The Daily Audio Bible

Съветът на Мардохей към Естир

4 Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас. ² Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище. ³ И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.

⁴ Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела. ⁵ Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така. ⁶ Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти. ⁷ Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите. ⁸ Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си. ⁹ Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза. ¹⁰ Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже: ¹¹ „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“

¹² Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир. ¹³ А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом. ^14 (A)Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“ ¹⁵ А Естир отговори така на Мардохей: ¹⁶ „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“ ¹⁷ И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.

Естир кани царя и Аман на угощение

5 На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа. ² И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра. ^3 (B)Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство – твое ще е!“ ⁴ Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“ ⁵ И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.

⁶ По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“ ⁷ А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание: ⁸ ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“

Решението на Аман да накаже Мардохей

⁹ Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи. ¹⁰ Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш. ¹¹ Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите. ¹² Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана. ¹³ Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“ ¹⁴ А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.

Възвеличаването на Мардохей

6 През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете. ^2 (C)И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс. ³ Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“ ⁴ В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него. ⁵ Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат. ⁶ А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“ ⁷ И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете, ⁸ нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската; ⁹ да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: ‘Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита’!“ ¹⁰ Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“ ¹¹ Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“

¹² После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава. ¹³ И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“

¹⁴ И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.

Обесването на Аман

7 И дойде царят с Аман на угощението у царицата. ² По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“

³ Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми. ^4 (D)Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“

⁵ Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“

⁶ Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата. ⁷ Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи. ⁸ Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.

⁹ А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“ ¹⁰ Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.

Даровете на Светия Дух

12 Братя, искам да сте наясно за духовните дарби. ^2 (A)Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха. ^3 (B)Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.

⁴ Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава; ⁵ има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага; ⁶ има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички. ⁷ И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза. ^8 (C)Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание; ⁹ на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване; ¹⁰ на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува. ^11 (D)Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.

Ние сме едно тяло, съставено от много части

^12 (E)И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното^[a] тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос. ^13 (F)Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух. ¹⁴ Защото и тялото не се състои от една част, а от много. ¹⁵ Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото? ¹⁶ И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото? ¹⁷ Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието? ¹⁸ Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал. ¹⁹ И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото? ²⁰ А ето че частите са много, но тялото е едно. ²¹ Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“ ²² Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни; ²³ а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо, ²⁴ докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест, ²⁵ за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга. ²⁶ И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.

Божията благост и милост

36 За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.

^21 (A)Който се стреми към вярност и благост, ще постигне живот, правда и почит.

^22 (B)Мъдрият човек превзема с пристъп града на силните войни и разрушава крепостта, на която са се надявали.