Bible in 90 Days

Исус пред юдейските водачи

(Мк. 14:53-65; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)

⁵⁷ Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините. ⁵⁸ Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.

⁵⁹ Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият. ⁶⁰ Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души ⁶¹ и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“

⁶² Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“ ⁶³ Но Исус не отговори.

Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“

⁶⁴ Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“

⁶⁵ Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си^[a] и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството. ⁶⁶ Какво отсъждате?“

Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“

⁶⁷ И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници. ⁶⁸ „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ — казваха те.

Петър се отрича от Исус

(Мк. 14:66-72; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)

⁶⁹ През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“

⁷⁰ Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“

⁷¹ След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“

⁷² И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“

⁷³ Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“

⁷⁴ Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел. ⁷⁵ Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.

Исус е отведен пред Пилат

(Мк. 15:1; Лк. 23:1-2; Йн. 18:28-32)

27 Рано на другата сутрин всички главни свещеници и старейшини на народа свикаха съвет, на който решиха да убият Исус. ² Вързаха го и го отведоха при губернатора Пилат.

Юда се самоубива

(Д.А. 1:18-19)

³ А Юда, който го беше предал, видя, че Исус е осъден и се разкая за стореното. Той върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините ⁴ и каза: „Извърших грях, като предадох на смърт невинен човек!“

Те отговориха: „Че какво ни е на нас? Ти му мисли.“

⁵ Тогава Юда захвърли парите в храма, излезе навън и се обеси.

⁶ Главните свещеници взеха сребърните монети и казаха: „Нашият закон не позволява да сложим тези пари в храмовата кутия за дарения, защото с тях е платена смъртта на човек.“ ⁷ И решиха да купят с тях едно място, наречено „Грънчарова нива“, за да погребват там чужденците. ⁸ Ето защо тази нива и до ден днешен е известна като „Кръвна нива“. ⁹ Така се изпълни пророчеството, казано от Еремия:

„Те взеха тридесетте сребърника — цената, която израелтяните решиха да платят за него — ¹⁰ и купиха с тях грънчаровата нива, както Господ ми заповяда.“^[b]

Пилат разпитва Исус

(Мк. 15:2-5; Лк. 23:3-5; Йн. 18:33-38)

¹¹ Исус застана пред губернатора Пилат, който го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“

Исус отговори: „Сам го казваш.“

¹² Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, той мълчеше.

¹³ Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко много неща те обвиняват?“

¹⁴ Но Исус не отговори на нито едно обвинение и Пилат остана много изненадан.

Исус е осъден на смърт

(Мк. 15:6-15; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)

¹⁵ Всяка година на празника Пасха управникът освобождаваше по един затворник, когото хората посочваха. ¹⁶ По това време в затвора се намираше един известен престъпник на име Варава.^{[c] 17} Когато тълпата се събра, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, наречен Месията?“ ¹⁸ Той знаеше, че хората бяха предали Исус, защото му завиждаха.

¹⁹ Докато Пилат седеше в съда, жена му му изпрати съобщение, в което казваше: „Остави този невинен човек на мира. Снощи сънувах сън за него, който много ме разтревожи.“

²⁰ Но главните свещеници и старейшините убедиха тълпите да поискат Варава да бъде освободен, а Исус — убит.

²¹ Пилат каза: „При мен са Варава и Исус. Кого искате да ви освободя?“

„Варава!“ — отвърнаха хората.

²² Пилат попита: „А какво да правя с Исус, наречен Месията?“

Всички отговориха: „Разпъни го на кръст!“

²³ „Защо искате да го убия? — попита Пилат. — Какво престъпление е извършил?“

Хората започнаха да викат още по-силно: „Разпъни го на кръст!“

²⁴ Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“

²⁵ Тълпата отговори: „Нека кръвта му тежи на нас и нашите деца.“

²⁶ Тогава Пилат им освободи Варава и нареди да накажат Исус с бой с камшик, след което го предаде, за да бъде разпънат на кръст.

Войниците на Пилат издевателстват над Исус

(Мк. 15:16-20; Йн. 19:2-3)

²⁷ След това войниците на Пилат отведоха Исус в двореца на губернатора и целият полк се събра около него. ²⁸ Свалиха дрехите му и го наметнаха с алена мантия. ²⁹ После сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка поставиха тръстика. След това коленичиха пред него и подигравателно казваха: „Да живее царят на юдеите!“ ³⁰ Заплюваха го, а след това взеха тръстиката и го заудряха с нея по главата. ³¹ Когато се поругаха с него, те му свалиха мантията, облякоха го отново в неговите дрехи и го отведоха да бъде разпънат на кръст.

Исус е разпънат на кръст

(Мк. 15:21-32; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)

³² По пътя видяха един човек от Киринея на име Симон и го накараха да носи кръста на Исус. ³³ Когато стигнаха до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“, ³⁴ войниците дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка, но след като го опита, той отказа да го изпие. ³⁵ Приковаха го на един кръст, после си поделиха дрехите му, като хвърлиха жребий,^{[d] 36} и седнаха там, за да го пазят. ³⁷ Над главата му сложиха надпис с отправеното срещу него обвинение: „това е исус, царят на юдеите.“ ³⁸ Заедно с него бяха разпънати двама разбойника — единият от дясната, а другият от лявата му страна. ³⁹ Хората, които минаваха оттам, го обиждаха, поклащаха глави ⁴⁰ и казваха: „Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, я спаси себе си сега! Слез от кръста, ако си Божият Син!“

⁴¹ Главните свещеници, законоучителите и юдейските старейшини също бяха там и се присмиваха на Исус: ⁴² „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! Нали е царят на Израел? Нека сега слезе от кръста и ще му повярваме! ⁴³ Като толкова уповаваше на Бога, нека сега Бог го избави, ако наистина му е скъп. Нали сам казваше: «Аз съм Божият Син!»“ ⁴⁴ Разбойниците, разпънати заедно с него, също го обсипваха с обиди.

Исус умира

(Мк. 15:33-41; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)

⁴⁵ По обяд над цялата страна се спусна мрак, който не се вдигна три часа. ⁴⁶ Около три часа Исус извика високо: „Или, Или, лама савахтани?“,^(A) което значи: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“

⁴⁷ Някои от онези, които стояха там, чуха това и казаха: „Вика Илия.“^[e]

⁴⁸ Един от тях веднага изтича, напои с оцет една гъба и като я набучи на тръстикова пръчка, даде на Исус да пие от нея. ⁴⁹ Но другите хора казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“

⁵⁰ Исус извика високо още веднъж и след това издъхна.

⁵¹ В този момент завесата в храма се раздра на две от горе до долу. Земята се разтърси и скалите се напукаха. ⁵² Гробовете се отвориха и много от Божиите хора, които бяха умрели, възкръснаха. ⁵³ Те излязоха от гробовете и след като Исус възкръсна, отидоха в святия град и се явиха на много хора.

⁵⁴ Стотникът и войниците, които пазеха Исус, видяха земетресението и всичко, което стана. Те много се изплашиха и казаха: „Той наистина бе Божий Син!“

⁵⁵ Много жени стояха там и гледаха отдалеч. Това бяха жените, които бяха следвали Исус от Галилея, за да се грижат за него. ⁵⁶ Там бяха Мария Магдалина, Мария — майката на Яков и Йосиф, и майката на Зеведеевите синове.

Погребението на Исус

(Мк. 15:42-47; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)

⁵⁷ Същата вечер в Ерусалим дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Исус. ⁵⁸ Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. Пилат нареди на войниците да му го дадат. ⁵⁹ Тогава Йосиф взе тялото, зави го в ново ленено платно ⁶⁰ и го положи в своята нова, наскоро изсечена в скалата гробница. ⁶¹ Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гробницата.

Гробницата на Исус се охранява

⁶² Беше Подготвителен ден. На следващия ден главните свещеници и фарисеите се срещнаха с Пилат ⁶³ и му казаха: „Господарю, спомняме си, че докато беше още жив, този самозванец каза: „След три дни ще възкръсна.“ ⁶⁴ Дай заповед да пазят гробницата, докато минат три дни, защото учениците му може да дойдат и да откраднат тялото, а след това да кажат на хората: „Той възкръсна от мъртвите.“ Тази последна лъжа ще бъде по-лоша от онова, което говореха за него по-рано.“

⁶⁵ Пилат им каза: „Вземете няколко войника и идете да пазите гробницата както знаете.“ ⁶⁶ Те отидоха на гробницата, запечатаха входа и поставиха там стража.

Възкресението на Исус

(Мк. 16:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)

28 Денят след съботата беше първият ден от седмицата и на зазоряване Мария Магдалина и другата Мария отидоха да видят гробницата. ² В този момент стана много силно земетресение. Един Господен ангел слезе от небето, отиде до гробницата, отмести камъка от входа и седна върху него. ³ Ангелът блестеше ярко като светкавица, а дрехите му бяха бели като сняг. ⁴ Войниците, които пазеха гробницата, толкова се изплашиха от него, че се разтрепериха и заприличаха на мъртъвци.

⁵ Ангелът каза на жените: „Вие не се страхувайте! Зная, че търсите Исус, който беше разпънат на кръст. ⁶ Но той не е тук, а възкръсна, както беше казал. Елате да видите мястото, където лежеше тялото му. ⁷ После бързо идете и кажете на учениците му: „Той е възкръснал от мъртвите и сега отива в Галилея преди вас. Там ще го видите.“ Това дойдох да ви кажа.“

⁸ Жените — изплашени, но и изпълнени с голяма радост — бързо се отдалечиха от гробницата и се завтекоха да кажат на учениците му. ⁹ И изведнъж по пътя ги срещна Исус и каза: „Здравейте!“ Те се приближиха до него, обгърнаха нозете му и му се поклониха. ¹⁰ Тогава Исус им каза: „Не се страхувайте! Идете и кажете на учениците ми^[f] да отидат в Галилея. Там ще ме видят.“

Войниците докладват на юдейските водачи

¹¹ Когато жените отидоха да кажат на учениците, няколко войника, които пазеха гробницата, дойдоха в града и разказаха на главните свещеници всичко, което се беше случило. ¹² Главните свещеници се срещнаха със старейшините и измислиха план. Те дадоха на войниците голяма сума пари ¹³ и им заръчаха: „Кажете на хората, че учениците му са дошли през нощта и са откраднали тялото му, докато сте спали. ¹⁴ Ако губернаторът чуе за това, ще го убедим, че сте невинни и ще ви избавим от неприятности.“ ¹⁵ Войниците взеха парите и направиха така, както им бе наредено. И така, тази история се разнесе сред юдеите и до ден днешен продължава да се разказва.

Исус се явява на последователите си

(Мк. 16:14-18; Лк. 24:36-49; Йн. 20:19-23; Д.А. 1:6-8)

¹⁶ Единадесетте ученика отидоха в Галилея и се качиха на хълма, на който Исус им беше казал да отидат. ¹⁷ Там го видяха и му се поклониха, но някои от тях не повярваха, че това наистина е той. ¹⁸ Тогава Исус се приближи до тях и каза: „Дадена ми е цялата власт в небето и на земята. ¹⁹ Затова идете при всички народи и ги направете мои ученици, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух. ²⁰ Учете ги да изпълняват всичко, което съм ви заповядал. И помнете: аз ще бъда винаги с вас до края на света.“

Йоан Кръстител подготвя пътя за Исус

(Мат. 3:1-12; Лк. 3:1-9,15-17; Йн. 1:19-28)

1 Благата вест за Исус Христос, Божия Син,^[g] започва ² с думите на пророк Исая:

⁴ Тогава дойде Йоан, който кръщаваше хората в пустинята и проповядваше да се покаят и да се кръстят, за да прости Бог греховете им. ⁵ Жителите на цяла Юдея и Ерусалим отиваха при него, изповядваха греховете си и Йоан ги кръщаваше в река Йордан. ⁶ Той носеше дрехи от камилска козина и беше препасан с кожен колан. Хранеше се със скакалци^[h] и див мед. ⁷ Ето какво проповядваше: „След мен идва друг, който е по-силен от мен. Не съм достоен дори да коленича и да развържа връзките на сандалите му. ⁸ Аз ви кръщавам с вода, а той ще ви кръсти със Святия Дух.“

Кръщението на Исус

(Мат. 3:13-17; Лк. 3:21-22)

⁹ В онези дни при него дойде Исус от галилейския град Назарет и Йоан го кръсти в река Йордан. ¹⁰ Веднага щом излезе от водата, Исус видя небесата да се разтварят и Духът да слиза върху него в образа на гълъб. ¹¹ От небесата се чу глас, който каза: „Ти си моят възлюбен Син. Ти си избраникът ми.“

Дяволът изкушава Исус

(Мат. 4:1-11; Лк. 4:1-13)

¹² Веднага след това Духът заведе Исус в пустинята. ¹³ Той остана там четиридесет дни, изкушаван от Сатана. Живя сам с дивите животни и ангелите се грижиха за него.

Исус започва делото си в Галилея

(Мат. 4:12-17; Лк. 4:14-15)

¹⁴ След като Йоан беше хвърлен в затвора, Исус дойде в Галилея и започна да проповядва Благата вест от Бога. ¹⁵ Той казваше: „Времето дойде. Божието царство наближава. Покайте се и повярвайте в Благата вест!“

Исус призовава първите си ученици

(Мат. 4:18-22; Лк. 5:1-11)

¹⁶ Като вървеше край Галилейското езеро, Исус видя Симон и брат му Андрей, които бяха рибари, да хвърлят мрежите си в езерото. ¹⁷ Той им каза: „Последвайте ме и аз ще ви науча как да ловите хора.“ ¹⁸ Те веднага оставиха мрежите си и го последваха.

¹⁹ Малко по-нататък Исус видя сина на Зеведей — Яков и брат му Йоан, които седяха в лодката си и подготвяха мрежите за улов. ²⁰ Като видя братята, Исус веднага ги повика при себе си. Те оставиха баща си и наемните работници в лодката и го последваха.

Исус излекува човек, обладан от зъл дух

(Лк. 4:31-37)

²¹ Исус и учениците му отидоха в Капернаум. В събота Исус влезе в синагогата и започна да поучава. ²² Хората бяха удивени от неговото учение, защото той ги поучаваше с власт, а не като законоучителите. ²³ В синагогата им имаше един човек, обладан от зъл дух, който започна да вика: ²⁴ „Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“

²⁵ Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от него!“ ²⁶ Тогава злият дух разтърси тялото на човека и със силен вик излезе от него.

²⁷ Всички бяха смаяни и се питаха един друг: „Какво е това? Що за ново учение е? Той проповядва с власт и дори злите духове се подчиняват на заповедите му!“ ²⁸ И мълвата за него се разнесе бързо из цяла Галилея.

Исус излекува тъщата на Петър

(Мат. 8:14-15; Лк. 4:38-39)

²⁹ Щом излязоха от синагогата, заедно с Яков и Йоан те веднага отидоха в дома на Симон и Андрей. ³⁰ Тъщата на Симон лежеше болна с треска и веднага казаха на Исус за нея. ³¹ Той отиде до леглото й, хвана я за ръката и й помогна да стане. Треската изчезна, тя оздравя и започна да им прислужва.

Исус излекува още много хора

(Мат. 8:16-17; Лк. 4:40-41)

³² Когато настъпи вечерта, след залез слънце хората доведоха при Исус всички болни и обладани от демони. ³³ Целият град се събра пред вратата на къщата. ³⁴ Исус излекува много хора, страдащи от различни болести, и прогони много демони, но не позволяваше на демоните да говорят, защото те знаеха кой е.

Исус отива в други градове

(Лк. 4:42-44)

³⁵ На сутринта Исус се събуди много рано, излезе още по тъмно от къщата и отиде да се моли на едно необитавано място. ³⁶ Симон и приятелите му тръгнаха да го търсят ³⁷ и като го намериха, му казаха: „Всички те търсят.“

³⁸ А той им каза: „Нека идем из селата и градовете наоколо, за да мога да проповядвам и на други места. Нали затова съм тук!“ ³⁹ И тръгна из цяла Галилея, проповядваше в синагогите им и прогонваше демони от хората.

Исус излекува прокажен човек

(Мат. 8:1-4; Лк. 5:12-16)

⁴⁰ При Исус дойде един болен от проказа, коленичи пред него и започна да го моли: „Ти имаш власт и стига да поискаш, можеш да ме излекуваш.“

⁴¹ Исус го съжали, протегна ръката си, докосна го и каза: „Искам — бъди здрав!“ ⁴² Проказата веднага напусна човека и той оздравя.

⁴³ Исус го прати да си върви и като го предупреди строго, ⁴⁴ му заръча: „На никого не казвай какво направих за теб, а иди и се покажи на свещеника и принеси за оздравяването си каквото е заповядал Моисей. Това ще засвидетелства на за хората, че си излекуван.“^{[i] 45} Но човекът си тръгна и започна да разказва на всички, че Исус го е излекувал. И така мълвата за Исус се разнесе и той вече не можеше да влезе открито в някой град, затова оставаше в необитавани места, но въпреки това при него се стичаха хора отвсякъде.

Исус излекува парализиран човек

(Мат. 9:1-8; Лк. 5:17-26)

2 След няколко дни Исус се върна в Капернаум и новината, че си е у дома, се разнесе. ² Толкова много хора се бяха събрали да го чуят, че къщата се препълни и нямаше място дори отвън пред вратата. Исус им проповядваше Божието слово. ³ В това време дойдоха няколко души, четирима от които носеха един парализиран човек. ⁴ Тъй като беше невъзможно да стигнат до Исус, те се качиха на покрива и направиха отвор над мястото, където беше седнал. После спуснаха носилката, на която лежеше парализираният. ⁵ Като видя вярата им, Исус каза на парализирания: „Синко, греховете ти се прощават.“

⁶ Там седяха някои от законоучителите и си помислиха: ⁷ „Как може да говори така? Той богохулства! Единствено Бог може да прощава грехове.“

⁸ Исус веднага прозря в духа си какво си мислеха те и им каза: „Защо таите такива мисли? ⁹ Кое е по-лесно: да кажа на този парализиран човек „Греховете ти се прощават“ или да му кажа „Стани, вземи си носилката и ходи“? ¹⁰ Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ И като се обърна към парализирания, каза: ¹¹ „Казвам ти, стани! Вземи си носилката и си върви вкъщи.“ ¹² И човекът се изправи, веднага си взе носилката и излезе от стаята пред очите на всички. Хората бяха смаяни и славеха Бога, казвайки: „Това е най-изумителното нещо, което сме виждали.“

Исус призовава Левий

(Мат. 9:9-13; Лк. 5:27-32)

¹³ Исус отново отиде край езерото и поучаваше всички, които го бяха последвали там. ¹⁴ И като вървеше по брега, видя бирника Левий, сина на Алфей, седнал на работното си място. Исус му каза: „Последвай ме!“ И Левий стана и го последва.

¹⁵ По-късно на същия ден Исус отиде да вечеря в къщата на Левий. Много бирници и грешници седяха на трапезата с Исус и учениците му, тъй като доста такива хора го следваха. ¹⁶ Някои законоучители, които бяха фарисеи, като видяха Исус да яде с бирници и грешници, попитаха учениците му: „Защо яде с бирници и грешници?“

¹⁷ Той чу това и им каза: „Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. Дойдох да призова не праведните хора, а грешниците.“

Въпрос относно поста

(Мат. 9:14-17; Лк. 5:33-39)

¹⁸ Учениците на Йоан и фарисеите постеха. При Исус дойдоха хора, които го попитаха: „Защо Йоановите ученици и учениците на фарисеите постят, а твоите — не?“

¹⁹ Исус им отговори: „Нима очаквате сватбарите да постят, когато младоженецът е сред тях? Докато е там, те няма да постят. ²⁰ Но ще дойде време, когато той ще им се отнеме и тогава ще постят.

²¹ Никой не зашива кръпка от нов плат върху стара дреха. Ако зашие, новият плат ще се свие, ще съдере дрехата и скъсаното ще стане още по-голямо. ²² Никой не налива ново вино в стари мехове, защото новото вино ще ги спука и тогава и виното, и меховете ще се похабят. Затова ново вино се налива в нови мехове.“

Исус е Господар на съботата

(Мат. 12:1-8; Лк. 6:1-5)

²³ Случи се в съботен ден Исус да минава с учениците си през една житна нива и учениците му късаха житни класове. ²⁴ Фарисеите ги видяха и казаха на Исус: „Защо учениците ти вършат това в съботен ден? Нали е против закона?“

²⁵ Исус им отговори: „Никога ли не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни и имаха нужда от храна?^{[j] 26} По времето на първосвещеника Авиатар той влезе в Божия дом и яде от хлябовете, принесени в дар на Бога, които според закона на Моисей никой освен свещениците не може да яде, и даде даже и на онези, които бяха с него.“

²⁷ После им каза: „Съботният ден беше създаден за хората, а не хората — за съботния ден. ²⁸ Така че Човешкият Син е господар и на съботата.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мат. 12:9-14; Лк. 6:6-11)

3 Друг път, влизайки в синагогата, Исус видя един човек с изсъхнала ръка. ² Някои хора внимателно го наблюдаваха, за да видят дали ще излекува сакатия в съботен ден, за да го обвинят след това. ³ Исус каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се пред всички!“

⁴ После попита: „Какво трябва да се прави в събота — добро или зло? Кое е правилно — да се спаси един живот или да се погуби?“ Но те мълчаха.

⁵ Исус ги изгледа с гняв и, наскърбен от тяхната жестокосърдечност, каза на сакатия: „Протегни си ръката!“ Човекът я протегна и тя оздравя. ⁶ Тогава фарисеите излязоха и заедно с иродианите веднаха започнаха да заговорничат как да убият Исус.

Много хора тръгват след Исус

⁷ Исус и учениците му се отправиха към езерото. Множество хора от Галилея, Юдея, ⁸ Ерусалим, Идумея, от земите отвъд река Йордан и от околностите на Тир и Сидон го следваха. Те отиваха при него, защото бяха чули за нещата, които той вършеше. ⁹ Като видя целия този народ, Исус накара учениците си да му намерят и приготвят малка лодка, така че тълпата да не се блъска в него. ¹⁰ Той беше излекувал много хора и затова сега всички, които бяха болни от нещо, се бутаха напред да го докоснат. ¹¹ Имаше и такива, в които се бяха вселили зли духове. Щом видеха Исус, злите духове падаха в краката му и викаха: „Ти си Божият Син!“ ¹² Но Исус строго им заповядваше да не разкриват пред хората кой е.

Исус избира своите дванадесет апостола

(Мат. 10:1-4; Лк. 6:12-16)

¹³ След това се качи на един хълм и повика при себе си онези, които искаше. Те отидоха при него. ¹⁴ От тях Исус избра дванадесет души, които нарече апостоли, за да бъдат с него и да ги изпраща да проповядват ¹⁵ и да имат власт да прогонват демони. ¹⁶ Ето имената на дванадесетте, които Исус избра:

Силата на Исус е от Бога

(Мат. 12:22-32; Лк. 11:14-23; 12:10)

²⁰ После Исус влезе в една къща и наоколо отново се събраха толкова много хора, че той и учениците му не можаха дори да се нахранят. ²¹ Като чуха къде е, близките му отидоха да го приберат, защото хората говореха, че е луд. ²² А дошлите от Ерусалим законоучители казваха: „Веелзевул живее в него. Той прогонва демоните, защото използва силата на главатаря на демоните.“

²³ Тогава Исус ги събра и започна да им говори с притчи. Той каза: „Как може Сатана да прогонва своите демони^[l]? ²⁴ Царство, което е разединено от вътрешни борби, не може да оцелее. ²⁵ Семейство, което е раздирано от разпри, не може да оцелее. ²⁶ Ако Сатана се изправи и воюва против себе си, не може да оцелее. Това ще е краят му. ²⁷ Никой не може да влезе в къщата на силен човек и да задигне вещите му, ако първо не го върже. Само тогава ще може да го ограби. ²⁸ Истина ви казвам: всички грехове на хората и всички богохулства, които са изрекли, могат да им се простят. ²⁹ Но ако някой богохулства срещу Святия Дух, за него прошка никога няма да има — той е извършил вечен грях.“

³⁰ Исус каза всичко това, защото говореха, че в него се е вселил зъл дух.

Истинското семейство на Исус

(Мат. 12:46-50; Лк. 8:19-21)

³¹ Тогава дойдоха майка му и братята му и пратиха някакъв човек да го извика, а те останаха отвън. ³² Около Исус седяха много хора, които му казаха: „Майка ти, братята ти и сестрите ти^[m] са вън и те търсят.“

³³ Той попита: „Коя е майка ми? Кои са братята ми?“ ³⁴ И като огледа насядалите наоколо, каза: „Ето ги моята майка и моите братя. ³⁵ Който изпълнява Божията воля, е мой брат, сестра и майка.“

Притча за сеяча и семената

(Мат. 13:1-9; Лк. 8:4-8)

4 Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата. ² И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: ³ „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее ⁴ и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали. ⁵ Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. ⁷ Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. ⁸ А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други — шестдесет, а трети — сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“

⁹ След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите

(Мат. 13:10-17; Лк. 8:9-10)

¹⁰ Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите. ¹¹ Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи. ¹² Защото

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мат. 13:18-23; Лк. 8:11-15)

¹³ После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча? ¹⁴ Сеячът сее Божието слово. ¹⁵ Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им. ¹⁶ Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. ¹⁷ Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. ¹⁸ Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели — те слушат Божието слово, ¹⁹ но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод. ²⁰ Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод — понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“

Използвайте онова, което имате

(Лк. 8:16-18)

²¹ Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка? ²² Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие. ²³ Който има уши да чува, да слуша!“

²⁴ Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече. ²⁵ На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“

Притча за семето

²⁶ После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе. ²⁷ Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това. ²⁸ Земята сама отглежда зърното — първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива. ²⁹ Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“

Друга притча за Божието царство

(Мат. 13:31-32,34-35; Лк. 13:18-19)

³⁰ После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша? ³¹ То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята. ³² Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения — с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“

³³ И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат. ³⁴ Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Лк. 8:22-25)

³⁵ Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки. ³⁷ Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода. ³⁸ Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“

³⁹ Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.

⁴⁰ После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“

⁴¹ Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Лк. 8:26-39)

5 Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините. ² Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух. ³ Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги. ⁴ Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири. ⁵ Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.

⁶ Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му. ^7-8 Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“

⁹ Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“ ¹⁰ А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.

¹¹ На близкия хълм пасеше голямо стадо свине. ¹² Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“ ¹³ Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото — около две хиляди животни — се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.

¹⁴ Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило. ¹⁵ Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха. ¹⁶ Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете. ¹⁷ И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.

¹⁸ Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него. ¹⁹ Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“ ²⁰ Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Лк. 8:40-56)

²¹ Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа. ²² Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му ²³ и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“

²⁴ И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.

²⁵ Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше. ²⁶ Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше. ²⁷ Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му, ²⁸ защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“ ²⁹ Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието. ³⁰ Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“

³¹ Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“

³² Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала. ³³ Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина. ³⁴ Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“

³⁵ Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“

³⁶ Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“

³⁷ Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан. ³⁸ Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас. ³⁹ Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“ ⁴⁰ Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то. ⁴¹ После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“ ⁴² Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени. ⁴³ Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Лк. 4:16-30)

6 Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си. ² Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? — казваха те. — Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса? ³ Нима той не е дърводелецът — синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.

⁴ Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“ ⁵ И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях. ⁶ Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:1,5-15; Лк. 9:1-6)

След това отиде да проповядва из околните села. ⁷ Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове. ⁸ Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга — нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си. ⁹ Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас. ¹⁰ Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град. ¹¹ Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си.^[n] Това ще им бъде като предупреждение.“

¹² Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят. ¹³ Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.

Ирод мисли, че Исус е Йоан Кръстител

(Мат. 14:1-12; Лк. 9:7-9)

¹⁴ Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“ ¹⁵ Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“

¹⁶ Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“

Убийството на Йоан Кръстител

¹⁷ Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип. ¹⁸ Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“ ¹⁹ Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше, ²⁰ защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.

²¹ Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея. ²² На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“ ²³ И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“

²⁴ Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“

„Поискай главата на Йоан Кръстител“ — отговори майка й.

²⁵ Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“

²⁶ Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже ²⁷ и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му, ²⁸ после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си. ²⁹ Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Лк. 9:10-17; Йн. 6:1-14)

³⁰ Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали. ³¹ Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“

³² Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място. ³³ Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях. ³⁴ Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.

³⁵ Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно. ³⁶ Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“

³⁷ Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“

³⁸ Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“

Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“

³⁹ Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева. ⁴⁰ И те насядаха на групи от петдесет и сто души. ⁴¹ Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички. ⁴² Всички ядоха и се нахраниха, ⁴³ а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници. ⁴⁴ Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.

Исус върви по водата

(Мат. 14:22-33; Йн. 6:16-21)

⁴⁵ След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото. ⁴⁶ След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.

⁴⁷ С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега. ⁴⁸ Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине. ⁴⁹ Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх. ⁵⁰ Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“ ⁵¹ После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани, ⁵² защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.

Исус излекува много болни хора

(Мат. 14:34-36)

⁵³ Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега. ⁵⁴ Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус. ⁵⁵ Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира. ⁵⁶ Където и да отидеше — в села, градове или стопанства — навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.

Божият закон е по-важен от човешките правила

(Мат. 15:1-20)

7 Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим. ² Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце. ³ Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им. ⁴ И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.^[o]

⁵ Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“

⁶ Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:

⁸ Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“

⁹ И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции. ¹⁰ Моисей е казал: „Уважавай баща си и майка си!“^(F) и „Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!“^{(G) 11} А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: „Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога“, ¹² то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си. ¹³ Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“

¹⁴ Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това: ¹⁵ нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“ ^16 [p]

¹⁷ След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча. ¹⁸ Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни? ¹⁹ Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)

²⁰ И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен, ²¹ защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства, ²² изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост. ²³ Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“

Исус помага на една езичница

(Мат. 15:21-28)

²⁴ Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си. ²⁵ Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му. ²⁶ Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.

²⁷ Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“

²⁸ Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“

²⁹ Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш — демонът е излязъл от дъщеря ти.“

³⁰ Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.

Исус излекува глух човек

³¹ Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро. ³² Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.

³³ Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му, ³⁴ вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“) ³⁵ И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.

³⁶ Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха. ³⁷ Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре — той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“

Исус нахранва повече от 4000 души

(Мат. 15:32-39)

8 При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза: ² „Жал ми е за тези хора — от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат. ³ Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“

⁴ Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“

⁵ А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“

„Седем“ — отвърнаха те.

⁶ Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха. ⁷ Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях. ⁸ Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници. ⁹ Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати, ¹⁰ а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.

Някои се съмняват във властта на Исус

(Мат. 16:1-4)

¹¹ При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога. ¹² Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“ ¹³ След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.

Предупреждение относно юдейските водачи

(Мат. 16:5-12)

¹⁴ Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече. ¹⁵ Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“

¹⁶ Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ — говореха те.

¹⁷ Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви? ¹⁸ Като имате очи — не виждате ли? Като имате уши — не чувате ли? Не помните ли какво направих? ¹⁹ Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“

„Дванадесет“ — отвърнаха те.

²⁰ „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“

„Седем“ — отвърнаха те.

²¹ Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“

Исус излекува сляп човек във Витсаида

²² Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне. ²³ Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“

²⁴ Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“

²⁵ Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно. ²⁶ Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“

Исус е Месията

(Мат. 16:13-20; Лк. 9:18-21)

²⁷ Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“

²⁸ Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си един от пророците.“

²⁹ Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“

Петър отговори: „Ти си Месията.“

³⁰ Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.

Исус казва, че трябва да умре

(Мат. 16:21-28; Лк. 9:22-27)

³¹ И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“ ³² Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява. ³³ Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“

³⁴ После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва. ³⁵ Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси. ³⁶ Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? ³⁷ И какво може да плати, за да си го върне? ³⁸ Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“

9 И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-13; Лк. 9:28-36)

² Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази. ³ Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели. ⁴ Тогава се появиха двама души — Илия и Моисей — които започнаха да разговарят с Исус.

⁵ Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“ ⁶ Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.

⁷ Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“

⁸ Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.

⁹ Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.

¹⁰ Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“ ¹¹ и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия^[q]?“

¹² Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение? ¹³ Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно — точно както Писанията казваха, че ще се случи.“