The Daily Audio Bible

¹⁵ Портата на извора поправи Шалум, Колхозеевият син, управител на окръг Мицфа. Той я възстанови, покри и постави вратите, ключалките и лостовете ѝ; поправи и стената при водоема Селах при царската градина, чак до стъпалата, които слизат от Давидовия град. ¹⁶ До него поправяше Неемия, Абуковият син, управител на половината от Бетцурския окръг; той работеше срещу Давидовите гробници до изкуственото езеро и до казармата на стражите. ¹⁷ След него поправяха левитите начело с Рехум, Ваниевия син; до него поправяше Хашавия, управител на половината от Кеилския окръг, като представител на своя кръг. ¹⁸ След тях поправяха останалите левити начело с Бавай, Хенадовия син, управител на другата половина от Кеилския окръг. ¹⁹ До него Езер, Иисусовият син, управител на Мицфа, поправяше другата част срещу нанагорнището към оръжейницата при ъгъла на стената. ²⁰ До него Варух, Забваевият син, усърдно работеше на част от стената, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеника Елияшив. ²¹ След него Меремот, синът на Урия, Хакоцовия син, поправяше другата част от вратата на Елияшивовата къща до нейния край. ²² По-нататък поправяха свещениците от околността. ²³ Вениамин и Хашув работеха до тях срещу своята къща; след тях, близо до къщата си, поправяше Азария, синът на Маасея, Ананиевия син. ²⁴ След него Бинуй, Хенанадовият син, поправяше друга част – от къщата на Азария до завоя, чак до ъгъла на стената. ²⁵ Фалал, Узаевият син, укрепваше стената срещу ъгъла и кулата, която се издава от горния царски дворец при двора на стражата. А след него поправяше Федая, Парошовият син. ²⁶ А храмовите слуги, които живееха в Офел, поправяха до кулата, която се издигаше на изток при Водната порта. ²⁷ По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците. ²⁸ От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. ²⁹ След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него – Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти. ³⁰ Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си. ³¹ След него поправяше златарят Малхия – до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената. ³² А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.

Препятствия и продължаване на строежа на стените

^33 [a] Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите. ³⁴ Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“ ³⁵ А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“

³⁶ Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници. ^37 (A)Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“

³⁸ А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.

4 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. ² И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици. ³ А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.

⁴ Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“

⁵ Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“ ⁶ Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“ ⁷ Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове. ⁸ След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“ ⁹ Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.

¹⁰ От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи, ¹¹ които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си. ¹² Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът. ¹³ Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг. ¹⁴ Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“

¹⁵ Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите. ¹⁶ В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят. ¹⁷ И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.

Вълнения сред народа

5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. ² Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ ³ Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ ⁴ А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. ⁵ Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“

⁶ Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. ^7 (B)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание ⁸ и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.

⁹ После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. ¹⁰ И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. ¹¹ Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ ¹² А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. ¹³ И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.

Съвети към безбрачните

²⁵ За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие. ²⁶ Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е: ²⁷ свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга. ²⁸ Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя. ²⁹ Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат, ^30 (A)и онези, които плачат – сякаш не плачат, и които се радват – сякаш не се радват, и които купуват – сякаш не притежават, ^31 (B)и които се ползват от този свят – сякаш не се ползват, защото този свят е преходен. ³² А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа – как да угоди на Господа, ³³ а жененият се грижи за житейските неща – как да угоди на жена си. ³⁴ Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща – как да угоди на мъжа си. ³⁵ Говоря ви това за ваша полза – не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате. ³⁶ Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши – нека се омъжват. ³⁷ Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави. ³⁸ Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.

^39 (C)Жената е обвързана по закон^[a], докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа. ⁴⁰ По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.

Псалом, посветен на покаянието

32 ^(A)(B)Псалом на Давид. Поучителен.

^5 (A)Помислите на прилежния водят към печалба, а всеки припрян търпи немотия.

⁶ Придобиването на съкровища с лъжлив език е като отлитащо дихание за онези, които търсят смъртта.

⁷ Насилието на нечестивите ще се струпа върху тях, защото отказват да се придържат към правдата.