата си. ² Но имах сън, който ме уплаши, докато лежах в леглото си; размишленията и виденията, които нахлуха в главата ми, ме смутиха. ³ Затова издадох заповед да повикат при мене всички вавилонски мъдреци, за да ми изтълкуват значението на този сън. ^4 (AA)Тогава дойдоха вълшебници, гадатели, звездобройци и прорицатели и аз им разказах съня, но те не можаха да ми го разтълкуват. ^5 (AB)Най-после влезе при мене Даниил, който беше наречен Валтасар, по името на моя бог и в когото действа духът на светите богове. На него аз разказах съня с думите: ⁶ ‘Валтасаре, ти, който си началник на мъдреците! Аз зная, че у тебе действа духът на светите богове и никаква тайна не те затруднява; разтълкувай ми видяното в моя сън и какво е значението му.

^7 (AC)А виденията, които видях на леглото си, бяха такива: видях – ето посред земята имаше необикновено високо дърво. ⁸ Това дърво израсна голямо и яко и височината му достигаше до небето, и то се виждаше до краищата на цялата земя. ^9 (AD)Листата му бяха прекрасни и плодовете му – изобилни, и то даваше храна на всички; под него намираха защита полските зверове и в клоните му се укриваха небесните птици, и от него се хранеше всяко живо същество.

¹⁰ И във виденията, които съзерцавах на леглото си, видях – и ето от небето слезе един свят Страж. ¹¹ Той извика с мощен глас и каза:

«Отсечете това дърво, окастрете клоните му, обрулете листата му и разхвърляйте плодовете му; нека изчезнат зверовете под него и птиците от неговите клони. ¹² Но оставете в земята ствола с корена му и нека бъде стегнат в железен и меден обръч. Нека да се напоява с небесна роса сред полската трева и нека участта му да бъде с животните в тревата. ¹³ Разумът му да не бъде повече човешки разум, а да му се даде зверски разум и да преминат над него седем години. ^14 (AE)Това е определено по възвестена от Стражите заповед и е отредено по присъда на Светиите, за да знаят живите: Всевишният владее над човешкото царство. Той го дава на този, на когото пожелае и поставя над него най-нищожния между хората».’

¹⁵ Такъв сън видях аз, цар Навуходоносор. А ти, Валтасаре, разкрий какво е значението му, понеже никой от мъдреците в моето царство не можа да разтълкува значението му, а ти можеш, защото у тебе действа духът на святите богове.“

¹⁶ Тогава Даниил, чието име е Валтасар, остана смаян известно време и изпита страх поради мислите си. Но царят каза: „Валтасаре, не се страхувай от този сън и от значението му.“ Валтасар отговори: „Господарю мой! Този сън нека бъде за твоите врагове и значението му – за твоите противници! ¹⁷ Дървото, което си видял, че е израснало голямо и яко, чиято височина достигала до небето и се виждало по цялата земя, ¹⁸ листата на което са били прекрасни, с изобилни плодове за храна за всички, под което живеели полски зверове и в чиито клони се укривали небесните птици, ¹⁹ това си ти, царю! Ти си велик и мощен; твоето величие се е извисило и се простира до небето, а властта ти – до последните предели на земята. ²⁰ А това, че царят е видял един свят Страж, Който слизал от небето и казал: ‘Отсечете това дърво и го сломете, само ствола с корена му оставете в земята; нека той, стегнат в железен и меден обръч, да се напоява с небесна роса сред полската трева и с полските зверове да бъде участта му, докато не преминат над него седем години’ ²¹ – ето царю, значението на всичко това: то е решение на Всевишния, което се отнася за моя господар – царя. ²² Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете, ще бъдеш напояван с небесна роса; така над тебе ще преминат седем години^[g], докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае. ²³ А това, че е заповядано да се остави стволът на дървото, това означава, че твоето царство се запазва и ще ти бъде върнато, щом признаеш небесната власт. ^24 (AF)Затова, царю, приеми моя съвет: заличи греховете си със справедливи дела и беззаконията си чрез милосърдие към бедните с надежда, че твоето благоденствие ще продължи.“

²⁵ Всичко това се сбъдна с цар Навуходоносор. ²⁶ Дванайсет месеца по-късно той се разхождаше по покрива на царския палат във Вавилон. ²⁷ Тогава царят се възхити и каза: „Не е ли това величественият Вавилон, който аз съградих със силата на своята мощ като царствен град за прослава на моето величие!“ ²⁸ Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе! ²⁹ Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“ ³⁰ В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.

³¹ „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете. ^32 (AG)Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: ‘Защо Ти направи това?’

³³ В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи. ^34 (AH)Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“

Пирът на Валтацар и тайнственият надпис

5 Цар Валтацар даде голям пир на хиляда свои велможи и пиеше вино в присъствието на всички тях. ^2 (AI)Упоен от виното, Валтацар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше заграбил от Йерусалимския храм, за да пият от тях царят, велможите му, жените му и наложниците му. ³ Тогава донесоха златните съдове, които бяха заграбени от храма, от Божия дом в Йерусалим. Царят и велможите му, жените му и наложниците му пиеха с тях, ^4 (AJ)пиеха вино и прославяха своите златни, сребърни, медни, железни, дървени и каменни богове.

⁵ Още в същия миг се появиха пръсти от човешка ръка и пишеха нещо по мазилката на стената на царския дворец, която е срещу светилника. Царят видя тази част от ръката, която пишеше. ⁶ Тогава лицето на царя побледня, налетяха го тежки мисли, тялото му отмаля и коленете му затрепериха. ^7 (AK)Царят извика със силен глас да доведат гадатели, звездобройци и прорицатели. Тогава той каза на вавилонските мъдреци: „Който разчете този надпис и ми разтълкува значението му, ще бъде облечен в багреница, на шията му ще има златна верижка и ще бъде поставен на трето място по власт в царството ми.“ ⁸ Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя. ⁹ Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.

¹⁰ А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти. ¹¹ В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това, ¹² защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“

¹³ Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея? ^14 (AL)Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост. ¹⁵ Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват. ¹⁶ А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“

^17 (AM)Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му. ¹⁸ Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава. ¹⁹ Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше. ²⁰ Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета. ²¹ Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска. ²² И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това, ^23 (AN)а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища. ²⁴ Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.

²⁵ А надписът гласи: ‘Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.’ ²⁶ Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край; ²⁷ Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек; ²⁸ Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“ ²⁹ Тогава Валтацар заповяда да облекат Даниил в багреница, да окачат златна верижка на шията му и го провъзгласиха за трети по власт в царството.

³⁰ Още в същата нощ халдейският цар Валтацар беше убит. 6 ^1 [h] Тогава Дарий Мидийски, който беше на шестдесет и две години, превзе царството.

Даниил в ямата на лъвовете

² Дарий намери за добре да определи за царството сто и двадесет сатрапа, които да бъдат управители над цялото царство. ³ Над тях той постави трима князе, един от които беше Даниил, за да дават сатрапите отчет пред тях и царят да не бъде претоварен. ⁴ Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапи, защото притежаваше превъзходен ум и царят вече замисляше да му подчини цялото царство. ⁵ Тогава князете и сатрапите започнаха да търсят повод за обвинение срещу Даниил във връзка с управлението на царството. Но те не можаха да намерят никакъв повод за обвинение, нито вина, защото той беше напълно надежден и у него не бяха открити никакъв пропуск или престъпление. ⁶ Затова тези хора казаха: „Ние няма да намерим повод за обвинение против Даниил, ако не намерим нещо против него относно закона на неговия Бог.“

⁷ Тогава тези князе и сатрапи се втурнаха при царя и му казаха: „О, царю Дарий, да живееш вечно! ⁸ Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и управители се съгласиха помежду си да се издадат царски указ и строга забрана: който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, царю, да го хвърлят в ямата с лъвове. ^9 (AO)И така, царю, обяви тази забрана и подпиши писмен указ, за да бъде той неизменен като мидийски и персийски закон и да не бъде нарушаван.“ ¹⁰ Цар Дарий подписа забраната и указа.

^11 (AP)А Даниил, като узна, че е подписан такъв указ, се прибра в своя дом. Прозорците в горната му стая бяха отворени към Йерусалим. Тук той три пъти на ден падаше на колене, молеше се на своя Бог и Го величаеше, както постъпваше и преди това. ¹² Тогава тези хора се наговориха и завариха Даниил да се моли пред своя Бог и да Го величае. ¹³ Те веднага отидоха и заговориха пред царя за царския указ: „Царю, нали ти подписа указ, че който в продължение на тридесет дена отправи молба към когото и да било бог или човек освен към тебе, да бъде хвърлен в ямата с лъвовете?“ Царят отговори: „Да, това е вярно според неизменния закон на мидийците и персите.“ ¹⁴ В отговор на това те казаха на царя: „Ето Даниил, който произхожда от пленниците юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито указа, който си подписал, но три пъти на ден отправя своите молитви.“

¹⁵ Като чу това, царят много се наскърби и размишляваше как да спаси Даниил. До залез слънце той усилено търсеше начин да го избави. ^16 (AQ)Но онези хора пристъпиха към царя и му казаха: „Нека се знае, царю, че според закона на мидийците и персите никаква забрана или указ, утвърдени от царя, не могат да бъдат нарушени.“

¹⁷ Тогава царят заповяда да доведат Даниил и го хвърлиха в ямата с лъвове. При това царят проговори на Даниил: „Дано твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, да те спаси!“ ¹⁸ След това донесоха голям камък, сложиха го върху отвора на ямата и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да не се промени нищо относно Даниил. ¹⁹ След това царят се отправи към двореца си, прекара нощта в пост и дори не поръча да му донесат храна, и сънят побягна от него.

²⁰ А на сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при ямата с лъвовете. ²¹ Като приближи до ямата, повика с жален глас Даниил и го запита: „Данииле, служител на Живия Бог! Твоят Бог, на Когото ти неотстъпно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“ ²² Тогава Даниил отговори на царя: „О, царю, да живееш вечно! ^23 (AR)Моят Бог изпрати Своя ангел и затвори устата на лъвовете, и те не ми навредиха, защото аз се оказах невинен пред Него. Също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво престъпление.“ ²⁴ Царят се зарадва твърде много от това и заповяда да извадят Даниил от ямата. Когато извадиха Даниил от ямата, той беше невредим, защото възлагаше надеждата си на своя Бог. ²⁵ Тогава царят заповяда да доведат онези мъже, които бяха наклеветили злостно Даниил, и те бяха хвърлени в ямата с лъвовете заедно с децата и жените им. Преди още да паднат на дъното на ямата, те станаха плячка на лъвовете, които строшиха всичките им кости.

²⁶ След това цар Дарий отправи следното писмено съобщение към всички народи и племена, говорещи различни езици, които живеят по целия свят: „Да изобилства вашето благополучие! ^27 (AS)Аз издавам указ: ‘Във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Бога на Даниил, защото Той е жив Бог и вечно живеещ и Неговото царство е несъкрушимо, и Неговата власт е безкрайна. ^28 (AT)Той избавя и спасява, извършва чудеса и знамения на небето и на земята; Той избави Даниил от силата на лъвовете’.“

²⁹ И така, този Даниил преуспяваше при царуването на Дарий и при царуването на Кир Персийски.

Видение за четирите звяра и Човешкия Син

7 През първата година от управлението на вавилонския цар Валтацар Даниил видя сън и имаше пророчески видения, докато лежеше в леглото си. Тогава той записа този сън и го разказа. ² Даниил започна да говори с думите:

„Ето видях в нощното си видение – ветрове от четирите небесни посоки породиха буря в голямото море ^3 (AU)и от морето излязоха четири големи звяра, различни един от друг. ⁴ Първият беше като лъв, но имаше орлови крила: гледах как накрая му изскубаха крилата; той беше вдигнат от земята, изправи се на крака като човек и му беше дадено човешко сърце. ⁵ След това се появи още един, втори звяр, приличащ на мечка. Той стоеше откъм едната страна и в устата между зъбите му имаше три ребра. Беше му заповядано: ‘Стани, погълни много месо!’ ⁶ После видях: появи се още един звяр, приличащ на леопард. Той имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави и му беше дадена власт. ^7 (AV)След това видях в нощните видения: ето появи се четвърти звяр, страшен и ужасен, и много силен; имаше големи железни зъби; той поглъщаше и трошеше, а остатъците тъпчеше с крака; той се различаваше от всички предишни зверове и имаше десет рога. ^8 (AW)Докато се вглеждах в тези рогове, измежду тях израсна още един малък рог, пред който три от предишните рогове бяха изкоренени; и, ето на този рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надменно.

^9 (AX)Видях още, че бяха поставени престоли и Древният по години седна; облеклото Му беше бяло като сняг и косите Му – като чиста вълна; престолът Му – огнен пламък, колелата Му – пламтящ огън. ^10 (AY)Огнена река изтичаше и минаваше пред Него. Милион бяха тези, които Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди – тези, които стояха пред Него. Съдът започна и книгите бяха разтворени.

^11 (AZ)По-нататък видях, че заради надменните думи, които рогът изговаряше, звярът беше убит пред очите ми, а тялото му беше разкъсано и предадено за изгаряне на огън. ¹² Властта беше отнета също и от другите зверове, а животът им беше продължен само до определено време.

^13 (BA)След това видях в нощните видения: ето сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Вечния и така Той беше доведен пред Него. ^14 (BB)На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна и царската Му власт никога няма да изчезне.

¹⁵ Духът ми се разтрепери у мене, Даниил, в тялото ми, и видяното от мене ме смути. ¹⁶ Приближих се до един от присъстващите и го попитах какво означава всичко това. Той започна да говори и ми обясни неговото значение: ¹⁷ ‘Тези четири големи зверове означават, че четирима царе ще се издигнат на земята. ^18 (BC)След това святите хора на Всевишния ще получат царската власт и ще я получат завинаги и за вечни времена.’

¹⁹ Тогава поисках да разбера какво означава четвъртият звяр, който съвсем се отличаваше от всички други – той беше твърде страховит с железните си зъби и медни нокти, поглъщаше и разкъсваше, а остатъците тъпчеше с нозе. ²⁰ Поисках да узная също и значението на десетте рога, които бяха на главата му, както и на другия, новоизраслия рог, пред който паднаха три – за онзи, същия рог, на който имаше очи и уста, която изговаряше надменни думи, и който изглеждаше по-силен от другите. ^21 (BD)Бях видял как този рог водеше борба със святите хора и надделяваше над тях, ^22 (BE)докато дойде Древният по години. Тогава на святите хора на Всевишния беше отдадена справедлива присъда и настъпи времето, когато святите хора завладяха царската власт.

²³ Той^[i] отговори така: ‘Четвъртият звяр означава настъпването на четвърто царство на земята, което ще се различава от всички царства и ще погълне цялата земя, ще я разори и опустоши. ^24 (BF)А десетте рога означават идването на десет царе в това царство, след които ще се възцари друг, който ще бъде различен от предишните и ще покори трима царе. ^25 (BG)Той ще произнася хулни думи против Всевишния и ще подложи на гонение святите хора на Всевишния; дори ще замисли да промени празничните дни и закона и святите хора ще бъдат под властта му в продължение на година и две години, и половин година. ²⁶ После ще се проведе съд и властта ще се отнеме от този цар, за да бъде накрая погубен и унищожен, ^27 (BH)а царската власт, силата и царственото величие по цялото поднебесие ще се дадат на святия народ на Всевишния. Неговата царска власт е вечна власт и всички властници ще служат на Него и ще Му се покоряват.’

²⁸ Тук завършва откровението. Що се отнася до мене, Даниил, размишленията ми така силно ме смутиха, че лицето ми побледня, но аз запазих откровението в сърцето си.“

Видение за овена и козела с малкия рог

8 В третата година от управлението на цар Валтацар на мене, Даниил, ми се яви друго видение след онова, което ми беше показано по-преди. ² Когато имах това видение, аз бях в крепостта Суза, столица на областта Елам. Когато гледах видението, намирах се при река Улай. ³ Вдигнах очи и видях: ето един овен стои при реката; той имаше два рога. Двата рога бяха високи, но единият беше по-висок от другия, при което по-високият израсна по-късно. ⁴ Видях, че този овен бодеше на запад, на север и на юг и никакво животно не можеше да му противостои. Никой не можеше никого да спаси от него; той вършеше, каквото си искаше, и се държеше горделиво.

⁵ Бях още в размисъл, когато от запад се втурна космат козел, който премина по цялата земя, без да се докосва до нея; и този козел имаше величествен рог между очите си. ⁶ Той се втурна срещу онзи овен, който имаше два рога и който видях да стои при реката, и го нападна със силна ярост. ⁷ Видях още, че той, като се приближи до овена, развилня се срещу него, удари овена и счупи двата му рога. Овенът нямаше сили да му противостои. Козелът го повали на земята и го стъпка, и нямаше кой да спаси овена от силата му.

⁸ Тогава козелът се възгордя твърде много. Но когато той се изяви с пълна сила, големият рог се счупи и на мястото му излязоха други четири рога по посока на четирите небесни направления. ⁹ От единия от роговете израсна малък рог, който нарасна твърде много на юг, на изток и към обетованата земя. ^10 (BI)Той се възвеличи до небесното войнство, свали на земята част от това войнство и от звездите и ги разби. ^11 (BJ)Извиси се дори и над Вожда на това войнство, отне Му всекидневната жертва и опустоши мястото на Неговото светилище. ¹² Беше поставена войска за отмяна на всекидневната жертва, а той, като потъпка истината на земята, действаше с успех.

^13 (BK)Тогава чух един светия да говори и този светия отвърна на някого, който питаше: „Колко време обхваща това видение за всекидневната жертва и за опустошителното нечестие, когато светилището и войнството ще бъдат потъпкани?“ ¹⁴ Отговорът гласеше: „В продължение на две хиляди и триста денонощия – тогава ще се възстановят правата на светилището.“

¹⁵ Когато аз, Даниил, гледах това видение и се стараех да го разбера, пред мене застана сякаш образ на мъж. ^16 (BL)И чух откъм бреговете на Улай човешки глас, който извика: „Гаврииле, обясни му това видение!“ ^17 (BM)Той се приближи до мястото, където стоях. Когато дойде, аз така се ужасих, че паднах по лице. Той ми каза: „Знай, човешки сине, че видението се отнася за последните времена!“

^18 (BN)Когато той говореше с мене, аз лежах безпомощен по лице на земята. Но той се допря до мене, изправи ме ¹⁹ и каза: „Ето откривам ти какво ще бъде в последните времена на гнева; защото това видение се отнася за последните времена. ²⁰ Овенът с двата рога, който ти видя, това са царете на Мидия и Персия. ²¹ Косматият козел е царят на Гърция^[j], а големият рог, който е между очите му, това е първият ѝ цар. ²² Това, че този рог се строши и вместо него израснаха други четири, означава, че от този народ ще се появят четири царства, без да са равни на него по сила.

²³ А в края на тяхното господство, когато греховете им достигнат своя връх, ще се появи жесток и коварен в интригите цар. ²⁴ Неговата мощ дотолкова ще се усили, макар и не поради силата му, че той ще извършва ужасни опустошения, ще успява в действията си и ще изтребва силни владетели и святия народ. ^25 (BO)Благодарение на своята хитрост ще преуспява в коварството си; ще се възгордее в сърцето си и неочаквано ще изтреби мнозина; той ще въстане против Владетеля на владетелите, но ще бъде поразен, обаче не от човешка ръка. ^26 (BP)А посоченото видение за денонощието е истинско; но ти запечатай това видение, защото то се отнася за далечни времена.“

²⁷ Тогава аз, Даниил, примрях от немощ и лежах болен няколко дена. След това станах и взех да се занимавам със своята служба при царя. Но бях поразен от това видение и не го разбирах.