Bible in 90 Days

Исус изпраща 72 ученика

10 След това Господ определи още седемдесет и двама^[a] души и ги изпрати напред по двама във всеки град и място, което той самият възнамеряваше да посети. ² Исус им каза: „Жътвата е изобилна, но работниците са малко. Затова молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. ³ Вървете! Но знайте: пращам ви като агнета сред вълци. ⁴ Не си носете нито кесия, нито торба, нито обувки и не се спирайте да поздравявате никого по пътя. ⁵ И като влезете в някоя къща, първо казвайте: „Мир на този дом!“ ⁶ Ако там живее миролюбив човек, вашето благославяне с мир ще почива върху него; ако ли не — ще се върне при вас. ⁷ Останете в този дом и яжте и пийте каквото ви предложат. Всеки работник заслужава заплатата си. Не се местете от къща в къща. ⁸ Ако влезете в град, където хората ви посрещат с радост, яжте каквото ви предложат. ⁹ Лекувайте болните там и казвайте на хората: „Божието царство се е приближило до вас.“ ¹⁰ Но ако влезете в град, където не ви посрещнат с „добре дошли“, излезте по улиците му и кажете: ¹¹ „Дори праха на вашия град, който лепне по краката ни, изтърсваме срещу вас.^[b] Но запомнете, че Божието царство се е приближило.“ ¹² Казвам ви: в деня на съда ще бъде по-поносимо за Содом, отколкото за този град.

Предупреждение към невярващите

(Мат. 11:20-24)

¹³ Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако всички чудеса, които извърших във вас, бяха станали в Тир и Сидон, хората там отдавна да са се покаяли, да са се облекли с власеници^[c] и да са посипали главите си с пепел. ¹⁴ И затова в деня на съда ще бъде по-поносимо за Тир и Сидон, отколкото за вас. ¹⁵ А ти, Капернауме, нима ще се издигнеш до небето? В ада ще слезеш!

¹⁶ Който слуша вас, слуша мен. Който отхвърля вас, отхвърля мен. А който отхвърля мен, отхвърля Онзи, който ме изпрати.“

Падането на Сатана

¹⁷ Седемдесет и двамата^[d] ученика се върнаха радостни и казаха на Исус: „Господи, дори демоните ни се подчиняваха, щом използвахме името ти!“ ¹⁸ Исус каза: „Видях Сатана да пада от небето като мълния. ¹⁹ Чуйте! Дал съм ви власт да стъпвате върху змии и скорпиони. Дал съм ви власт по-голяма от тази на врага. Нищо няма да ви нарани. ²⁰ Да, духовете ви се подчиняват. Радвайте се! Но не затова, че ви се подчиняват, а защото имената ви са записани в небесата.“

Исус се моли на Отца

(Мат. 11:25-27; 13:16-17)

²¹ В този миг Святият Дух изпълни Исус с радост и той каза: „Благодаря ти, Отче, Господи на небето и земята, за това, че скри тези неща от мъдрите и учените и ги разкри на неуките. Да, Отче, защото това ти достави голяма радост. ²² Моят Баща ми предаде всичко. Никой не знае кой е Синът освен Отец и никой не знае кой е Отец освен Сина и тези, на които Синът пожелае да го разкрие.“

²³ Останал сам със своите ученици, Исус се обърна към тях и каза: „Благословени са очите, които виждат онова, което вие виждате. ²⁴ Защото, казвам ви: много пророци и царе искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха; искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.“

Притча за добрия самарянин

²⁵ Тогава един законоучител, който искаше да изпита Исус, се изправи и каза: „Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?“

²⁶ Исус го попита: „Какво пише в закона? Какво четеш там?“

²⁷ Той отговори: „«Обичай Господа, твоя Бог! Обичай го с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум!»^(A) И също: «Обичай ближния си както себе си!»“^(B)

²⁸ „Правилно отговори“ — каза Исус. „Постъпвай така и ще живееш.“

²⁹ Но законоучителят искаше да се оправдае и затова попита: „Но кой е моят ближен?“

³⁰ В отговор Исус каза: „Един човек слизал от Ерусалим към Ерихон, когато бил нападнат от разбойници. Те го обрали и пребили. После избягали и го оставили да лежи полумъртъв. ³¹ Случайно оттам минал един юдейски свещеник, но като видял човека, отишъл на отсрещната страна на пътя. ³² След това се приближил един левит. Той видял пребития, но също отишъл на отсрещната страна на пътя. ³³ После по пътя се задал един самарянин. Той стигнал до мястото, където лежал пребитият, видял го и му дожаляло за него. ³⁴ Отишъл при човека, промил раните му с вино и зехтин и после ги превързал. След това го качил на магарето си, откарал го в един хан и се погрижил за него. ³⁵ На другия ден самарянинът извадил два динария и ги дал на ханджията. «Грижи се за него — поръчал му той, — а каквото похарчиш в повече, ще ти платя на връщане.»“

³⁶ Тогава Исус попита: „Според теб кой от тези тримата се е отнесъл като ближен на човека, нападнат от разбойниците?“

³⁷ Законоучителят отговори: „Този, който е постъпил милостиво с него.“

Исус му каза: „Тогава върви и постъпвай и ти по същия начин.“

Мария и Марта

³⁸ По пътя Исус и учениците му влязоха в едно село, където жена на име Марта радушно ги посрещна в дома си. ³⁹ Тя имаше сестра, която се казваше Мария. Мария седна в краката на Господа и слушаше какво говори. ⁴⁰ А Марта, притеснена за всичко, което трябваше да направи, дойде при Исус и каза: „Господи, все едно ли ти е, че сестра ми ме остави сама да върша цялата домакинска работа? Кажи й да ми помогне!“

⁴¹ А Господ й отговори: „Марто, Марто, ти се тревожиш и безпокоиш за толкова много неща, ⁴² а важно е само едно. Мария направи верния избор и това, което избра, никога няма да й бъде отнето.“

Учението на Исус за молитвата

(Мат. 6:9-15)

11 Веднъж Исус се молеше на едно място. След като свърши, един от учениците му каза: „Господи, научи ни да се молим, както Йоан научи своите ученици.“

² Исус им каза: „Когато се молите, казвайте:

Молете Бога за всичко, от което имате нужда

(Мат. 7:7-11)

⁵ Тогава Исус им каза: „Да предположим, че един от вас отиде посред нощ в дома на приятеля си и каже: „Приятелю, дай ми, моля те, три хляба назаем, ⁶ защото един приятел пристигна у дома от път, а нямам с какво да го нахраня.“ ⁷ А вашият приятел отговори отвътре: „Не ме безпокой! Вратата вече е залостена, а аз и децата ми сме си легнали. Не мога да стана сега, за да ти дам хляб.“ ⁸ Казвам ви: дори и да не стане заради приятелството ви, то заради вашата настойчивост той ще стане и ще ви даде каквото ви е нужно. ⁹ Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Хлопайте и ще ви се отвори. ¹⁰ Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; на който хлопа, му отварят. ¹¹ Има ли сред вас баща, който да даде на детето си змия, когато то му поиска риба? ¹² Или пък скорпион, когато поиска яйце? ¹³ Щом вие, колкото и да сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече небесният Баща ще даде Святия Дух на онези, които поискат от него!“

Силата на Исус е от Бога

(Мат. 12:22-30; Мк. 3:20-27)

¹⁴ Веднъж Исус прогонваше демон от един ням човек. Щом демонът излезе, човекът проговори. Хората бяха удивени. ¹⁵ Но някои казаха: „Той прогонва демоните, защото използва силата на Веелзевул — главатаря на демоните.“

¹⁶ Други се опитаха да подложат Исус на изпитание и поискаха от него небесно знамение. ¹⁷ Но Исус знаеше за какво мислят и затова им каза: „Всяко царство, разединено от вътрешни борби, рухва, и семейство, раздирано от разпри, се разпада. ¹⁸ Но ако Сатана воюва против себе си, как тогава ще оцелее царството му? Вие казвате, че използвам силата на Веелзевул, за да прогонвам демоните. ¹⁹ Но ако аз използвам силата на Веелзевул, за да ги прогонвам, то чия сила използват вашите възпитаници, за да ги прогонват? Следователно те самите ще опровергаят думите ви. ²⁰ Но ако прогонвам демоните, като използвам силата, дадена ми от Бога, това доказва, че Божието царство вече е дошло при вас.

²¹ Когато един силен човек е добре въоръжен и пази своя дом, тогава имотът му е в безопасност. ²² Но когато друг, по-силен от него, го нападне и победи, той взима оръжието, на което човекът е разчитал, и разграбва имота му.

²³ Който не е с мен, е против мен и който не събира заедно с мен, разпилява.

Връщането на злия дух

(Мат. 12:43-45)

²⁴ Когато един зъл дух излезе от човек, той се скита по безводни места да търси покой, но не може да намери и казва: „Ще се върна обратно в дома си, който напуснах.“ ²⁵ Когато се върне там, намира дома почистен и подреден. ²⁶ Тогава излиза и довежда други седем духа, по-зли от него. Всички те влизат и заживяват там. Така положението на този човек тогава става по-лошо, отколкото е било преди.“

Истински благословените хора

²⁷ Когато Исус каза това, една жена от тълпата високо възкликна: „Благословена е майката, която те е родила и откърмила!“

²⁸ Но Исус й отговори: „Още по-благословени са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мат. 12:38-42; Мк. 8:12)

²⁹ Все повече хора се тълпяха около Исус и той започна да говори: „Това поколение е лукаво. То иска знамение, но никакво знамение няма да му бъде дадено освен знамението с Йона.^{[e] 30} Както Йона беше знамение за онези, които живееха в Ниневия,^[f] така ще бъде и Човешкият Син за това поколение. ³¹ В деня на съда Южната царица^[g] ще се изправи срещу хората от това поколение и ще ги осъди, защото тази жена дойде от другия край на света да чуе мъдрите думи на Соломон. А тук има нещо по-велико от Соломон! ³² В деня на съда жителите на Ниневия ще се изправят срещу това поколение и ще го осъдят, защото когато Йона им проповядва, те се покаяха. А тук има нещо по-велико от Йона!

Бъдете светлина за света

(Мат. 5:15; 6:22-23)

³³ Никой не поставя запалена лампа в килер или под дълбок съд, а я слага на поставка, за да могат тези, които влизат, да виждат светлината. ³⁴ Очите ти са светлина за тялото. Ако са здрави, цялото ти тяло е изпълнено със светлина. Ако са болни, тялото ти тъне в мрак. ³⁵ Затова внимавай да не би светлината в теб да е тъмнина. ³⁶ Ако цялото ти тяло е изпълнено със светлина и няма нито една тъмна част, тогава то ще свети, както когато лампата те осветява със сиянието си.“

Исус порицава религиозните водачи

(Мат. 23:1-36; Мк. 12:38-40; Лк. 20:45-47)

³⁷ Когато Исус свърши да говори, един фарисей го покани да обядва заедно с него. И така, Исус влезе и седна на масата. ³⁸ Фарисеят остана много изненадан, като видя, че Исус не си изми ръцете преди ядене. ³⁹ Но Господ му каза: „Вие, фарисеите, измивате чашата и чинията отвън, а отвътре сте пълни с алчност и лукави намерения. ⁴⁰ Колко сте глупави! Нали Онзи, който е направил външността, е направил и вътрешността? ⁴¹ Така че давайте на бедните онова, което е вътре в чашите и чиниите ви, и тогава ще бъдете напълно чисти. ⁴² Горко ви, фарисеи! Вие давате една десета от джоджена, седефчето и всяко растение в градината ви, а забравяте да бъдете справедливи и да обичате Бога. Тези неща трябваше да правите, като не забравяте и останалите. ⁴³ Горко ви, фарисеи! Вие обичате да заемате най-почетните места в синагогите и да ви поздравяват по пазарите. ⁴⁴ Горко ви! Вие сте като небелязани гробове, по които хората стъпват, без да го знаят.“

Исус разговаря със законоучители

⁴⁵ Един от законоучителите каза на Исус: „Учителю, с тези думи обиждаш и нас.“

⁴⁶ Исус отговори: „Горко и на вас, законоучители! Вие измисляте строги закони, които са непосилно бреме за хората. Карате другите да ги спазват, а вие даже пръста си не мръдвате да им облекчите товара. ⁴⁷ Горко ви! Вие строите гробници за пророците, а същите тези пророци бяха убити от предците ви. ⁴⁸ Така показвате на всички, че одобрявате това, което предците ви извършиха — те убиха пророците, а вие строите гробници за тях. ⁴⁹ Затова и Божията мъдрост казва: „Ще им изпратя пророци и апостоли. Някои от тях ще убият, а други ще преследват.“ ⁵⁰ А вие, които живеете сега, ще трябва да отговаряте за кръвта на всички пророци, пролята след сътворението на света — ⁵¹ от кръвта на Авел до кръвта на Захария,^[h] който бе убит между олтара и храма. Да, казвам ви: вие, които живеете сега, ще трябва да отговаряте за тях.

⁵² Горко ви, законоучители! Вие скрихте ключа към познанието за Бога. Не само че самите вие не пожелахте да се сдобиете с това познание, но попречихте и на други да учат.“

⁵³ Когато Исус си тръгваше, озлобените законоучители и фарисеи започнаха да го обсипват с различни въпроси, ⁵⁴ за да могат да го поставят натясно чрез собствените му думи.

Не бъдете като фарисеите

12 Междувременно, когато събралата се многохилядна тълпа стана толкова голяма, че хората започнаха да се настъпват един друг, Исус се обърна първо към учениците си и им каза: „Пазете се от маята на фарисеите! Имам предвид тяхното лицемерие. ² Всичко скрито ще се разкрие. Всяка тайна ще стане явна. ³ Това, което сте казали на тъмно, ще се чуе на светло. Всичко, казано шепнешком на тайно място, ще бъде разгласено от покривите.“

От кого трябва да се страхувате

(Мат. 10:28-31)

⁴ Тогава Исус каза на хората: „Но на вас, приятели мои, казвам: не се страхувайте от тези, които убиват тялото, защото те не могат да направят нищо повече след това. ⁵ Ще ви кажа от кого да се страхувате: страхувайте се от Онзи, който има власт не само да погуби тялото ви, но и да изпрати душата ви в пъкъла. Да, казвам ви, от него трябва да се страхувате.

⁶ Нима не се продават пет врабчета само за два асария? И въпреки това Бог не забравя нито едно от тях! ⁷ Той знае дори колко косъма имате на главите си. Не се страхувайте! Вие сте по-ценни от много врабчета.

Признавайте открито вярата си

(Мат. 10:32-33; 12:32; 10:19-20)

⁸ Казвам ви: който открито признае пред хората, че вярва в мен, тогава и Човешкият Син ще го признае пред Божиите ангели. ⁹ Но ако някой се отрече от мен пред хората, тогава и Човешкият Син ще се отрече от него пред Божиите ангели.

¹⁰ Ако някой говори против Човешкия Син, може да му се прости. Но ако богохулства срещу Святия Дух, няма да му се прости.

¹¹ Когато ви отведат в синагогите пред управителите и властите, не се притеснявайте как ще се защитите или какво ще кажете, ¹² защото в онзи момент Святият Дух ще ви научи какво трябва да кажете.“

Притча за глупавия богаташ

¹³ Някакъв човек от тълпата се обърна към Исус: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен бащиното ни наследство.“

¹⁴ Но Исус отговори: „Човече, кой е казал, че трябва да ви стана съдия или да решавам как да разделите бащиното си наследство?“ ¹⁵ След това каза на хората: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност, защото животът на човека не се състои в голямото му богатство.“

¹⁶ После Исус им разказа следната притча: „Един богаташ събрал богата реколта от земята си ¹⁷ и се замислил: „Какво да направя? Няма къде да прибера реколтата си.“ ¹⁸ Тогава решил: „Ето какво ще направя: ще разруша старите хамбари и ще построя по-големи, където ще складирам всичкото си зърно и имущество. ¹⁹ Тогава ще си кажа: запасил си се добре за години наред. Почивай, яж, пий и се весели!“ ²⁰ Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ти ще умреш. Какво ще стане с това, което си натрупал? На кого ще го оставиш?“

²¹ Така е с всеки, който трупа богатства за себе си, а не богатее с това, което Бог иска.“

Поставяйте Божието царство на първо място

²² Исус се обърна към учениците си: „Затова ви казвам: не се тревожете за живота си — какво ще ядете, нито пък за тялото си — какво ще облечете. ²³ Защото животът е по-важен от храната, а тялото — по-важно от дрехите. ²⁴ Вижте враните! Те не сеят и не жънат, нямат нито склад, нито хамбар, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците! ²⁵ Кой от вас може с безпокоене да удължи живота си с един единствен ден? ²⁶ Щом не сте в състояние да направите такова малко нещо, защо тогава да се безпокоите за останалото? ²⁷ Вижте как растат кремовете. Те не работят и не си правят дрехи. Но казвам ви: дори Соломон, в цялата си слава, не се е обличал както тези цветя. ²⁸ Ако Бог облича така полската трева, която днес я има, а утре ще я хвърлят в пещта, колко по-хубаво ще облече вас! Колко малко вяра имате! ²⁹ Ето защо, не мислете постоянно какво ще ядете и пиете и не се тревожете. ³⁰ За всичко това се безпокоят онези, които не вярват в Бога, но вашият Баща знае, че се нуждаете от тези неща. ³¹ Затова търсете неговото царство и останалото също ще ви бъде дадено.

Съкровище в небето

(Мат. 6:19-21)

³² Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Баща иска да ви даде царството. ³³ Продайте имота си и раздайте парите на бедните. Направете си кесии, които не овехтяват. Събирайте си съкровище в небесата, което не се изчерпва. Него нито крадци го достигат, нито молци го изяждат. ³⁴ Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Бъдете готови

(Мат. 24:45-51)

³⁵ Бъдете готови, с облечени дрехи и запалени лампи. ³⁶ Бъдете като слуги, които чакат господарят им да се върне от сватбено празненство и да му отворят веднага, щом дойде и почука на вратата. ³⁷ Благословени са тези слуги, които останат будни и дочакат господаря си. Истина ви казвам: той ще запретне ръкави, ще ги настани на масата и ще им прислужва. ³⁸ Може да се наложи слугите да стоят до полунощ или до по-късно, но ще бъдат благословени, когато господарят им се върне и ги завари да го чакат. ³⁹ Помнете, че ако стопанинът знаеше кога в къщата му ще влезе крадец, нямаше да позволи да му я ограбят. ⁴⁰ Вие също бъдете готови, защото Човешкият Син ще дойде тогава, когато не го очаквате.“

Кой е довереният слуга

(Мат. 24:45-51)

⁴¹ Тогава Петър попита: „Господи, само на нас ли разказваш тази притча или и на останалите?“

⁴² Господ отговори: „Кой е довереният и благоразумен иконом? Този, на когото стопанинът поверява другите си слуги, за да им раздава храната в определеното време. ⁴³ Благословен е този слуга, когато господарят му се върне и го завари да върши онова, което му е възложил. ⁴⁴ Истина ви казвам: господарят ще му повери целия си имот. ⁴⁵ Какво обаче ще стане, ако този слуга си помисли, че господарят му няма да се върне скоро и започне да бие другите слуги и слугини, да яде, да пие и да пиянства? ⁴⁶ Господарят му ще се върне в ден, когато той не го очаква, и в час, който той не знае. Ще го подложи на ужасна смърт^[i] и ще го хвърли там, където са невярващите.

⁴⁷ Слугата, който знае какво иска господарят му, но не се подготвя и не го прави, ще бъде наказан сурово. ⁴⁸ А онзи, който не е знаел какво иска господарят му и е извършил нещо, което заслужава наказание, ще бъде наказан по-малко. От този, на когото е дадено много, ще се очаква много и от този, на когото е поверено повече, ще се изисква повече.

Разногласия заради Исус

(Мат. 10:34-36)

⁴⁹ Дойдох да запаля огън на земята и как бих искал вече да се е разгорял! ⁵⁰ Но ми предстои да бъда кръстен^[j] и колко се терзая, докато това се изпълни! ⁵¹ Да не мислите, че съм дошъл да донеса мир на земята? Не! Дойдох, за да донеса разделение. ⁵² От днес нататък семейство от пет души ще бъде разделено: трима срещу двама и двама срещу трима.

Разбирайте времената

(Мат. 16:2-3)

⁵⁴ Тогава Исус каза на хората: „Когато видите облаци, идващи от запад, веднага си казвате: „Ще вали дъжд.“ И наистина скоро започва да вали. ⁵⁵ Като задуха южнякът, казвате: „Ще бъде горещо.“ Така и става. ⁵⁶ Лицемери! Можете да разбирате времето,^[l] а как не можете да разберете това, което става сега?

Разрешавайте споровете си

(Мат. 5:25-26)

⁵⁷ Защо не можете сами да решите кое е правилно? ⁵⁸ Когато някой те призове на съд, постарай се още по пътя натам да разрешиш спора с него. Иначе той ще те даде под съд, съдията ще те предаде на стражата и стражата ще те хвърли в затвора. ⁵⁹ И казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не си платиш всичко до последната лепта.“

Покайте се!

13 По това време там присъстваха няколко души, които разказаха на Исус за галилейците, които Пилат убил, докато те се покланяли на Бога, и смесил кръвта им с тази на животните, принесени в жертва. ² Исус им отговори: „Нима мислите, че тези хора са пострадали така, защото са били по-грешни от всички останали галилейци? ³ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин. ⁴ Ами онези осемнадесет души, които загинали, когато Силоамската кула паднала върху тях? Да не мислите, че са били по-грешни от всички останали жители в Ерусалим? ⁵ Не, не са били. Но казвам ви: ако не се покаете, всички вие ще умрете по същия начин.“

Притча за безплодното дърво

⁶ После Исус им разказа следната притча: „Един човек посадил смокиново дръвче в лозето си. Отишъл да набере плод, но като не намерил нищо, ⁷ казал на лозаря си: „Вече три години идвам да набера плод от тази смокиня, но още не съм намерил нито един. Отсечи я! Само заема място.“ ⁸ Но лозарят отговорил: «Господарю, остави дръвчето още една година. Ще го прекопая и наторя. ⁹ Ако на следващата година даде плод, добре. Ако ли не, тогава ще го отсечеш.»“

Исус излекува болна жена в събота

¹⁰ В събота Исус поучаваше в една от синагогите. ¹¹ Там имаше прегърбена жена, която от осемнадесет години не можеше да се изправи, защото в нея се беше вселил зъл дух. ¹² Когато я видя, Исус я повика при себе си и й каза: „Жено, освободена си от недъга си.“ ¹³ После положи ръцете си върху нея и тя веднага се изправи и започна да слави Бога.

¹⁴ Тогава началникът на синагогата, разгневен, че Исус е излекувал в събота, каза на хората: „Шест дни в седмицата са отредени за работа, така че тогава идвайте да ви лекуват, а не в събота.“

¹⁵ Господ му отговори: „Лицемери! Нима в събота всеки от вас не отвързва от яслите вола или магарето си, за да го заведе на водопой? ¹⁶ Тази жена е дъщеря на Авраам и Сатана я е държал вързана осемнадесет години. Грешно ли е да бъде освободена от недъга си в съботен ден?“ ¹⁷ С тези думи Исус засрами всички, които го критикуваха, а останалите хора се радваха на всички чудесни неща, които той правеше.

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-33; Мк. 4:30-32)

¹⁸ Исус продължи да говори: „Как изглежда Божието царство? С какво да го сравня? ¹⁹ То е като синапеното зрънце, което един човек засадил в градината си и то пораснало, станало дърво и небесните птици свили гнезда в клоните му.“

²⁰ И каза още: „С какво да сравня Божието царство? ²¹ То е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

Тясната врата

(Мат. 7:13-14,21-23)

²² Исус поучаваше в села и градове по пътя си към Ерусалим. ²³ Някой го попита: „Господи, нима само малцина ще бъдат спасени?“

Исус отговори: ²⁴ „Направете всичко възможно да влезете през тясната врата, защото казвам ви: много хора ще се опитат да минат през нея, но няма да успеят. ²⁵ Ако човек залости вратата на дома си, вие можете да стоите отвън и да хлопате, но той няма да ви отвори. Вие ще кажете: „Господи, отвори ни!“, а той ще ви отвърне: „Не зная откъде сте.“ ²⁶ Тогава ще започнете да говорите: „С теб сме яли и пили. Ти поучаваше по улиците на нашия град.“ ²⁷ А той ще каже: „Не зная откъде сте. Махнете се всички вие, които вършите зло!“ ²⁸ И ще заплачете и заскърцате със зъби, когато видите в Божието царство Авраам, Исаак, Яков и всички пророци, а вас изгонят навън. ²⁹ Ще идват хора от изток и запад, от север и юг и ще сядат на масата в Божието царство. ³⁰ Има такива, които сега са последни, но ще станат първи, а има и такива, които сега са първи, но ще станат последни.“

Исус ще умре в Ерусалим

(Мат. 23:37-39)

³¹ В този момент няколко фарисеи дойдоха при Исус и му казаха: „Напусни това място и върви другаде, защото Ирод иска да те убие.“

³² Исус им каза: „Идете и кажете на онази лисица: „Днес и утре ще прогонвам демони и лекувам хора, а на третия ден ще завърша делото си.“ ³³ След това трябва да тръгна, защото е немислимо пророк да умре вън от Ерусалим.

³⁴ Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни посрещаш онези, които Бог ти изпраща! Колко пъти исках да събера децата ти, както кокошката събира своите пиленца под крилата си! Но вие отказахте. ³⁵ Виж! Сега домът ви ще бъде изоставен и казвам ви: няма да ме видите, докато не дойде времето да кажете: «Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»^(C)“

Правилно ли е да се лекува в съботен ден

14 Една събота Исус отиде да яде в къщата на виден фарисей. Всички го наблюдаваха много внимателно. ² Срещу него седеше човек, страдащ от воднянка. ³ Исус попита законоучителите и фарисеите: „Позволено ли е да се лекува в съботен ден или не?“ ⁴ Но те мълчаха. Тогава Исус хвана болния, излекува го и го изпрати да си върви. ⁵ После се обърна към законоучителите и фарисеите: „Ако синът ви или волът ви падне в кладенец, няма ли незабавно да го извадите оттам, дори денят да е събота?“ ⁶ Те нищо не можаха да отговорят на това.

Не се дръжте високомерно

⁷ Когато забеляза, че гостите се настаняват на най-почетните места, Исус им разказа следната притча: ⁸ „Когато те поканят на сватба, не сядай на най-почетното място, защото ако някой от поканените е по-важен от теб, ⁹ тогава домакинът, който е поканил и двама ви, ще дойде и ще ти каже: „Отстъпи мястото си на този човек.“ И ти, засрамен, ще станеш, за да се преместиш на последното място. ¹⁰ Ето защо, когато те поканят на сватба, седни на най-скромното място. Когато дойде домакинът, той ще ти каже: „Приятелю, премести се по-напред, на по-добро място.“ Така ще ти бъде оказана чест в присъствието на всички гости. ¹¹ Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Ще бъдете възнаградени

¹² Тогава Исус каза на фарисея, който го беше поканил: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите, братята, роднините и богатите си съседи, защото и те на свой ред ще те поканят. ¹³ Вместо това покани бедните, сакатите, недъгавите и слепите ¹⁴ и ще бъдеш благословен, понеже тези хора нямат с какво да ти се отплатят, но Бог ще те възнагради, когато праведните хора възкръснат от мъртвите.“

Притча за голямото празненство

(Мат. 22:1-10)

¹⁵ Като чу това, един от седящите на масата заедно с Исус му каза: „Благословен е всеки, който участва в празненството в Божието царство!“

¹⁶ Исус му отговори: „Един човек устроил голямо празненство, на което поканил много гости. ¹⁷ Когато дошъл уреченият час, човекът изпратил слугата си да каже на поканените: „Елате, всичко е готово.“ ¹⁸ Но всички поканени започнали да се извиняват. Първият казал: „Току-що си купих нива и трябва да отида да я огледам. Моля те, приеми моите извинения.“ ¹⁹ Друг се заоправдавал: „Току-що си купих пет чифта волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, приеми моите извинения.“ ²⁰ Трети казал: „Току-що се ожених и не мога да дойда.“ ²¹ Слугата се върнал и разказал всичко на господаря си. Господарят се разгневил и му казал: „Бързо обиколи всички улици и пътеки на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“ ²² Малко след това слугата казал: „Господарю, изпълних всичко, което ми нареди, но има още място.“ ²³ Тогава господарят казал на слугата си: «Тръгни по пътищата и покрай оградите и убеждавай всички, които срещнеш, да дойдат тук, за да се напълни къщата ми. ²⁴ Казвам ти: нито един от онези, които първо бях поканил, няма да участва в празненството ми.»“

Не постъпвайте прибързано

(Мат. 10:37-38)

²⁵ Заедно с Исус вървяха много хора. Обръщайки се към тях, той им каза: ²⁶ „Ако някой дойде при мен, но обича баща си и майка си, жена си и децата си, братята, сестрите си и даже собствения си живот повече от мен, не може да бъде мой ученик. ²⁷ Който не носи кръста си и не ме следва, не може да бъде мой ученик. ²⁸ Ако някой от вас иска да построи кула, няма ли първо да седне да си направи сметка за разходите, за да види има ли достатъчно средства да завърши работата? ²⁹ Иначе, ако положи основите, но не е в състояние да завърши строежа, тогава всички, които го гледат, ще му се присмеят ³⁰ и ще кажат: „Този човек започна да строи, но не можа да завърши.“

³¹ Ако един цар има намерение да воюва срещу друг цар, нима няма първо да седне и прецени може ли с десет хиляди души да победи идващия срещу него с двадесет хиляди? ³² Ако види, че не може, тогава много преди другият цар да се приближи, той ще изпрати посланици да преговарят за мир. ³³ По същия начин всеки един от вас трябва да се откаже от всичко, което има, иначе не може да бъде мой ученик.

Не изгубвайте влиянието си

(Мат. 5:13; Мк. 9:50)

³⁴ Солта е хубаво нещо, но дори тя, изгуби ли вкуса си, за нищо не става. Няма как да се направи отново солена. ³⁵ Дори за почвата или за наторяване не може да се използва. Хората я изхвърлят.

Който има уши да чува, да слуша!“

Радост в небето

(Мат. 18:12-14)

15 Всички бирници и грешници се тълпяха да чуят Исус. ² Тогава фарисеите и законоучителите започнаха да мърморят неодобрително: „Този човек посреща с радост грешници и даже яде с тях!“

³ Тогава Исус им разказа следната притча: ⁴ „Ако някой от вас има сто овце и изгуби една от тях, няма ли да остави другите деветдесет и девет на пасището, за да тръгне след изгубената овца, докато я намери? ⁵ Щом я намери, с радост ще я сложи на раменете си ⁶ и като пристигне у дома, ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си овца.“ ⁷ Казвам ви: по същия начин и в небето ще има повече радост за един грешник, който се е покаял, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от това.

⁸ Или ако една жена има десет сребърни монети и изгуби една от тях, няма ли да запали лампа, да премете къщата и да търси внимателно, докато не я намери? ⁹ И щом я намери, тя ще събере съседите и приятелите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих изгубената си монета.“ ¹⁰ По същия начин се радват Божиите ангели, когато един грешник се покае.“

Притча за блудния син

¹¹ След това Исус каза: „Един човек имал двама сина. ¹² По-малкият казал на баща си: „Татко, дай ми моя дял от имота.“ И бащата разделил имота между синовете си. ¹³ Не след дълго по-малкият син си събрал нещата и заминал за далечна страна. Там прахосал всичките си пари в разгулен живот. ¹⁴ Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда. ¹⁵ Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му. ¹⁶ Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал. ¹⁷ Накрая момчето се вразумило и си казало: „Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад. ¹⁸ Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. ¹⁹ Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.“ ²⁰ И така, той станал и тръгнал към баща си.

Блудният син се завръща

Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал. ²¹ Синът казал: „Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.“ ²² Но бащата казал на слугите си: „Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката. ²³ Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме. ²⁴ Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.“ И започнали да се веселят.

По-големият син се прибира

²⁵ През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци. ²⁶ Извикал един от слугите и го попитал какво означава всичко това. ²⁷ Слугата отговорил: „Брат ти се върна. Баща ти закла угоеното теле за това, че си го получи обратно здрав и читав.“ ²⁸ По-големият брат се ядосал и отказал да влезе в къщата. Тогава баща му излязъл и започнал да го моли да влезе у дома. ²⁹ Синът отговорил: „С години ти служих като роб, подчинявах се на всяка твоя заповед, а ти дори една коза не закла заради мен, за да се повеселя с приятели. ³⁰ А когато се върна този твой син, който пропиля парите ти по жени, за него закла угоеното теле!“ ³¹ А бащата казал: «Синко, ти си винаги с мен. Всичко, което имам, е и твое. ³² Но сега трябваше да празнуваме и да се веселим, защото брат ти беше мъртъв, а сега е жив. Беше изгубен, а сега се намери.»“

Истинското богатство

16 Исус каза на учениците си: „Един богаташ имал иконом, за когото му докладвали, че пилее парите му. ² Той го извикал при себе си и му казал: „Какви са тези неща, които чувам за теб? Направи ми отчет за своята работа, защото повече не можеш да останеш на тази длъжност.“ ³ Икономът си помислил: „Какво да правя? Господарят иска да ме уволни. Не съм достатъчно силен да отида да копая земята, а да прося ме е срам. ⁴ Знам какво ще направя, за да накарам хората да ме приемат в домовете си, след като изгубя работата си.“ ⁵ Той повикал всички длъжници на своя господар и попитал първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ ⁶ „Сто мерки^[m] зехтин“ — отговорил той. Тогава икономът му казал: „Вземи си обратно разписката. Седни и бързо напиши петдесет!“ ⁷ След това попитал друг: „А ти колко дължиш?“ Човекът отговорил: „Сто крини^[n] жито.“ Управителят му казал: „Вземи си разписката и напиши осемдесет.“ ⁸ По-късно господарят похвалил недобросъвестния служител за неговата находчивост. Светските хора са по-находчиви със себеподобните си, отколкото духовните хора.

⁹ Казвам ви: спечелете си приятели чрез земното си богатство, така че когато то свърши, да ви приемат във вечните домове. ¹⁰ Който е верен в малките неща, верен е и в големите; а който е нечестен в малките неща, ще бъде нечестен и в големите. ¹¹ Затова, ако не могат да ви поверят земното богатство, кой тогава ще ви повери истинското? ¹² И щом като не може да ви се разчита за чуждия имот, кой ще ви даде вашия?

Може ли човек да служи на двама господари

(Мат. 6:24)

¹³ Никой не може да бъде едновременно слуга на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще е предан на единия и ще презира другия. Не можете да служите и на Бога, и на Парите.^[o]“

Божият закон не може да бъде променен

(Мат. 11:12-13)

¹⁴ Фарисеите, които обичаха парите, чуха всичко това и се присмяха на Исус. ¹⁵ Той им каза: „Вие се правите на праведни пред хората, но Бог познава сърцата ви. Онова, което хората ценят, Бог презира.

¹⁶ До идването на Йоан бяха в сила законът на Моисей и писанията на пророците. След него се проповядва Благата вест за Божието царство и всеки се стреми да влезе в него. ¹⁷ Но по-лесно ще бъде небето и земята да преминат, отколкото дори една точка от закона да бъде променена.

¹⁸ Ако един мъж се разведе с жена си и се ожени за друга, извършва прелюбодейство. Всеки, който се жени за разведена жена, също извършва прелюбодейство.“

Богаташът и Лазар

¹⁹ Исус каза: „Живял един богаташ, който винаги се обличал в скъпи дрехи и всеки ден устройвал разточителни пиршества. ²⁰ Пред вратата му често донасяли един бедняк на име Лазар, целия покрит с рани. ²¹ Той копнеел да се насити с трохите, които падали от масата на богатия. Даже кучетата идвали да ближат раните му. ²² След време беднякът умрял и ангелите го завели при Авраам. Богатият също умрял и го погребали. ²³ В ада, където го измъчвали, богаташът вдигнал поглед и видял в далечината Авраам да държи Лазар в обятията си. ²⁴ Богаташът извикал: „Отче Аврааме, смили се над мен! Изпрати Лазар да натопи върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото страдам ужасно в този огън!“ ²⁵ Но Авраам отговорил: „Синко, спомни си, че приживе ти получи само хубаво, а Лазар — само лошо. Сега той се утешава, а ти страдаш. ²⁶ Освен това помежду ни зее пропаст, за да не може никой оттук да премине отсреща и никой оттам да не може да дойде тук при нас.“ ²⁷ Богатият казал: „Моля те тогава, отче, прати Лазар в бащината ми къща. ²⁸ Аз имам петима братя. Нека ги предупреди, за да не дойдат и те в това място на страдания.“ ²⁹ А Авраам отговорил: „Те имат писаното от Моисей и пророците — да се вслушат в думите им.“ ³⁰ Но богаташът отвърнал: „Не, отче Аврааме, ако при тях дойде някой възкръснал от мъртвите, те ще повярват и ще се покаят.“ ³¹ Авраам му отговорил: «Ако братята ти не слушат Моисей и пророците, даже и да възкръсне някой от мъртвите, пак няма да повярват.»“

Исус поучава за греха и прошката

(Мат. 18:6-7,21-22; Мк. 9:42)

17 Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат. ² За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши. ³ Затова внимавайте какво правите!

Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му. ⁴ И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: „Съжалявам“, прости му.“

Колко голяма е вярата ви

⁵ Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“

⁶ Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: „Изкорени се и се засади в морето!“ и тя ще ви се подчини.

Служете предано

⁷ Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: „Влизай и сядай да ядеш“? ⁸ Не, разбира се! По-скоро ще му каже: „Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.“ ⁹ Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му? ¹⁰ Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“

Бъдете благодарни

¹¹ На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея. ¹² Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние ¹³ и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“

¹⁴ Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“^[p]

Докато вървяха към свещениците, те оздравяха. ¹⁵ Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас, ¹⁶ хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин. ¹⁷ Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет? ¹⁸ Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“ ¹⁹ После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“

Божието царство е във вас

(Мат. 24:23-28,37-41)

²⁰ Веднъж фарисеите попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“

Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин. ²¹ Хората няма да кажат „Виж, тук е!“ или „Там е!“, защото Божието царство е във вас.“

²² А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да можете. ²³ Хората ще ви казват: „Виж, там е!“ или „Виж, тук е!“, но не отивайте и не ги следвайте. ²⁴ Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край. ²⁵ Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение. ²⁶ Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной: ²⁷ хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички. ²⁸ Същото беше и по времето на Лот — хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха. ²⁹ Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички. ³⁰ Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.

³¹ В онзи Ден, ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща — ³² спомнете си какво се случи с жената на Лот!^{[q] 33} Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани. ³⁴ Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият — оставен. ³⁵ Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата — оставена.“ ^36 [r]

³⁷ Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“

Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“

Притча за вдовицата и съдията

18 Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда: ² „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората. ³ В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: „Отсъди в моя полза срещу противника ми!“ ⁴ Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората. ⁵ Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“

⁶ Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия. ⁷ Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си? ⁸ Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“

Бъдете праведни пред Бога

⁹ На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча: ¹⁰ „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият — бирник. ¹¹ Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: „О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора — крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там. ¹² Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.“

¹³ Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: „Боже, смили се над мен, грешника!“ ¹⁴ Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

Исус благославя децата

(Мат. 19:13-15; Мк. 10:13-16)

¹⁵ Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха. ¹⁶ Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. ¹⁷ Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“

Богат човек отказва да последва Исус

(Мат. 19:16-30; Мк. 10:17-31)

¹⁸ Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“

¹⁹ Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. ²⁰ Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“^(D)

²¹ Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“

²² Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай.“ ²³ Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат.

²⁴ Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! ²⁵ По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“

²⁶ Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?“

²⁷ Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно.“

²⁸ Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме.“

²⁹ Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, ³⁰ ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят — вечен живот.“

Исус отново говори за смъртта си

(Мат. 20:17-19; Мк. 10:32-34)

³¹ Исус отведе настрана дванадесетте апостола и им каза: „Чуйте! Отиваме в Ерусалим и всичко писано от пророците за Човешкия Син ще се сбъдне. ³² Той ще бъде предаден на езичниците. Над него ще издевателстват, ще му се подиграват, ще го заплюват. ³³ Ще го бият с камшик, а след това ще го убият. Но на третия ден след смъртта си той ще възкръсне.“

³⁴ Апостолите, обаче, не разбраха нищо от думите на Исус. Смисълът им беше скрит от тях и те недоумяваха за какво говори той.

Исус излекува сляп човек

(Мат. 20:29-34; Мк. 10:46-52)

³⁵ Когато се приближаваше до Ерихон, Исус видя един сляп човек, който бе седнал край пътя и просеше. ³⁶ Като чу шума от минаващите край него хора, слепият попита какво става.

³⁷ Отговориха му: „Исус от Назарет минава.“

³⁸ Тогава слепият завика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“

³⁹ Онези, които вървяха отпред, му казаха да мълчи, но слепият се развика още повече: „Сине Давидов! Смили се над мен!“

⁴⁰ Исус спря и нареди да доведат слепия. Когато човекът приближи, Исус го попита: ⁴¹ „Какво искаш да направя за теб?“

„Господи, искам да прогледна“ — отвърна той.

⁴² Исус му каза: „Прогледни! Твоята вяра те излекува.“

⁴³ И зрението му веднага се възвърна и той тръгна след Исус, славейки Бога. И всички видяха това и отдадоха хвала на Бога.

Закхей

19 Исус минаваше през Ерихон. ² В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците. ³ Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа. ⁴ Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види. ⁵ Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“

⁶ Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си. ⁷ Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне — при един грешник!“

⁸ Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“

⁹ Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам. ¹⁰ Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“

Притча за тримата слуги

(Мат. 25:14-30)

¹¹ Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага. ¹² Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си. ¹³ Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: „Търгувайте с парите, докато се върна.“ ¹⁴ Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.

¹⁵ Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил. ¹⁶ Дошъл първият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.“ ¹⁷ „Браво!“ — отговорил царят. „Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.“ ¹⁸ Тогава дошъл вторият слуга и казал: „С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.“ ¹⁹ „Поверявам ти управлението на пет града“ — отвърнал царят. ²⁰ Дошъл и третият слуга и казал: „Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих, ²¹ защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.“ ²² Тогава царят му отговорил: „Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял. ²³ Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?“ ²⁴ А на стоящите наоколо хора царят казал: „Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.“ ²⁵ Те му казали: „Но, господарю, той вече има десет мнаси.“ ²⁶ Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има. ²⁷ А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“

Исус влиза в Ерусалим като цар

(Мат. 21:1-11; Мк. 11:1-11; Йн. 12:12-19)

²⁸ След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим. ²⁹ Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си. ³⁰ Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук. ³¹ Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“

³² Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус. ³³ Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“

³⁴ Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“ ³⁵ Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре. ³⁶ Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи. ³⁷ Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:

³⁹ Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“

⁴⁰ А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“

Исус плаче за Ерусалим

⁴¹ Когато наближи и видя града, Исус заплака за него ⁴² и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти. ⁴³ Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни. ⁴⁴ Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“

Исус отива в храма

(Мат. 21:12-17; Мк. 11:15-19; Йн. 2:13-22)

⁴⁵ Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре. ⁴⁶ Той каза: „Писано е: „Моят дом ще бъде дом на молитва“,^(F) а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“^(G)

⁴⁷ Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият, ⁴⁸ но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.

Откъде идва властта на Исус

(Мат. 21:23-27; Мк. 11:27-33)

20 Един ден Исус беше в храма, поучаваше хората и им съобщаваше Благата вест за Божието царство. Главните свещеници заедно със законоучителите и старейшините дойдоха при него ² и го попитаха: „Кажи ни, с чия власт вършиш всичко това? Кой ти я даде?“

³ Исус им отговори: „Аз също ще ви задам един въпрос. Кажете ми: ⁴ Йоановото кръщение от Бога ли беше или от хората?“

⁵ Те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако отговорим: „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ ⁶ Ако пък кажем: „От хората“, целият народ ще ни убие с камъни, защото вярва, че Йоан е пророк.“ ⁷ Затова отговориха: „Не знаем.“

⁸ Тогава Исус им каза: „И аз няма да ви кажа с чия власт върша всичко това.“

Бог изпраща своя Син

(Мат. 21:33-46; Мк. 12:1-12)

⁹ После Исус започна да разказва следната притча: „Един човек засадил лозе, дал го под наем на лозари и заминал за дълго. ¹⁰ Когато дошло време за гроздобер, той изпратил един от слугите си при лозарите, за да получи своя дял от реколтата. Но те го набили и го изгонили с празни ръце. ¹¹ Тогава изпратил друг слуга. Но и към него лозарите се отнесли грубо, набили го и го изгонили с празни ръце. ¹² Изпратил трети слуга, когото лозарите също наранили и изхвърлили. ¹³ Тогава стопанинът на лозето си казал: „Какво да правя? Ще изпратя своя любим син. Може би към него ще се отнесат с уважение.“ ¹⁴ Но когато видели сина му, лозарите си казали: „Това е наследникът. Да го убием, за да стане лозето наше!“ ¹⁵ И те изхвърлили сина от лозето и го убили.

След всичко това какво ще направи с тях собственикът на лозето? ¹⁶ Ще дойде и ще убие тези лозари, а след това ще даде лозето на други.“

Като чуха това, хората казаха: „Дано това никога да не се случи!“ ¹⁷ Но Исус ги погледна и каза: „Какво тогава означава Писанието:

¹⁸ Който падне върху този камък, ще се разбие на парчета и ако този камък падне върху някого, ще го смаже.“

¹⁹ Законоучителите и главните свещеници искаха да хванат Исус още в този момент, защото разбраха, че тази притча се отнася за тях, но се страхуваха от народа.