Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Bible in 90 Days

An intensive Bible reading plan that walks through the entire Bible in 90 days.
Duration: 88 days
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)
Version
Деяния 16:38-28:16

38 Войниците предадоха думите им на съдиите, които се уплашиха, като разбраха, че Павел и Сила са римски граждани. 39 Дойдоха и им се извиниха, а след това ги изведоха и ги помолиха да напуснат града. 40 Като излязоха от затвора, Павел и Сила отидоха в дома на Лидия, където завариха братята и ги насърчиха. След това заминаха.

Павел и Сила в Солун

17 Минавайки през Амфипол и Аполония, Павел и Сила пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога. Както винаги, Павел влезе в синагогата да се срещне с юдеите. Три седмици поред всяка събота той обсъждаше с тях Писанията. Обясняваше ги и доказваше от тях, че Месията трябваше да умре и след това да възкръсне от мъртвите и им казваше: „Този Исус, който ви проповядвам, е Месията.“ Някои от юдеите се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, а също и много гърци, които вярваха в истинския Бог, както и немалко влиятелни жени.

Но юдеите, които не повярваха, им завидяха. Те наеха неколцина лоши хора от града, които събраха тълпа и създадоха смут из града. След това отидоха в къщата на Ясон, опитвайки се да открият Павел и Сила, за да ги изведат пред народа. Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и няколко от братята пред градските власти и завикаха: „Хората, които причиниха размирици навред по света, сега са тук и Ясон ги прие в дома си. Всички те нарушават законите на императора и твърдят, че има някакъв друг цар на име Исус.“

Събралата се тълпа и градските управници останаха разтревожени от тези думи. Те накараха Ясон и другите вярващи да платят гаранция, след което ги пуснаха.

Павел и Сила отиват в Берия

10 Още същата нощ братята отпратиха Павел и Сила в Берия. С пристигането си те отидоха в юдейската синагога. 11 Хората там бяха по-възприемчиви от онези в Солун и с огромна готовност чуха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина. 12 Много юдеи повярваха, а също и немалко високопоставени гъркини, както и гърци.

13 Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел проповядва Божието слово и в Берия, те също отидоха там и започнаха да всяват смут и да подстрекават народа. 14 Тогава братята веднага отпратиха Павел към морето, а Сила и Тимотей останаха в града. 15 Тези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. После поеха обратно, за да предадат на Сила и Тимотей поръката му час по-скоро да дойдат при него.

Павел в Атина

16 Докато чакаше Сила и Тимотей в Атина, Павел бе разстроен при вида на този изпълнен с идоли град. 17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите гърци, а на пазара всеки ден разговаряше с онези, които случайно минаваха оттам. 18 Някои философи епикурейци и стоици започнаха да спорят с него.

Едни питаха: „Какво иска да каже този дърдорко?“ Други казваха: „Май че говори за чужди богове“, защото проповядваше за Исус и възкресението. 19 Тогава го заведоха в Ареопага и казаха: „Искаме да знаем какво е това ново учение, което проповядваш, 20 защото онова, което донасяш до ушите ни, ни се струва странно. Какво означава?“ 21 (Всички атиняни и чужденците, живеещи в града, най-много от всичко обичаха да прекарват времето си, като говорят или слушат за някаква най-нова идея.)

22 Тогава Павел се изправи пред Ареопага и каза: „Атиняни, виждам, че сте много религиозни, 23 защото като вървях из града и разглеждах светините ви, видях и един жертвеник, на който пишеше: на неизвестен бог. Ето, този Бог ви изявявам, когото вие почитате, без да познавате.

24 Бог, който сътвори света и всичко в него, е Господ на небето и земята и затова не живее в храмове, изградени от човешка ръка. 25 Той е Онзи, който дарява на всички живот, дихание и всичко останало и не се нуждае от помощта на хората. 26 От един човек той създаде всички народи, за да населят цялата земя, като определи времето и мястото, където да живеят.

27 Бог искаше хората да го търсят. Може би ще протегнат ръка и ще го намерят, макар че той е близо до всеки един от нас. 28 „Защото в него живеем, движим се и съществуваме.“ Както са казали и някои от вашите поети: „Защото ние сме негови деца.“

29 Щом сме Божии деца, не трябва да мислим, че божеството е образ от злато, сребро или камък, изваян от човешкото умение и въображение. 30 Бог погледна снизходително към времената на незнанието, но сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят. 31 Защото той е определил ден, когато справедливо ще съди целия свят чрез мъжа, избран от него. И като доказателство възкреси този мъж от мъртвите.“

32 Като чуха за възкресение от мъртвите, някои се присмяха, а други казаха: „Друг път ще ни разкажеш за това.“ 33 Павел ги остави и излезе. 34 Някои повярваха и се присъединиха към него. Сред тях бяха Дионисий — член на Ареопага, една жена на име Дамара, а също и някои други.

Павел в Коринт

18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. Там срещна Акила, юдеин родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (тъй като император Клавдий[a] беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим). Павел отиде да ги види и тъй като имаше същия занаят като техния — правене на шатри, той остана при тях и работеше с тях. Всяка събота в синагогата Павел говореше с юдеите и гърците и се опитваше да ги убеди да повярват.

Когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се отдаде изцяло на проповядването и ясно показваше на юдеите, че Исус е Месията. Обаче те му се противопоставяха и го хулеха, затова той изтърси праха от дрехите си[b] и им каза: „Ваша ще е вината, ако не бъдете спасени! Аз не съм отговорен. Отсега нататък ще ходя при езичниците.“

Павел си тръгна и отиде в дома на един човек на име Тиций Юст, който се покланяше на истинския Бог и чиято къща беше непосредствено до синагогата. Главата на синагогата Крисп и цялото му семейство повярваха в Господа. Повярваха и се кръстиха и много коринтяни, които чуха посланието.

Една нощ Господ се яви в съня на Павел и му каза: „Не се страхувай и не мълчи, а говори, 10 защото аз съм с теб. Никой няма да те нападне и да ти стори зло, защото имам много хора в този град.“ 11 Павел остана там година и половина и ги учеше на Божието слово.

Павел е изправен пред Галион

12 По времето, когато Галион беше губернатор на Ахая, юдеите се обединиха, нападнаха Павел и го отведоха в съда. 13 Там те казаха: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по начин, който е против закона.“

14 Тъкмо когато Павел се готвеше да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако ставаше въпрос за престъпление или коварно злодеяние, би следвало да ви изслушам, юдеи. 15 Но тъй като се отнася до въпроси за думи и имена във връзка с вашия закон, разрешете сами препирнята си. Отказвам да съм съдия на такива спорове.“ 16 И ги накара да напуснат съда.

17 Тогава всички сграбчиха Состен, главата на синагогата, и започнаха да го бият пред съда. Но Галион не се трогна от това ни най-малко.

Павел се връща в Антиохия

18 Павел остана с братята още дълго време. После ги напусна и отплава за Сирия. Заедно с него бяха Прискила и Акила. В Кенхрея той острига косата си, тъй като беше дал обет пред Бога. 19 Когато пристигнаха в Ефес, Павел ги остави там и влезе в синагогата, където започна спор с юдеите. 20 Те го помолиха да остане още малко там, но Павел не се съгласи. 21 На тръгване той им каза: „Ако Бог пожелае, ще се върна при вас.“ След това отплава от Ефес.

22 Павел пристигна в Кесария, откъдето отиде в Ерусалим да поздрави църквата. След това се отправи към Антиохия. 23 Той остана там известно време, а после замина да обиколи Галатия и Фригия. Пътувайки от град на град, Павел вдъхваше сила на всички последователи.

Аполос проповядва в Ефес и Коринт

24 В Ефес дойде един юдеин на име Аполос. Родом от Александрия, той беше начетен човек и добре познаваше Писанията. 25 Аполос беше обучен в пътя на Господа, говореше разпалено[c] и поучаваше правилно за Исус, макар че познаваше само Йоановото кръщение. 26 Той започна смело да говори в синагогата. Когато го чуха, Прискила и Акила го поканиха в дома си и му обясниха по-точно пътя на Бога.

27 Когато Аполос пожела да отиде в Ахая, братята го насърчиха и писаха на последователите там да го посрещнат добре. Когато пристигна в областта, Аполос помогна много на онези, които бяха повярвали чрез Божията благодат. 28 Той мощно оборваше юдеите пред очите на всички, доказвайки чрез Писанията, че Исус е Месията.

Павел в Ефес

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел пристигна в Ефес, като по пътя посети някои места. В Ефес той намери няколко последователи на Исус и ги попита: „Получихте ли Святия Дух, когато повярвахте?“

„Не сме и чували за Свят Дух“ — отговориха му те.

Павел ги попита: „Тогава какво кръщение приехте?“

„Йоановото“ — отговориха те.

Павел каза: „Йоан проповядваше кръщение, което води до покаяние, и казваше на хората да вярват в Онзи, който идва след него. Този човек е Исус.“

Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Исус. Тогава Павел положи ръцете си върху тях и Святият Дух дойде върху тях. Те започнаха да говорят на различни езици и да пророкуват. Бяха общо около дванадесет мъже.

Павел отиде в синагогата и смело заговори. Той спореше с юдеите и ги убеждаваше относно Божието царство в продължение на три месеца. Но някои от тях упорстваха и отказваха да повярват, като хулеха пред народа Пътя. Тогава Павел ги остави и отведе последователите на Исус от синагогата. Той отиде в училището на Тиран, където говореше всеки ден. 10 Това продължи две години, така че всички юдеи и езичници в Азия чуха Господното слово.

Синовете на Скева

11 Чрез ръцете на Павел Бог извърши изключителни чудеса. 12 Някои хора отнасяха със себе си носни кърпи и престилки, които Павел беше използвал, слагаха ги върху болните, те оздравяваха и злите духове ги напускаха.

13 Някои юдеи също обикаляха из околностите и прогонваха зли духове. Те се опитваха да използват името на Господ Исус, за да прогонват вселилите се в хората демони, като казваха: „В името на Исус, когото Павел проповядва, ви заповядвам да излезете!“ 14 Един юдейски първосвещеник на име Скева имаше седем сина, които правеха това.

15 Но веднъж един зъл дух им каза: „Исус познавам и за Павел зная, но вие кои сте?“

16 Тогава човекът, който беше обладан от злия дух, скочи върху тях, надви ги и разкъса дрехите им. Те избягаха от онази къща голи и ранени.

17 Когато това се разчу сред юдеите и гърците, живеещи в Ефес, всички бяха обзети от страх, а името на Господ Исус се почиташе още повече. 18 Много от повярвалите идваха да се изповядват и открито признаваха греховете си. 19 Много от онези, които се занимаваха с магии, събираха книгите си и ги изгаряха пред всички. Когато пресметнаха цената им, тя се оказа петдесет хиляди сребърни монети.[d] 20 По този мощен начин словото на Господа все повече се разпространяваше и убедително влияше върху все повече хора.

Павел планира пътуване

21 След всички тези събития Павел реши да замине за Ерусалим, минавайки през Македония и Ахая. Той си каза: „След като отида там, трябва да посетя и Рим.“ 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници — Тимотей и Ераст, а самият той остана още малко в Азия.

Вълнения в Ефес

23 По това време в Ефес настъпи голям смут заради Пътя. Ето как се случи всичко: 24 В Ефес имаше един майстор на сребърни изделия на име Димитрий, който правеше сребърни фигурки, изобразяващи храма на богинята Артемида. Това носеше немалка печалба на занаятчиите, които ги изработваха. 25 Димитрий събра тези занаятчии и други работници със сродни занаяти и им каза: „Мъже, знаете, че получаваме добри пари от тази работа. 26 Виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този човек Павел е убедил и променил много хора, като им казва, че боговете, направени от човешка ръка, не са истински богове. 27 Има опасност не само занаятът ни да се компрометира, но и храмът на великата богиня Артемида да изгуби своето значение и да бъде отнето величието на тази богиня, на която се покланят всички в Азия и в целия свят.“

28 Като чуха това, хората се разгневиха и закрещяха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“ 29 В града настъпи суматоха. Тълпата се втурна в театъра, влачейки след себе си двама от спътниците на Павел — македонците Гай и Аристарх. 30 Павел искаше да влезе и говори на хората, но последователите го възпряха. 31 Някои от управниците на провинция Азия, които бяха приятели на Павел, му пратиха послание, умолявайки го да не рискува да ходи в театъра.

32 В събранието цареше хаос: едни крещяха едно, други — друго, а и повечето не знаеха защо са се събрали. 33 Юдеите избутаха напред един човек на име Александър, когото различни хора от тълпата съветваха какво да каже. Той махна с ръка за мълчание и искаше да обясни на народа за какво става въпрос. 34 Но щом разбраха, че е юдеин, всички закрещяха в хор и около два часа викаха: „Велика е Артемида, богинята на Ефес!“

35 Градският чиновник усмири тълпата и каза: „Жители на Ефес! Нима има някой в света, който да не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на свещения камък,[e] паднал от небето? 36 Щом това е неоспоримо, бъдете спокойни и не вършете необмислени неща. 37 Довели сте тук тези хора, които нито са ограбили храм, нито са похулили нашата богиня. 38 Ако Димитрий и занаятчиите с него имат оплаквания срещу някого, то съдилищата са отворени, а там има и проконсули — нека кажат обвиненията си пред съда. 39 Ако имате други въпроси за разглеждане, направете това пред редовното събрание. 40 А сега има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешния случай, защото не можем да предложим нито една причина, с която да оправдаем тази безредица.“ 41 След като каза това, той разпусна събранието.

Павел в Македония и Гърция

20 Когато безредиците преминаха, Павел повика последователите, насърчи ги, сбогува се с тях и замина за Македония. Пътувайки из провинцията, Павел непрекъснато насърчаваше вярващите и така стигна до Гърция. Там остана три месеца, а когато се готвеше да отплава за Сирия, узна, че юдеите подготвят заговор срещу него и реши да се върне през Македония. Придружаваха го Сосипатър, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей и азиатците Тихик и Трофим. Те бяха пристигнали първи и ни чакаха в Троада. А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и пет дни по-късно ги настигнахме в Троада, където останахме седем дни.

Последното посещение на Павел в Троада

В първия ден на седмицата, докато бяхме събрани, за да разчупим хляб,[f] Павел, който се канеше да заминава на другия ден, заговори на всички и продължи да говори до полунощ. Бяхме се събрали в една стая на горния етаж, осветена от много лампи. На прозореца седеше младеж на име Евтих, който полека-лека се унасяше в сън, докато Павел продължаваше да говори, и когато сънят го надви, той се наклони и падна на земята от третия етаж. Когато отидоха да го вдигнат, беше мъртъв. 10 Павел слезе, хвърли се върху него и като го прегърна, каза: „Не се безпокойте, животът още не го е напуснал.“ 11 След това се качи пак, разчупи хляба и яде. Той им говори още дълго време, чак до зори, и след това замина. 12 Хората отведоха Евтих в дома му жив и радостта им бе неизмерима.

Пътуването от Троада до Милет

13 Продължихме към кораба и отплавахме за Асос, където Павел щеше да се присъедини към нас. Той ни нареди така, защото беше решил да стигне дотам пеша. 14 Когато се срещнахме с него в Асос, той се качи при нас на кораба и продължихме за Митилин. 15 На другия ден отплавахме и спряхме на място, близо до остров Хиос. На следващия ден се отбихме на остров Самос, а след още един ден пристигнахме в град Милет. 16 Павел беше решил да не спира в Ефес, за да не се налага да прекара много време в Азия, тъй като бързаше да пристигне в Ерусалим по възможност за Петдесятница.

Павел се сбогува с презвитерите в Ефес

17 От Милет Павел изпрати послание до презвитерите на църквата в Ефес, като ги покани да дойдат при него. 18 Когато дойдоха, той им каза: „Знаете как живях през цялото време, докато бях с вас — от първия ден, когато пристигнах в Азия. 19 Сполетяха ме многобройни изпитания заради заговорите на юдеите, но аз винаги служех на Господа, понякога през сълзи. Никога не съм мислил за себе си. 20 Знаете, че не се колебаех и ви казвах всичко, което ви е от полза. Поучавах ви както публично, така и от дом на дом. 21 Настоявах пред всички хора — и пред юдеи, и пред гърци — да се покаят, да се обърнат към Бога и да повярват в нашия Господ Исус. 22 А сега трябва да се подчиня на Святия Дух и да ида в Ерусалим, без да зная какво ме очаква там. 23 Зная само, че във всеки град Святият Дух ме предупреждава, че в Ерусалим ме очакват затвор и страдания. 24 Но за мен не е важно дали ще живея или ще умра. Всичко, което искам, е да завърша делото и изпълня мисията, която получих от Господ Исус — да свидетелствам за Благата вест за Божията благодат.

25 А сега зная, че нито един от вас, сред които проповядвах Божието царство, няма да ме види вече. 26 Ето защо днес ви заявявам, че не съм отговорен, ако някой от вас не бъде спасен, 27 защото ви известих без колебание всичко, което Бог иска да знаете. 28 Бъдете внимателни по отношение на себе си и на цялото стадо, което Святият Дух ви е поверил. Бъдете пастири на Божията[g] църква, която той купи със собствената си кръв.[h] 29 Зная, че като си замина, сред вас ще дойдат свирепи вълци и няма да пожалят стадото. 30 И измежду вас самите ще се издигнат някои, които ще говорят изопачени учения, за да подмамят последователите на Исус след себе си. 31 Затова бъдете нащрек! Не забравяйте, че три години със сълзи на очи, ден и нощ, непрекъснато съветвах всеки от вас.

32 А сега ви предавам на Бога и на словото му, пълно с неговата благодат, което може да ви изгради и ви даде наследство сред всички, които са се посветили на Бога. 33 Не съм пожелавал ничие сребро, злато или дреха. 34 Сами знаете, че с тези две ръце служих на своите нужди и на нуждите на всички, които бяха с мен. 35 С всичко, което вършех, ви показвах, че трябва да се трудим така, за да помагаме на слабите. Да помним думите на Господ Исус, изречени от самия него: «По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш.»“

36 Като каза това, Павел коленичи с всички тях и се помоли. 37 Всички плакаха много, прегръщаха го и го целуваха, 38 опечалени най-вече от думите му, че повече няма да го видят. След това го придружиха до кораба.

Павел пътува за Ерусалим

21 След раздялата с тях отплавахме и без да се отклоняваме, стигнахме остров Кос, а на другия ден — остров Родос и оттам — Патара. Намерихме един кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се на борда и отплавахме.

Минавайки на юг от остров Кипър, продължихме за Сирия. В град Тир слязохме, защото там корабът трябваше да бъде разтоварен. Намерихме последователите от този град и останахме при тях седем дни, а те, предупредени от Духа, казаха на Павел да не отива в Ерусалим. Но когато свърши времето ни за посещение, ние си тръгнахме и продължихме пътуването си. Заедно с жените и децата си всички ни изпратиха извън града и на брега коленичихме и се помолихме. Сбогувахме се един с друг и се качихме на кораба, а те се върнаха по домовете си.

Отплавахме от Тир и хвърлихме котва в Птолемаида. Там поздравихме братята и останахме с тях един ден. На другия ден заминахме и пристигнахме в Кесария, където отидохме в дома на благовестителя Филип, един от седемте дякона, и останахме с него. Той имаше четири неомъжени дъщери, които притежаваха пророческа дарба. 10 След като прекарахме там няколко дни, от Юдея пристигна пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе колана на Павел и като завърза с него ръцете и краката си, рече: „Ето какво казва Святият Дух: «Така юдеите в Ерусалим ще завържат собственика на този колан и ще го предадат в ръцете на езичниците.»“

12 Като чухме това, и ние, и местните хора започнахме да молим Павел да не отива в Ерусалим. 13 Но той отговори: „Какво правите? Защо плачете така и ми късате сърцето? Готов съм не само да ме вържат, но и да умра в Ерусалим заради името на Господ Исус.“

14 Тъй като не можахме да го убедим, престанахме да го молим и казахме: „Да бъде волята на Господа!“

15 След това се приготвихме и поехме към Ерусалим. 16 С нас тръгнаха някои последователи от Кесария и ни отведоха при кипъреца Мнасон, един от първите последователи, при когото трябваше да отседнем.

Павел посещава Яков

17 Когато пристигнахме в Ерусалим, вярващите ни посрещнаха с радост. 18 На другия ден Павел заедно с нас отиде при Яков. Дойдоха и всички църковни презвитери. 19 Павел ги поздрави и им разказа едно по едно всички неща, които Бог бе извършил сред езичниците чрез неговото служение. 20 Като чуха това, те прославиха Бога и казаха на Павел: „Братко, виждаш колко много хиляди юдеи са повярвали и всички те ревностно поддържат закона. 21 Казали са им за теб, че учиш всички юдеи, които живеят сред езичници, да изоставят закона на Моисей, да не обрязват децата си и да не спазват обичаите. 22 Какво да правим? Те неминуемо ще научат, че си дошъл. 23 Ето защо направи каквото ти казваме: С нас има четирима мъже, които са дали обет пред Бога. 24 Вземи ги, пречисти се с тях и им плати разноските за обреда, за да могат да обръснат главите си. Тогава всички ще знаят, че няма нищо вярно в това, което са чули за теб, и ще разберат, че ти самият живееш според закона и му се подчиняваш. 25 Що се отнася до вярващите езичници, ние им изпратихме писмо за решението си да се въздържат от храна, принесена в жертва на идоли, от кръв, от месо на удушено животно и от сексуални грехове.“

26 И така, Павел взе четиримата със себе си и на другия ден се пречисти заедно с тях. После влезе в храма, за да съобщи кога ще свършат дните на очистването им и кога ще бъде принесена жертва за всеки от тях.

Павел е арестуван

27 Когато седемдневният срок почти беше изтекъл, няколко юдеи от Азия видяха Павел в храма. Те разбунтуваха цялата тълпа и го заловиха 28 с викове: „Израелтяни, помогнете! Това е човекът, който учи всички хора навсякъде против народа ни, против закона и против този храм. А сега дори е довел езичници в храма и е осквернил това свято място.“ 29 (Те говореха така, защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с Павел в града и предположиха, че Павел го е довел в храма.)

30 Целият град се разбунтува, а хората се втурнаха вкупом към Павел, сграбчиха го и го извлякоха вън от храма; вратите на храма незабавно се затвориха. 31 Докато се опитваха да го убият, хилядникът, началникът на римския полк, получи донесение, че целият Ерусалим е обхванат от вълнения. 32 Придружен от войници и стотници, той веднага се втурна към юдеите. Щом видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел. 33 Тогава хилядникът се приближи, арестува Павел и заповяда да го оковат с две вериги. После попита: „Кой е този човек и какво е направил?“ 34 Някои от тълпата крещяха едно, други — друго, но в тази бъркотия той не можа да научи със сигурност истината и затова заповяда да откарат Павел в казармите. 35 Когато стигнаха стъпалата, войниците трябваше да го носят заради разяреното множество. 36 Цялата тълпа го следваше и всички викаха: „Убийте го!“

37 Пред входа на казармите Павел каза на хилядника: „Мога ли да те попитам нещо?“

А хилядникът отговори: „Ти знаеш гръцки! 38 Значи не си онзи египтянин, който преди известно време вдигна бунт и изведе четири хиляди убийци в пустинята?“

39 Павел каза: „Не, аз съм юдеин от Тарс в Киликия и съм гражданин на този прочут град. Моля те, разреши ми да поговоря на народа.“

40 Хилядникът му разреши и Павел застана на стъпалата, вдигна ръка за внимание и когато всички утихнаха, заговори на арамейски:

Павел говори на хората

22 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“

Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:

„Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил[i] и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите. Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора. Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.

Павел разказва как е приел вярата

Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен. Паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“ А аз попитах: „Кой си ти, Господи?“ и гласът отговори: „Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.“ Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше. 10 Аз попитах: „Какво да направя, Господи?“ и Господ ми отговори: „Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.“ 11 Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

12 Там имаше един благочестив човек на име Анания.[j] Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха. 13 Той дойде и застана до мен, а после каза: „Братко Савле, прогледни!“ Аз начаса прогледнах и го видях. 14 Анания ми каза: „Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му. 15 Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул. 16 А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.“

17 Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс 18 и ми се яви Исус, който ми каза: „Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.“ 19 Аз отговорих: „Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб. 20 Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“ 21 Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците.»“

22 Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“ 23 Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.[k] 24 Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него. 25 Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин[l] да бъде бичуван без съд и присъда?“

26 Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“

27 Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“

„Да“ — отвърна Павел.

28 Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“

„А аз съм такъв по рождение“ — отговори Павел.

29 Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.

Павел пред юдейските водачи

30 На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.

23 Павел внимателно огледа членовете на Синедриона и каза: „Братя, до този ден съм живял с чиста съвест пред Бога.“ Първосвещеникът Анания нареди на хората, стоящи до Павел, да го ударят през устата. Тогава Павел каза на Анания: „Теб Бог ще удари, стено варосана![m] Затова ли стоиш там — да ме съдиш според закона, а да заповядваш да ме удрят против закона?“

Хората край Павел казаха: „Как се осмеляваш да обиждаш Божия първосвещеник!“

Павел отговори: „Братя, не знаех, че той е първосвещеникът. Защото е писано: «Не казвай лоша дума за водача на народа си!»(A)

Една част от членовете на Синедриона бяха садукеи, а другата — фарисеи. Като съобрази това, Павел извика в Синедриона: „Братя, аз съм фарисей и баща ми беше фарисей. Съдят ме заради надеждата ми за възкресението на мъртвите.“

При тези негови думи между фарисеите и садукеите започна спор и присъстващите се разделиха на две групи. (Садукеите не вярват, че има възкресение, и не вярват в ангели и духове, а фарисеите вярват във всичко това.) Вдигна се голям шум. Тогава станаха законоучители от групата на фарисеите и започнаха да спорят, казвайки: „За нас този човек не е извършил нищо лошо. Може наистина да му е говорил дух или ангел.“

10 Спорът толкова се разгорещи, че хилядникът се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да слязат сред множеството, да го измъкнат и да го отведат в казармите.

11 През следващата нощ Господ се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Ти свидетелства за мен в Ерусалим, трябва да направиш същото и в Рим.“

Заговорът на юдеите да убият Павел

12 На сутринта юдеите се наговориха и се заклеха да не ядат и да не пият, докато не убият Павел. 13 Заговорниците бяха повече от четиридесет. 14 Те отидоха при главните свещеници и старейшините и им казаха: „Обвързали сме се с клетва да не ядем нищо, докато не убием Павел. 15 Затова искаме вие и целият Синедрион да помолите хилядника да доведе Павел при вас под предлог, че искате да го разпитате по-подробно. А ние ще сме готови да го убием, преди да стигне дотук.“

16 Обаче племенникът на Павел чу за устроената засада и отиде в казармите, влезе при Павел и му разказа всичко. 17 Павел повика един от стотниците и му каза: „Заведи този младеж при хилядника, понеже има нещо да му каже.“ 18 Стотникът отведе младежа при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж тук, защото имал да ти казва нещо.“

19 Като го хвана за ръка, хилядникът го отведе настрана и го попита: „Какво имаш да ми казваш?“

20 Младежът отвърна: „Юдеите са се наговорили да те помолят да доведеш утре Павел в Синедриона под предлог, че искат да го разпитат по-подробно. 21 Но не им вярвай, защото над четиридесет души ще чакат Павел в засада, за да го убият. Те са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. Готови са и само чакат съгласието ти.“

22 Хилядникът отпрати младежа, като му заповяда: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Павел е изпратен в Кесария

23 После повика двама от стотниците си и им каза: „Да се приготвят за тръгване двеста пехотинци, седемдесет конника и двеста копиеносци. В девет часа вечерта да са готови да тръгнат за Кесария. 24 Осигурете коне и за Павел, за да го отведете жив и здрав при управителя Феликс.“ 25 Той написа писмо, в което се казваше:

26 „От Клавдий Лисий

До Негово Превъзходителство Управителя Феликс:

Позрави!

27 Юдеите бяха заловили този човек и се готвеха да го убият, но аз отидох с войниците си и го спасих, понеже научих, че е римски гражданин. 28 Тъй като исках да разбера причината, поради която го обвиняват, го отведох пред Синедриона им. 29 Открих, че го обвиняват относно спорове върху техния закон, но срещу него няма обвинения, които да заслужават смъртно наказание или затвор. 30 И понеже ми съобщиха, че срещу него има заговор, веднага го изпратих при теб и наредих на обвинителите му да изложат пред теб обвиненията си против него.“

31 Войниците изпълниха заповедта: взеха Павел и в онази нощ го отведоха в Антипатрида. 32 На другия ден конниците продължиха с него, а войниците се върнаха в казармите. 33 Когато конниците пристигнаха в Кесария, те връчиха писмото на управителя и му предадоха Павел. 34 Той прочете писмото и запита Павел: „От коя провинция си?“ Като научи, че е от Киликия, 35 той каза: „Ще те изслушам, когато обвинителите ти пристигнат“ и заповяда да държат Павел под стража в двореца, построен от Ирод.

Някои юдеи обвиняват Павел

24 След пет дни в Кесария пристигнаха първосвещеникът Анания, няколко старейшини и един адвокат на име Тертил. Те дойдоха, за да изложат пред управителя обвиненията си срещу Павел. Като извикаха Павел, Тертил започна обвинителната си реч, обръщайки се към управителя:

„Достопочтени Феликс, благодарение на теб се радваме на мир. Твоята прозорливост позволи да се извършват нужните реформи сред народа ни. Винаги и навсякъде с дълбока признателност приемаме тези неща. За да не отнемаме повече от времето ти, благоволи да чуеш нашето кратко обвинение. Този човек е размирник, бунтува юдеите от цял свят и е водач на сектата на назаряните. Той дори се опита да оскверни храма, но ние го заловихме.[n] Разпитай го и сам ще можеш да научиш всичко, в което го обвиняваме.“ Останалите юдеи го подкрепиха и потвърдиха, че всичко това е вярно.

Павел се защитава пред Феликс

10 Управителят направи знак на Павел да говори и той каза: „Зная, че от дълго време си съдия на този народ и затова с радост ще се защитавам пред теб. 11 Както сам можеш да се увериш, аз отидох на поклонение в Ерусалим преди не повече от дванадесет дни. 12 Тези юдеи не са ме заварили нито да споря с някого в храма, нито пък да подстрекавам хората към бунт в синагогите или където и да е другаде в града. 13 Те не могат да докажат обвиненията, които отправят към мен сега.

14 Изповядвам пред теб това: служа на Бога на предците ни според Пътя, който те наричат секта. Вярвам във всичко, което казва законът и което е написано в книгите на пророците. 15 Споделям същата надежда в Бога, която имат и те — надеждата, че ще има възкресение и за праведните, и за неправедните. 16 Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста.

17 След като отсъствах няколко години, аз дойдох в Ерусалим да донеса на своя народ благотворителни дарове и да принеса жертви. 18 Докато вършех това, пречистен според обичаите, те ме намериха в храма. Нямаше тълпа, нито безпорядък. 19 Няколко юдеи от Азия бяха там — те трябваше да застанат пред теб и да предявят обвинения, ако имаха нещо против мен. 20 Или нека тези тук да кажат откриха ли някакво прегрешение, когато се изправих пред Синедриона в Ерусалим. 21 Освен ако намерят за грешно единствено онова, което казах високо, когато застанах сред тях: «Днес ме съдите, защото вярвам във възкресението на мъртвите.»“

22 Тъй като знаеше доста за Пътя, Феликс прекъсна делото и каза: „Ще взема решение по твоя случай, когато дойде хилядникът Лисий.“ 23 Той заповяда на стотника да държи Павел под стража, но не много строго, и да не пречи на приятелите му да се грижат за него.

Павел говори на Феликс и жена му

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, по произход юдейка, и изпрати да доведат Павел. Феликс чу от него за вярата в Христос Исус. 25 Но когато Павел заговори за праведност, за въздържание и за идващия съд, Феликс се изплаши и каза: „Засега си върви. Когато намеря време, ще те повикам.“ 26 Същевременно той се надяваше, че Павел ще му даде подкуп и затова често го викаше и разговаряше с него.

27 След две години на мястото на Феликс за управител беше назначен Порций Фест. Понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в затвора.

Павел се отнася до императора

25 Фест дойде в провинцията и след три дни замина от Кесария за Ерусалим. Главните свещеници и юдейските водачи му представиха обвиненията си срещу Павел. Те умоляваха Фест да покаже благосклонност към тях и да изпрати Павел в Ерусалим (а всъщност възнамеряваха да го убият в засада по пътя). Но Фест отвърна: „Не, Павел е затворник в Кесария и аз скоро ще отида там. Нека с мен дойдат някои от водачите ви и в негово присъствие да го обвинят, ако е извършил нещо нередно.“

След като прекара в Ерусалим не повече от осем или десет дни, Фест замина за Кесария. На другия ден след пристигането си той зае своето място в съда и заповяда да доведат Павел. Когато той се появи, юдеите, които бяха дошли от Ерусалим, го наобиколиха и започнаха да предявяват многобройни и сериозни обвинения против него, обаче не можеха да докажат нито едно от тях. В своя защита Павел каза: „С нищо не съм прегрешил нито срещу юдейския закон, нито срещу храма, нито срещу императора.“

Фест обаче искаше да угоди на юдеите и в отговор каза на Павел: „Искаш ли да отидеш в Ерусалим и там да те съдя по тези обвинения?“

10 Павел отговори: „Нали сега съм изправен пред императорския съд, където трябва да бъда съден? Не съм причинил никакво зло на юдеите, както ти самият много добре знаеш. 11 Ако съм виновен и съм извършил нещо, което заслужава смъртно наказание, готов съм да умра. Но ако в обвиненията на тези хора срещу мен няма нищо вярно, то никой не може да ме предаде в ръцете им. Отнасям се до императора!“

12 След като обсъди молбата на Павел със своите съветници, Фест каза: „Отнасяш се до императора — при императора ще отидеш.“

Фест разпитва цар Агрипа за Павел

13 След няколко дни в Кесария на посещение при Фест дойдоха цар Агрипа и Верникия. 14 След като прекараха там известно време, Фест представи на царя случая на Павел така: „В затвора има един човек, оставен там от Феликс. 15 Когато бях в Ерусалим, главните свещеници и старейшините на юдеите ми казаха в какво го обвиняват и поискаха да го осъдя на смърт. 16 Отговорих им, че римляните нямат обичая да осъдят някого, преди той да се е срещнал лице в лице с обвинителите си и да е имал възможност да се защити по обвиненията, повдигнати против него. 17 Затова когато тези юдеи дойдоха тук с мен, не се бавих, а още на другия ден заех мястото си в съда и заповядах да доведат този човек. 18 Когато обвинителите му се изправиха срещу него, те не го обвиниха в нито едно от престъпленията, които очаквах да чуя. 19 Вместо това започнаха да спорят с него по техни религиозни въпроси и за някакъв човек Исус, който бил умрял, а Павел твърдеше, че е жив. 20 Тъй като нямах представа от нещата, за които спореха, го попитах иска ли да отиде в Ерусалим и там да бъде съден по тези въпроси. 21 Но Павел пожела да остане в Кесария и се отнесе до императора да разреши неговото дело. Затова заповядах да остане затворен тук, докато уредя изпращането му пред императора.“

22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих искал лично да чуя този човек.“

„Утре ще го чуеш“ — отговори Фест.

23 И така, на другия ден Агрипа и Верникия дойдоха с голяма пищност и влязоха в съдебната зала заедно с хилядниците и градските първенци. Тогава Фест заповяда да доведат Павел 24 и каза: „Царю Агрипа и всички вие, които сте с нас! Това е човекът, срещу когото недоволстват всички юдеи тук и в Ерусалим, като крещят, че не трябва да му се позволи да живее. 25 Но аз не открих да е извършил нещо, заслужаващо смъртно наказание. И тъй като той самият се отнесе до императора, реших да го изпратя там. 26 Аз обаче не зная какво точно да пиша на императора, че е извършил. Ето защо го изправих пред вас и най-вече пред теб, царю Агрипа, за да го разпитате и да ми кажете какво да пиша на императора. 27 Защото ми се струва неразумно да изпращам затворник, без да посоча в какво е обвинен.“

Цар Агрипа разпитва Павел

26 Агрипа се обърна към Павел и му каза: „Можеш да говориш в своя защита.“ Тогава Павел вдигна ръка за внимание и започна защитната си реч:

„Считам се за благословен, царю Агрипа, че днес тъкмо пред теб ще се защитавам срещу всичко, в което ме обвиняват юдеите, особено след като познаваш обичаите на юдеите и техните спорни въпроси. Затова те моля да имаш търпение да ме изслушаш.

Всички юдеи знаят как съм живял от детските си години в собствената си страна, а също и в Ерусалим. Те ме познават отдавна и стига да искат, могат да потвърдят, че живях според най-строгата секта на нашата религия — живях като фарисей. Изправен съм сега на съд заради надеждата си в обещанието, дадено от Бога на предците ни — обещанието, което нашите дванадесет племена се надяват да получат. За него те ден и нощ ревностно служат на Бога. Заради тази надежда, царю, ме обвиняват юдеите. Защо, хора, ви е трудно да повярвате, че Бог може да възкресява мъртвите?

Самият аз мислех, че трябва да правя всичко възможно против името на Исус от Назарет 10 и точно това вършех в Ерусалим. Много от Божиите хора хвърлих в затвора, като използвах дадената ми от главните свещеници власт. Когато ги убиваха, аз одобрявах това. 11 Много пъти, влизайки във всички синагоги, аз ги наказвах и се опитвах да ги накарам да богохулстват. Моето настървение срещу тях беше толкова силно, че тръгнах да ги преследвам и в чужди градове.

Павел разказва как е видял Исус

12 Упълномощен от главните свещеници и с разрешението им за разправа с тези хора, веднъж пътувах за град Дамаск. 13 Около обяд, както си вървях по пътя, видях, царю, небесна светлина, по-ярка от слънцето. Тя сияеше край мен и спътниците ми. 14 Всички паднахме на земята и тогава чух глас, който ми каза на арамейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като ми се противопоставяш, вредиш на себе си![o] 15 Аз попитах: „Кой си ти, Господи?“, а Господ отвърна: „Аз съм Исус, когото ти преследваш. 16 А сега стани и се изправи на краката си. Явих ти се, за да те направя свой служител и свидетел относно това, което си видял, и това, което ще ти разкрия. 17 Ще те избавя от собствения ти народ и от езичниците, при които ще те изпратя. 18 Ти ще им отвориш очите и ще ги обърнеш от тъмнина към светлина, от властта на Сатана — към Бога, за да получат прошка за греховете си и място сред онези, които Бог освети въз основа на вярата им в мен.“

Павел говори за делото си

19 И тъй, царю Агрипа, аз се подчиних на това небесно видение 20 и започнах да проповядвам най-напред на хората в Дамаск, после на тези в Ерусалим и из цяла Юдея, а също и на езичниците. Казвах им да се покаят и да се обърнат към Бога и с делата си да докажат, че наистина са се покаяли. 21 По тази причина ме хванаха юдеите, докато бях в храма, и се опитаха да ме убият. 22 Но Бог ми помогна и продължава да ми помага и до днес, и с неговата помощ аз стоя тук сега, като свидетелствам както пред хората със скромно положение, така и пред високопоставените. Не говоря нищо друго, освен това, което са предрекли пророците и Моисей. 23 А те са казали, че Месията ще умре и ще бъде първият възкръснал от мъртвите, че ще донесе светлина на юдеите и езичниците.“

Павел се опитва да убеди Агрипа

24 Докато Павел все още говореше в своя защита, Фест каза високо: „Ти си луд, Павле, полудял си от толкова много учене!“

25 „Не, Достопочтени Фесте, не съм луд — отвърна Павел. — Напротив, думите ми са пълни с истина и здрав разум. 26 Царят знае за тези неща и аз мога спокойно да говоря пред него. Сигурен съм, че нищо не е убягнало от вниманието му, защото това стана открито пред всички. 27 Царю Агрипа, вярваш ли в думите на пророците? Зная, че вярваш.“

28 Тогава Агрипа му каза: „Да не мислиш, че толкова лесно можеш да ме убедиш да стана християнин?“

29 Павел отговори: „Дали лесно или трудно, моля се на Бога не само ти, а и всички, които днес ме слушат, да станат като мен, без, разбира се, тези окови.“

30 Тогава царят, управителят, Верникия и всички седящи с тях станаха 31 и излязоха от стаята. Отвън те си говореха помежду си: „Този човек не е извършил нищо, което да заслужава смърт или затвор.“ 32 И Агрипа каза на Фест: „Можехме да го освободим, ако не беше се отнесъл до императора.“

Павел отпътува за Рим

27 След като бе решено да отплаваме за Италия, Павел и няколко други затворника бяха предадени на Юлий, стотник от специалната императорска войска. Качихме се на кораб, който беше от Адрамит и се готвеше да отплава за пристанища по крайбрежието на Азия, и се отправихме на път. С нас беше и Аристарх, македонец от Солун.

На другия ден спряхме в Сидон. Юлий се отнесе благосклонно към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него. Отплавахме оттам и се движехме по южния бряг на остров Кипър, за да се предпазим от силния насрещен вятър. Прекосихме морето край Киликия и Памфилия и пристигнахме в град Мира, провинция Ликия. Там стотникът намери един александрийски кораб, плаващ за Италия, и ни качи на него.

Няколко дни се придвижвахме бавно и много трудно достигнахме Книд. Вятърът ни пречеше да следваме курса си и затова продължихме от южния бряг на остров Крит покрай нос Салмон. Плавайки с усилия покрай брега, стигнахме до местност, наречена Добри пристанища, недалеч от град Ласея.

Бяхме изгубили доста време и плаването ставаше вече опасно, а понеже и Постът беше отминал, Павел ги предупреди: 10 „Мъже, виждам, че пътуването ни е обречено да бъде тежко и ще донесе много загуби не само за товара и кораба, но и за живота ни.“ 11 Но капитанът и собственикът на кораба успяха да убедят стотника, че няма опасност, и той не послуша Павел. 12 Тъй като пристанището беше неподходящо за зимуване, мнозинството реши да отплаваме и се надяваха да стигнем до Финикс, критско пристанище с излаз на югозапад и на северозапад, където да прекараме зимата.

Бурята

13 Задуха лек южен вятър и хората на кораба си помислиха: „На това се надявахме, за да постигнем целта си.“ Вдигнаха котва и заплавахме много близо покрай Крит. 14 Не след дълго обаче откъм острова задуха бурен вятър, наречен Евроклидон.[p] 15 Той подхвана кораба и тъй като бе невъзможно да се движим срещу вятъра, оставихме се вълните да ни носят.

16 Минахме покрай подветрената страна на едно островче, наречено Клавда, като едва успяхме да удържим спасителната лодка. 17 След като я вдигнаха, започнаха да укрепват кораба с въжета. После, опасявайки се да не заседнат в пясъците край Сирт,[q] свиха платната и оставиха вятъра да носи кораба.

18 На другия ден бурята така силно се разрази, че започнаха да изхвърлят товара зад борда, 19 а на третия ден със собствените си ръце изхвърлиха и корабните принадлежности. 20 Дни наред не бяхме виждали нито слънцето, нито звездите. Бурята продължаваше да бушува и накрая изгубихме всяка надежда за спасение.

21 От дълго време никой нищо не беше ял. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Така нямаше да ни се случат тези беди и нямаше да има никакви загуби. 22 А сега ви призовавам да не губите кураж, защото никой от вас няма да загине. Само корабът ще бъде унищожен. 23 Снощи ми се яви ангел, изпратен от Бога, на когото принадлежа и служа. 24 Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Ти трябва да застанеш пред императора и заради теб Бог ще пощади живота на всички онези, които пътуват с теб.“ 25 Така че не губете кураж, мъже! Аз вярвам на Бога и зная, че ще стане така, както ми беше казано. 26 Но ще бъдем изхвърлени на някой остров.“

27 На четиринадесетата нощ ние все още се носехме из Адриатическо море. Около полунощ моряците усетиха, че наблизо има земя. 28 Те измериха дълбочината и откриха, че е около тридесет и седем метра. След малко пак я измериха и тя беше около двадесет и осем метра. 29 Тъй като се страхуваха, че можем да се разбием в скалите, хвърлиха четири котви от кърмата и се молеха да се развидели. 30 Някои от моряците се опитаха да избягат от кораба и като се престориха, че ще хвърлят друга котва от носа, те спуснаха в морето спасителната лодка. 31 Но Павел каза на стотника и на войниците: „Ако тези мъже не останат на борда, вие няма да се спасите.“ 32 Затова войниците прерязаха въжетата на спасителната лодка и тя падна в морето.

33 Точно преди изгрев Павел умоляваше всички да хапнат малко, казвайки: „Минаха вече четиринадесет дни на напрегнато очакване, а вие стоите гладни и нищичко не сте яли. 34 Сега ви умолявам да хапнете нещо. Нуждаете се от това, за да оживеете. И косъм няма да падне от главата ви.“ 35 Като каза това, Павел взе хляб, благодари на Бога пред всички, след това го разчупи и започна да се храни. 36 Това насърчи хората и те също започнаха да ядат. 37 (На кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.) 38 След като ядоха колкото искаха, те започнаха да изхвърлят житото в морето, за да олекне корабът.

Потъването на кораба

39 Когато съмна, моряците видяха земя, която им беше непозната. Те съгледаха някакво заливче с пясъчен бряг и решиха да опитат да откарат кораба дотам. 40 Освободиха котвите, като срязаха въжетата, а след това отвързаха и кормилните въжета, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и насочиха кораба към брега. 41 Но той се натъкна на някаква пясъчна преграда и заседна. Носът се заби и не помръдваше, а вълните с всичка сила се блъскаха в кърмата и я разбиха на парчета.

42 Войниците решиха да избият затворниците, за да не би някой от тях да избяга с плуване. 43 Стотникът обаче искаше да спаси Павел и затова им попречи да изпълнят намерението си. Той заповяда на онези, които можеха да плуват, да скочат първи и да плуват към земята. 44 Останалите трябваше да стигнат до брега на дъски или на парчета от кораба. Така всички благополучно се добраха до сушата.

Павел на остров Малта

28 Когато се озовахме в безопасност на сушата, разбрахме, че островът се нарича Малта. Местните жители бяха изключително гостоприемни към нас — посрещнаха всички ни и запалиха огън, понеже валеше и беше студено. Павел беше събрал куп съчки и ги слагаше в огъня. Тогава, поради топлината, изпълзя една ехидна и се впи в ръката му. Когато местните жители видяха влечугото, увиснало на ръката му, те казаха помежду си: „Този човек трябва да е убиец, защото макар и да не се удави в морето, богинята на справедливостта не му позволи да живее.“ Но Павел тръсна ръка, змията падна в огъня, а на него му нямаше нищо. Хората очакваха да се подуе или внезапно да се строполи мъртъв, но тъй като мина доста време, а нищо необикновено не му се случи, започнаха да говорят друго: „Той е бог.“

Близо до това място имаше ниви, собственост на главния управник на острова, Поплий. Той ни прие в дома си и три дни беше наш гостоприемен домакин. Бащата на Поплий лежеше болен от треска и имаше дизентерия. Павел отиде да го види и след като се помоли, положи ръцете си върху него и го излекува. След тази случка всички други болни от острова дойдоха при Павел и бяха излекувани. 10 Те ни почетоха с различни дарове и ни осигуриха всичко необходимо за пътуването ни.

От Малта към Рим

11 След три месеца отплавахме на борда на един александрийски кораб, който беше презимувал на остров Малта и на чийто нос бяха изобразени Диоскурите.[r] 12 Спряхме в Сиракуза, където останахме три дни. 13 Оттам отплавахме за Ригия. На другия ден, след като задуха южен вятър, продължихме и ден по-късно пристигнахме в Потиоли. 14 Там намерихме няколко вярващи, които ни помолиха да останем с тях една седмица, след което пристигнахме в Рим. 15 Вярващите там бяха чули, че идваме, и дойдоха чак до Апиевия пазар[s] и Трите кръчми[t] да ни посрещнат. Когато ги видя, Павел благодари на Бога и се окуражи.

Павел в Рим

16 Когато влязохме в Рим, разрешиха на Павел да живее в отделна къща заедно с един войник, който го охраняваше.

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version (ERV-BG)

Copyright © 2004 by World Bible Translation Center