Bible in 90 Days
38 (A)Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха 39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Апостолите в Солун
17 (B)Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога. 2 (C)По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията, 3 (D)като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос. 4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила – сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени. 5 (E)Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа. 6 (F)Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук. 7 (G)И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар – Иисус.“ 8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това. 9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
Апостолите в Бер
10 Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите, 11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията – дали казаното от Павел е вярно. 12 И мнозина от тях повярваха – елински жени от знатно потекло и немалко мъже. 13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа. 14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 (H)Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей – колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
Апостол Павел в Атина
16 Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше. 18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението. 19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш? 20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“ 21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22 (I)Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни. 23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: ‘На незнайния Бог’. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам: 24 (J)Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, 25 (K)нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко. 26 (L)Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават 27 (M)и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас. 28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: ‘Негов сме и род.’[a] 29 (N)И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък – изделие на човешкото умение и въображение. 30 (O)Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят. 31 (P)Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32 Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“ 33 Тогава Павел ги изостави. 34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
Апостол Павел в Коринт
18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. 2 (Q)Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях 3 (R)и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри. 4 (S)И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини. 5 (T)А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос. 6 (U)Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“ 7 И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата. 8 (V)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха. 9 (W)Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ 11 Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
12 Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището 13 (X)с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. 14 (Y)И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. 15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ 16 И ги изпъди от съдилището. 17 (Z)Тогава всички елини[b] хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (AA)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. 19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. 20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, 21 (AB)а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва[c]. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там[d]. 22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 (AC)Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (AD)А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 (AE)Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение. 26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път. 27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта, 28 (AF)защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
Апостол Павел в Ефес
19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици 2 (AG)и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ 3 (AH)Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ 4 (AI)Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ 5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус. 6 (AJ)И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. 7 Всички бяха около дванадесет души.
8 Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство. 9 (AK)Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. 10 Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11 (AL)А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. 12 Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.
13 (AM)Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ 14 Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник. 15 А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“ 16 И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща. 17 (AN)Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. 18 И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си. 19 А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро. 20 (AO)Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.
Размирици в Ефес
21 (AP)След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ 22 (AQ)И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23 (AR)По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. 24 Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба, 25 (AS)като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! 26 (AT)А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. 27 Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“ 28 (AU)Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ 29 (AV)И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. 30 Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха. 31 Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра. 32 И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. 33 По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа. 34 Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“ 35 Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол? 36 И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено. 37 А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[e] са хулили. 38 Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг. 39 Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание. 40 [f] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
Апостол Павел в Македония и Елада
20 (AW)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 (AX)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 (AY)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 (AZ)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
Възкресяване на Евтих
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 (BA)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 (BB)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 (BC)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 (BD)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 (BE)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 (BF)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 (BG)(BH)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 (BI)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 (BJ)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 (BK)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 (BL)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 (BM)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 (BN)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 (BO)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 (BP)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 (BQ)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 (BR)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 (BS)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Пътуване към Йерусалим
21 А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден – в Родос, и оттам – в Патара. 2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме. 3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът. 4 (BT)Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме. 6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи. 7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 (BU)На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар. 10 (BV)Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав. 11 (BW)Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“ 12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим. 13 (BX)Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“ 14 (BY)И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15 След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
Апостол Павел при Яков
17 Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.
18 На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери. 19 (BZ)Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение. 20 А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона. 21 А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите. 22 И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 23 Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет. 24 (CA)Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш. 25 (CB)А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“ 26 Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.
Залавяне на апостол Павел
27 (CC)Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха 28 (CD)с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“ 29 (CE)Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30 Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени. 31 (CF)И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал. 32 Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 (CG)Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“ 34 (CH)Едни от народа крещяха едно, други – друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана. 35 А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците. 36 (CI)Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“
37 Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки? 38 Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“ 39 (CJ)Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“ 40 А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:
Защитно слово на апостол Павел
22 (CK)„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“ 2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи: 3 (CL)(CM)„Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град[g] при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес. 4 (CN)Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани. 6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш?’ 8 Аз отвърнах: ‘Кой си Ти, Господине?’ А Той ми рече: ‘Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.’ 9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха[h], но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше. 10 Тогава попитах: ‘Какво да правя, Господи?’ А Господ ми рече: ‘Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.’ 11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск. 12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск, 13 дойде, застана при мене и ми рече: ‘Брате Савел, прогледни!’ И в същия миг аз го видях. 14 (CO)Тогава ми каза: ‘Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му. 15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул. 16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус[i].’ 17 (CP)А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес 18 и Го видях да ми казва: ‘Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.’ 19 (CQ)Но аз отговорих: ‘Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе. 20 (CR)А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.’ 21 (CS)И Той ми каза: ‘Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците’.“
Разговор с римски военачалник
22 (CT)До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“ 23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха[j], 24 (CU)хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него. 25 (CV)Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“ 26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“ 27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“ 28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“ 29 (CW)И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
Апостол Павел пред синедриона
30 (CX)На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.
23 (CY)Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ 2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 (CZ)Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 (DA)Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: ‘Не укорявай водача на своя народ’.“ 6 (DB)Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ 7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 (DC)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога[k].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 (DD)Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
Заговор срещу апостол Павел
12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. 15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ 16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. 17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ 20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. 21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ 22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
Отвеждане на апостол Павел в Кесария
23 След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. 24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ 25 Написа и писмо със следното съдържание: 26 (DE)„Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. 27 (DF)Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. 28 (DG)Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. 29 (DH)И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. 30 (DI)След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“
31 Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида. 32 А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана. 33 Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел. 34 (DJ)Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: 35 „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.
Обвинения срещу апостол Павел
24 (DK)След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите: 3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ. 4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч. 5 (DL)Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, 6 (DM)който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон[l]. 7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни[m], 8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители[n]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“ 9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 (DN)И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. 16 (DO)Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 (DP)И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 (DQ)освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: ‘Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес’.“
22 (DR)Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Апостол Павел пред Феликс и Друзила
24 След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус. 25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“ 26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
Апостол Павел пред управителя Фест
25 А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха 3 (DS)да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя. 4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там. 5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“
6 И след като прекара при тях над десет дена[o], Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел. 7 (DT)Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат. 8 (DU)А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“
9 (DV)Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“ 10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш. 11 (DW)Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“ 12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“
Апостол Павел пред цар Агрипа и Вереника
13 След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест. 14 (DX)Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови. 15 Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден. 16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението. 17 (DY)И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека. 18 (DZ)Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах. 19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив. 20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това. 21 (EA)Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“ 22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“
23 На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел. 24 (EB)Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим – и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. 25 (EC)Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там. 26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша. 27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“
Защита на апостол Павел пред цар Агрипа
26 Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита: 2 „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо. 4 (ED)Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим. 5 (EE)Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра. 6 (EF)А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога, 7 което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите. 8 Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви? 9 Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей. 10 (EG)Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах. 11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната. 12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците, 13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние. 14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.’ 15 (EH)Аз попитах: ‘Кой си Ти, Господине?’ Той отговори: ‘Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. 16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия. 17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам, 18 (EI)за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.’ 19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение, 20 (EJ)а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние. 21 (EK)Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 (EL)Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане: 23 (EM)че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
24 И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“ 25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум. 26 (EN)Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл. 27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“ 28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“ 29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз – но без тези окови.“
30 Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха 31 (EO)и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови. 32 (EP)И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора[p].
Пътуване за Рим
27 (EQ)Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк. 2 Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония. 3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него. 4 Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни. 5 Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия. 6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7 Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона. 8 След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
9 Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът[q] беше вече минал, – Павел ги съветваше 10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“ 11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел. 12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
Морска буря
13 И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит. 14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон[r]. 15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните. 16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда[s], едва можахме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха. 18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара. 19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21 (ER)След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети. 22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът. 23 (ES)Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа, 24 и каза: ‘Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.’ 25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено. 26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27 Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море[t], към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя. 28 Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега. 29 И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне. 30 Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба, 31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“ 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33 (ET)Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали. 34 (EU)Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“ 35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде. 36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха. 37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
Корабокрушение
39 Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба. 40 Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието. 41 Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част. 42 Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга. 43 Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега, 44 а пък останалите – кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
На остров Малта
28 След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта. 2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. 3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му. 4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“ 5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло. 6 (EV)А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7 Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена. 8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели. 9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха. 10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
От Малта до Рим
11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите, 12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена. 13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли. 14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим. 15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад[u] и до Трите кръчми[v]. Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри. 16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера[w]. На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.