Bible in 90 Days

15 Ние, които сме силни във вярата, трябва да помагаме и носим заедно слабостите на онези, които не са силни, а не да угаждаме на себе си. ² Всеки от нас трябва да се опитва да върши онова, което е угодно и полезно за ближния, и да му помага да укрепи вярата си. ³ Дори Христос не живя да угоди на себе си. Както казва Писанието за него: „Хулите на онези, които обиждаха теб, паднаха върху мен.“^{(A) 4} Всичко, което е казано в Писанията, е казано за наше поучение, за да можем чрез търпението и насърчението, които Писанията ни дават, да имаме надежда. ⁵ И нека Богът на търпението и насърчението ви дари с разбирателство помежду ви така, както Христос Исус иска, ⁶ и всички заедно в един глас да прославяте Бога и Бащата на нашия Господ Исус Христос. ⁷ Затова, приемайте се един друг, както Христос ви прие. Така Бог ще се прослави. ⁸ Казвам ви, че Христос стана слуга на юдеите заради Божията истина, за да потвърди, че Бог ще изпълни обещанията си, дадени на предците, ⁹ и за да може езичниците да прославят Бога за милостта му към тях. Както казва Писанието:

¹⁰ Казано е също:

¹¹ И още:

¹² А Исая казва:

¹³ Нека Богът на надеждата ви изпълни с радост и мир, като уповавате на него, за да прелива надеждата ви чрез силата на Святия Дух.

Павел говори за делото си

¹⁴ Братя и сестри, уверен съм, че сте изпълнени с добро и с всяко знание и можете сами да се учите един друг. ¹⁵ Но аз ви писах открито за някои неща, които искам да ви напомня отново. Направих това, защото Бог ме дари с тази специална дарба ¹⁶ да служа на Христос Исус сред езичниците. Аз служа на Бога, като проповядвам неговата Блага вест. Правя това, за да може езичниците да станат принос, който Бог ще приеме и освети чрез Святия Дух.

¹⁷ Гордея се в Христос Исус с труда си за Бога. ¹⁸ Не се осмелявам да говоря за това, което аз извърших, а за това, което Христос извърши чрез мен, за да доведе езичниците до подчинение на Бога, чрез моите думи и дела, ¹⁹ чрез силата на знамения и чудеса и чрез властта на Духа. Проповядвах Благата вест за Христос по всички земи от Ерусалим до Илирик и вече завърших това свое дело. ²⁰ Винаги съм искал да проповядвам там, където името на Христос не е било чуто, за да не градя върху основата на друг, ²¹ а както казва Писанието:

Планът на Павел да посети Рим

²² Ето защо много пъти бях спиран да дойда при вас. ²³ Но сега, когато приключих делото си по тези земи, и тъй като от много години желая да дойда при вас, ²⁴ надявам се да ви посетя на път за Испания. Да, надявам се да ви видя при това свое пътуване и да получа вашата подкрепа за пътуването ми, след като първо имам щастието да постоя с вас известно време. ²⁵ Но сега отивам в Ерусалим, за да служа на Божиите хора там, ²⁶ защото вярващите в Македония и Ахая решиха да дадат помощ на Божиите хора в Ерусалим, които са бедни. ²⁷ Да, те решиха да направят това, а имат и задължения към тях, защото както юдеите споделиха с езичниците духовните си блага, така и езичниците трябва да споделят с тях материалните си блага. ²⁸ Когато завърша своята мисия и предам събраните пари в ръцете на бедните в Ерусалим, ще се отправя към Испания, минавайки през вашия град. ²⁹ И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с цялото Христово благословение.

³⁰ Моля ви, братя и сестри, чрез нашия Господ Исус Христос и чрез любовта, която Духът ни дава, борете се заедно с мен в молитвите си към Бога за мен ³¹ да бъда избавен от невярващите в Юдея и помощта, която нося в Ерусалим, да бъде приета добре от Божиите хора там, ³² за да мога, ако такава е Божията воля, да дойда при вас с радост и да се освежа заедно с вас. ³³ Богът на мира да бъде с всички ви. Амин.

Последни поздрави

16 Препоръчвам ви Фива, наша сестра, дякониса в църквата в Кенхрея. ² Приемете я в Господа, както подобава на Божии хора, и й помогнете с всичко, от което се нуждае от вас, защото тя много е помагала и на мен, и на други хора.

¹⁷ Братя и сестри, моля ви да внимавате много с тези, които причиняват разногласия сред хората и смущават вярата им, противно на учението, което сте приели. Стойте далеч от тях, ¹⁸ защото такива хора служат не на нашия Господ Христос, а на собствените си апетити и с ласкателни приказки и мили думи заблуждават хората, които не познават злото. ¹⁹ Вестта за вашето покорство стигна до всички вярващи и аз съм много щастлив за вас, но искам да постъпвате мъдро по отношение на доброто и да съхраните невинността си по отношение на злото.

²⁰ Богът на мира скоро ще смачка Сатана и ще ви даде власт над него.

Благодатта на нашия Господ Исус да бъде с вас.

²¹ Тимотей, който работи заедно с мен, ви поздравява. Поздравяват ви също и сродниците ми Луций, Ясон и Сосипатър.

²² Поздравявам ви в Господа и аз, Тертий, който записвам това послание.

²³ Гай, в чийто дом живея аз и се събира цялата църква, също ви поздравява. Поздравяват ви още Ераст, градският ковчежник тук, и нашият брат Кварт. ^24 [c]

²⁵ Слава на Бога, който може да укрепи вярата ви чрез Благата вест, която проповядвам. Това е посланието за Исус Христос, тайната истина, която Бог разкри и която векове наред беше скрита. ²⁶ Но сега тя бе изявена чрез написаното от пророците и според заповедта на вечния Бог се извести на всички народи, за да повярват и да му се подчинят. ²⁷ На единствено мъдрия Бог да бъде слава завинаги чрез Исус Христос! Амин.

1 От Павел, чрез Божията воля призован да бъде апостол на Христос Исус, и от брат Состен.

² До църквата на Бога в Коринт, до хората, посветили се на служба в Христос Исус, призовани да бъдат Божий свят народ, заедно с всички, които където и да са, призовават името на нашия Господ Исус Христос — техния и наш Господ.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Павел благодари на Бога

⁴ Винаги благодаря на моя Бог за вас заради благодатта, която Бог ви е дал чрез Христос Исус, ⁵ защото чрез него бяхте богато благословени: във всяко слово и всяко знание. ⁶ Свидетелството за Христос бе затвърдено сред вас ⁷ и вие не сте лишени от нито един дар, докато копнеете нашият Господ Исус Христос да се открие. ⁸ Той ще ви пази силни до края, така че никой да не може да ви обвини в Деня на нашия Господ Исус Христос. ⁹ Верен е Бог, който ви призова да имате общение с неговия Син Исус Христос, нашия Господ.

Разделения в църквата в Коринт

¹⁰ Но аз ви умолявам, братя и сестри, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да сте съгласни помежду си и да няма разделения сред вас, а да бъдете напълно единни в помислите и целите си. ¹¹ Защото разбрах от хората от дома на Хлоя, че помежду ви има раздори. ¹² Имам предвид това, че всеки от вас говори: „Аз принадлежа на Павел“, „Аз принадлежа на Аполос“, „Аз принадлежа на Кифа^[d]“ или „Аз принадлежа на Христос“. ¹³ Нима Христос е разделен? Павел ли умря на кръста за вас? И в името на Павел ли бяхте кръстени? ¹⁴ Благодаря на Бога, че не кръстих никого от вас освен Крисп и Гай, ¹⁵ за да не може нито един от вас да каже, че е кръстен в моето име. ¹⁶ Кръстих също и хората от дома на Стефанино, но друг не помня да съм кръщавал. ¹⁷ Защото Христос ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам Благата вест: не като говоря с човешка мъдрост, за да не изгуби силата си посланието за Христовия кръст.

Христос — Божия сила и мъдрост

¹⁸ Посланието за кръста е глупост за онези, които се изгубват, но то е Божията сила за онези, които се спасяват. ¹⁹ Писанието казва:

²⁰ Къде е мъдрият човек? Къде е ученият? Къде е философът на този свят? Не е ли направил Бог глупава мъдростта на света? ²¹ Затова, след като светът не позна Бога чрез мъдростта си, Бог в своята мъдрост избра чрез „глупостта“ на посланието, което проповядваме, да спаси онези, които вярват. ²² Така юдеите искат знамения, гърците търсят мъдрост, ²³ а ние проповядваме Христос, разпънат на кръста — послание, което за юдеите е обида, а за езичниците — глупост. ²⁴ Но за онези, които са призовани, както сред юдеите, така и сред гърците, Христос е Божията сила и Божията мъдрост. ²⁵ Защото Божията „глупост“ е по-мъдра от човешката мъдрост и Божията „слабост“ е по-силна от човешката сила.

²⁶ Братя и сестри, помислете какви бяхте, когато Бог ви призова. Малко от вас бяха мъдри според човешките критерии. Малко от вас имаха власт и малко от вас бяха от благородно потекло. ²⁷ Но Бог избра това, което светът смята за глупаво, за да засрами мъдрите. Бог избра това, което светът смята за слабо, за да засрами силните. ²⁸ Бог избра това, което светът смята за унизено и презряно, това, което е „нищо“, за да премахне онова, което е „нещо“, ²⁹ така че никой да не може да се хвали пред Бога. ³⁰ Но той е изворът на вашия живот в Христос Исус, който според действието на Бога стана наша мъдрост, праведност, освещение и изкупление, ³¹ за да може, както казва Писанието: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“^(H)

Посланието за Христос на кръста

2 Братя и сестри, когато дойдох при вас, аз не дойдох, за да ви изявя Божията тайна истина с превзети думи или човешка мъдрост. ² Защото реших докато съм сред вас, да забравя всичко освен Исус Христос и неговата смърт на кръста. ³ Така че когато дойдох при вас, бях слаб и целият треперех от страх, ⁴ и поучавах и проповядвах не с мъдри думи, които убеждават хората, а със силни доказателства от Духа, ⁵ за да се основава вярата ви не на човешката мъдрост, а на Божията сила.

Божията мъдрост

⁶ Ние учим на мъдрост онези, които са зрели, но не на мъдростта на този свят, нито на мъдростта на управниците на този свят, чиято власт е към своя край. ⁷ Ние учим на тайната Божия мъдрост, която бе скрита от хората и която Бог бе предназначил за наша слава още преди сътворението на света. ⁸ Нито един от управниците на света не знаеше тази мъдрост, защото ако я знаеха, нямаше да разпънат на кръста славния Господ, ⁹ но както казва Писанието:

¹⁰ Но Бог ни разкри тази мъдрост чрез Духа, който изследва всичко, дори тайните дълбини на Бога. ¹¹ Защото никой не знае мислите на друг човек освен духът, който живее в този човек. Така никой освен Божият Дух не знае мислите на Бога. ¹² Но на нас ни бе даден не духът, който принадлежи на света, а Духът, който идва от Бога, за да разберем всичко, с което Бог ни е дарил. ¹³ Когато говорим за тези неща, ние не го правим с думи, научени от човешката мъдрост, а с думи, на които Духът ни научи, и обясняваме духовните неща на онези, които имат Духа. ¹⁴ Без Духа човек не приема истините, които Божият Дух разкрива, защото за него те са глупост и той не може да ги разбере, тъй като те могат да бъдат преценени само духовно. ¹⁵ А който има Духа, преценява всичко, но него никой не може да го прецени, защото, както казва Писанието:

Но на нас ни е даден Христовият начин на мислене.

Следвайте не хората, а Христос

3 Но аз, братя и сестри, в миналото не можех да ви говоря като на хора, които имат Духа, а трябваше да ви говоря като на хора от този свят, като на бебета в Христос. ² Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не бяхте готови да я приемете, както и сега не сте готови, ³ понеже сте все още хора от света. Защото щом като между вас има завист и раздори, нима това не показва, че сте хора от света и че постъпвате напълно по човешки? ⁴ Когато един казва: „Аз принадлежа на Павел“, а друг: „Аз принадлежа на Аполос“, не постъпвате ли като хора от света?

⁵ Кой е Аполос и кой е Павел? Те са само служители, чрез които вие повярвахте, и извършиха делото си така, както Бог бе възложил на всеки един. ⁶ Аз посях семето, Аполос го поля, но Бог го направи да порасне. ⁷ Ето защо, важен е не този, който сее, нито този, който полива, а Бог, който прави посятото да расте. ⁸ Този, който сее, и този, който полива, работят с една цел и всеки ще получи своята награда според труда си. ⁹ Ние заедно работим за Бога, а вие сте Божията нива и Божията постройка.

¹⁰ Според дарбата, която Бог ми даде, аз поставих основата като мъдър майстор-строител, а друг гради върху нея, но всеки трябва да внимава как гради. ¹¹ Защото никой не може да положи основа, различна от тази, която вече е положена, и тази основа е Исус Христос. ¹² Когато хората градят върху тази основа, независимо дали използват злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама, ¹³ работата на всеки ще се види ясно, защото Денят, който ще дойде с огън, ще направи всичко ясно и същият този огън ще изпита работата на всеки, за да определи каква е. ¹⁴ И ако работата на някого — онова, което е построил върху основата — издържи, този човек ще получи награда. ¹⁵ Ако изгори, този, който го е построил, ще понесе щети, самият той обаче ще се спаси, но така, както се спасява човек, който успява да избяга от горяща сграда.

¹⁶ Нима не знаете, че вие сте Божият храм и Божият Дух живее във вас? ¹⁷ Ако някой разруши Божия храм, Бог ще го унищожи, защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

¹⁸ Не се заблуждавайте! Ако някой сред вас се смята за мъдър според стандартите на този свят, нека стане „глупав“, за да стане наистина мъдър. ¹⁹ Защото мъдростта на този свят е глупост в очите на Бога. Писанието казва: „Бог улавя мъдрите в техните хитрувания.“^{(K) 20} Казано е също: „Господ знае, че мислите на мъдрите са безполезни.“^{(L) 21} Ето защо никой не трябва да се хвали с хора, защото всичко е ваше: ²² Павел, Аполос и Кифа,^[e] светът, животът и смъртта, настоящето и бъдещето. Всичко принадлежи на вас, ²³ а вие принадлежите на Христос, който принадлежи на Бога.

Служението на апостолите

4 Ето как трябва да се гледа на нас: като на Христови слуги и хора, на които са поверени тайните Божии истини. ² И това, което се изисква от онези, на които е поверено нещо, е да оправдаят оказаното доверие. ³ Но за мен няма никакво значение дали ще ме съдите вие или който и да е човешки съд, нито аз съдя себе си, ⁴ защото — макар и съвестта ми да е чиста — не тази е причината да бъда оправдан. Господ е този, който ме съди. ⁵ Затова не съдете за нищо преждевременно, преди да е дошъл Господ. Той ще освети скритото в мрак и ще разкрие намеренията на сърцата. Тогава Бог ще даде на всеки похвалата, която е заслужил.

⁶ Братя и сестри, казах тези неща за Аполос и за мен заради вас, като пример, от който да разберете значението на думите: „Следвайте само това, което е писано“, за да не се възгордявате и да не отдавате предпочитания на един за сметка на друг. ⁷ Кой казва, че ти си по-добър от останалите? И кое от това, което имаш, не ти е било дадено? А след като всичко ти е било дадено, защо тогава се гордееш така, сякаш не ти е било подарено?

⁸ Мислите, че сега имате всичко, което ви е нужно, и сте вече богати. Мислите, че сте станали царе без нас. Бих искал наистина да сте царе, за да царуваме и ние с вас! ⁹ Защото мисля, че Бог отреди на нас, апостолите, последното място, като на мъже, обречени на смърт, тъй като станахме зрелище за цял свят — и за ангелите, и за хората. ¹⁰ Ние сме глупави заради Христос, но вие сте мъдри в Христос. Ние сме слаби, но вие сте силни. Вие сте почитани, а ние — презрени. ¹¹ Дори и сега все още сме гладни и жадни, облечени в дрипи, бити и бездомни. ¹² Работим неуморно, за да изкараме прехраната си. Когато ни проклинат — благославяме, когато ни преследват — търпим, ¹³ когато ни хулят — отвръщаме с добра дума. И досега хората се отнасят с нас като с боклука на света, измета на обществото.

¹⁴ Пиша това не за да ви накарам да се срамувате, а ви предупреждавам като свои скъпи деца. ¹⁵ Защото дори и да имате десет хиляди наставника в Христос, нямате много бащи, понеже аз съм този, който стана ваш баща в Христос Исус чрез Благата вест. ¹⁶ Ето защо ви умолявам: подражавайте ми. ¹⁷ Затова изпратих при вас Тимотей, мое скъпо и вярно дете в Господа, който ще ви напомня принципите, които следвам в своя живот в Христос Исус, както ги поучавам навсякъде във всички църкви.

¹⁸ Мислейки, че няма отново да ви посетя, някои се възгордяха. ¹⁹ Но аз ще дойда при вас скоро, ако такава е Божията воля, и тогава ще видя не колко красноречиви, а колко силни са тези, които са се възгордели. ²⁰ Защото Божието царство не е въпрос на красноречие, а на сила. ²¹ Кое предпочитате: с пръчка в ръка ли да дойда при вас, за да ви накажа, или с любов и кротък дух?

Аморалност в църквата

5 Говори се, че сред вас има сексуални грехове, които не се срещат дори сред езичниците: казват, че някой живее с мащехата си! ² А вие сте се възгордели, макар че по-скоро би трябвало да скърбите. Този, който е извършил това дело, трябва да бъде отстранен от вашата общност. ³ Що се отнася до мен, въпреки че тялом не съм с вас, аз присъствам духом и вече съм осъдил човека, който е извършил този грях. ⁴ Съберете се заедно в името на нашия Господ Исус. Моят дух ще бъде сред вас. Със силата на нашия Господ Исус ⁵ трябва да предадете такъв човек на Сатана, за да се погуби грешната му човешка природа,^[f] така че в Господния Ден духът му да бъде спасен.

⁶ Вашето самодоволство не е добро. Не знаете ли, че „малко мая заквасва цялото тесто“? ⁷ Изхвърлете старата мая, за да бъдете ново тесто. Вие сте безквасен хляб,^[g] защото Христос, нашето пасхално агне, беше пожертван заради нас. ⁸ Затова нека непрестанно празнуваме Пасхата не с хляб, приготвен със старата мая, която е маята на злината и злобата, а с безквасен хляб — хляба на искреността и истината.

⁹ Писах ви в писмото си, че не трябва да общувате с онези, които вършат сексуални грехове. ¹⁰ Не искам да кажа, че изобщо не трябва да общувате с всички хора в този свят, които вършат сексуални грехове или са алчни, измамници или идолопоклонници, защото тогава ще трябва да се изолирате от целия свят. ¹¹ Това, което ви писах, е да не общувате с някой, който нарича себе си брат в Христос, а върши сексуални грехове и е алчен, идолопоклонник, клеветник, пияница или измамник. Дори не сядайте да се храните с такъв човек!

^12-13 Защото нима аз съм този, който трябва да съди хората извън църквата? Тях Бог ще ги съди. Но вие трябва да съдите хората, които са част от църквата. Писанието казва: „Изгонете злия човек сред вас.“^(M)

За отсъждането при спорове между християни

6 Ако някой от вас има спор с друг човек, защо се осмелява да се обръща към съда на грешниците вместо към Божиите святи хора? ² Или не знаете, че Божиите святи хора ще съдят света? А след като вие ще съдите света, нима не сте достойни да отсъдите относно най-незначителни въпроси? ³ Не знаете ли, че ще съдим дори и ангелите? А какво остава за обикновените житейски неща! ⁴ Затова, когато имате обикновени житейски спорове, не давайте правосъдието в ръцете на хора, които нямат думата в църквата. ⁵ Казвам това, за да се засрамите. Нима няма сред вас някой мъдър човек, който да разреши споровете между двама братя, ⁶ та става така, че един брат се съди с друг, и то пред невярващи?

⁷ Всъщност вече сте победени, щом се съдите един друг. Защо вместо това не оставите да извършат неправда към вас? Защо не оставите да ви ограбят? ⁸ Напротив: самите вие вършите неправди и ограбвате, и при това своите братя и сестри в Христос!

⁹ Нима не знаете, че хората, които вършат зло, няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте! Няма да го наследят нито онези, които вършат сексуални грехове, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито мъжете, които позволяват да бъдат използвани за хомосексуални връзки, нито мъжете, които практикуват хомосексуализъм, ¹⁰ нито крадците, нито алчните, нито пияниците, нито клеветниците, нито измамниците. ¹¹ А такива бяха някои от вас, но бяхте очистени, бяхте отделени за служба на Бога и станахте праведни в името на Господ Исус Христос и чрез Духа на нашия Бог.

Прославете Бога с телата си

¹² „Всичко ми е позволено“, но не всичко е полезно. Да, „всичко ми е позволено“, но няма да позволя на нищо да ме владее. ¹³ „Храната е за стомаха и стомахът е за храната“ — това е вярно, но Бог ще сложи край и на едното, и на другото. Нашите тела не са за сексуални грехове, а за да служим на Господа, и Господ е за телата ни. ¹⁴ Бог не само възкреси Господа, но чрез своята власт ще възкреси и нас. ¹⁵ Не знаете ли, че телата ви са части на Христос? Нима ще взема това, което е част на Христос, и ще го свържа с проститутка? В никакъв случай! ¹⁶ Или не знаете, че този, който се свързва физически с проститутка, става едно цяло с нея? Писанието казва: „Двамата ще станат едно цяло.“^{(N) 17} А този, който се свързва с Господа, се слива в един дух с него.

¹⁸ Бягайте от сексуалния грях. Всеки друг грях, който човек може да извърши, е извън тялото му, но който върши сексуален грях, върши грях срещу собственото си тяло. ¹⁹ Нима не знаете, че тялото ви е храм на Святия Дух, който е във вас и който ви е даден от Бога, и че не принадлежите на себе си? ²⁰ Бог ви купи и заплати цената; затова прославете Бога с телата си.

За брачния живот

7 Сега за онова, за което ми писахте: добре е човек да не се жени, ² но поради опасността от сексуални грехове, всеки мъж трябва да има своя съпруга и всяка жена трябва да има свой съпруг. ³ Мъжът трябва да дава на жена си това, което й дължи като на съпруга, а така също жената трябва да дава на мъжа си това, което му дължи като на съпруг. ⁴ Не жената е господар на тялото си, а мъжът й. Така също не мъжът е господар на тялото си, а жена му. ⁵ Не се лишавайте един от друг, освен ако сте се споразумели да бъде така за известно време, за да се посветите на молитва и след това отново да бъдете заедно, за да не може Сатана да ви изкушава поради вашата неспособност да се владеете. ⁶ Но казвам това само като съвет, а не като заповед. ⁷ Бих искал всички хора да са като мен, но всеки е получил различен дар от Бога и един живее по един начин, а друг — по друг.

⁸ А сега за неженените и вдовиците ще кажа следното: добре е, ако те останат неженени като мен. ⁹ Но ако не могат да се въздържат, нека да се оженят, защото е по-добре да се оженят, отколкото да изгарят в желание.

¹⁰ А за тези, които са женени, давам заповед (всъщност не аз я давам, а Господ): жената не трябва да напуска мъжа си, ¹¹ а ако го напусне, трябва да не се омъжва отново или да се върне при мъжа си. Мъжът също не трябва да се развежда с жена си.

¹² За останалите казвам (и го казвам аз, а не Господ): ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, той не трябва да се развежда с нея. ¹³ И ако някоя жена има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, тя не трябва да се развежда с него, ¹⁴ защото невярващият мъж се освещава чрез връзката си с вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез връзката си с вярващия брат. Ако не беше така, децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са осветени.

¹⁵ Но ако невярващият поиска да се разведе, оставете го да направи това. В такъв случай вярващият брат или сестра са свободни. Бог ни призова да живеем в мир. ¹⁶ Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш своя мъж? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш своята жена?

Живейте така, както Бог ви е призовал

¹⁷ Всеки трябва да живее така, както Господ е определил за него и както Бог го е призовал. Така наставлявам във всички църкви. ¹⁸ Ако някой е бил вече обрязан, когато Бог го е призовал, не трябва да крие обрязването си. Ако някой е бил призован, без да бъде обрязан, не трябва да се обрязва. ¹⁹ Обрязването или необрязването не означават нищо — важно е следването на Божиите заповеди. ²⁰ Всеки трябва да остане така, както е бил, когато Бог го е призовал. ²¹ Роб ли си бил, когато Бог те е призовал? Това не трябва да те тревожи. Но ако можеш да станеш свободен, използвай възможността. ²² Защото този, който е бил роб, когато Бог го е призовал, е свободен в Господа, така както този, който е бил свободен, когато Бог го е призовал, е роб на Христос. ²³ Той ви купи и заплати цената; затова не ставайте роби на хора. ²⁴ Братя и сестри, всеки трябва да остане пред Бога такъв, какъвто е бил, когато Бог го е призовал.

Въпроси относно неженените и вдовиците

²⁵ Сега за онези, които не са женени: нямам заповед от Господа, но ви давам мнението си като човек, на когото можете да вярвате, защото Господ ми е показал милост. ²⁶ Ето какво мисля аз: поради сегашните трудни времена добре е човек да остане неженен като мен. ²⁷ Ако си свързан с жена, не търси освобождение, а ако си се освободил, не си търси жена. ²⁸ Но ако се ожениш, не вършиш грях. И ако девойка се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще трябва да понасят трудности в този живот, а аз се опитвам да ви предпазя от това.

²⁹ Ето какво ще ви кажа, братя и сестри: времето изтича. Отсега нататък онези, които имат жени, трябва да живеят така, сякаш нямат, ³⁰ онези, които скърбят — така, сякаш не скърбят, онези, които се радват — така, сякаш не се радват, онези, които купуват — така, сякаш не притежават нищо, ³¹ а онези, които се ползват от всичко, което светът им предлага — така, сякаш не се ползват от нищо, защото светът, такъв, какъвто е сега, е преходен.

³² Искам да нямате грижи. Нежененият човек се грижи за Господните дела и как да угоди на Господа. ³³ А жененият човек се грижи за житейски неща и как да угоди на жена си ³⁴ и затова е раздвоен. Така неомъжената жена или девойка се грижи за Господните дела, за да бъде тя свята в тяло и в дух, а омъжената жена се грижи за житейските неща и как да угоди на мъжа си. ³⁵ Казвам това за ваше добро, не за да ви налагам ограничения, а заради добрия ред и за да сте посветени на Господа, без нищо да ви отвлича.

³⁶ Ако някой смята, че не постъпва както е редно към годеницата си, ако тя вече прехвърля идеалната за женитба възраст^[h] и той мисли, че трябва да се оженят, да направи това, което иска: не е грях да се оженят. ³⁷ Но този, който е твърд в сърцето си, никой не го принуждава, господар е на желанията си и е решил в сърцето си да не се жени за годеницата си, ще направи добре. ³⁸ И така, този, който се оженва за годеницата си, постъпва добре, а този, който не се оженва за нея — още по-добре.^[i]

³⁹ Жената е свързана в брак, докато мъжът й е жив, но ако той умре, е свободна да се омъжи за когото иска, при условие, че бракът е в Господа. ⁴⁰ Но според мен тя ще е по-щастлива, ако остане така, както е, а мисля, че и аз имам Божия Дух.

За храната, принесена в жертва на идоли

8 А сега за храната, принесена в жертва на идоли: знаем, че „всички имаме знание“. Но знанието възгордява, а любовта укрепява. ² Ако някой мисли, че знае нещо, той не знае нищо така, както трябва да го знае. ³ Но ако някой обича Бога, Бог го познава.

⁴ И така, по въпроса за храната, принесена в жертва на идоли — знаем, че истински идол в света не съществува и че Бог е само един. ⁵ И въпреки че и на небето, и на земята има много „богове“, както хората ги наричат (а наистина има много „богове“ и много „господари“), ⁶ за нас има само един Бог — Отец, от когото идва всичко и за когото живеем, и има само един Господ — Исус Христос, чрез когото съществува всичко и чрез когото живеем.

⁷ Но не всички хора знаят това. Някои доскоро се покланяха на идоли и когато ядат месо, принесено в жертва, гледат на него като на посветено на идол и слабата им съвест се осквернява. ⁸ Но храната не ни приближава към Бога и нито губим, ако не ядем, нито печелим, ако ядем.

⁹ Само внимавайте това ваше право да не стане причина слабите да паднат. ¹⁰ Защото ако някой, който е слаб, види теб, който имаш знание, да ядеш в езически храм, няма ли съзнанието на слабия да го насърчи до такава степен, че да започне да яде месото, принесено в жертва на идоли? ¹¹ Слабият ще бъде погубен заради твоето знание, същият твой брат, за когото Христос умря! ¹² И така, съгрешавайки спрямо своите братя и сестри, като ги карате да извършат нещо, противно на слабата им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос. ¹³ Затова, ако храната изкушава моя брат да съгреши, никога няма да ям месо, за да не го изкушавам да съгреши.

9 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не съм ли видял Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа? ² Дори и да не съм апостол за другите, за вас съм апостол, защото вие сте печатът, който доказва моето апостолство в Господа.

³ На тези, които ме разпитват, казвам в своя защита така: ⁴ Нямам ли право да ям и да пия? ⁵ Нямам ли право да се оженя за вярваща жена както другите апостоли и Господните братя, и Кифа^[j]? ⁶ И нима само аз и Варнава трябва да работим за прехраната си? ⁷ Кой служи войник на свои разноски? Кой сади лозе и не яде плодовете му? И кой се грижи за стадо и не пие млякото му?

⁸ Не казвам всичко това само от човешка гледна точка. Нима и законът не казва същото? ⁹ Защото в закона на Моисей е писано: „Не връзвай устата на вол, който вършее.“^(O) Но нима за воловете се грижи Бог? ¹⁰ Не казва ли това за нас? Да, за нас е написано това, защото този, който оре, трябва да оре с надежда и този, който вършее — с очакване да получи своя дял от реколтата. ¹¹ А нима е твърде много ние, които посяхме у вас зърното на духовното, да искаме да пожънем от вас материални блага? ¹² Ако други имат правото да вземат неща от вас, нямаме ли ние повече основания от тях? Но ние не сме се възползвали от това свое право и понасяме всичко, за да не поставяме пречки по пътя на Благата вест за Христос. ¹³ Не знаете ли, че онези, които работят в храма, получават храната си от храма и онези, които служат редовно при олтара, си делят помежду си това, което е принесено в дар? ¹⁴ Така и Господ заповяда онези, които изявяват Благата вест, да получават прехраната си от това.

¹⁵ Но аз не съм се възползвал от никое от тези свои права. И написах това не за да се приложи в моя случай, защото по-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да ми отнеме правото да се гордея. ¹⁶ Защото нямам причина да се гордея с това, че проповядвам Благата вест, понеже това е мое задължение и горко ми, ако не го изпълнявах! ¹⁷ Ако правя това по свой избор, заслужавам награда, но ако ми е поверена тази задача и правя това не по свой избор, ¹⁸ каква е наградата ми тогава? Тя е в това, че мога да проповядвам Благата вест безплатно и да не се възползвам от правата, които ми дава проповядването на Благата вест.

¹⁹ Защото, въпреки че съм свободен от всички, аз станах роб на всички, за да мога да спечеля повечето от тях. ²⁰ За юдеите станах като юдеин, за да мога да ги спечеля. За онези, които са подчинени на закона, станах като човек, който е подчинен на закона (въпреки че аз самият не съм подчинен на закона), за да мога да ги спечеля. ²¹ За онези, които не са подчинени на закона, станах като човек, който не е подчинен на закона (въпреки че аз не съм без Божий закон — подчинен съм на Христовия закон), за да мога да ги спечеля. ²² Станах слаб за слабите, за да ги спечеля. Станах всичко за всички, за да мога по всякакъв начин да спася част от тях. ²³ Правя всички тези неща заради Благата вест, за да мога да споделя благословенията й.

²⁴ Нима не знаете, че всички състезатели на стадиона бягат, но само един получава наградата? Бягайте така, че вие да я спечелите! ²⁵ Всеки участник в едно състезание упражнява самоконтрол във всичко, за да бъде увенчан с тленен лавров венец, а ние се състезаваме, за да спечелим венец, който трае вечно. ²⁶ Ето така бягам аз — като човек, който има цел, и така се боксирам — като човек, който не нанася удари във въздуха. ²⁷ Изтощавам и подчинявам тялото си, за да не стане така, че проповядвайки на други, аз самият да бъда отхвърлен от Бога.

Не бъдете като юдеите

10 Братя и сестри, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под облака^[k] и всички пресякоха морето. ² Всички те бяха кръстени в облака и в морето като последователи на Моисей. ³ Всички ядоха една и съща духовна храна ⁴ и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовния камък, който ги съпровождаше, и този камък беше Христос. ⁵ Но повечето бяха погубени в пустинята, защото Бог им се разгневи.

⁶ Всичко това се случи като пример за нас, така че да не бъдем хора, които желаят да вършат зло като тях. ⁷ Не бъдете идолопоклонници като някои от тях. Както казва Писанието: „Хората седнаха да ядат и да пият и станаха да играят.“^{(P) 8} И нека не вършим сексуални грехове като някои от тях, което беше причина двадесет и три хиляди да умрат само за един ден! ⁹ И нека не изпитваме Христос^[l] като някои от тях, поради което загинаха от змиите. ¹⁰ И не се оплаквайте като някои от тях, поради което бяха погубени от ангела на смъртта.

¹¹ Тези неща се случиха с тях като пример и бяха записани, за да предупредят нас, които живеем във време, когато светът е към своя край. ¹² Ето защо този, който мисли, че стои здраво, трябва да внимава, за да не падне. ¹³ Когато сте подложени на изпитание, помнете, че и други са били изпитани по същия начин. Но Бог държи на думата си. Той няма да позволи изпитанието пред вас да е по-голямо, отколкото можете да понесете, и заедно с изпитанието ще ви посочи и изход, за да можете да устоите.

¹⁴ В заключение, скъпи мои, ще ви кажа да бягате от идолопоклонството. ¹⁵ Говоря ви като на разумни хора. Отсъдете сами това, което казвам. ¹⁶ Нали чашата на благословение, за която благодарим, е начин да имаме общение в кръвта на Христос и хлябът, който разчупваме — начин да имаме общение в тялото на Христос? ¹⁷ И щом има един хляб, значи всички ние сме едно тяло, защото всички споделяме този един хляб.

¹⁸ Вижте народа на Израел. Нали тези, които ядат принесеното в жертва, имат общение в олтара? ¹⁹ Не искам да кажа, че храната, принесена в жертва на идоли, значи нещо или че идолите значат нещо. ²⁰ Напротив — това, което принасят в жертва, е жертвоприношение пред демони, а не пред Бога, и не искам вие да имате общение с демоните! ²¹ Не можете да пиете и от Господната чаша, и от чашата на демоните. Не можете да участвате и в трапезата на Господа, и в трапезата на демоните. ²² Нима се опитваме да накараме Господа да ревнува^[m] и нима сме по-силни от него?

Използвайте свободата си за слава на Бога

²³ „Всичко ни е позволено.“ Да, но не всичко е полезно. „Всичко ни е позволено“, но не всичко укрепява. ²⁴ И нека всеки се грижи не за собствените си интереси, а за интересите на другите.

²⁵ Яжте всяко месо, което се продава на пазара, без да разпитвате откъде е, за да успокоявате съвестта си. ²⁶ Защото, както казва Писанието: „Земята и всичко на нея принадлежи на Господа.“^(Q)

²⁷ Ако някой от невярващите ви покани и решите да отидете, яжте всичко, което сложат пред вас, без да разпитвате за месото заради съвестта си. ²⁸ Но ако някой ви каже, че то е било принесено в жертва на идол, не яжте заради човека, който ви го е казал и заради съвестта. ²⁹ Като казвам „съвест“, имам предвид не вашата, а тази на другия човек. Защото свободата ми не трябва да бъде ограничавана от нечия чужда съвест. ³⁰ И ако се нахраня с благодарност, няма причина да ме обвиняват в богохулство заради нещо, за което благодаря на Бога.

³¹ Така че, дали ядете или пиете, или вършите нещо друго, правете всичко за Божия слава. ³² Не пречете нито на юдеи, нито на гърци или на тези, които принадлежат на Божията църква, ³³ така както аз самият се опитвам всякак да угодя на всички, като търся не това, което е добро за мен, а това, което е добро за всички, за да бъдат те спасени.

11 Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос.

Жените по време на богослужението

² Аз ви хваля, защото ме помните във всичко и следвате точно ученията, така както ви ги предадох. ³ Но искам да знаете, че Христос е глава на всеки мъж и мъжът е глава на жената, а Бог е глава на Христос. ⁴ Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, посрамва главата си. ⁵ А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, посрамва главата си. Защото това е същото както ако обръсне главата си. ⁶ Ако жената не покрива главата си, може също и да отреже косите си. Но понеже е срамно една жена да отреже косите си или да обръсне главата си, тя трябва да покрива главата си. ⁷ А мъжът не трябва да покрива главата си, защото той е Божият образ и слава, а жената е славата на мъжа, ⁸ защото не мъжът бе създаден от жената, а жената — от мъжа. ⁹ И не мъжът бе създаден за жената, а жената — за мъжа. ¹⁰ Затова жената трябва да покрива главата си в знак на това, че е подвластна, а също и заради ангелите.

¹¹ Но в Господа нито жената е независима от мъжа, нито мъжът е независим от жената, ¹² защото както жената е създадена от мъжа, така и мъжът е роден от жена, а всичко е от Бога. ¹³ Сами преценете дали е прилично една жена да се моли на Бога с непокрита глава. ¹⁴ Нима самата природа не ви учи, че за мъжа е срамно да остави косата си дълга, ¹⁵ а за жената е чест да я носи дълга, защото косата й е дадена, за да покрива главата си? ¹⁶ Някои може да поискат да спорят, но нека подчертая, че нито ние, нито Божиите църкви следваме тяхната практика.

Господната вечеря

¹⁷ А с това, което сега ще ви кажа, няма да ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо. ¹⁸ Първо, чувам, че когато се съберете, между вас има разцепления и вярвам, че в това има някаква истина. ¹⁹ А и трябва да има разделения сред вас, за да може достойните да изпъкнат! ²⁰ И така, когато се съберете, вие всъщност не ядете Господната вечеря,^{[n] 21} защото когато се храните, никой не чака останалите и един се напива, а друг остава гладен. ²² Нямате ли си къщи, в които да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и се опитвате да засрамите бедните? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? За това няма да ви похваля.

²³ Защото от Господа получих учението, което ви предадох: вечерта, когато бе арестуван, Господ Исус взе един хляб ²⁴ и след като благодари, го разчупи и каза: „Това е моето тяло, което давам за вас. Правете това, за да ме помните.“ ²⁵ Също така, след като бяха свършили вечерята, взе чашата с вино и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с моята кръв. Винаги, когато пиете това вино, правете го, за да ме помните. ²⁶ Защото винаги, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие известявате смъртта на Господа, докато той дойде.“

²⁷ Който яде хляба или пие Господната чаша по недостоен начин, ще бъде виновен в грях срещу Господното тяло и кръв. ²⁸ Но човек трябва да изпита себе си и тогава може да яде хляба и пие чашата. ²⁹ Защото този, който яде и пие недостойно, си навлича присъда, понеже не разпознава тялото. ³⁰ Ето защо има сред вас много слаби, болни и много умират. ³¹ Но ако изпитвахме себе си, нямаше да бъдем съдени. ³² А когато Господ ни съди, тогава получаваме наставление, за да не бъдем осъдени заедно с другите хора от този свят.

³³ И така, братя и сестри, когато се събирате да се храните, изчаквайте се един друг. ³⁴ Ако някой е гладен, да се нахрани вкъщи, за да не предизвиквате Божията присъда с вашите събирания. А останалото ще наредя, когато дойда.

Дарби от Святия Дух

12 Сега за духовните дарби, братя и сестри — не искам да останете в неведение. ² Знаете, че когато бяхте езичници, ви отклоняваха и служехте на неми идоли. ³ Затова искам да ви осведомя, че никой, който говори чрез Божия Дух, няма да каже: „Проклет да е Исус!“ И само чрез Святия Дух човек може да каже: „Исус е Господ!“

⁴ Има различни духовни дарби, но Духът, който дава тези дарби, е един и същ. ⁵ Има различни начини да се служи, но всички те са от един и същ Господ. ⁶ И има различни начини, по които Бог действа, но един и същ Бог върши всичко сред всички хора. ⁷ На всеки е дадено да се прояви у него Духът за всеобщо благо. ⁸ На един чрез Духа е дадена способността да говори с мъдрост, а на друг, чрез същия Дух — способността да говори със знание. ⁹ На един е дадена вяра чрез същия Дух, а на друг, също чрез него — дарби да лекува. ¹⁰ На някого е дадена силата да върши чудеса, а на друг — да пророкува. На един е дадена способността да различава добрите от лошите духове, на друг — да говори различни езици, а на трети — да обяснява езиците. ¹¹ Но един и същ е Духът, който върши всичко това и определя различно за всеки — така, както пожелае.

Христовото тяло

¹² И също както човешкото тяло е едно, но има много части, които, въпреки че са много, заедно оформят едно тяло, така е и с Христос. ¹³ Защото всички бяхме кръстени от действието на един Дух, за да станем част от едно тяло, независимо дали сме юдеи или езичници, роби или свободни, и от този един Дух всички бяхме напоени.

¹⁴ Човешкото тяло не се състои от една, а от много части. ¹⁵ И ако кракът каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм ръка“, нима това е причина той да престане да е част от тялото? ¹⁶ И ако ухото каже: „Аз не принадлежа на тялото, защото не съм око“, нима това е причина то да престане да бъде част от тялото? ¹⁷ Ако цялото тяло беше око, как щяхме да чуваме? И ако цялото тяло беше ухо, как щяхме да усещаме ароматите? ¹⁸ Но всъщност Бог е поставил всяка една част в тялото така, както той е пожелал, и е определил мястото на всяка от тях. ¹⁹ И ако всички те бяха само една част, къде щеше да е тялото? ²⁰ Сега частите са много, а тялото е само едно.

²¹ Окото не може да каже на ръката: „Нямам нужда от теб.“ И главата не може да каже на краката: „Нямам нужда от вас.“ ²² Точно обратното — частите на тялото, които изглеждат слаби, са най-необходими. ²³ И към частите, които зачитаме по-малко, ние се отнасяме с по-голямо уважение. И към тези части, които не са представителни, се отнасяме със специално внимание, ²⁴ защото нашите по-представителни части нямат нужда от такова отношение. Бог е създал тялото по такъв начин, че да даде по-голяма почит на по-несъвършените части, които са лишени от нея, ²⁵ за да няма разделения в тялото, а различните части да се грижат еднакво една за друга. ²⁶ Ако една част от тялото страда, всички други страдат заедно с нея. Ако на една част се окаже почит, всички части споделят радостта й.

²⁷ Така вие сте тялото на Христос и всеки от вас е част от него. ²⁸ Бог постави в църквата първо апостолите, след това пророците, после учителите, после хората със сила да вършат чудеса, после хората с дарба да лекуват, после хората, които помагат с делата си, хората с дарба да ръководят и хората с дарба да говорят други езици. ²⁹ Нима всички са апостоли? Нима всички са пророци? Нима всички са учители? Нима всички вършат чудеса? ³⁰ Нима всички имат дарбата да лекуват? Нима всички говорят други езици? Нима всички обясняват езици? ³¹ Но трябва да се стремите към по-големите дарби и сега ще ви покажа най-добрия път.

Любовта

13 Ако мога да говоря езиците на различните народи и дори тези на ангелите, но нямам любов в сърцето си, съм само една шумна камбана или дрънкащ цимбал. ² Ако имам дарбата да пророкувам и зная всички Божии тайни, и имам цялото божествено знание и такава вяра, че да премествам планини, но нямам любов в сърцето си, аз съм нищо. ³ И ако едно по едно раздам всичко, което имам, за да нахраня онези, които са в нужда, и дори ако дам тялото си да бъде изгорено, но нямам любов в сърцето си, нищо не печеля.

⁴ Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, ⁵ не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. ⁶ Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. ⁷ Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява.

⁸ Любовта никога няма да свърши, а пророческата дарба ще се прекрати, езиците ще престанат, знанието ще се прекрати. ⁹ Защото и знанието, и пророчествата ни са само частични. ¹⁰ А когато дойде съвършенството, това, което е частично, ще се прекрати. ¹¹ Когато бях дете, говорех по детски, мислех по детски и разсъждавах по детски. Но сега, когато съм вече мъж, съм оставил детинското. ¹² Сега виждаме мътно отражение в огледало, но когато дойде съвършенството, ще видим лице в лице. Сега знанието ми е частично, но тогава то ще е пълно, така както Бог ме познава напълно. ¹³ А дотогава остават тези три неща: вяра, надежда и любов; и най-велика от тях е любовта.

Използвайте духовните дарби в помощ на църквата

14 Стремете се към любовта и ревностно желайте духовни дарби, и особено дарбата да пророкувате. ² Този, който има дарбата да говори друг език, говори не на хората, а на Бога, защото никой не може да разбере какво казва. Той говори тайни чрез Духа. ³ А този, който пророкува, говори неща, които укрепват, насърчават и утешават хората. ⁴ Който има дарбата да говори друг език, укрепва себе си, а който има дарбата да пророкува, укрепва църквата. ⁵ Искам всички вие да имате дарбата да говорите други езици, но още повече искам да имате дарбата да пророкувате. Този, който пророкува, е по-велик от този, който говори други езици, освен ако той може да обясни това, което казва, за да се укрепи цялата църква.

⁶ Братя и сестри, ако дойда при вас и говоря други езици, каква полза ще имате, ако не ви донеса откровение, божествено знание, пророчество или учение? ⁷ Същото е и с неодушевените предмети, които издават звук, като флейтата и лирата — ако тези звуци не се различават ясно, как хората ще разберат каква мелодия свири флейтата или лирата? ⁸ И ако тръбата изсвири неясно, кой ще се подготви за битка? ⁹ Така и вие, ако произнасяте неразбираеми звуци, кой ще разбере какво сте казали? Ще говорите на вятъра. ¹⁰ В света несъмнено съществуват много езици и нито един от тях не е без свое значение. ¹¹ Ето защо ако не зная значението на думите, ще бъда чужденец за този, който говори, и този, който говори, ще бъде чужденец за мен. ¹² Същото се отнася и за вас: след като се стремите към духовни дарби, постарайте се да получите колкото можете повече от тях за укрепването на църквата.

¹³ Следователно този, който говори друг език, трябва да се моли също и да може да обясни думите си. ¹⁴ Защото ако се моля на друг език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден. ¹⁵ Какво да правя тогава? Ще се моля с духа си, но също и с ума си. Ще пея песни на възхвала с духа си, но също и с ума си. ¹⁶ Защото ако изречеш благословение само с духа си, как обикновеният слушател ще каже „Амин“ на твоята благодарствена молитва, ако не разбира това, което казваш? ¹⁷ Може да благодариш много хубаво, но не помагаш на другия човек да укрепне.

¹⁸ Аз благодаря на Бога, че моята дарба да говоря други езици е по-голяма от тази на всеки един от вас, ¹⁹ но в църквата предпочитам да изрека пет думи, които могат да се разберат, отколкото десет хиляди думи на друг език, така че да поуча и другите.

²⁰ Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора, но по отношение на злото бъдете като невръстни деца. ²¹ Писанието^[o] казва:

Това казва Господ.

²² Така и дарбата за други езици е знак не за вярващите, а за невярващите. Пророческата дарба е знак не за невярващите, а за вярващите. ²³ Ето защо ако цялата църква се събере и всички говорят други езици, ако влязат външни хора или невярващи, няма ли да кажат, че сте полудели? ²⁴ Но ако всички пророкуват, когато влезе невярващ или външен човек, той ще осъзнае греха си чрез думите им, ще бъде осъден чрез думите им, ²⁵ тайните на неговото сърце ще бъдат изявени и тогава той ще падне по очи и ще се поклони на Бога, казвайки: „Бог наистина е сред вас!“^[p]

Събирайте се, за да укрепявате църквата

²⁶ Какво да правим тогава, братя и сестри? Когато се съберете, един има псалм, друг — поучение, трети — откровение, един говори чужд език, а друг обяснява думите му. Всичко трябва да се прави за укрепването на църквата. ²⁷ Ако някой говори друг език, трябва да говорят двама или най-много трима, и то един по един, а някой да обяснява това, което се говори. ²⁸ А ако няма кой да обяснява, те трябва да мълчат в църквата и да говорят на себе си и на Бога.

²⁹ Двама или трима пророци трябва да говорят, а другите — да изпитват думите им. ³⁰ Ако нещо бъде разкрито на друг човек, който седи, говорещият трябва да замълчи, ³¹ защото всички можете да пророкувате един след друг, за да може всички да се поучат и всички да бъдат насърчени. ³² Духовете, които вдъхновяват пророците, са под контрола на пророците. ³³ Защото Бог носи не безредие, а мир.

Както във всички църкви на Божиите святи хора, ³⁴ жените трябва да мълчат в църквите. На тях не им е позволено да говорят и те трябва да се подчиняват, както казва и законът. ³⁵ Ако искат да научат нещо, нека попитат мъжете си вкъщи, защото е срам за една жена да говори в църквата. ³⁶ Нима от вас излезе Божието слово? И само до вас ли стигна?

³⁷ Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, трябва да разпознае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа. ³⁸ Ако някой не приеме това, и той няма да бъде приет от Бога.

³⁹ И така, братя и сестри, стремете се да пророкувате и не забранявайте да се говорят други езици, ⁴⁰ но нека всичко се върши както трябва и с ред.