The Daily Audio Bible

Царица Астин не зачита цар Артаксеркс

1 ^(A)Това се случи по времето на Артаксеркс – царя, който управляваше сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия. ² След като се възкачи на престола си в двореца в столицата Суза, цар Артаксеркс ³ по повод на третата година от своето царуване даде тържествено угощение на съветниците си и на князете на останалите народи. Там бяха и знатните персийци и мидийци, и управителите и първенците на областите. ⁴ И в продължение на половин година той им показваше богатствата на своето царство, разкоша и величието си.

⁵ А след като дните на празненството свършиха, царят устрои за всички други, които се намираха в Суза, седемдневно пиршество в градината на царския дворец. ⁶ Там между стълбове от мрамор и алабастър висяха завеси от скъп лен и памук, закачени на ленена пурпурна връв със златни и сребърни куки. Върху мозаичен плочник от зелен камък, мрамор и седеф бяха поставени златни и сребърни дивани. ⁷ Напитките се наливаха в златни чаши, които не си приличаха една с друга. Царят щедро раздаваше от любимото си вино. ⁸ И всеки можеше да пие колкото и когато желае. Така бе пожелал царят и разпореди на прислугата си: всеки да прави това, което иска. ⁹ По същото време царица Астин устрои пиршество за жените в самия дворец на цар Артаксеркс.

^10 (B)На седмия ден от пиршеството, поразвеселен, царят нареди на Аман, Вазан, Тара, Варази, Затопа, Аватаз, Тарава – седемте евнуси, придворни на цар Артаксеркс, ¹¹ да въведат пред него царицата с корона на главата, за да покаже нейната хубост на управителите и на останалите гости. Тя наистина беше хубава жена. ¹² Но царица Астин отказа да изпълни заповедта му да дойде с царедворците. Това раздразни царя и го изпълни с гняв ¹³ и той каза на съветниците си, които познаваха обичаите, защото царят се допитваше до онези, които познават закона и правдата. ¹⁴ Аркесей, Сарсатей и Мализеар, управители на персите и мидийците, които се намираха близо до царя и заемаха най-високите длъжности след него, пристъпиха към него ¹⁵ и му съобщиха как трябва да се постъпи според закона с царица Астин заради това, че не се е подчинила на заповедта на царя, която царедворците са ѝ предали.

¹⁶ Тогава Мухей каза на царя и другите управители: „Царица Астин нанесе оскърбление не само на царя, но и на всички негови управители и служители от подчинените му области. ¹⁷ Тази постъпка на царицата ще стане достояние на всички жени и те ще пренебрегнат съпрузите си и ще казват: ‘Цар Артаксеркс заповяда на царица Астин да дойде при него, но тя не пожела.’ ¹⁸ Сега и останалите съпруги на персийските и мидийските управители, като чуят какво е отвърнала тя на царя, ще дръзнат по същия начин да се отнасят с неуважение към своите съпрузи. ^19 (C)Ако царят одобри, нека издаде ненарушима заповед, която да се впише в законите на Мидия и Персия: никога вече Астин да не се явява пред царя, а той да удостои за царица друга жена, по-достойна от нея. ²⁰ Нека заповедта, която царят постанови, да бъде разгласена навред в голямото му царство, така че всички жени, бедни и богати, да се отнасят с почитание към своите съпрузи.“

²¹ Това предложение бе одобрено от царя и управителите му. Царят постъпи така, както го бе посъветвал Мухей. ^22 (D)Разпрати заповед до всяка област на царството си, написана на съответния език: на всеки съпруг да се отдава почит в неговия дом.

Царят си търси нова съпруга

2 След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил. ² Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки! ³ Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си. ⁴ Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.

⁵ Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир – син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе. ^6 (E)Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония. ⁷ Мардохей беше настойник на едно момиче – Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.

^8 (F)След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема. ⁹ Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.

¹⁰ Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така. ¹¹ А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.

¹² Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват. ¹³ И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше. ^14 (G)Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.

Естир става царица

¹⁵ Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха. ¹⁶ Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец – месец тебет, в седмата година на царуването му. ¹⁷ Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин. ¹⁸ След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.

Мардохей разкрива заговор срещу царя

¹⁹ А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти. ²⁰ Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него. ²¹ А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс. ²² Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя. ²³ Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.

Решението на Аман да унищожи юдеите

3 След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник. ² И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше. ³ Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“ ⁴ Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин. ⁵ Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв. ⁶ Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.

^7 (H)В първия месец – нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец – адар.

^8 (I)Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи. ^9 (J)И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“ ^10 (K)Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите. ¹¹ След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“

^12 (L)На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат. ¹³ Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ – млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен. ¹⁴ Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден. ¹⁵ Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.

Подобаващо участие в Евхаристията и общите трапези

¹⁷ Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. ¹⁸ Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде. ¹⁹ То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас. ²⁰ Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа, ²¹ защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива. ²² Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.

^23 (A)Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб ²⁴ и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте^[a], това е Моето тяло, което се разчупва^[b] заради вас; правете това за Мой спомен.“ ^25 (B)След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“ ²⁶ Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

²⁷ Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа. ²⁸ Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. ²⁹ Защото, който яде и пие не както подобава^[c], той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа^[d]. ³⁰ Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста. ³¹ Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани. ³² Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света. ³³ И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно. ³⁴ Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.

^19 (A)По-добре да живееш сам в пустинно място, отколкото със свадлива и гневлива жена.

²⁰ В къщата на мъдрия има съкровище, ценно като благоуханно масло, а глупавият човек го разпилява.