The Daily Audio Bible

Възстановяване на Йерусалимския храм

Начало на жертвоприношенията и на храмовия строеж в Йерусалим

3 Когато настъпи седмият месец, откакто израилтяните вече бяха по градовете си, целият народ се събра в Йерусалим. ^2 (A)Тогава Иисус, Йоседековият син, и братята му, свещениците, и Зоровавел, Салатиилевият син, и братята му издигнаха отново жертвеника на Бога на Израил, за да възнасят върху него всеизгаряния, както беше предписано в закона на Божия човек Мойсей. ^3 (B)И макар да имаше заплаха от съседните народи, те издигнаха жертвеника на старото му място и започнаха да принасят върху него сутрин и вечер всеизгаряния на Господа. ⁴ Там празнуваха празника Шатри според заповедите с всекидневни всеизгаряния, отредени за всеки един от дните. ⁵ Оттогава извършваха редовно всеизгаряния при новолунията, при всички празници, посветени на Господа, както и доброволни приноси на Господа от всеки, който желаеше да стори това. ⁶ В първия ден на седмия месец започнаха отново да принасят всеизгаряния на Господа, но основите на Господния храм още не бяха положени. ^7 (C)Затова наеха на заплата каменоделци и дърводелци, а на работници от Сидон и Тир даваха храна, пиене и зехтин, за да доставят по море кедрово дърво от Ливан в Ява по нареждане на Кир, персийския цар.

⁸ На втория месец от втората година след завръщането им при Божия дом в Йерусалим Зоровавел, Салатиилевият син, и Иисус, Йоседековият син, другите им братя, свещеници и левити, и всички, завърнали се от плен в Йерусалим, започнаха възстановяването му, като поставиха левитите от двадесет години нагоре да надзирават работите при Господния храм. ⁹ Иисус, неговите синове и братята му, Кадмиил и синовете му – потомци от племето на Юда, – всички те заедно надзираваха работниците при дома на Господа; това вършеха и левитите, синове на Хенадод, техните синове и братя.

^10 (D)И когато зидарите положиха основите на Господния храм, свещениците застанаха в своите одежди и с тръби, а левитите, Асафовите потомци – с кимвали, за да славят Господа според наредбите на Давид, царя на Израил. ^11 (E)Те запяха поред във възхвала и за слава на Господа, защото е благ и милостта Му към Израил е за вечни времена. И навред сред народа се носеха възгласи в прослава на Господа, понеже основите на Господния храм бяха положени. ^12 (F)Много свещеници, левити, предводители и старейшини, които бяха виждали предишния храм, плачеха на глас, като гледаха основите на новия храм, но и мнозина ликуваха от радост. ¹³ И никой сред народа не можеше да различи радостното ликуване от стоновете и плача, защото гласовете отвред бяха силни и се носеха надалече.

Препятствия при строежа на храма

Възпрепятстване на храмовия строеж от страна на самаряните

4 Но когато враговете на племената на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плен строят храм на Господа, Бога на Израил, ^2 (G)дойдоха при Зоровавел и при предводителите на родове и им казаха: „Нека и ние строим с вас, защото и ние като вас търсим вашия Бог и Му принасяме жертви от времето на Асардан, асирийския цар, който ни пресели тук.“ ³ Но Зоровавел, Иисус и другите израилски предводители на родове им отговориха: „Не можете да строите заедно с нас храм на нашия Бог; ние сами ще построим дом на Господа, Бога на Израил, както ни заповяда Кир, персийският цар.“

⁴ Оттогава жителите на страната правеха всичко, за да обезсърчат юдейския народ и да пречат в строежа. ⁵ Те подкупваха съветници против тях, за да спрат делото им, през всичките дни на персийския цар Кир до царуването на персийския цар Дарий.

⁶ А скоро след възцаряването на Ахашверош написаха обвинение против жителите на Юдея и Йерусалим.

⁷ По времето на Артаксеркс Бишлам, Митридат, Табеел и други служители като тях писаха писмо до персийския цар Артаксеркс, което беше написано с арамейски букви и на арамейски език. ⁸ Управителят Рехум и писарят Шимшай написаха следното писмо против Йерусалим до цар Артаксеркс:

⁹ „От подателите: управителя Рехум, държавния писар Шимшай и техните съмишленици – динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци ¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Аснафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката.“

¹¹ А ето и препис от писмото, което те му изпратиха: „До цар Артаксеркс от твоите слуги, които живеят оттатък река Ефрат.

¹² Нека бъде известно на царя, че юдеите, които напуснаха твоите околности и дойдоха при нас в Йерусалим, изграждат отново този размирен и враждебен град и издигат стените, след като вече са положили основите им. ¹³ Нека бъде известно отсега на царя, че ако този град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат вече данъци, мито и налози и това ще навреди на царската хазна. ¹⁴ И понеже сме доказали предаността си към царя, не можем да гледаме безучастно как му се нанасят вреди, затова изпращаме известие на царя, ¹⁵ за да се проучат летописите на твоите предци. От намереното в тези летописи ще узнаеш, че това е бунтовен град, причинил беди на царете и областите, и че в него от стари времена са възниквали бунтове, поради което този град е бил разрушен. ¹⁶ Затова известяваме на царя, че ако този град бъде възстановен и стените му довършени, няма да имаш вече владения оттатък река Ефрат.“

¹⁷ Царят изпрати следния отговор: „Желая мир на управителя Рехум, на писаря Шимшай и на техните съмишленици, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката. ¹⁸ Писмото, което ни изпратихте, беше старателно преведено и прочетено пред мене. ¹⁹ По мой указ беше издирено и потвърдено, че този град от стари времена се е бунтувал против царете и че в него са ставали вълнения и размирици. ²⁰ В Йерусалим е имало силни царе, които владеели всички области оттатък река Ефрат, и на тях са се плащали данъци, мито и налози. ²¹ Затова заповядайте на тези хора да спрат строителните работи. Този град да не се възстановява, докато аз не издам заповед! ²² Бъдете внимателни, за да не допуснете небрежност! Иначе ще възникне голямо зло във вреда на царската власт.“

²³ И когато писмото на цар Артаксеркс беше прочетено пред Рехум, държавния писар Шимшай и техните съмишленици, те незабавно отидоха при юдеите в Йерусалим и с въоръжена сила ги принудиха да спрат работата.

Откриване на Божията мъдрост чрез Светия Дух

⁶ Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват. ⁷ Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост – която Бог е определил предвечно за наша слава и ⁸ която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата. ^9 (A)Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“

¹⁰ А на нас Бог откри това чрез Своя^[a] Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини. ¹¹ Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух. ¹² Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога. ¹³ Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия^[b] Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора. ¹⁴ Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно. ¹⁵ А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира. ^16 (B)Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.

Апостолите – сътрудници на Бога

3 И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра. ^2 (C)Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете, ³ понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия^[c], не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки? ^4 (D)Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг – „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?^[d]

Молитва с увереност в Божията закрила

28 Псалом на Давид.

^24 (A)Ходът на човешкия живот е във властта на Господа; тогава как човек да разбере пътя си?

^25 (B)Примка за човека е да дава необмислено оброк, а да размисля след оброка.