Bible in 90 Days

Раждането на Исус

(Мат. 1:18-25)

2 По това време император Август издаде заповед за преброяване на населението в цялата Римска империя. ² Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. ³ Всеки пътуваше до своя роден град, за да се запише.

⁴ Йосиф беше от рода на Давид и затова се отправи от галилейския град Назарет към юдейския град Витлеем, родното място на Давид, ⁵ за да се запише там заедно с годеницата си Мария. Тя беше бременна ⁶ и докато бяха във Витлеем, дойде време да ражда. ⁷ Там Мария роди първородния си син. Тя го пови и го сложи да легне в една ясла, тъй като в хана нямаше място за тях.

Овчари научават за раждането на Исус

⁸ Недалеч в полето имаше няколко овчаря, които живееха навън и пазеха стадата си през нощта. ⁹ Един Господен ангел застана пред тях и Божията слава засия около тях. Овчарите изтръпнаха от страх. ¹⁰ Ангелът им каза: „Не се страхувайте! Нося ви добра вест, която ще зарадва всички хора. ¹¹ Днес в града на Давид се роди вашият Спасител — Христос^[a] Господ. ¹² Ето как ще го познаете: ще намерите бебе, повито и положено в ясла.“

¹³ Внезапно към ангела се присъедини многобройно небесно войнство, което славеше Бога с думите:

¹⁵ Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“

¹⁶ И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата. ¹⁷ Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето. ¹⁸ И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите. ¹⁹ Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях. ²⁰ А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.

²¹ Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.

Посвещаването на Исус

²² Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Мария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа, ²³ понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа.^{[b] 24} Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба.^(A)

Симеон вижда Исус

²⁵ В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него ²⁶ и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия. ²⁷ Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон. ²⁸ Симеон прегърна детето и благодари на Бога:

³³ Бащата и майката на Исус бяха смаяни от това, което чуха за сина си. ³⁴ Тогава Симеон ги благослови и каза на Мария: „Това дете ще бъде причина за падането и въздигането на много хора в Израел и знамение, което ще бъде отхвърлено. ³⁵ Мисли, скътани дълбоко в сърцата на хората, ще излязат наяве, а твоята душа ще бъде като пронизана с меч.“

Пророчеството на Анна

³⁶ Имаше една пророчица Анна, дъщеря на Фануил от рода на Асир, която беше много възрастна. Тя живя със съпруга си седем години след като се омъжи, ³⁷ а после остана вдовица до осемдесет и четиригодишна възраст. Тя никога не напускаше храма и ден и нощ служеше на Бога с пост и молитва. ³⁸ Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.

Йосиф и Мария се връщат у дома си

³⁹ Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет. ⁴⁰ Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.

Детството на Исус

⁴¹ Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха. ⁴² Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено. ⁴³ Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим. ⁴⁴ Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати. ⁴⁵ Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим. ⁴⁶ След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси. ⁴⁷ Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше. ⁴⁸ Родителите му се смаяха, като го видяха. Майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Баща ти и аз бяхме много разтревожени и те търсехме.“

⁴⁹ Исус им отговори: „Защо трябваше да ме търсите? Нима не знаехте, че трябва да бъда там, където е работата на моя Баща^[c]?“ ⁵⁰ Но те не разбраха значението на отговора му.

⁵¹ Исус се върна с родителите си в Назарет и им се подчиняваше. А майка му съхраняваше в сърцето си всички тези неща. ⁵² Исус израстваше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и хората.

Йоан Кръстител подготвя пътя за Исус

(Мат. 3:1-12; Мк. 1:1-8; Йн. 1:19-28)

3 Беше петнадесетата година от управлението на император Тиберий, когато Пилат Понтийски беше губернатор на Юдея, Ирод — управител на Галилея, брат му Филип — управител на областите Итурея и Трахонития, а Лисаний — управител на Авилиния. ² По това време първосвещеници бяха Анна и Каяфа. Бог говори на живеещия в пустинята Йоан, сина на Захарий. ³ И Йоан тръгна по земите край река Йордан да призовава хората да се покаят и да се кръстят, за да бъдат простени греховете им. ⁴ Всичко беше точно така, както е записано в книгата на пророк Исая:

⁷ Много хора идваха при Йоан да бъдат кръстени, а той им казваше: „Рожби на ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идващия Божий гняв? ⁸ Ако наистина сте се покаяли, докажете това с делата си. И не започвайте да се успокоявате с думите: „Авраам е нашият баща.“ Казвам ви, че Бог може и от тези камъни да създаде потомци на Авраам. ⁹ Брадвата е вече при корена на дърветата. Всяко дърво, което не дава добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.“

¹⁰ Хората попитаха Йоан: „Какво да правим тогава?“

¹¹ Йоан им отговори: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма. Ако някой има повече храна, да я раздели по същия начин.“

¹² Бирници също дойдоха при Йоан и поискаха да бъдат кръстени. Те го попитаха: „Какво трябва да правим, учителю?“

¹³ Йоан им отговори: „Не карайте хората да плащат повече данъци, отколкото ви е наредено.“

¹⁴ После няколко войника също го запитаха: „А ние какво да правим?“

Йоан им каза: „Не принуждавайте хората да ви дават пари. Не клеветете. Бъдете доволни от заплатите си.“

¹⁵ Хората живееха в очакване и всички се чудеха дали пък самият Йоан не е Месията.

¹⁶ Йоан отговори на всички така: „Аз ви кръщавам с вода, но идва друг, който е по-силен от мен. Аз не съм достоен дори сандалите му да развържа. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. ¹⁷ Лопатата, с която отсява зърното от плявата, е вече в ръката му, за да изчисти хармана си и да прибере зърното в хамбара си, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ ¹⁸ Така с много други думи Йоан убеждаваше хората и им съобщаваше Благата вест.

¹⁹ А когато Йоан изобличи местния управител Ирод за това, че живее с Иродиада — жената на брат му, и за всички други злини, които беше извършил, ²⁰ Ирод прибави към тях още една — хвърли Йоан в затвора.

Кръщението на Исус

(Мат. 3:13-17; Мк. 1:9-11)

²¹ Когато всички хора се кръщаваха, Исус също отиде при Йоан. След като беше кръстен и се молеше, небето се отвори. ²² Святият Дух слезе върху него в телесен образ на гълъб и от небето се чу глас: „Ти си моят възлюбен Син. Ти си избраникът ми.“

Родословието на Исус

(Мат. 1:1-17)

²³ Исус беше на около тридесет години, когато започна своето дело. Хората мислеха, че той е син на Йосиф.

Дяволът изкушава Исус

(Мат. 4:1-11; Мк. 1:12-13)

4 Исус беше изпълнен със Святия Дух и когато се върна от река Йордан, Духът го заведе в пустинята. ² Там прекара четиридесет дни, изкушаван от дявола. През цялото това време той не яде нищо и накрая почувства силен глад.

³ Тогава дяволът му каза: „Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб!“

⁴ Исус му отговори: „Писано е: «Никой не може да живее само с хляб.»“^(C)

⁵ Дяволът го заведе на едно високо място и за миг му показа всички царства на света, ⁶ като му каза: „Ще ти дам цялата тази власт и слава, защото тя е дадена на мен и аз я давам на когото поискам. ⁷ Ако ми се поклониш, всичко това ще бъде твое.“

⁸ Исус му отвърна: „Писано е: «Покланяй се на Господа, твоя Бог, и само на него служи!»“^(D)

⁹ Тогава дяволът заведе Исус в Ерусалим, качи го на най-високото място в храма и му каза: „Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу! ¹⁰ Нали е писано:

¹² Исус му отговори: „Но е казано също: «Не поставяй на изпитание Господа, твоя Бог!»“^(F)

¹³ Когато дяволът свърши всички изкушения, той го остави до следващата възможност.

Исус започва делото си в Галилея

(Мат. 4:12-17; Мк. 1:14-15)

¹⁴ Исус се върна в Галилея, изпълнен със силата на Духа, и мълвата за него се разпространи из цялата околност. ¹⁵ Той започна да поучава в синагогите и всички хора го хвалеха.

Исус отива в родния си град

(Мат. 13:53-58; Мк. 6:1-6)

¹⁶ После Исус отиде в Назарет, където бе отраснал. Както обикновено в съботен ден, той влезе в синагогата и се изправи да чете. ¹⁷ Дадоха му свитъка с думите на пророк Исая. Исус разгъна свитъка и намери мястото, където пишеше:

²⁰ Исус нави свитъка, върна го на служителя и седна. Погледите на всички в синагогата бяха приковани в него. ²¹ Той започна да им говори: „Днес тези думи се сбъднаха пред вас, които слушахте.“

²² Всички го хвалеха, удивляваха се на красноречието му и се питаха: „Не е ли това синът на Йосиф?“

²³ Исус отвърна: „Сигурно ще ми припомните поговорката: „Лекарю, изцели сам себе си!“ Ще ми кажете: «Чухме за това, което си извършил в Капернаум. Направи същото и тук, в родния си град!»“ ²⁴ Истина ви казвам: „никой пророк не е признат в родния си град. ²⁵ Това, което говоря, е вярно. По времето на Илия, когато не валя три години и половина и голям глад настъпи по цялата земя, в Израел имаше много вдовици. ²⁶ Но Илия не беше изпратен при нито една от тях, а само при вдовицата от Сарепта, град в Сидон. ²⁷ А по времето на пророк Елисей в Израел имаше много прокажени, но никой от тях не беше излекуван, а само Нееман сириеца.“

²⁸ Като чуха това, всички в синагогата се разгневиха. ²⁹ Те станаха, повлякоха Исус извън града и го заведоха при стръмния склон на хълма, на който бе построен градът им, за да го хвърлят долу. ³⁰ Но Исус премина през тълпата и си отиде по своя път.

Исус излекува човек, обладан от зъл дух

(Мк. 1:21-28)

³¹ После Исус отиде в галилейския град Капернаум и в съботата поучаваше хората. ³² Неговото учение ги смайваше, защото говореше с власт. ³³ В синагогата имаше един човек, обладан от зъл дух. Той изкрещя: ³⁴ „Хей! Какво искаш от нас, Исусе от Назарет? Да ни погубиш ли дойде? Аз зная кой си — Святият на Бога.“ ³⁵ Исус строго заповяда на злия дух: „Млъкни и излез от човека!“ Злият дух повали мъжа на земята пред всички и излезе от него, без да му стори нищо лошо.

³⁶ Всички хора бяха изумени и се питаха един друг: „Какво значи това? С власт и сила той заповядва на злите духове и те излизат!“ ³⁷ И новината за Исус се разнесе из цялата област.

Исус излекува тъщата на Петър

(Мат. 8:14-15; Мк. 1:29-31)

³⁸ Исус напусна синагогата и отиде в дома на Симон. Тъщата на Симон гореше от треска и помолиха Исус да й помогне. ³⁹ Той се наведе над нея и заповяда на треската да я напусне. И веднага жената се вдигна на крака и започна да им прислужва.

Исус излекува още много хора

(Мат. 8:16-17; Мк. 1:32-34)

⁴⁰ При залез слънце всички, които имаха близки, болни от всякакви болести, ги доведоха при Исус, а той, като полагаше ръцете си върху всеки от тях, ги излекува. ⁴¹ От много от тях излизаха демони, които викаха: „Ти си Божият Син!“ Но Исус им забраняваше да говорят, защото те знаеха, че той е Месията.

Исус отива в други градове

(Мк. 1:35-39)

⁴² На разсъмване той напусна града и се усамоти в едно безлюдно място. А хората го търсеха и когато го намериха, се опитаха да го задържат, за да не си отива от тях. ⁴³ Но Исус им каза: „Трябва да съобщя Благата вест за Божието царство и в другите градове, защото за това съм изпратен.“

⁴⁴ После продължи да проповядва в синагогите в Юдея.

Исус призовава първите си ученици

(Мат. 4:18-22; Мк. 1:16-20)

5 Един ден Исус стоеше на брега на Генисаретското езеро,^[d] а около него хората се тълпяха, за да чуят Божието послание. ² Той забеляза две лодки на брега. Рибарите бяха отвън и перяха мрежите си. ³ Исус се качи в една от лодките, която беше на Симон, и го помоли да я отблъсне леко от брега. После започна да поучава народа от лодката.

⁴ Когато свърши да говори, Исус се обърна към Симон и каза: „Откарай лодката навътре в езерото и хвърлете мрежите си за улов.“

⁵ Симон отвърна: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме. Но щом ти казваш, ще хвърля мрежите.“ ⁶ Рибарите хвърлиха мрежите си, а когато ги изтеглиха, те бяха толкова пълни, че започнаха да се късат. ⁷ Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат. Те дойдоха и двете лодки така се напълниха, че започнаха да потъват.

⁸ Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: „Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.“ ⁹ И той, и всички рибари с него се смаяха от богатия улов. ¹⁰ Синовете на Зеведей — Яков и Йоан — които работеха заедно със Симон, също бяха удивени.

Тогава Исус се обърна към Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък хора ще ловиш.“

¹¹ Рибарите изкараха лодките на брега, оставиха всичко и последваха Исус.

Исус излекува прокажен човек

(Мат. 8:1-4; Мк. 1:40-45)

¹² В един от градовете, където беше Исус, живееше човек, болен от проказа. Когато видя Исус, той падна в краката му и го помоли: „Господи, ти имаш власт и стига да поискаш, можеш да ме излекуваш.“

¹³ Исус протегна ръката си, докосна го и каза: „Искам — бъди здрав!“ И проказата веднага го напусна. ¹⁴ А Исус му заръча: „На никого не разказвай за случилото се. Иди и се покажи на свещеника, а после принеси за оздравяването си каквото е заповядал Моисей. Това ще засвидетелства на хората, че си излекуван.“^[e]

¹⁵ Но вестта за Исус се разнасяше все повече и огромни тълпи от хора се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си. ¹⁶ Исус често се усамотяваше в безлюдни места, за да се моли.

Исус излекува парализиран човек

(Мат. 9:1-8; Мк. 2:1-12)

¹⁷ Един ден, когато Исус поучаваше хората, сред слушателите седяха също фарисеи и законоучители, дошли от всички градове на Галилея, Юдея и Ерусалим. Господ даваше сила на Исус да лекува. ¹⁸ Няколко души донесоха на постелка един парализиран и се опитаха да го внесат и сложат пред Исус. ¹⁹ Наоколо обаче се бяха струпали толкова много хора, че носачите не можеха да си пробият път. Тогава те се качиха на покрива и като разкриха керемидите, спуснаха постелката с парализирания в средата на стаята точно пред Исус. ²⁰ Като видя вярата им, Исус каза на болния: „Приятелю, греховете ти са простени!“

²¹ Законоучителите и фарисеите си помислиха: „Кой е този, който така богохулства? Кой освен Бог може да прощава грехове?“

²² Но Исус знаеше мислите им и ги попита: „Защо таите такива мисли? ²³ Кое е по-лесно: да кажа „Греховете ти се прощават“ или да кажа „Стани и ходи“? ²⁴ Но аз ще ви покажа, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове.“ И Исус каза на парализирания: „Казвам ти, стани! Вдигни си постелката и си върви вкъщи.“

²⁵ В същия миг човекът се изправи пред тях, взе си постелката и си тръгна, славейки Бога. ²⁶ Всички се удивляваха и славеха Бога. Изпълнени със страхопочитание, те казваха: „Днес видяхме изумителни неща!“

Исус призовава Левий

(Мат. 9:9-13; Мк. 2:13-17)

²⁷ След това Исус излезе и видя един бирник на име Левий, седнал на работното си място. Исус му каза: „Последвай ме!“ ²⁸ Левий остави всичко, стана и тръгна след Исус.

²⁹ Той устрои в дома си голямо тържество в чест на Исус. На масата седяха много бирници и други хора. ³⁰ А фарисеите и законоучителите негодуваха и казваха на Исусовите ученици: „Защо ядете и пиете с бирници и грешници?“

³¹ Исус им отговори: „Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. ³² Дошъл съм да призова да се покаят не праведните хора, а грешниците.“

Въпрос относно поста

(Мат. 9:14-17; Мк. 2:18-22)

³³ Тогава му казаха: „Учениците на Йоан често постят и се молят, учениците на фарисеите — също, а твоите ученици винаги ядат и пият.“

³⁴ Исус им отговори: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? ³⁵ Но ще дойде време, когато младоженецът ще им се отнеме и тогава те ще постят.“

³⁶ После им разказа притчата: „Никой не откъсва парче от нова дреха, за да закърпи старата. Иначе и новата дреха ще бъде скъсана, а и старата няма да е с подходяща кръпка. ³⁷ Никой не налива ново вино в стари мехове. Иначе новото вино ще спука меховете и ще изтече, а меховете ще се похабят. ³⁸ Ново вино се налива в нови мехове. ³⁹ И никой не иска ново вино, след като е пил старо, защото казва: «Старото е по-добро.»“

Исус е Господар на съботата

(Мат. 12:1-8; Мк. 2:23-28)

6 Един съботен ден Исус вървеше през едни житни полета. Учениците му късаха класове, стриваха ги с длани и ядяха зърната. ² Някои от фарисеите им казаха: „Защо правите това, което законът забранява да се върши в съботен ден?“

³ Исус им отвърна: „Нима не сте чели какво направи Давид, когато той и хората с него бяха гладни? ⁴ Давид влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове^[f] и яде от тях, като даде и на другите с него да ядат, въпреки че законът на Моисей разрешава това само на свещениците.“ ⁵ И им каза: „Човешкият Син е Господар на съботата.“

Исус излекува човек с изсъхнала ръка

(Мат. 12:9-14; Мк. 3:1-6)

⁶ Веднъж, пак в събота, Исус отиде в синагогата да поучава. Там имаше един човек с изсъхнала дясна ръка. ⁷ Законоучителите и фарисеите търсеха повод да обвинят Исус, затова внимателно го наблюдаваха дали ще излекува някого в събота или не. ⁸ Исус обаче знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: „Изправи се и застани пред всички!“ Човекът се изправи и застана там. ⁹ Тогава Исус се обърна към тях: „Питам ви, какво изисква законът да се прави в събота — добро или зло? Да се спасява живот или да се погубва?“ ¹⁰ Исус обиколи всички с поглед и каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той си протегна ръката и тя оздравя. ¹¹ Гняв обзе фарисеите и законоучителите и те започнаха да обсъждат помежду си какво да сторят на Исус.

Исус избира своите дванадесет апостола

(Мат. 10:1-4; Мк. 3:13-19)

¹² През онези дни Исус се качи на хълма, за да се моли, и прекара цялата нощ в молитва към Бога. ¹³ На сутринта той събра учениците си, избра дванадесет от тях и ги нарече апостоли:

Исус поучава и лекува хората

(Мат. 4:23-25; 5:1-12)

¹⁷ Исус слезе от хълма заедно с апостолите си и застана на едно равно място сред голяма група свои ученици. Там имаше и много хора от цяла Юдея, Ерусалим и крайбрежните градове Тир и Сидон. ¹⁸ Те бяха дошли да чуят Исус и да бъдат излекувани от болестите си. Измъчваните от зли духове също бяха излекувани. ¹⁹ Всеки се опитваше да се докосне до Исус, защото от него излизаше сила, която лекуваше всички.

²⁰ Исус погледна учениците си и каза:

²² Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. ²³ Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма! Та нали по същия начин предците им се отнасяха с пророците!

²⁶ Горко ви, когато всички говорят за вас само добро, защото по същия начин предците им говореха за лъжепророците.

Обичайте враговете си

(Мат. 5:38-48; 7:12а)

²⁷ На вас, които ме слушате, казвам: обичайте враговете си. Отвръщайте с добро на онези, които ви мразят. ²⁸ Благославяйте онези, които ви проклинат. Молете се за онези, които ви причиняват зло. ²⁹ Ако някой те удари по едната буза, предложи му и другата. Ако ти отнеме връхната дреха, остави му и ризата си. ³⁰ Давай на всеки, който те помоли. Ако някой ти отнеме нещо твое, не си го искай обратно. ³¹ Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас. ³² Ако обичате само онези, които ви обичат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците обичат онези, които ги обичат! ³³ Ако отвръщате с добро само на онези, които ви правят добро, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците правят същото! ³⁴ И ако давате назаем само на онези, които очаквате да ви се издължат, нима заслужавате да ви похвалят за това? Та нали и грешниците си дават един друг назаем, като очакват заемът да им бъде върнат. ³⁵ Вие обаче обичайте враговете си, правете им добро и давайте назаем, без да очаквате някаква отплата. Тогава наградата ви ще бъде голяма и вие ще бъдете деца на Всевишния. Защото Бог е добър дори към неблагодарните и злите хора. ³⁶ Бъдете състрадателни, както вашият Баща е състрадателен.

Не съдете другите

(Мат. 7:1-5)

³⁷ Не съдете, за да не съдят и вас. Не осъждайте и няма да ви осъждат. Прощавайте, за да прощават и на вас. ³⁸ Давайте и ще ви се дава. В ръцете ви ще се излее повече, отколкото можете да държите. Ще получите толкова много, че то ще прелива в скута ви. Защото каквато мярка използвате за другите, такава ще бъде използвана и за вас.“

³⁹ Исус им разказа следната притча: „Нима може слепец да води друг слепец? Нали и двамата ще паднат в ямата! ⁴⁰ Ученикът не превъзхожда своя учител, но всеки, когато е напълно обучен, ще бъде като учителя си.

⁴¹ Защо забелязваш тресчицата в окото на брат си, а не виждаш гредата в собственото си око? ⁴² Нима можеш да кажеш: „Братко, нека извадя тресчицата от окото ти“, когато не виждаш гредата в своето? Лицемер! Първо извади гредата от собственото си око. Едва тогава ще виждаш достатъчно ясно, за да извадиш тресчицата от окото на брат си.

Делата ти показват какъв си

(Мат. 7:17-20; 12:34б-35)

⁴³ Доброто дърво не ражда лоши плодове, както и лошото дърво не ражда добри. ⁴⁴ Всяко дърво се познава по плодовете му. Хората не берат смокини от тръни, нито пък грозде — от къпинов храст. ⁴⁵ От сърцето на добрия човек излиза добро, а от сърцето на злия — зло. Устата говори това, с което е пълно сърцето.

Два вида хора

(Мат. 7:24-27)

⁴⁶ Защо се обръщате към мен с думите „Господи, Господи!“, а не вършите това, което говоря? ⁴⁷ Ще ви дам пример на кого прилича всеки, който идва при мен, чува думите ми и им се подчинява. ⁴⁸ Такъв човек е като строителя, който направил дълбок изкоп и положил основите върху скала. Когато станало наводнение и реката връхлетяла върху къщата, тя не помръднала, защото била здраво построена. ⁴⁹ А този, който чува думите ми, но не се подчинява, прилича на човека, който построил къща направо върху земята, без основи. Когато реката я връхлетяла, къщата се сгромолясала и била напълно разрушена.“

Исус излекува слугата на стотник

(Мат. 8:5-13; Йн. 4:43-54)

7 Когато свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум. ² Там живееше един стотник, чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си. ³ Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му. ⁴ Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него. ⁵ Той обича нашия народ и дори ни построи синагога.“

⁶ Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив. ⁷ Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее. ⁸ Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: „Иди!“, той отива. Като заповядам на друг: „Ела!“, той идва. На слугата си казвам: „Направи това!“ и той го прави.“

⁹ Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“

¹⁰ А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.

Исус съживява младеж от Наин

¹¹ На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора. ¹² Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града. ¹³ Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“ ¹⁴ После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“ ¹⁵ Мъртвият се надигна, седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му.

¹⁶ Всички се изпълниха със страхопочитание и славеха Бога, като казваха: „Велик пророк се появи сред нас! Бог дойде да помогне на своя народ!“

¹⁷ Новината за Исус се разпространи из цяла Юдея и всички околни места.

Исус отговаря на Йоан Кръстител

(Мат. 11:2-19)

¹⁸ Когато учениците на Йоан му разказаха всички тези неща, той повика при себе си двама от тях ¹⁹ и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

²⁰ Двамата дойдоха при Исус и му казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при теб да те питаме ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“

²¹ Точно тогава Исус излекува много хора от болести, недъзи и зли духове и върна зрението на много слепи. ²² Той отговори на Йоановите ученици: „Вървете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест. ²³ Благословен е онзи, който може да ме приеме.^[g]“

²⁴ След като пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, полюшвана от вятъра ли? Не? ²⁵ Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Онези, които се обличат скъпо и живеят в разкош, ще намерите в дворците. ²⁶ Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк. ²⁷ Той е онзи, за когото е писано:

²⁸ Казвам ви: сред всички хора, родени някога, няма по-велик от Йоан. Но дори и най-незначителният в Божието царство е по-велик от него.“

²⁹ Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха с кръщението на Йоан. ³⁰ Но фарисеите и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.

³¹ Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня? ³² Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго:

³³ Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: „Обладан е от демон!“ ³⁴ Дойде Човешкият Син, който яде и пие, а вие казвате: „Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!“ ³⁵ Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“

Симон Фарисеят

³⁶ Един от фарисеите покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата. ³⁷ Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро. ³⁸ Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях. ³⁹ Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“

⁴⁰ Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“

Симон отвърна: „Говори, Учителю.“

⁴¹ Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият — петдесет. ⁴² И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“

⁴³ Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“

„Прав си“ — каза му Исус. ⁴⁴ След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си. ⁴⁵ Ти не ме целуна, докато тя не е престанала да целува краката ми от момента, в който влязох тук. ⁴⁶ Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро. ⁴⁷ Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“

⁴⁸ Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“

⁴⁹ Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“

⁵⁰ А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“

Исус проповядва из цялата страна

8 На другия ден Исус тръгна из градове и села да проповядва и съобщава на хората Благата вест за Божието царство. С него бяха дванадесетте апостола, ² както и няколко жени, които той беше излекувал от зли духове и болести. Една от тях беше Мария от град Магдала, от която Исус бе прогонил седем демона. ³ Сред жените бяха още и Йоана, жената на иконома на Ирод — Хуза, Сусана и много други. Всички те помагаха на Исус и учениците му, като ги поддържаха със свои собствени средства.

Притча за сеяча и семената

(Мат. 13:1-17; Мк. 4:1-12)

⁴ Когато около Исус се събра голяма тълпа хора, които се стичаха при него от всеки град, той им разказа следната притча:

⁵ „Един земеделец излязъл да сее. Докато сеел, някои семена паднали край пътеката. Хората ги стъпкали и небесните птици ги изкълвали. ⁶ Други семена паднали върху камениста почва. Те покълнали, но после изсъхнали, защото им липсвала влага. ⁷ Някои семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли заедно с тях и ги задушили. ⁸ Останалите семена паднали на добра почва, пораснали и дали сто пъти повече зърно от засятото.“

Исус разказа притчата, като завърши с думите: „Който има уши да чува, да слуша!“

⁹ Учениците му започнаха да го разпитват какво означава тази притча.

¹⁰ А той им каза: „На вас е дадена привилегията да знаете тайните на Божието царство, но на останалите хора говоря с притчи, така че

Исус обяснява притчата за сеяча и семената

(Мат. 13:18-23; Мк. 4:13-20)

¹¹ Ето какво означава тази притча: Семената са Божието слово. ¹² Тези, които падат край пътеката, са хората, които чуват Божието слово, но след това идва дяволът и го грабва от сърцата им, за да не могат да повярват в чутото и да се спасят. ¹³ Семената, паднали върху каменистата почва, са хората, които чуват Божието слово, приемат го с радост и за известно време имат вяра. Но нямат корени и щом дойдат изпитания, губят вярата си и обръщат гръб на Бога. ¹⁴ Семената, паднали сред трънливите плевели, са хората, които чуват Божието слово, но грижите, богатствата и удоволствията на живота ги задушават и спират растежа им и плодът им никога не узрява. ¹⁵ А семената, паднали върху добрата почва, са хората, които чуват Божието слово с добри, искрени сърца, пазят го и търпеливо принасят плод.

Използвайте онова, което имате

(Мк. 4:21-25)

¹⁶ Никой, който запалва лампа, не я покрива със съд, нито пък я слага под леглото. Напротив: слага я на поставка, така че хората, които влизат, да виждат светлината. ¹⁷ Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита. ¹⁸ Затова внимавайте как слушате. Защото който има, ще получи още, а който няма, ще загуби и това, което мисли, че има.“

Истинското семейство на Исус

(Мат. 12:46-50; Мк. 3:31-35)

¹⁹ Майката и братята на Исус дойдоха да го видят, но наоколо имаше толкова много хора, че не можаха да се доберат до него. ²⁰ Тогава някой му каза: „Майка ти и братята ти чакат отвън и искат да те видят.“

²¹ А Исус отговори: „Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват.“

Исус укротява буря

(Мат. 8:23-27; Мк. 4:35-41)

²² Един ден Исус и учениците му се качиха в една лодка. Исус им каза: „Да прекосим езерото и отидем на отсрещния бряг.“ И те потеглиха. ²³ По време на пътуването Исус заспа. Над езерото се изви буря и лодката започна да се пълни с вода. Всички бяха в опасност. ²⁴ Тогава учениците се приближиха до Исус и го събудиха с думите: „Господарю, господарю, ще се удавим!“

Исус стана и заповяда на вятъра и вълните да утихнат. Вятърът спря и езерото се успокои. ²⁵ Исус каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“

Те бяха изплашени и удивени и се питаха един друг: „Какъв е този човек, който заповядва дори на вятъра и водата и те му се подчиняват?“

Исус освобождава човек от зли духове

(Мат. 8:28-34; Мк. 5:1-20)

²⁶ Исус и учениците му доплаваха до областта на герасините, която се намираше от другата страна на езерото срещу Галилея. ²⁷ Когато Исус стъпи на брега, към него се приближи един местен човек, обладан от демони. Той от дълго време не беше обличал дреха и не беше живял в къща, а обитаваше гробищата. ^28-29 Демонът често го завладяваше. Тогава оковаваха ръцете и краката на човека и го държаха затворен. Но той късаше веригите и демонът го принуждаваше да отива по необитаеми места. Тогава Исус заповяда на злия дух да излезе от човека. Той се хвърли в краката на Исус и извика: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Умолявам те, не ме измъчвай!“

³⁰ Исус го попита: „Как се казваш?“

Той отвърна: „Легион“, защото в него се бяха вселили много демони. ³¹ Те молеха Исус да не ги прогонва в бездната.^{[h] 32} Там на хълма пасеше голямо стадо свине и демоните молеха Исус да им позволи да влязат в свинете. Той им разреши. ³³ Тогава те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Стадото се втурна по стръмния склон към езерото и всички животни се издавиха.

³⁴ Като видяха какво се случи, свинарите избягаха и разказаха за това в града и околностите. ³⁵ Много хора наизлязоха, за да видят станалото. Те дойдоха при Исус и намериха човека, от когото бяха прогонени демоните, да седи в краката му — облечен и със здрав разум. И се уплашиха. ³⁶ Онези, които видяха това, разказваха на другите как обладаният от демони е бил излекуван. ³⁷ Населението на цяла Герасиния започна да моли Исус да си върви, защото всички бяха страшно уплашени. Исус се качи в лодката и се върна в Галилея. ³⁸ А човекът, от когото бяха излезли демоните, го молеше да го вземе със себе си.

Но Исус го отпрати с думите: ³⁹ „Върни се у дома си и разкажи всичко, което Бог стори за теб.“

И човекът тръгна из града и разказваше навсякъде за това, което Исус направи за него.

Исус съживява мъртво момиче и излекува болна жена

(Мат. 9:18-26; Мк. 5:21-43)

⁴⁰ Когато Исус се върна в Галилея, хората го посрещнаха радостно, защото всички го очакваха. ⁴¹ Точно тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на местната синагога. Той падна в краката на Исус и го помоли да отиде в къщата му, ⁴² защото единствената му дъщеря — момиче на около дванадесет години — беше на смъртно легло.

Хората се тълпяха около Исус по пътя му към дома на Яир. ⁴³ Една жена, която от дванадесет години кървеше и беше похарчила целия си имот по лечители,^[i] без никой да може да я излекува, ⁴⁴ се приближи зад Исус и докосна края на дрехата му. В същия миг кървенето й спря. ⁴⁵ Тогава Исус попита: „Кой ме докосна?“

Всички наоколо отричаха и Петър каза: „Господарю, толкова много хора са те наобиколили и се блъскат в теб!“

⁴⁶ Но Исус отговори: „Някой ме докосна, защото почувствах как от мен излезе сила.“ ⁴⁷ Като видя, че не може да остане незабелязана, треперейки, жената пристъпи напред и падна в краката на Исус. След това разказа пред всички защо го е докоснала и как веднага след това е оздравяла. ⁴⁸ Исус й рече: „Дъще, вярата ти те излекува. Върви си в мир.“

⁴⁹ Докато Исус все още говореше, от къщата на Яир дойде един човек и му каза: „Дъщеря ти умря. Недей повече да безпокоиш Учителя.“

⁵⁰ Исус дочу тези думи и каза на Яир: „Не се страхувай! Само вярвай и дъщеря ти ще оздравее.“

⁵¹ Когато стигнаха до къщата, Исус на никого не позволи да влезе вътре с него освен на Петър, Йоан и Яков, както и на бащата и майката на детето. ⁵² Всички плачеха и скърбяха за нея. Исус каза: „Не плачете! Тя не е умряла, а просто заспала.“

⁵³ Хората му се присмяха, защото знаеха, че момичето е мъртво. ⁵⁴ Но Исус взе ръката й и каза: „Дете, стани!“ ⁵⁵ Духът й се върна и в същия миг тя се изправи. Исус нареди: „Дайте й нещо за ядене.“ ⁵⁶ Родителите й бяха изумени, но Исус им забрани да разказват за случилото се.

Исус изпраща апостолите си да проповядват

(Мат. 10:5-15; Мк. 6:7-13)

9 Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. ² След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, ³ като им каза: „Не взимайте нищо за из път — нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. ⁴ Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. ⁵ А ако хората не ви посрещнат с „добре дошли“, напуснете града, като изтърсите праха от краката си^[j] като знак на предупреждение към тях.“

⁶ Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.

Ирод е объркан

(Мат. 14:1-12; Мк. 6:14-29)

⁷ Губернаторът Ирод чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, ⁸ други твърдяха, че се е появил Илия, трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. ⁹ Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.

Исус нахранва повече от 5000 души

(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14)

¹⁰ След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. ¹¹ Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.

¹² Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“

¹³ Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“

А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ ¹⁴ (Там имаше около пет хиляди мъже.)

Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“

¹⁵ Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. ¹⁶ Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. ¹⁷ Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.

Исус е Месията

(Мат. 16:13-19; Мк. 8:27-29)

¹⁸ Веднъж Исус се беше усамотил и се молеше. При него дойдоха учениците му и той ги попита: „Кой съм аз според хората?“

¹⁹ Те му отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си възкръснал древен пророк.“

²⁰ Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“

Петър му отговори: „Ти си Месията, изпратен от Бога.“

²¹ Исус ги предупреди да не казват на никого за това.

Исус казва, че трябва да умре

(Мат. 16:21-28; Мк. 8:31–9:1)

²² После им каза: „Човешкият Син трябва да понесе много страдания. Той ще бъде отхвърлен от юдейските старейшини, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но на третия ден ще възкръсне.“

²³ Исус продължи да говори, този път на всички: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва. ²⁴ Който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради мен, ще го спаси. ²⁵ Каква полза има човек да спечели целия свят, ако унищожи или погуби сам себе си? ²⁶ Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели. ²⁷ Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство.“

Исус с Моисей и Илия

(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)

²⁸ Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. ²⁹ Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. ³⁰ Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, ³¹ които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. ³² Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. ³³ А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“

³⁴ Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. ³⁵ От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“

³⁶ Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.

Исус освобождава момче от зъл дух

(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)

³⁷ На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. ³⁸ Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. ³⁹ Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. ⁴⁰ Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“

⁴¹ Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“

⁴² Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. ⁴³ Всички бяха смаяни от Божието величие.

Исус говори за своята смърт

(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)

Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: ⁴⁴ „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ ⁴⁵ Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.

Най-великият в небесното царство

(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)

⁴⁶ Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. ⁴⁷ Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. ⁴⁸ Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“

Който не е против вас, е с вас

(Мк. 9:38-40)

⁴⁹ Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“

⁵⁰ А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“

Град в Самария

⁵¹ Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим ⁵² и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. ⁵³ Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. ⁵⁴ Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“^[k]

⁵⁵ Но Исус се обърна и ги смъмри.^{[l] 56} И те се отправиха към друго село.

По стъпките на Исус

(Мат. 8:19-22)

⁵⁷ Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“

⁵⁸ Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“

⁵⁹ На друг човек той каза: „Последвай ме.“

А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“

⁶⁰ Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“

⁶¹ Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“

⁶² А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“