The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NET. Switch to the NET to read along with the audio.
Пролог
Благоденствие на праведния Йов
1 В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. 2 Родиха му се седем синове и три дъщери. 3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока. 4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях. 5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (A)Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях. 7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“ 9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога? 10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове – затова стадата му се ширят по земята. 11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“ 12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.
13 Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат, 14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях, 15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“ 17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“ 18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат. 19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“
20 Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята 21 (B)и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел[a]; да бъде благословено името на Господ!“
22 (C)При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.
2 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. 2 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“ 3 Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“ 4 Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава. 5 Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му – тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“ 6 Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“
7 След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи – от ходилата на нозете му до самото му теме. 8 А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището. 9 Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри![b]“ 10 (D)Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.
11 И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха – всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат. 12 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си. 13 До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.
Диалози между Йов и тримата му приятели
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 (E)(F)След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2 Йов заговори с думите: 3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: ‘Зачена се момче!’ 4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6 А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9 Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 (G)Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13 (H)Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14 (I)при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16 (J)Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20 Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21 (K)Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23 (L)За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24 (M)Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25 защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Използване на дарбите в богослужението
14 (A)Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване, 2 (B)защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни. 3 Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха. 4 Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата. 5 (C)Желая всички да говорите разни езици, но още повече – да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.
6 Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение? 7 И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата? 8 И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка? 9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра. 10 Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен; 11 ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене. 12 Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува, 14 защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен. 15 Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума. 16 (D)Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш? 17 Ти добре благодариш, но другият не се поучава.
12 Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,
13 но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.
14 Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.
15 Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.
16 (A)Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,
17 защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.
18 Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.
19 В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.
20 А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.
21 Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,
22 защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.
23 Господ укрепва стъпките на човека
и е благосклонен към неговите пътища:
24 препъне ли се, той не пада,
защото Господ го подкрепя за ръка.
25 Млад бях, остарях
и не съм виждал изоставен праведник,
нито децата му да просят хляб;
26 той винаги е милосърден и назаем дава,
и неговите деца ще бъдат благословени.
27 (B)Избягвай злото и върши добро,
тогава ще живееш вечно.
28 Защото Господ обича справедливостта
и не изоставя онези, които са Му верни.
Те ще бъдат запазени за вечни времена,
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.
29 Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея вечно.
25 (A)Алчността на ленивия човек ще го погуби, защото ръцете му не помръдват да работят; 26 той е обхванат от голяма алчност всеки ден, а праведникът дава и не му се свиди.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.