The Daily Audio Bible

Отхвърляне на обвиненията с вяра в провидението на всемогъщия Бог

12 В отговор Йов каза: ² „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви. ^3 (A)Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения? ⁴ За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше – за присмех е справедливият, безукорният човек. ⁵ На нещастието – презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат. ⁶ Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога – те в силата на ръцете си виждат своя Бог.

⁷ И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят, ⁸ или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби. ^9 (B)Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това? ¹⁰ В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество. ^11 (C)Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната? ^12 (D)Старците имат мъдрост, дълголетните – разум.

¹³ Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум. ¹⁴ Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи. ¹⁵ Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат. ¹⁶ Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда. ¹⁷ Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави. ¹⁸ Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им; ¹⁹ свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля; ²⁰ отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци; ^21 (E)покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните; ²² открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка; ²³ увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира; ²⁴ лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път: ²⁵ пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.

Против самоуверената мъдрост и в защита на собствената правота на Йов

13 Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах. ^2 (F)Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас. ³ Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога. ⁴ А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари. ^5 (G)О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост. ⁶ Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми. ⁷ Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа? ⁸ Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате? ⁹ Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек? ¹⁰ Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите. ¹¹ Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема? ¹² Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

¹³ Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне. ¹⁴ Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка. ¹⁵ Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря. ¹⁶ И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му. ¹⁷ Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми. ^18 (H)Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав. ¹⁹ Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

²⁰ Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице: ²¹ оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши. ²² Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай. ²³ Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми? ^24 (I)За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг? ²⁵ Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха? ^26 (J)Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост, ²⁷ поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи. ^28 (K)А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

Призивът на Йов към Бога

14 ^(L)Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. ^2 (M)Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. ³ И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? ⁴ Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! ⁵ Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, ⁶ то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

⁷ За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. ⁸ Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, ⁹ но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. ¹⁰ А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? ¹¹ Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. ¹² Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. ¹³ О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! ¹⁴ След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. ¹⁵ Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. ^16 (N)Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. ¹⁷ В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

¹⁸ Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, ¹⁹ както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. ²⁰ Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. ²¹ На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. ²² Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

Втора реч на Елифаз. Йов е обвинен в заблуда и себелюбие; предупреждение за края на нечестивия

15 В отговор Елифаз Теманец каза: ² „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър? ³ Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза? ⁴ При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога. ⁵ Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите. ⁶ Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

⁷ Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете? ⁸ Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост? ⁹ Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме? ¹⁰ Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти. ¹¹ Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе? ¹² Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели? ¹³ Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи? ^14 (O)Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен? ¹⁵ Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти. ¹⁶ Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

¹⁷ Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа ^18 (P)това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях. ¹⁹ Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил. ²⁰ Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник. ^21 (Q)Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител. ²² Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч. ²³ За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо. ²⁴ Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение. ²⁵ Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия, ²⁶ устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове. ²⁷ Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му. ²⁸ Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха. ²⁹ Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята. ³⁰ Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее. ³¹ Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му. ³² Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят. ³³ Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си. ³⁴ Така домът – сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа. ^35 (R)Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“

^29 (A)Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите? ³⁰ А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час? ³¹ Всеки ден срещам смъртта – свидетелство ми е вашата похвала^[a], която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ. ^32 (B)Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем! ³³ Не се лъжете – лошите приятелства развалят добрите нрави! ³⁴ Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога – за ваш срам го казвам.

Възкресение на тялото

³⁵ Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“ ^36 (C)Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре! ³⁷ И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго, ^38 (D)но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе – неговия вид тяло. ³⁹ Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга – на птиците. ⁴⁰ Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг – на земните. ⁴¹ Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък. ⁴² Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление, ⁴³ сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила, ⁴⁴ сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно – има одушевено тяло, има и духовно тяло. ^45 (E)Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух. ⁴⁶ Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното. ⁴⁷ Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ^[b] от небето. ⁴⁸ Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните^[c], ^49 (F)и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.

⁵⁰ Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението. ^51 (G)Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим ^52 (H)изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, ^53 (I)защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло – да се облече в безсмъртие. ^54 (J)А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната – победата е пълна!“ ^55 (K)„Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад^[d], победата?“

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона. ⁵⁷ Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос. ⁵⁸ И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.

Молитва при изпитания

39 За първия певец. От Йедутун^[a]. Псалом на Давид.

³⁰ Нито мъдрост, нито разум, нито замисъл устояват срещу Господа.

^31 (A)Подготвят коня за ден на битка, но успехът идва от Господа.