The Daily Audio Bible

Прослава на мъдростта, тя е непостижима за човека

28 Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват. ² Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ. ³ Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка. ⁴ Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек. ⁵ Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън. ⁶ Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

⁷ Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало. ⁸ Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

⁹ На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини, ¹⁰ тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност. ¹¹ Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

^12 (A)Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума? ^13 (B)Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите. ¹⁴ Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“ ^15 (C)Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея. ¹⁶ Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир. ¹⁷ Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато. ¹⁸ За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери. ¹⁹ С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

²⁰ Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума? ²¹ Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето. ²² Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

^23 (D)Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място, ^{24 (E)(F)(G)}защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе. ²⁵ Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата, ²⁶ когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния, ^27 (H)тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита. ^28 (I)Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа – това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“

Йов се обръща към Бога. Тъга по предишното благосъстояние и копнеж за Божия закрила

29 Тогава Йов продължи своето слово и каза: ² „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше, ³ когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака; ^4 (J)когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра; ⁵ когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха; ^6 (K)когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло! ^7 (L)Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада, ⁸ видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави, ⁹ князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си, ¹⁰ гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им. ¹¹ Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме, ^12 (M)защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне. ¹³ Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост. ^14 (N)Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата. ¹⁵ Аз бях очи за слепия и крак за сакатия, ¹⁶ баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах. ^17 (O)На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното. ¹⁸ Казвах си: ‘В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много – като пясъка; ¹⁹ коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми, ²⁰ славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!’

²¹ Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет ²² След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки. ^23 (P)Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд. ^24 (Q)Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха. ²⁵ Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

Сегашното бедствено положение е незаслужено

30 „А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък. ² За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила. ³ От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята, ⁴ късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб. ⁵ Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци, ⁶ за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки. ^7 (R)Викат между храстите, врат се под трънаците – ⁸ подли и безименни човеци, измет на земята.

^9 (S)На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене. ¹⁰ Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми. ¹¹ Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си. ¹² Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене, ¹³ а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това. ¹⁴ Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място. ^15 (T)Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

¹⁶ И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха. ¹⁷ Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой. ¹⁸ С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми. ¹⁹ Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел. ²⁰ Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш. ²¹ Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене. ²² Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма. ²³ Да, зная, че ще ме докараш до смъртта – в дома, където се събират всички живи.

²⁴ Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда? ²⁵ Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните? ²⁶ Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак. ²⁷ Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби. ²⁸ Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам. ²⁹ Станах брат на чакалите и приятел на щраусите. ³⁰ Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега. ³¹ Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

Успех на проповедта за Иисус Христос

^12 (A)А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа, ^13 (B)духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.

¹⁴ Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него. ¹⁵ Защото ние сме Христово благоухание пред Бога – за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват. ¹⁶ За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите – живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това? ¹⁷ Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.

Копнеж по Бога при бедствие

42 За първия певец. Песен на Кореевия хор.

⁷ Богатият човек властва над бедния; който взема назаем, е роб на заемодавеца.