The Daily Audio Bible

Тържествено потвърждение на Мойсеевия закон и радостно веселие на празника Шатри

8 И когато настъпи седмият месец, израилтяните живееха отново в своите градове. Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който е пред Водната порта. И казаха на книжовника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който Господ беше дал на Израил. ² И така, на първия ден от седмия месец, свещеникът Ездра донесе закона пред събранието от мъже, жени и всички, които, като слушаха, можеха да разберат. ³ Той чете от него на площада пред Водната порта от зори до пладне пред мъжете, жените и пред онези, които можеха да разберат. Целият народ внимателно слушаше книгата на закона.

⁴ Книжовникът Ездра стоеше на дървен подиум, направен за тази цел. От дясната му страна стояха Метатия, Шема, Анания, Урия, Хелкия, Маасея, а от лявата – Федая, Мисаил, Малхия, Хашум, Хашбадан, Захария и Мешулам. ⁵ Ездра отвори книгата пред целия народ, защото стоеше по-високо от всички. А когато я отвори, целият народ стана. ⁶ Тогава Ездра благослови Господа, великия Бог, и целият народ отговори: „Амин, амин!“ След това, като издигнаха ръце, поклониха се на Господа с лице до земята. ⁷ А левитите Иисус, Ваная, Шеревия, Ямин, Акув, Шатвай, Ходия, Маасея, Клита, Азария, Йозавад, Ханан и Фелая обясняваха закона пред народа и всички останаха по местата си. ⁸ Те четяха от книгата на закона на откъси и ги тълкуваха, така че прочетеното да бъде разбрано.

⁹ И понеже всички се разплакаха, докато слушаха закона, областният управител Неемия, свещеникът Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, се обърнаха към целия народ с думите: „Този ден е свят пред Господа, вашия Бог. Не скърбете и не плачете!“ ¹⁰ Тогава Ездра каза: „А сега си вървете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете от това на онези, които нямат нищо! Този ден е свят пред Господа. Затова не скърбете, защото радостта пред Господа е вашата опора.“ ¹¹ А левитите утешаваха народа с думите: „Не бива да скърбите, този ден е свят!“ ¹² И всички се разотидоха да ядат и пият и да пращат на онези, които нямаха. Те празнуваха с голямо веселие, защото разбраха това, което им беше прочетено.

¹³ А на другия ден предводителите на родовете от целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да разтълкуват по-добре думите на закона. ¹⁴ И намериха написано в закона, който Господ беше дал чрез Мойсей, че на празника в седмия месец израилтяните трябва да живеят в колиби. ^15 (A)Затова разгласиха навред по всичките си градове, както и в Йерусалим: „Идете в планината и донесете клони от питомна маслина, клони от дива маслина, миртови клони, палмови клони и клони от широколистни дървета, за да направим колиби, както е писано в закона.“

¹⁶ Всички наизлязоха, донесоха клони и направиха колиби на покривите си, в дворовете си, в дворовете на Божия храм, на площада при Водната порта и на площада при Ефремовите порти. ¹⁷ Всички завърнали се от плен направиха колиби и заживяха в тях. Обхвана ги голяма радост, защото от времето на Иисус Навин до този ден израилтяните не бяха постъпвали така. ¹⁸ Всеки ден – от първия до последния – те четяха от книгата на Божия закон. И празнуваха празника седем дена, а на осмия ден устроиха събрание според разпоредбите.

Обща покайна молитва и празник на помирение с Бога

9 На двадесет и четвъртия ден от същия месец израилтяните, облечени във вретища, се събраха за пост и си посипаха главите с пепел. ² Тогава хората от Израилевия род се отделиха от всички чужди родове и застанаха да изповядват греховете си и престъпленията на предците си. ³ Една четвърт от деня те стояха и четяха от книгата на Господния закон, а другата четвърт се изповядваха и се покланяха на Господа, своя Бог. ⁴ А Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания и Хенани застанаха на левитския подиум и на висок глас призоваваха Господа, своя Бог. ⁵ След това левитите Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания и Петахия извикаха: „Станете и славете Господа, вашия Бог, от века и до века! Нека всички благославят славното Ти име, извисено над всяко славословие и възхвала.“

^6 (B)Тогава Ездра започна своята молитва: „Ти си Господ, единствен Ти! Ти сътвори необятните небеса и всичките им съзвездия, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. Ти даваш живот на всичко това и небесните войнства се покланят пред Тебе. ^7 (C)Ти Сам, Господи Боже, избра Аврам, изведе го от Ур, града на халдейците, и му даде името Авраам. ^8 (D)Като видя, че той е верен пред Тебе от цялото си сърце, сключи с него завет, за да дадеш на него и на потомците му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, йевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.

^9 (E)Ти видя и теглото на предците ни в Египет и чу вика им при Червено море. ^10 (F)Затова показа знамения и чудеса против фараона, всичките му служители и целия народ на страната му, понеже Ти знаеше, че постъпват горделиво с прадедите ни. Така прослави името Си и то се слави и до днес. ^11 (G)Ти раздели пред тях морето и те минаха по сухо през него, а техните гонители Ти хвърли в дълбините като скала в буйни води. ^12 (H)Денем ги водеше с облачен стълб, нощем – със стълб от огън, за да им дадеш светлина по пътя, по който трябваше да вървят. ^13 (I)Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, даде им справедлив съд, истински закони и добри наредби и заповеди. ^14 (J)Ти ги научи да почитат Твоята свята събота и чрез Твоя служител Мойсей им даде заповеди, наредби и закон. ^15 (K)Ти им даде хляб от небето, когато гладуваха, и от скалата им извади вода, когато изпитваха жажда. Ти им заповяда да тръгнат и да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.

¹⁶ Но те, нашите предци, се възгордяха, проявиха упорство и не се вслушаха в Твоите заповеди. ^17 (L)Те отказаха да се покоряват и не искаха да си спомнят чудесата, които Ти извърши за тях. Разбунтуваха се и решиха да се върнат в Египет като роби. Но понеже си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив, изпълнен с милост, Ти не ги изостави. ^18 (M)Дори когато направиха излято теле и казаха: ‘Ето твоя бог, който те изведе от Египет’, и продължиха да богохулстват, ¹⁹ Ти поради голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята: облачният стълб беше непрестанно над тях денем, за да ги води по пътя, а огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да вървят. ²⁰ Ти им даде Своя благ Дух, за да ги вразумява, утоли глада им с манната Си, даде им вода, за да не изпитват жажда. ^21 (N)Четиридесет години ги храни в пустинята и не ги лиши от нищо. Дрехите им не овехтяваха, нозете им не отекоха.

Апостолът се отказва от правата си

9 ^(A)Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа? ² Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство. ³ Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната. ⁴ Нима нямаме право на храна и питие? ⁵ Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа? ^6 (B)Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си? ^7 (C)Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото? ⁸ Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът? ^9 (D)Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог? ¹⁰ Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква. ^11 (E)Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното? ^12 (F)Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие. ^13 (G)Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви? ^14 (H)Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието. ^15 (I)Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля. ^16 (J)Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя! ¹⁷ Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена. ^18 (K)А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото^[a] благовестие, без да използвам правото си от благовестието.

¹¹ Когато наказват присмехулник, простият помъдрява, а когато вразумяват мъдрия, той придобива знания.

¹² Справедливият проучва дома на нечестивия и вижда как нечестивите падат в злочестие.