Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)
Version
Йоан 15:18 - Деяния 6:7

Омразата на света към Христовите последователи

18 (A)Ако светът ви мрази, знайте, че първо Мене е намразил. 19 (B)Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. А понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20 (C)Помнете думите, които Аз ви казах: ‘Слугата не стои по-високо от господаря си.’ Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето учение спазиха, и вашето ще спазят. 21 (D)Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Този, Който Ме е изпратил. 22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях. Но сега нямат извинение за греха си. 23 Който мрази Мене, мрази и Моя Отец. 24 (E)Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, нямаше да имат грях. А сега те и видяха, и намразиха – и Мене, и Моя Отец. 25 (F)Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им: ‘Намразиха Ме без причина.’

26 (G)А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец, Той ще свидетелства за Мене, 27 а и вие ще свидетелствате, понеже сте с Мене отначало.

16 Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си. (H)Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога. (I)Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене. Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.

Делото на Светия Дух

А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: ‘Къде отиваш?’ (J)Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. (K)Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя. И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, защото не вярват в Мене; 10 за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате; 11 (L)а за съд, защото князът на този свят е осъден.

12 Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете. 13 (M)А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето. 14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява. 15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: ‘Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.’

Скръбта ще се обърне в радост

16 (N)Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец[a].“ 17 Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец’?“ 18 И си говореха: „Какво означава казаното: ‘Още малко’? Не знаем какво говори.“

19 Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: ‘Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?’ 20 Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. 21 Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22 (O)Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.

23 (P)В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде. 24 (Q)Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Иисус Христос победи света

25 Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец. 26 В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: ‘Аз ще помоля Отец за вас’, 27 (R)защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога. 28 (S)Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“

29 Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито – без никаква притча. 30 Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“ 31 Иисус им отговори: „Дали вярвате сега? 32 (T)Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене. 33 (U)Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“

Първосвещеническата молитва на Иисус Христос

17 (V)Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти (W)според властта, която си Му дал над всяка плът[b], за да даде вечен живот на всички, които си Му дал. А вечен живот е това – да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос. (X)Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня. (Y)А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.

(Z)Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе. (AA)Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.

Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои. 10 (AB)И всичко Мое е Твое; и Твоето – Мое, и се прославих чрез тях. 11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име – тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние. 12 (AC)Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име[c]. Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието. 13 (AD)А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост. 14 (AE)Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. 15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. 16 Те не са от света, както и Аз не съм от света. 17 (AF)Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина. 18 (AG)Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света. 19 И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.

20 И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене: 21 (AH)да бъдат всички едно – както Ти, Отче, си в Мене и Аз – в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил. 22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно. 23 (AI)Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.

24 (AJ)Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света. 25 (AK)Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил. 26 (AL)Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз – в тях.“

Залавяне на Иисус Христос

18 (AM)След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си. Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие. (AN)А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“ (AO)Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше. Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята. Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“ Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“ Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“ 10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. 11 (AP)Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“

Съдът пред първосвещениците. Отричане на апостол Петър

12 (AQ)Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го 13 (AR)и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник. 14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.

15 След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника. 16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър. 17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“ 18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му. 20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място. 21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“ 22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“ 23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих – защо Ме биеш?“ 24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа. 25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“ 26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“ 27 (AS)Петър пак се отрече и веднага пропя петел.

Иисус Христос на съд пред Пилат

28 (AT)Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.

29 Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“ 30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“ 31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“ 32 (AU)Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.

33 (AV)Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ 34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“ 35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“ 36 (AW)Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“ 37 (AX)Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“

38 (AY)Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“

И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него. 39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“ 40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.

19 (AZ)Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват. А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница. И[d] казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето. Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“ Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“

(BA)А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“ (BB)Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“ Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече. И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор. 10 Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“ 11 (BC)Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“ 12 От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“ 13 Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Лито̀стротон, а по еврейски Гавата̀. 14 (BD)Тогава беше денят за подготовка на Пасха[e], към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“ 15 (BE)Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“

Разпъване, смърт и погребение на Иисус Христос

16 (BF)Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха. 17 И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. 18 Там Го разпънаха и заедно с Него други двама – от едната и от другата страна, а по средата – Иисус. 19 (BG)А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“. 20 Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински. 21 Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: ‘Цар на юдеите’, но: ‘Този твърдеше: «Аз съм Царят на юдеите»’.“ 22 Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“

23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла – по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло. 24 (BH)Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците.

25 При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“ 27 После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.

28 (BI)(BJ)(BK)След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“ 29 (BL)Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.

31 (BM)Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота – защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете, 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода. 35 Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие. 36 (BN)Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“ 37 (BO)И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“

38 (BP)(BQ)След това Йосиф от Ариматея – ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите – помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус. 39 (BR)Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое. 40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си. 41 На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 (BS)Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо.

Възкресението на Иисус Христос

20 (BT)(BU)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“ Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба. Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба. (BV)И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба. След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали. А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място. Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва. Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите. 10 Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.

Явяване на възкръсналия Иисус на Мария Магдалина

11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба 12 (BW)и видя двама ангели в бели дрехи да седят – единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус. 13 Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“ 14 (BX)След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус. 15 Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“ 16 (BY)Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“. 17 Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“ 18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.

Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

19 (BZ)(CA)А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“ 20 (CB)След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21 (CC)А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“ 22 (CD)Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух. 23 (CE)На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“

Иисус Христос и Тома

24 (CF)А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус. 25 (CG)Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“ 26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“ 27 (CH)После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“ 28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“ 29 Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“

Целта на това Евангелие

30 Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга. 31 (CI)А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него[f].

Явяване на възкръсналия Иисус Христос при Тивериадското езеро

21 След това Иисус се яви пак на учениците Си при Тивериадското езеро. А се яви така. (CJ)Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, също Натанаил от Кана Галилейска и Зеведеевите синове, както и други двама от учениците Му. (CK)Симон Петър им каза: „Отивам да ловя риба.“ Те му отговориха: „Ще дойдем и ние с тебе.“ Излязоха веднага и се качиха на лодката, но нищо не уловиха през онази нощ. (CL)А когато вече се разсъмна, Иисус застана на брега. Но учениците не разбраха, че е Иисус. (CM)Иисус извика към тях: „Момчета, имате ли нещо за ядене?“ Те Му отговориха: „Не.“ А Той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще сполучите.“ Те хвърлиха мрежата и не можаха вече да я измъкнат заради многото риба. (CN)Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петър: „Господ е.“ А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха – защото беше гол – и се хвърли в морето. А другите ученици преплаваха с лодката – защото не бяха далече от сушата, на около двеста лакти, като влачеха мрежата с рибата. А когато излязоха на сушата, видяха там жарава с риба на нея и хляб. 10 Иисус им каза: „Донесете от рибите, които сега уловихте.“ 11 Тогава Симон Петър отиде и извлече на сушата мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три. И макар да имаше толкова риба, мрежата не се прокъса. 12 Иисус им каза: „Елате, яжте.“ Но никой от учениците не смееше да Го попита: „Кой си Ти?“, понеже знаеха, че е Господ. 13 (CO)Иисус Дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата. 14 (CP)Това беше вече третото явяване на Иисус пред Неговите ученици след възкресението Му от мъртвите.

Иисус Христос и апостол Петър

15 (CQ)След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона[g], обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“ 16 Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“ 17 (CR)Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце. 18 Истината, истината ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си искаше. А когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опаше и ще те поведе там, където не искаш.“ 19 (CS)А това Той каза, за да посочи с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. След тези думи му каза: „Следвай Ме!“

20 (CT)А Петър се обърна и видя, че след Него върви ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята беше седнал близо до Иисус и беше запитал: „Господи, кой ще Те предаде?“ 21 Когато Петър го видя, попита Иисус: „Господи, а какво ще стане с този?“ 22 Иисус му отговори: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти Ме следвай.“ 23 Така се разнесе тази мълва между братята[h], че този ученик няма да умре. Но Иисус не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга?“

Истинността на това Евангелие

24 (CU)Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа. И ние знаем, че свидетелството му е истинно. 25 Има още много други дела, които Иисус извърши. И ако те биха били описани едно по едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Обещание за изпращане на Светия Дух

(CV)(CW)Първата книга[i], Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал. (CX)На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.

(CY)И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене, (CZ)защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“

Възнесение на Иисус Христос

(DA)А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“ (DB)Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт, (DC)но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“

И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им. 10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи 11 (DD)и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“

Избиране на Матия за апостол

12 (DE)Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път[j] разстояние. 13 (DF)И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов. 14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.

15 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече: 16 (DG)„Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус. 17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение, 18 (DH)но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха. 19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива. 20 (DI)Защото в книгата на псалмите е написано: ‘Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.’ 21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус – 22 (DJ)откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ 23 Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия. 24 (DK)След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал 25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“ 26 (DL)Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.

Светият Дух слиза върху апостолите

(DM)А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно, внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях. (DN)Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.

А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето. Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език. Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци? Как тъй всеки от нас слуша родния си език? Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия, 10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити, 11 критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“ 12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“ 13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Проповед на апостол Петър

14 Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: 15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта, 16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:

17 (DO)‘И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът[k]; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; 18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват. 19 (DP)Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек. 20 (DQ)Слънцето ще се превърне в мрак и луната – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. 21 (DR)И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси’.

22 Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея[l], засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете, 23 (DS)този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. 24 (DT)Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи. 25 (DU)Защото Давид казва за Него: ‘Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая. 26 Затова сърцето ми е радостно и думите – весели, а също и плътта ми ще почива в надежда. 27 (DV)Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление. 28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.’

29 Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес. 30 (DW)А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос[m] и да Го постави на престола му, 31 (DX)предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление. 32 (DY)Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели. 33 (DZ)И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате. 34 (EA)Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: ‘Господ каза на моя Господ: «Седи от дясната Ми страна, 35 (EB)докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти».’ 36 И тъй, нека целият дом на Израил[n] твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“

37 (EC)Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“ 38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух. 39 (ED)Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“ 40 (EE)И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“ 41 (EF)(EG)И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.

Животът в първата християнска община

42 Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. 43 (EH)(EI)Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим. 44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо, 45 (EJ)продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата. 46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце, 47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата[o] такива, които се спасяваха.

Излекуване на един куц човек

Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час. Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма. Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня. Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“ И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо. (EK)Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му. Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога. Цял народ го видя да ходи и да слави Бога. 10 Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.

Проповед на апостол Петър в храма

11 (EL)И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов. 12 (EM)Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи? 13 (EN)Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, Бог на прадедите ни прослави Своя Син Иисус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе отсъдил да бъде пуснат. 14 (EO)Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец, а 15 (EP)убихте Създателя на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели. 16 И заради вярата в Него Той укрепи нозете на този, когото гледате и познавате; а вярата в Него му даде това изцеление пред всички вас. 17 (EQ)Но аз зная, братя, че вие, както и вашите първенци, сторихте това поради незнание. 18 (ER)А Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни. 19 (ES)И тъй, покайте се и се обърнете към Бога, за да бъдат заличени греховете ви, 20 за да дойдат времена на утеха от Господа и Той да прати предсказания ви Христос Иисус. 21 Него небето трябваше да прибере до времето, когато се възстанови всичко, което Бог бе говорил чрез устата на всички Свои свети пророци от самото начало. 22 (ET)Мойсей бе казал на прадедите ни: ‘Господ, вашият Бог, ще въздигне за вас от братята ви Пророк като мене – Него слушайте за всичко, каквото ви каже. 23 (EU)А който не послуша този Пророк, ще бъде изтребен.’ 24 И всички пророци, от Самуил и нататък, които бяха проповядвали, също предизвестиха тези дни. 25 (EV)Вие сте синове на пророците и на Завета, който Бог бе завещал на прадедите ви, казвайки на Авраам: ‘Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички земни народи.’ 26 (EW)Бог, като възкреси Сина Си Иисус, най-напред на вас Го изпрати да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.“

Апостолите Петър и Йоан пред синедриона

Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус[p] възкресение от мъртвите, заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило. (EX)А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.

На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници – първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род. (EY)Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“ (EZ)Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил! Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек – как той е изцелен, 10 (FA)то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите – чрез Него този стои пред вас здрав. 11 (FB)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла. 12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“

13 И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус, 14 (FC)но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си, 16 (FD)казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това. 17 (FE)(FF)Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“ 18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус. 19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога! 20 (FG)Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“ 21 (FH)Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото. 22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

Молитва за Божия подкрепа

23 Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24 (FI)А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях. 25 (FJ)Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: ‘Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща? 26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.’

27 (FK)Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал, 28 (FL)за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане. 29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение, 30 (FM)като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“ 31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.

Обща собственост на благата у първите християни

32 (FN)Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо. 33 (FO)Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос[q] и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях. 34 (FP)Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото 35 (FQ)и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата. 36 Така Йосия[r], левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“, 37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.

Анания и Сапфира

А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.

След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ (FR)Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.

Други чудеса на апостолите

12 (FS)Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15 (FT)тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

Апостолите пред синедриона

17 (FU)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (FV)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[s], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (FW)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.

27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28 (FX)„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31 (FY)Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32 (FZ)За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“

33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.

Съветът на Гамалиил

34 (GA)Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39 (GB)ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40 (GC)Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. 41 (GD)А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. 42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.

Избиране на седем дякони

В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби. Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите. Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба, а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“ (GE)Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия. (GF)Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях. (GG)И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.