Bible in 90 Days

³⁸ Войниците предадоха думите им на съдиите, които се уплашиха, като разбраха, че Павел и Сила са римски граждани. ³⁹ Дойдоха и им се извиниха, а след това ги изведоха и ги помолиха да напуснат града. ⁴⁰ Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.

Павел и Сила в Солун

17 Минавайки през Амфипол и Аполония, Павел и Сила пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. ² Както винаги, Павел влезе в синагогата да се срещне с юдеите. Три седмици поред всяка събота той обсъждаше с тях Писанията. ³ Обясняваше ги и доказваше от тях, че Месията трябваше да умре и след това да възкръсне от мъртвите и им казваше: „Този Исус, който ви проповядвам, е Месията.“ ⁴ Някои от юдеите се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, а също и много гърци, които вярваха в истинския Бог, както и немалко влиятелни жени.

⁵ Но юдеите, които не повярваха, им завидяха. Те наеха неколцина лоши хора от града, които събраха тълпа и създадоха смут из града. След това отидоха в къщата на Ясон, опитвайки се да открият Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. ⁶ Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и няколко от братята пред градските власти и завикаха: „Хората, които причиниха размирици навред по света, сега са тук ⁷ и Ясон ги прие в дома си. Всички те нарушават законите на императора и твърдят, че има някакъв друг цар на име Исус.“

⁸ Събралата се тълпа и градските управници останаха разтревожени от тези думи. ⁹ Те накараха Ясон и другите вярващи да платят гаранция, след което ги пуснаха.

Павел и Сила отиват в Берия

¹⁰ Още същата нощ братята отпратиха Павел и Сила в Берия. С пристигането си те отидоха в юдейската синагога. ¹¹ Хората там бяха по-възприемчиви от онези в Солун и с огромна готовност чуха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина. ¹² Много юдеи повярваха, а също и немалко високопоставени гъркини, както и гърци.

¹³ Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел проповядва Божието слово и в Берия, те също отидоха там и започнаха да всяват смут и да подстрекават народа. ¹⁴ Тогава братята веднага отпратиха Павел към морето, а Сила и Тимотей останаха в града. ¹⁵ Тези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. После поеха обратно, за да предадат на Сила и Тимотей поръката му час по-скоро да дойдат при него.

Павел в Атина

¹⁶ Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. ¹⁷ Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите гърци, а на пазара всеки ден разговаряше с онези, които случайно минаваха оттам. ¹⁸ Някои философи епикурейци и стоици започнаха да спорят с него.

Едни питаха: „Какво иска да каже този дърдорко?“ Други казваха: „Май че говори за чужди богове“, защото проповядваше за Исус и възкресението. ¹⁹ Тогава го заведоха в Ареопага и казаха: „Искаме да знаем какво е това ново учение, което проповядваш, ²⁰ защото онова, което донасяш до ушите ни, ни се струва странно. Какво означава?“ ²¹ (Всички атиняни и чужденците, живеещи в града, най-много от всичко обичаха да прекарват времето си, като говорят или слушат за някаква най-нова идея.)

²² Тогава Павел се изправи пред Ареопага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни, ²³ защото като вървях из града и разглеждах светините ви, видях и един жертвеник, на който пишеше: на неизвестен бог. Ето, този Бог ви изявявам, когото вие почитате, без да познавате.

²⁴ Бог, който сътвори света и всичко в него, е Господ на небето и земята и затова не живее в храмове, изградени от човешка ръка. ²⁵ Той е Онзи, който дарява на всички живот, дихание и всичко останало и не се нуждае от помощта на хората. ²⁶ От един човек той създаде всички народи, за да населят цялата земя, като определи времето и мястото, където да живеят.

²⁷ Бог искаше хората да го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще го намерят, макар че той е близо до всеки един от нас. ²⁸ „Защото в него живеем, движим се и съществуваме.“ Както са казали и някои от вашите поети: „Защото ние сме негови деца.“

²⁹ Щом сме Божии деца, не трябва да мислим, че божеството е образ от злато, сребро или камък, изваян от човешкото умение и въображение. ³⁰ Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят. ³¹ Защото той е определил ден, когато справедливо ще съди целия свят чрез мъжа, избран от него. И като доказателство възкреси този мъж от мъртвите.“

³² Като чуха за възкресение от мъртвите, някои се присмяха, а други казаха: „Друг път ще ни разкажеш за това.“ ³³ Павел ги остави и излезе. ³⁴ Някои повярваха и се присъединиха към него. Сред тях бяха Дионисий — член на Ареопага, една жена на име Дамара, а също и някои други.

Павел в Коринт

18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. ² Там срещна Акила, юдеин родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (тъй като император Клавдий^[a] беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим). Павел отиде да ги види ³ и тъй като имаше същия занаят като техния — правене на шатри, той остана при тях и работеше с тях. ⁴ Всяка събота в синагогата Павел говореше с юдеите и гърците и се опитваше да ги убеди да повярват.

⁵ Когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се отдаде изцяло на проповядването и ясно показваше на юдеите, че Исус е Месията. ⁶ Обаче те му се противопоставяха и го хулеха, затова той изтърси праха от дрехите си^[b] и им каза: „Ваша ще е вината, ако не бъдете спасени! Аз не съм отговорен. Отсега нататък ще ходя при езичниците.“

⁷ Павел си тръгна и отиде в дома на един човек на име Тиций Юст, който се покланяше на истинския Бог и чиято къща беше непосредствено до синагогата. ⁸ Главата на синагогата Крисп и цялото му семейство повярваха в Господа. Повярваха и се кръстиха и много коринтяни, които чуха посланието.

⁹ Една нощ Господ се яви в съня на Павел и му каза: „Не се страхувай и не мълчи, а говори, ¹⁰ защото аз съм с теб. Никой няма да те нападне и да ти стори зло, защото имам много хора в този град.“ ¹¹ Павел остана там година и половина и ги учеше на Божието слово.

Павел е изправен пред Галион

¹² По времето, когато Галион беше губернатор на Ахая, юдеите се обединиха, нападнаха Павел и го отведоха в съда. ¹³ Там те казаха: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по начин, който е против закона.“

¹⁴ Тъкмо когато Павел се готвеше да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако ставаше въпрос за престъпление или коварно злодеяние, би следвало да ви изслушам, юдеи. ¹⁵ Но тъй като се отнася до въпроси за думи и имена във връзка с вашия закон, разрешете сами препирнята си. Отказвам да съм съдия на такива спорове.“ ¹⁶ И ги накара да напуснат съда.

¹⁷ Тогава всички сграбчиха Состен, главата на синагогата, и започнаха да го бият пред съда. Но Галион не се трогна от това ни най-малко.

Павел се връща в Антиохия

¹⁸ Павел остана с братята още дълго време. После ги напусна и отплава за Сирия. Заедно с него бяха Прискила и Акила. В Кенхрея той острига косата си, тъй като беше дал обет пред Бога. ¹⁹ Когато пристигнаха в Ефес, Павел ги остави там и влезе в синагогата, където започна спор с юдеите. ²⁰ Те го помолиха да остане още малко там, но Павел не се съгласи. ²¹ На тръгване той им каза: „Ако Бог пожелае, ще се върна при вас.“ След това отплава от Ефес.

²² Павел пристигна в Кесария, откъдето отиде в Ерусалим да поздрави църквата. След това се отправи към Антиохия. ²³ Той остана там известно време, а после замина да обиколи Галатия и Фригия. Пътувайки от град на град, Павел вдъхваше сила на всички последователи.

Аполос проповядва в Ефес и Коринт

²⁴ В Ефес дойде един юдеин на име Аполос. Родом от Александрия, той беше начетен човек и добре познаваше Писанията. ²⁵ Аполос беше обучен в пътя на Господа, говореше разпалено^[c] и поучаваше правилно за Исус, макар че познаваше само Йоановото кръщение. ²⁶ Той започна смело да говори в синагогата. Когато го чуха, Прискила и Акила го поканиха в дома си и му обясниха по-точно пътя на Бога.

²⁷ Когато Аполос пожела да отиде в Ахая, братята го насърчиха и писаха на последователите там да го посрещнат добре. Когато пристигна в областта, Аполос помогна много на онези, които бяха повярвали чрез Божията благодат. ²⁸ Той мощно оборваше юдеите пред очите на всички, доказвайки чрез Писанията, че Исус е Месията.

Павел в Ефес

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус ² и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“

„Не сме и чували за Свят Дух“ — отговориха му те.

³ Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“

„Йоановото“ — отговориха те.

⁴ Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“

⁵ Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Исус. ⁶ Тогава Павел положи ръцете си върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. ⁷ Бяха общо около дванадесет мъже.

⁸ Павел отиде в синагогата и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. ⁹ Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. ¹⁰ Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово.

Синовете на Скева

¹¹ Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. ¹² Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.

¹³ Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ ¹⁴ Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.

¹⁵ Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“

¹⁶ Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.

¹⁷ Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. ¹⁸ Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. ¹⁹ Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети.^{[d] 20} По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.

Павел планира пътуване

²¹ След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ ²² Павел изпрати в Македония двама от своите помощници — Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.

Вълнения в Ефес

²³ По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко: ²⁴ В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. ²⁵ Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. ²⁶ Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. ²⁷ Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“

²⁸ Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ ²⁹ В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел — македонците Гай и Аристарх. ³⁰ Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. ³¹ Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.

³² В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други — друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. ³³ Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. ³⁴ Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“

³⁵ Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък,^[e] паднал от небето? ³⁶ Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. ³⁷ Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. ³⁸ Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули — нека кажат обвиненията си пред съда. ³⁹ Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. ⁴⁰ А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ ⁴¹ След като каза това, той разпусна събранието.

Павел в Македония и Гърция

20 Когато безредиците преминаха, Павел повика последователите, насърчи ги, сбогува се с тях и замина за Македония. ² Пътувайки из провинцията, Павел непрекъснато насърчаваше вярващите и така стигна до Гърция. ³ Там остана три месеца, а когато се готвеше да отплава за Сирия, узна, че юдеите подготвят заговор срещу него и реши да се върне през Македония. ⁴ Придружаваха го Сосипатър, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей и азиатците Тихик и Трофим. ⁵ Те бяха пристигнали първи и ни чакаха в Троада. ⁶ А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и пет дни по-късно ги настигнахме в Троада, където останахме седем дни.

Последното посещение на Павел в Троада

⁷ В първия ден на седмицата, докато бяхме събрани, за да разчупим хляб,^[f] Павел, който се канеше да заминава на другия ден, заговори на всички и продължи да говори до полунощ. ⁸ Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи. ⁹ На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. ¹⁰ Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ ¹¹ След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина. ¹² Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.

Пътуването от Троада до Милет

¹³ Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша. ¹⁴ Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин. ¹⁵ На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет. ¹⁶ Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.

Павел се сбогува с презвитерите в Ефес

¹⁷ От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него. ¹⁸ Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас — от първия ден, когато пристигнах в Азия. ¹⁹ Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. ²⁰ Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. ²¹ Настоявах пред всички хора — и пред юдеи, и пред гърци — да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. ²² А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. ²³ Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. ²⁴ Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.

²⁵ А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. ²⁶ Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, ²⁷ защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. ²⁸ Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията^[g] църква, която той купи със собствената си кръв.^{[h] 29} Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. ³⁰ И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. ³¹ Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.

³² А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. ³³ Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. ³⁴ Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. ³⁵ С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“

³⁶ Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. ³⁷ Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, ³⁸ опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.

Павел пътува за Ерусалим

21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. ² Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.

³ Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. ⁴ Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. ⁵ Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. ⁶ Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.

⁷ Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. ⁸ На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. ⁹ Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. ¹⁰ След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. ¹¹ Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“

¹² Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. ¹³ Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“

¹⁴ Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“

¹⁵ След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. ¹⁶ С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.

Павел посещава Яков

¹⁷ Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. ¹⁸ На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. ¹⁹ Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. ²⁰ Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. ²¹ Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. ²² Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. ²³ Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. ²⁴ Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. ²⁵ Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“

²⁶ И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.

Павел е арестуван

²⁷ Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха ²⁸ с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ ²⁹ (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)

³⁰ Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. ³¹ Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. ³² Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. ³³ Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ ³⁴ Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. ³⁵ Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. ³⁶ Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“

³⁷ Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“

А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! ³⁸ Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“

³⁹ Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“

⁴⁰ Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:

Павел говори на хората

22 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“

² Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:

³ „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил^[i] и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите. ⁴ Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора. ⁵ Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.

Павел разказва как е приел вярата

⁶ Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен. ⁷ Паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“ ⁸ А аз попитах: „Кой си ти, Господи?“ и гласът отговори: „Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.“ ⁹ Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. ¹⁰ Аз попитах: „Какво да направя, Господи?“ и Господ ми отговори: „Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.“ ¹¹ Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

¹² Там имаше един благочестив човек на име Анания.^[j] Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха. ¹³ Той дойде и застана до мен, а после каза: „Братко Савле, прогледни!“ Аз начаса прогледнах и го видях. ¹⁴ Анания ми каза: „Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му. ¹⁵ Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул. ¹⁶ А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.“

¹⁷ Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс ¹⁸ и ми се яви Исус, който ми каза: „Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.“ ¹⁹ Аз отговорих: „Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб. ²⁰ Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ ²¹ Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“

²² Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ ²³ Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.^{[k] 24} Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. ²⁵ Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин^[l] да бъде бичуван без съд и присъда?“

²⁶ Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“

²⁷ Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“

„Да“ — отвърна Павел.

²⁸ Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“

„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.

²⁹ Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.

Павел пред юдейските водачи

³⁰ На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.

23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ ² Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. ³ Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана!^[m] Затова ли стоиш там — да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“

⁴ Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“

⁵ Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»^(A)“

⁶ Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата — фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“

⁷ При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. ⁸ (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) ⁹ Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“

¹⁰ Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.

¹¹ През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“

Заговорът на юдеите да убият Павел

¹² На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. ¹³ Заговорниците бяха повече от четиридесет. ¹⁴ Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел. ¹⁵ Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“

¹⁶ Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко. ¹⁷ Павел повика един от стотниците и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“ ¹⁸ Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“

¹⁹ Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“

²⁰ Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно. ²¹ Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“

²² Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Павел е изпратен в Кесария

²³ После повика двама от стотниците си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария. ²⁴ Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“ ²⁵ Той написа писмо, в което се казваше:

²⁶ „От Клавдий Лисий

До Негово Превъзходителство Управителя Феликс:

Позрави!

²⁷ Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин. ²⁸ Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона им. ²⁹ Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор. ³⁰ И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“

³¹ Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида. ³² На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите. ³³ Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел. ³⁴ Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия, ³⁵ той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод.

Някои юдеи обвиняват Павел

24 След пет дни в Кесария пристигнаха първосвещеникът Анания, няколко старейшини и един адвокат на име Тертил. Те дойдоха, за да изложат пред управителя обвиненията си срещу Павел. ² Като извикаха Павел, Тертил започна обвинителната си реч, обръщайки се към управителя:

„Достопочтени Феликс, благодарение на теб се радваме на мир. Твоята прозорливост позволи да се извършват нужните реформи сред народа ни. ³ Винаги и навсякъде с дълбока признателност приемаме тези неща. ⁴ За да не отнемаме повече от времето ти, благоволи да чуеш нашето кратко обвинение. ⁵ Този човек е размирник, бунтува юдеите от цял свят и е водач на сектата на назаряните. ⁶ Той дори се опита да оскверни храма, но ние го заловихме.^{[n] 8} Разпитай го и сам ще можеш да научиш всичко, в което го обвиняваме.“ ⁹ Останалите юдеи го подкрепиха и потвърдиха, че всичко това е вярно.

Павел се защитава пред Феликс

¹⁰ Управителят направи знак на Павел да говори и той каза: „Зная, че от дълго време си съдия на този народ и затова с радост ще се защитавам пред теб. ¹¹ Както сам можеш да се увериш, аз отидох на поклонение в Ерусалим преди не повече от дванадесет дни. ¹² Тези юдеи не са ме заварили нито да споря с някого в храма, нито пък да подстрекавам хората към бунт в синагогите или където и да е другаде в града. ¹³ Те не могат да докажат обвиненията, които отправят към мен сега.

¹⁴ Изповядвам пред теб това: служа на Бога на предците ни според Пътя, който те наричат секта. Вярвам във всичко, което казва законът и което е написано в книгите на пророците. ¹⁵ Споделям същата надежда в Бога, която имат и те — надеждата, че ще има възкресение и за праведните, и за неправедните. ¹⁶ Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста.

¹⁷ След като отсъствах няколко години, аз дойдох в Ерусалим да донеса на своя народ благотворителни дарове и да принеса жертви. ¹⁸ Докато вършех това, пречистен според обичаите, те ме намериха в храма. Нямаше тълпа, нито безпорядък. ¹⁹ Няколко юдеи от Азия бяха там — те трябваше да застанат пред теб и да предявят обвинения, ако имаха нещо против мен. ²⁰ Или нека тези тук да кажат откриха ли някакво прегрешение, когато се изправих пред Синедриона в Ерусалим. ²¹ Освен ако намерят за грешно единствено онова, което казах високо, когато застанах сред тях: «Днес ме съдите, защото вярвам във възкресението на мъртвите.»“

²² Тъй като знаеше доста за Пътя, Феликс прекъсна делото и каза: „Ще взема решение по твоя случай, когато дойде хилядникът Лисий.“ ²³ Той заповяда на стотника да държи Павел под стража, но не много строго, и да не пречи на приятелите му да се грижат за него.

Павел говори на Феликс и жена му

²⁴ След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, по произход юдейка, и изпрати да доведат Павел. Феликс чу от него за вярата в Христос Исус. ²⁵ Но когато Павел заговори за праведност, за въздържание и за идващия съд, Феликс се изплаши и каза: „Засега си върви. Когато намеря време, ще те повикам.“ ²⁶ Същевременно той се надяваше, че Павел ще му даде подкуп и затова често го викаше и разговаряше с него.

²⁷ След две години на мястото на Феликс за управител беше назначен Порций Фест. Понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в затвора.

Павел се отнася до императора

25 Фест дойде в провинцията и след три дни замина от Кесария за Ерусалим. ² Главните свещеници и юдейските водачи му представиха обвиненията си срещу Павел. Те умоляваха Фест ³ да покаже благосклонност към тях и да изпрати Павел в Ерусалим (а всъщност възнамеряваха да го убият в засада по пътя). ⁴ Но Фест отвърна: „Не, Павел е затворник в Кесария и аз скоро ще отида там. ⁵ Нека с мен дойдат някои от водачите ви и в негово присъствие да го обвинят, ако е извършил нещо нередно.“

⁶ След като прекара в Ерусалим не повече от осем или десет дни, Фест замина за Кесария. На другия ден след пристигането си той зае своето място в съда и заповяда да доведат Павел. ⁷ Когато той се появи, юдеите, които бяха дошли от Ерусалим, го наобиколиха и започнаха да предявяват многобройни и сериозни обвинения против него, обаче не можеха да докажат нито едно от тях. ⁸ В своя защита Павел каза: „С нищо не съм прегрешил нито срещу юдейския закон, нито срещу храма, нито срещу императора.“

⁹ Фест обаче искаше да угоди на юдеите и в отговор каза на Павел: „Искаш ли да отидеш в Ерусалим и там да те съдя по тези обвинения?“

¹⁰ Павел отговори: „Нали сега съм изправен пред императорския съд, където трябва да бъда съден? Не съм причинил никакво зло на юдеите, както ти самият много добре знаеш. ¹¹ Ако съм виновен и съм извършил нещо, което заслужава смъртно наказание, готов съм да умра. Но ако в обвиненията на тези хора срещу мен няма нищо вярно, то никой не може да ме предаде в ръцете им. Отнасям се до императора!“

¹² След като обсъди молбата на Павел със своите съветници, Фест каза: „Отнасяш се до императора — при императора ще отидеш.“

Фест разпитва цар Агрипа за Павел

¹³ След няколко дни в Кесария на посещение при Фест дойдоха цар Агрипа и Верникия. ¹⁴ След като прекараха там известно време, Фест представи на царя случая на Павел така: „В затвора има един човек, оставен там от Феликс. ¹⁵ Когато бях в Ерусалим, главните свещеници и старейшините на юдеите ми казаха в какво го обвиняват и поискаха да го осъдя на смърт. ¹⁶ Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него. ¹⁷ Затова когато тези юдеи дойдоха тук с мен, не се бавих, а още на другия ден заех мястото си в съда и заповядах да доведат този човек. ¹⁸ Когато обвинителите му се изправиха срещу него, те не го обвиниха в нито едно от престъпленията, които очаквах да чуя. ¹⁹ Вместо това започнаха да спорят с него по техни религиозни въпроси и за някакъв човек Исус, който бил умрял, а Павел твърдеше, че е жив. ²⁰ Тъй като нямах представа от нещата, за които спореха, го попитах иска ли да отиде в Ерусалим и там да бъде съден по тези въпроси. ²¹ Но Павел пожела да остане в Кесария и се отнесе до императора да разреши неговото дело. Затова заповядах да остане затворен тук, докато уредя изпращането му пред императора.“

²² Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих искал лично да чуя този човек.“

„Утре ще го чуеш“ — отговори Фест.

²³ И така, на другия ден Агрипа и Верникия дойдоха с голяма пищност и влязоха в съдебната зала заедно с хилядниците и градските първенци. Тогава Фест заповяда да доведат Павел ²⁴ и каза: „Царю Агрипа и всички вие, които сте с нас! Това е човекът, срещу когото недоволстват всички юдеи тук и в Ерусалим, като крещят, че не трябва да му се позволи да живее. ²⁵ Но аз не открих да е извършил нещо, заслужаващо смъртно наказание. И тъй като той самият се отнесе до императора, реших да го изпратя там. ²⁶ Аз обаче не зная какво точно да пиша на императора, че е извършил. Ето защо го изправих пред вас и най-вече пред теб, царю Агрипа, за да го разпитате и да ми кажете какво да пиша на императора. ²⁷ Защото ми се струва неразумно да изпращам затворник, без да посоча в какво е обвинен.“

Цар Агрипа разпитва Павел

26 Агрипа се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

² „Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, ³ особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

⁴ Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. ⁵ Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия — живях като фарисей. ⁶ Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни — ⁷ обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. ⁸ Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

⁹ Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет ¹⁰ и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. ¹¹ Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

¹² Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. ¹³ Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. ¹⁴ Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си!^[o]“ ¹⁵ Аз попитах: „Кой си ти, Господи?“, а Господ отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. ¹⁶ А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. ¹⁷ Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, при които ще те изпратя. ¹⁸ Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана — към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.“

Павел говори за делото си

¹⁹ И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение ²⁰ и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. Казвах им да се покаят и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. ²¹ По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. ²² Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. ²³ А те са казали, че Месията ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

²⁴ Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

²⁵ „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд — отвърна Павел. — Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. ²⁶ Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. ²⁷ Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

²⁸ Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

²⁹ Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

³⁰ Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха ³¹ и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ ³² И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“

Павел отпътува за Рим

27 След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска. ² Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.

³ На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. ⁴ Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър. ⁵ Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия. ⁶ Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.

⁷ Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон. ⁸ Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.

⁹ Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди: ¹⁰ „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“ ¹¹ Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел. ¹² Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.

Бурята

¹³ Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит. ¹⁴ Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.^{[p] 15} Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.

¹⁶ Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка. ¹⁷ След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт,^[q] свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.

¹⁸ На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда, ¹⁹ а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности. ²⁰ Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

²¹ От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. ²² А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен. ²³ Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. ²⁴ Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ ²⁵ Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. ²⁶ Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“

²⁷ На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя. ²⁸ Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра. ²⁹ Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели. ³⁰ Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка. ³¹ Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“ ³² Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.

³³ Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли. ³⁴ Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“ ³⁵ Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни. ³⁶ Това насърчи хората и те също започнаха да ядат. ³⁷ (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.) ³⁸ След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.

Потъването на кораба

³⁹ Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам. ⁴⁰ Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега. ⁴¹ Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.

⁴² Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване. ⁴³ Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята. ⁴⁴ Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.

Павел на остров Малта

28 Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта. ² Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас — посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено. ³ Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му. ⁴ Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“ ⁵ Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо. ⁶ Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“

⁷ Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин. ⁸ Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува. ⁹ След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани. ¹⁰ Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.

От Малта към Рим

¹¹ След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.^{[r] 12} Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни. ¹³ Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли. ¹⁴ Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим. ¹⁵ Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар^[s] и Трите кръчми^[t] да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.

Павел в Рим

¹⁶ Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.