Bible in 90 Days

Бог ни говори чрез своя Син

1 В миналото много пъти и по различни начини Бог говори на прадедите ни чрез пророците. ² Но през тези последни дни той говори на нас чрез своя Син, когото определи да бъде наследник на всичко и чрез когото сътвори вселената. ³ Синът е сиянието на неговата слава и точното отражение на неговата същност. Той крепи всичко чрез могъщото си слово. След като жертва себе си, за да очисти хората от греховете им, той седна от дясната страна на Величието във висините. ⁴ Бог го направи да превъзхожда ангелите, също както и името, което наследи, превъзхожда тяхното.

⁵ Защото нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

Или пък е казвал:

⁶ Когато представя на света своя първороден Син, Бог казва:

⁷ За ангелите той казва:

⁸ Докато за Сина си казва:

¹⁰ Бог казва още:

¹³ Нима има ангел, на когото Бог някога е казвал:

¹⁴ Нали всички ангели са духове, които служат на Бога и са изпратени да помагат на онези, които ще наследят спасение?

Нашето спасение е по-велико от закона

2 Затова трябва да отдаваме по-голямо внимание на нещата, които сме чули, за да не се отклоним от верния път. ² Защото законът, който бе даден чрез ангели, имаше такава сила и всяко негово нарушаване и неподчиняване получи своето заслужено наказание. ³ Възможно ли е тогава да избегнем наказанието, ако пренебрегнем такова велико спасение? Пръв Господ провъзгласи това спасение, а след това пред нас го потвърдиха всички, които го бяха чули. ⁴ Към тяхното свидетелство Бог добави своето, като вършеше знамения, чудеса и различни чудотворства, и даваше на хората различни дарби на Святия Дух според волята си.

Христос прие човешки образ, за да спаси хората

⁵ Не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. ⁶ По-скоро някъде в Писанията се казва:

Като подчини всичко на властта му, Бог не остави нищо, което да не му е подвластно. Но засега все още не виждаме той да управлява така. ⁹ Исус беше поставен за малко по-долу от ангелите, но вече го виждаме увенчан със слава и чест заради начина, по който страда и умря. Според Божията благодат Исус трябваше да умре за цялото човечество.

¹⁰ Бог е този, за когото и чрез когото всичко съществува. Той искаше да има много синове и дъщери, които да споделят неговата слава. И извърши онова, което трябваше — направи съвършен Онзи, който ги поведе към спасение. Бог направи Исус истински Спасител чрез неговото страдание.

¹¹ Онзи, който прави хората святи, и онези, които са станали святи, имат един и същ Баща и затова Исус не се срамува да ги нарече свои братя и сестри. ¹² Той казва:

¹³ И отново:

И още:

¹⁴ И тъй като тези деца са хора от плът и кръв, той стана точно като всички останали човешки същества, за да може чрез смъртта си да унищожи този, който има власт над нея — дявола, ¹⁵ и да освободи онези, които заради страха си от смъртта цял живот са били държани в робство. ¹⁶ Съвсем ясно е, че не на ангелите помага Исус, а на Авраамовите потомци. ¹⁷ Затова той трябваше по всичко да прилича на братята и сестрите си, за да стане милостив и верен първосвещеник в служба на Бога и да заличи греховете на хората. ¹⁸ И понеже самият той беше подложен на изкушения и страдания, сега може да помага на онези, които са изкушавани.

Исус е по-велик от Моисей

3 Затова, святи братя и сестри, които участвате в небесното призвание, помислете за Исус, Божия пратеник и първосвещеник на вярата, която изповядваме. ² Той беше верен на Бога, който го постави на този пост, също както бе поставил Моисей, и направи всичко, което Бог искаше от него в Божия дом. ³ Но Исус заслужи по-голяма почит от Моисей, също както строителят получава по-голяма почит от дома, който е построил. ⁴ Всеки дом е построен от някого, а строителят на всичко е Бог. ⁵ Моисей беше верен като служител в целия Божий дом и свидетелстваше за онова, което Бог щеше да каже в бъдеще. ⁶ А Христос е верен като Син в Божия дом и този дом сме ние, ако успеем да запазим смелостта и надеждата, с която радостно се гордеем.

Продължавайте да следвате Бога

⁷ Затова, както казва Святият Дух:

¹² И така, братя и сестри, внимавайте никой от вас да няма зло, невярващо сърце и да изостави живия Бог. ¹³ Напротив: насърчавайте се един друг всеки ден, докато все още е „днес“, така че никой да не бъде измамен от греха и да стане коравосърдечен. ¹⁴ Защото сме участници заедно с Христос и така ще бъде, ако до края се държим здраво за увереността, която имахме в началото. ¹⁵ Както е казано:

¹⁶ Кои чуха Божия глас и се разбунтуваха? Не бяха ли това всички онези, които Моисей изведе от Египет? ¹⁷ Към кого беше Божият гняв четиридесет години? Не беше ли към всички онези, които съгрешиха и оставиха костите си в пустинята? ¹⁸ За кои Бог се закле, че никога няма да влязат в неговата почивка? Не бяха ли това непокорните? ¹⁹ И така, виждаме, че тези хора не можаха да влязат, защото не вярваха.

4 А Божието обещание да влезем в неговата почивка все още остава, затова да внимаваме никой от вас да не го пропусне. ² Нали както на нас, така и на тях бе проповядвана Благата вест, но посланието, което чуха, не им помогна, защото когато го чуха, не го приеха с вяра. ³ А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза:

Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си. ⁴ Някъде в Писанията ето какво казва за седмия ден: „И в седмия ден Бог си почина от всичките си дела.“^{(O) 5} А на друго място в Писанията повтаря: „Никога няма да влязат в моята почивка.“^(P)

⁶ Някои все пак ще влязат там. Но тези, които първи чуха Благата вест, не влязоха поради неподчинението си. ⁷ Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс:

⁸ Ако Исус Навин^[e] ги беше завел в обещаната от Бога почивка, по-късно Бог не би говорил за друг ден. ⁹ Значи за Божия народ съботната почивка все още предстои. ¹⁰ Защото всеки, който влезе в Божията почивка, също си почива от своя труд, точно както Бог си почина от своя. ¹¹ Затова да направим всичко възможно да влезем в тази почивка и никой да не падне, следвайки същия пример на непокорство.

¹² Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама — врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето ¹³ и няма нищо в цялото творение, което може да остане скрито от погледа му — всичко е голо и открито пред очите на Онзи, пред когото ще отговаряме.

Исус — великият първосвещеник

¹⁴ Имаме велик първосвещеник, който е преминал през небесата — това е Исус, Синът на Бога — затова нека се държим здраво за вярата, която изповядваме. ¹⁵ Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши. ¹⁶ Затова да пристъпим уверено към престола на благодатта, за да получим милост и намерим благодат, която да ни помага при нужда.

5 Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове. ² Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа, ³ а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.

⁴ Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон. ⁵ Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:

⁶ А в друго Писание казва:

⁷ В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение. ⁸ Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. ⁹ След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват. ¹⁰ Тогава Бог го издигна за първосвещеник, също като Мелхиседек.

Авторът предупреждава

¹¹ Много можем да говорим за тези неща, но е трудно да ви бъдат обяснени, тъй като сте станали хора, които бавно проумяват. ¹² Би трябвало сега вече вие да сте учители, а отново имате нужда някой да ви учи на основните начала на Божиите учения; нуждаете се от мляко, а не от твърда храна! ¹³ Всеки, който се храни с мляко, е още бебе и е неопитен в правилното учение. ¹⁴ А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.

6 Затова да оставим зад гърба си началните уроци за Христос и да продължим напред към зрелостта. Да не се връщаме пак към онова, с което започнахме. Започнахме с това, че се покаяхме от делата, водещи към смърт, и повярвахме в Бога. ² Бяхме научени за кръщенията,^[f] а също и за полагането на ръце, за възкресението на мъртвите и за вечния съд. ³ И с Божието позволение ще сторим това.

⁴ Не е възможно да накараме да се променят онези, които веднъж са били просветени, вкусили са от небесния дар, получили са от Святия Дух, ⁵ опитали са добротата на Божието слово и силите на Божия бъдещ свят, ⁶ а след всичко това са отпаднали. Невъзможно е да ги накараме да се покаят и положат ново начало, защото те отново разпъват на кръста Божия Син и го излагат да бъде позорен пред всички.

⁷ Земя, която попива падащия върху нея дъжд и дава реколта, полезна за онези, които я обработват, получава Божието благословение. ⁸ А земя, която ражда тръни и бодили, е ненужна и е заплашена от проклятие, и ще бъде унищожена с огън.

⁹ Макар че говорим така, за вас, скъпи мои, с увереност очакваме нещо по-добро, нещо, което ще ви донесе спасение. ¹⁰ Защото Бог е справедлив и няма да забрави труда ви и любовта ви към него, изразена в служението, което оказахте и продължавате да оказвате към хората му. ¹¹ Нашето желание е всеки от вас да показва същото усърдие до края, за да получите онова, за което се надявате, ¹² да не ставате мързеливи, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията, дадени от Бога.

¹³ Когато Бог даде своето обещание на Авраам, той се закле в себе си, тъй като нямаше друг по-велик, в когото да се закълне. ¹⁴ Той каза: „Щедро ще те благословя и ще ти дам многобройно потомство.“^{(T) 15} Авраам търпеливо чакаше и получи обещаното.

¹⁶ Хората винаги се заклеват в някой по-велик от тях, потвърждавайки с клетвата истинността на думите си, и това слага край на всички спорове. ¹⁷ Бог искаше ясно да покаже на наследниците на обещанието неизмеността на намерението си и затова даде гаранция, като се закле. ¹⁸ Направи го, така че чрез тези две неотменими действия, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага. ¹⁹ За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата, ²⁰ където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек.

Свещеникът Мелхиседек

7 Този Мелхиседек беше цар на Салим и свещеник на Всевишния Бог. Той посрещна Авраам, който се връщаше след победата си над царете, и го благослови. ² Авраам му даде една десета от спечеленото. А името на Мелхиседек има две значения: първото е „цар на правдата“, а второто — „цар на Салим“, което означава „цар на мира“. ³ Не се знае кой е баща му и коя е майка му, нито пък от кой род е^[g]; не се знае кога е роден, нито кога е умрял. И той като Божия Син остава свещеник завинаги.

⁴ Виждате колко велик е бил този човек, щом даже патриархът Авраам му даде една десета от плячката си. ⁵ Законът повелява на онези потомци на Левий, които встъпват в свещеническа служба, да събират десятък от народа, тоест от собствените си сънародници, макар че те също са потомци на Авраам. ⁶ А Мелхиседек не беше от рода на Левий, но взе десятък от Авраам и го благослови — благослови този, който имаше Божиите обещания. ⁷ Несъмнено е, че благославящият стои по-високо от благославяния. ⁸ Свещениците, които събират десятък, са смъртни, а за Мелхиседек Писанието твърди, че още е жив. ⁹ Би могло дори да се каже, че Левий, който получава десятъци, в действителност плати своя десятък чрез Авраам, ¹⁰ защото Левий е бил в тялото на своя праотец, когато Мелхиседек го е срещнал.

¹¹ Но ако можеше да се постигне съвършенство чрез левитското свещеничество (въз основа на което хората получиха закона), защо тогава трябваше да се появи друг свещеник: като Мелхиседек, а не като Аарон? ¹² А когато има промяна в свещеничеството, трябва да има промяна и в закона. ¹³ Този, за когото говорим, не беше от племето на Левий и никога никой от неговото племе не е служил пред олтара. ¹⁴ Всеки знае, че нашият Господ е от племето на Юда, а за свещеници от това племе Моисей не споменава нищо.

Исус е свещеник като Мелхиседек

¹⁵ Всичко става още по-ясно, когато идва този друг свещеник, който е като Мелхиседек. ¹⁶ Той бе издигнат за свещеник не по човешките правила и закони, а по силата на живот, който е неунищожим. ¹⁷ За него е свидетелствано в Писанието: „Ти си свещеник завинаги, също като Мелхиседек.“^(U)

¹⁸ Сега предишната заповед се отменя, понеже беше безсилна и безполезна. ¹⁹ Законът не доведе до съвършенство, а сега ни се дава по-добра надежда, чрез която да се приближим до Бога.

²⁰ Важно е, че всичко това стана с даване на клетва, докато другите ставаха свещеници без даване на клетва. ²¹ Исус бе издигнат за свещеник с даване на клетва от страна на Бога, който му каза:

²² Това означава, че Исус е гаранция за по-добър завет.

²³ Другите свещеници бяха много, защото никой от тях не можеше да продължи своята служба, след като смъртта я преустанови. ²⁴ Но щом Исус живее вечно, значи неговото свещеничество е непреходно. ²⁵ Затова той може завинаги да спаси онези, които идват при Бога чрез него, защото винаги живее да се застъпва за тях.

²⁶ Такъв първосвещеник ни трябва — свят, невинен и чист, отделен от грешниците и въздигнат над небесата. ²⁷ Той, за разлика от другите първосвещеници, не е длъжен всеки ден да принася жертви първо за своите грехове, а после и за греховете на народа, защото той извърши това веднъж завинаги, когато принесе в жертва самия себе си. ²⁸ Законът поставя за първосвещеници хора с човешки слабости, а обещанието, изречено с Божието полагане на клетва, което стана след закона, постави за първосвещеник Сина, станал съвършен завинаги.

Исус е нашият първосвещеник

8 Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата ² и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.

³ Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе. ⁴ Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона. ⁵ Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“^{(W) 6} Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.

⁷ Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени. ⁸ Но Бог обвини хората с думите:

¹³ Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.

Богослужението по времето на стария завет

9 Първият завет имаше правила, по които да се служи на Бога, и земно светилище за поклонение. ² Издигната бе скиния, в чиято първа част, наречена „Святото Място“, бяха поставени светилникът и масата за присъствените хлябове,^[i] принесени на Бога. ³ Зад втората завеса беше онази част, наречена „Най-Святото Място“, ⁴ а в нея се намираха златният жертвеник за изгаряне на тамян и кивотът на завета, целият обкован в злато. В кивота бяха поставени златният съд с манна, Аароновият жезъл, който някога се беше разлистил, и каменните плочи с десетте заповеди на завета. ⁵ Над кивота бяха херувимите на славата, прострели криле над мястото на умилостивението.^[j] Но сега не е нужно да говорим подробно за всичко.

⁶ Когато тези неща бяха подредени по описания начин, свещениците всеки ден влизаха в първата част, където извършваха богослужението. ⁷ А във втората част имаше право веднъж годишно да влиза само първосвещеникът, който винаги трябваше да носи жертвена кръв и да я принася пред Бога за своите грехове и за греховете, извършени от хората поради незнание. ⁸ С тези две отделни части Святият Дух ни учи, че пътят към Най-Святото Място не е бил отворен, докато все още е съществувала първата част, ⁹ символизираща настоящето. Това означава, че принесените дарове и жертви не могат да очистят съвестта на онези, които ги принасят, и така да ги направят съвършени, ¹⁰ защото се отнасят само до ястия и питиета, и различни ритуални измивания. Това са само външни правила, които Бог постанови, докато дойде новият ред.

Богослужението по времето на новия завет

¹¹ Но сега дойде Христос като първосвещеник на всичко добро, което вече е настояща действителност. Той служи в скиния по-велика и по-съвършена — скиния, която не човешки ръце са създали и която не е част от този сътворен свят. ¹² Той не използва кръвта на кози и телци, а влезе в Най-Святото Място веднъж и завинаги със своята собствена кръв, като с нея ни осигури вечно изкупление. ¹³ Щом кръвта на кози и телци и пепелта на една юница, поръсени върху нечистите, могат да ги осветят и да ги очистят външно, ¹⁴ колко по-голяма сила ще има тогава кръвта на Христос! Чрез вечния Дух той предложи на Бога себе си като съвършена жертва. Неговата кръв ще очисти съвестта ни от делата, водещи до смърт, за да можем да служим на живия Бог.

¹⁵ Затова Христос е посредникът на един нов завет, като със смъртта си изкупи греховете, извършени по време на първия, за да могат сега призованите от Бога да получат обещаното им вечно наследство.

¹⁶ Щом има завещание,^[k] трябва да е налице и доказаната смърт на този, който го е направил, ¹⁷ защото завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя и не може да бъде изпълнено, докато той е жив. ¹⁸ Ето защо и първият завет не влезе в сила без кръв, ¹⁹ затова след като извести на всички хора всяка заповед на закона, Моисей взе кръвта на телци и кози, смеси я с вода, червена вълна и исоп, напръска с това книгата със закона и всички хора, ²⁰ като каза: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“^{(Y) 21} По същия начин той напръска скинията и всичко, което се използва при богослужението. ²² Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв.

Жертвата на Христос премахва греховете

²³ С такива жертви трябваше да се очистят подобията на небесните неща, но за самите небесни неща трябваха по-добри жертви. ²⁴ Христос не влезе в светилище, издигнато от човешки ръце — подобие на истинското, а отиде в самото небе да застане сега пред Бога от наше име. ²⁵ Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв. ²⁶ Защото ако беше така, то от сътворението на света до днес той би трябвало много пъти да страда. Вместо това Христос се яви веднъж и завинаги сега, в края на времената, за да премахне греха, като принесе в жертва себе си. ²⁷ Участта на човек е да умре веднъж и след това се изправя пред съд. ²⁸ Така и Христос принесе себе си в жертва веднъж, за да премахне греховете на много хора, и ще се яви втори път: не за да изкупва грехове, а за да спаси онези, които го чакат с нетърпение.

Жертвата на Христос ни прави съвършени

10 Законът ни дава само неясни контури на бъдещите блага, а не истинския им образ, и никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно година след година, да направи съвършени онези, които идват с тях да се поклонят на Бога. ² Нали ако можеше да стори това, вече нямаше да се принасят жертви, защото онези, които се покланят, щяха да бъдат очистени веднъж завинаги и нямаше да се чувстват виновни за греховете си. ³ Вместо това, жертвоприношенията всяка година напомнят на хората за греховете им. ⁴ Невъзможно е кръвта на юнци и кози да премахне греховете.

⁵ Затова, когато дойде в света, Христос каза:

⁸ Първите му думи бяха: „Ти не искаше жертви и приноси, нито те радваха всеизгаряния и жертви за грехове“, (макар че законът изисква да бъдат принесени). ⁹ А след това каза: „Ето ме! Дойдох да изпълня волята ти.“ По този начин той отмени първата система и постави начало на втората. ¹⁰ Според тази воля ние станахме святи чрез жертвата на тялото на Исус Христос, извършена веднъж и завинаги.

¹¹ Всеки ден свещеникът се изправя да изпълни задълженията си и отново и отново принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. ¹² А Христос принесе една единствена жертва за греховете и тази жертва е достатъчна за всички времена. След това той седна отдясно на Бога. ¹³ Сега чака, докато враговете му бъдат подчинени на властта му,^{[l] 14} защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.

¹⁵ Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:

¹⁷ А след тези думи допълва:

¹⁸ Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.

Приближете се към Бога

¹⁹ Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място ²⁰ по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло. ²¹ Имаме велик свещеник над Божия дом. ²² Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. ²³ Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.

Подкрепяйте се един друг

²⁴ Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. ²⁵ Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.

Не отхвърляйте Христос

²⁶ Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение. ²⁷ Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога. ²⁸ Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. ²⁹ Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта! ³⁰ Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“^(AC) и също: „Господ ще съди своя народ.“^{(AD) 31} Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.

Не губете предишната си смелост и радост

³² Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания. ³³ Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение. ³⁴ И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.

³⁵ Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. ³⁶ Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята му. ³⁷ Защото:

³⁹ Ние не сме от хората, които се отдръпват от страх и са изгубени, а сме онези, които имат вяра и са спасени.

Вярата

11 Вярата е сигурност в това, на което се надяваме, убеденост в неща, които не можем да видим. ² Заради тази вяра Бог похвали хората, живели в древността.

³ Защото вярваме, ние разбираме, че вселената е сътворена по заповедта на Бога и видимото се е родило от невидимото.

⁴ Защото вярваше, Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин. Бог одобри даровете му и го нарече праведен; и сега, макар и мъртъв, той все още ни говори чрез вярата си.

⁵ Защото вярваше, Енох бе пренесен в друг живот, без някога да умре. Тялото му не беше открито — Бог бе пренесъл Енох, и съществува свидетелството, че преди да бъде пренесен, той е радвал Бога. ⁶ Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога. Който отива при Бога, трябва да вярва, че той съществува и възнаграждава всеки, който наистина го търси.

⁷ Защото вярваше, когато Ной бе предупреден за неща, които никой още не виждаше, той прие всичко за истина и построи своя кораб, за да спаси семейството си. Чрез вярата си Ной осъди света и наследи праведността, която идва чрез вяра.

⁸ Защото вярваше, Авраам послуша Бога, когато той го призова да тръгне към обещаната му в наследство земя, и замина, макар че не знаеше къде всъщност отива. ⁹ Защото вярваше, той живя в обещаната земя като чужденец. Живя в шатри с Исаак и Яков, които бяха наследници заедно с него на същото обещание, ¹⁰ защото очакваше града^[m] с вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.

¹¹ Защото вярваше, Авраам се сдоби с дете въпреки напредналата си възраст и безплодието на Сара, понеже счете за верен Онзи, който бе дал обещанието. ¹² И така, от този човек, който бе на прага на смъртта, се народиха потомци, многобройни като звездите на небето и неизброими като песъчинките на морския бряг.

¹³ До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята. ¹⁴ Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина. ¹⁵ Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там. ¹⁶ Но те копнееха за по-добра — тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁷ Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син, ¹⁸ за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“^{(AF) 19} Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.

²⁰ Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше. ²¹ Защото вярваше, Яков благослови всеки от синовете на Йосиф, когато умираше, и се поклони на Бога, подпирайки се на бастуна си.

²² Защото вярваше, в края на живота си Йосиф говори за излизане на израелтяните от Египет и даде наставления какво да правят с тленните му останки.

²³ Защото вярваха, родителите на Моисей го криха три месеца, след като се роди. Те видяха какво хубаво дете е и не се страхуваха от нареждането на царя.

²⁴ Защото вярваше, когато порасна, Моисей отказа да го наричат сина на фараоновата дъщеря. ²⁵ Вместо да се радва на краткотрайните наслади на греха, той предпочете да страда заедно с Божия народ. ²⁶ За него позорът, изстрадан заради Месията, беше по-ценен от съкровищата на Египет, тъй като погледът му беше отправен напред към обещаната му награда.

²⁷ Защото вярваше, той напусна Египет, без да се бои от гнева на царя и остана твърд, сякаш можеше да види Онзи, който е невидим. ²⁸ Защото вярваше, Моисей отпразнува Пасхата и поръси с кръвта, за да не може Унищожителят^[n] да докосне първородните на Израел.

²⁹ Защото вярваха, хората пресякоха Червено море, сякаш вървяха по суша. Но когато египтяните се опитаха да сторят същото, се издавиха.

³⁰ Защото израелтяните вярваха, стените на Ерихон се срутиха, след като бяха обкръжени в продължение на седем дни.

³¹ Защото вярваше, Раав проститутката, която приятелски прие съгледвачите, не беше убита с непокорните.

³² Какво още да добавя? Няма да ми стигне времето да разкажа за Гедеон, Варак, Самсон, Йефта, Давид, Самуил и пророците. ³³ Тези хора имаха вяра и затова побеждаваха царства, раздаваха правосъдие, получаваха обещания от Бога, затваряха усти на лъвове, ³⁴ потушаваха огромни пожари, спасяваха се от острието на меча, от слабостта печелеха сила, в битките ставаха могъщи и обръщаха в бяг чуждите войски. ³⁵ Жените получаваха обратно своите мъртви, които бяха възкресени. Други биваха измъчвани, но отказваха освобождение, за да бъдат възкресени за по-добър живот. ³⁶ Някои трябваше да търпят подигравки и бичуване, а други — окови и затвор. ³⁷ С камъни ги умъртвяваха, с триони на две ги разрязваха, с мечове ги убиваха. Те се скитаха облечени в овчи и кози кожи — бедни, гонени, малтретирани. ³⁸ Светът не ги заслужаваше. Скитаха се из пустини и планини, криеха се в пещери и дупки в земята.

³⁹ Заради вярата си всички тези хора бяха похвалени, но не получиха обещаното. ⁴⁰ За нас Бог бе предопределил нещо по-добро, така че само заедно с нас да могат да станат съвършени.

Следвайте примера на Исус

12 Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас. ² Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол. ³ Помислете за него — той изтърпя такива злъчни обиди от страна на грешниците! Така че, не се изморявайте и не се отказвайте.

Бог е като баща

⁴ В борбата си против греха вие още не сте се изправяли пред смъртта. ⁵ Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:

⁷ Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава? ⁸ А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове. ⁹ Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем! ¹⁰ Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него. ¹¹ Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.

Внимавайте как живеете

¹² И така, повдигнете отпуснатите си ръце и заякчете слабите си колене! ¹³ Вървете по прави пътеки, за да не се изкълчи куцият крак, а напротив — да оздравее.

¹⁴ Старайте се да живеете в мир с всички хора и животът ви да е свят, защото без святост никой няма да види Господа. ¹⁵ Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора. ¹⁶ И никой да не върши сексуални грехове, нито да е със светски ум като Исав, който за едно ядене продаде правото си на първороден. ¹⁷ Както знаете, по-късно той поиска да получи благословията на баща си, но беше отхвърлен и по никакъв начин не можа да промени стореното, въпреки че се молеше със сълзи на очи.

¹⁸ Вие не сте дошли при онова, което може да бъде усетено чрез сетивата и което изгаря с огън, нито при тъмнина, мрак или буря, ¹⁹ нито при тръбен звук, нито при говорещ глас, накарал онези, които го чуха, да се молят никога повече да не го чуят, ²⁰ защото не можеха да понесат това, което им се заповядваше: „Дори ако животно се докосне до планината, ще бъде убито с камъни.“^{(AH) 21} Наистина гледката беше толкова ужасяваща, че Моисей каза: „Треперя от страх!^(AI)“^[o]

²² Не, вие сте дошли при планината Сион, при града на живия Бог, при небесния Ерусалим, при десетките хиляди ангели, събрали се с радост, ²³ при църквата на първородните, чиито имена са записани в небесата, при Бога, съдията на всички хора, при духовете на праведните, които са станали съвършени. ²⁴ И сте дошли при Исус, посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори за по-добри неща от кръвта на Авел.

²⁵ Внимавайте да не откажете да слушате Онзи, който ви говори. Щом не можаха да избегнат наказание онези, които отказаха да се вслушат в гласа на този, който ги предупреждаваше на земята, то колко по-малка е надеждата да избегнем наказанието, ако се отвърнем от Онзи, който ни предупреждава от небесата! ²⁶ Тогава гласът му разтърси земята, но сега той е обещал: „Още веднъж ще разтърся не само земята, но и небето.“^{(AJ) 27} Думите „още веднъж“ показват, че всичко, което може да се поклати, ще изчезне — а само сътвореното може да се поклати; непоклатимото ще остане.

²⁸ И така, щом получаваме непоклатимо царство, нека се изпълним с признателност, за да служим на Бога по начин, който го радва, с уважение и страхопочитание, ²⁹ защото нашият „Бог е всепоглъщащ огън.“^(AK)

Как да радваме Бога

13 Продължавайте да се обичате като братя и сестри в Христос. ² Не забравяйте да сте гостоприемни, защото така, без да знаят, някои са посрещали в домовете си ангели. ³ Спомняйте си за затворниците сякаш сте заедно с тях в затвора. Не забравяйте страдащите, защото и вие имате тяло, което може да бъде подложено на страдания.

⁴ Бракът трябва да се почита от всички и брачното легло да се пази неопетнено, защото Бог ще съди сексуално неморалните и прелюбодейците. ⁵ Не робувайте на любовта към парите и се задоволявайте с това, което имате, защото Бог е казал: „Никога няма да те изоставя. Никога няма да те напусна.“^{(AL) 6} Затова уверено можем да кажем:

⁷ Помнете водачите си, които ви учеха на Божието послание — размислете как живяха и как умряха, и бъдете като тях във вярата. ⁸ Исус Христос е същият и вчера, и днес, и завинаги. ⁹ Не се оставяйте да ви отклонят различни учения, чужди на Благата вест. За предпочитане е да укрепвате сърцата си с благодат, а не с правила за храни, които не помогнаха на онези, които ги спазваха.

¹⁰ Имаме олтар, от който свещениците, служещи в скинията, нямат право да ядат. ¹¹ Първосвещеникът отнася кръвта на жертвените животни в Най-Святото Място като принос за греховете, а телата на тези животни се изгарят вън от стана. ¹² Така и Исус страда и умря извън градската порта, за да направи хората святи чрез собствената си кръв. ¹³ Затова да отидем при него извън стана и споделим с него срама му. ¹⁴ Защото тук нямаме постоянен град, а търсим бъдещия. ¹⁵ И нека чрез Исус непрестанно принасяме на Бога жертва на възхвала, тоест плода на устните ни, изповядващи неговото име. ¹⁶ Не пропускайте да вършите добро и да споделяте каквото имате, защото именно такива жертви радват Бога.

¹⁷ Слушайте водачите си и им се подчинявайте, защото те бдят за душите ви и ще отговарят за вас. Така те ще могат да вършат работата си с радост, а не с болка и скръб, което няма да ви е от полза.

¹⁸ Молете се за нас. Уверени сме, че съвестта ни е чиста и винаги се опитваме да постъпваме правилно. ¹⁹ Най-настоятелно ви моля за това, за да мога час по-скоро да бъда отново изпратен при вас.

Последни думи и поздрави

²⁰ Нека Богът на мира, който чрез кръвта на вечния завет възкреси от мъртвите великия пастир на овцете — нашия Господ Исус, ²¹ ви снабди с всичко добро, за да изпълните волята му. И нека чрез Исус Христос постигне в нас онова, което го радва. На Исус Христос да бъде славата завинаги! Амин.

²² Моля ви, братя и сестри, търпеливо да изслушате това послание, с което искам да ви насърча. То е съвсем кратко. ²³ Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат на свобода и веднага щом пристигне, ще го взема със себе си и двамата ще дойдем да ви видим.

²⁴ Поздравете всички свои водачи и всички Божии хора. Вярващите, които са в Италия, ви пращат поздрави.

²⁵ Божията благодат да бъде с всички вас.

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, поздравява Божиите хора,^[p] пръснати по целия свят.

Вяра и мъдрост

² Радвайте се много, братя и сестри, всеки път, когато се изправяте пред всякакви изпитания, ³ защото знаете, че чрез тях се проверява вярата ви и се учите на търпение. ⁴ Ако позволите на това търпение да работи във вас, крайният резултат ще е добър. Ще достигнете съвършенство и пълнота, без да ви липсва нищо.

⁵ Ако пък на някого липсва мъдрост, да поиска от Бога, който щедро дава на всички и никого не порицава, и той ще му я даде. ⁶ Но тя трябва да се поиска с вяра, без всякакви съмнения, защото който се съмнява, е като морска вълна, подхвърляна и блъскана от вятъра. ^7-8 Такъв човек се двоуми и в действията си е колеблив, затова да не се надява, че ще получи нещо от Господа.

Истинското богатство

⁹ Бедният брат да се радва на това, че Бог го смята за важен, ¹⁰ а пък богатият брат — на това, че се случват лоши неща, които го смиряват, защото ще изчезне, както цветът на полската трева. ¹¹ Слънцето изгрява и с палещите си лъчи изсушава растението. Цветът му окапва и хубостта му загива. Така е и с богатия: докато крои планове за работата си, ще повехне.

Изпитания и изкушения

¹² Какви благословения има за онзи, който бъде изпитан и остане верен! След като успешно издържи изпитанието, той ще получи венеца на живота, обещан от Бога на хората, които го обичат. ¹³ Никой, когато е изкушен да извърши зло, не трябва да казва: „Това изкушение идва от Бога“, защото Бог не може да бъде изкушен от злото и той никого не изкушава. ¹⁴ От собственото си желание всеки е изкушен, повлечен, подмамен. ¹⁵ После желанието зачева и ражда грях, а грехът, когато се развие напълно, ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, скъпи братя и сестри! ¹⁷ Всяко добро и всеки съвършен дар са дадени от горе — те идват от Отца, твореца на светлините, който не се променя като сенките на тези светлини, а остава неизменен. ¹⁸ Той избра да ни даде живот чрез словото на истината, за да бъдем първи по важност сред всичко, което е сътворил.

Слушане и спазване

¹⁹ Знайте това добре, скъпи братя и сестри: с готовност слушайте и не бързайте да говорите. Въздържайте гнева си, ²⁰ защото той пречи на човек да живее така, както иска Бог. ²¹ Изхвърлете всяка морална нечистота и всяко зло, и смирено приемете посятото в сърцата ви Божие слово, което може да ви спаси.

²² Бъдете изпълнители, а не само слушатели на Божието слово, иначе сами себе си заблуждавате. ²³ Защото който само слуша словото, без да го изпълнява, е като човек пред огледало — ²⁴ той вижда образа си там, а после си отива и веднага забравя как е изглеждал. ²⁵ А този, който внимателно изучава Божия съвършен закон, носещ свобода, и стои твърд в него, който не е само слушател, бързо забравящ думите му, а и активен техен изпълнител, ще бъде благословен, когато го спазва.

Как да се покланяме на Бога

²⁶ Ако някой се мисли за религиозен, а не сдържа езика си, заблуждава сам себе си и неговата „религия“ е без стойност. ²⁷ Поклонението, което Бог приема за чисто и непорочно, се изразява в това да се грижиш за сираци и вдовици, когато са в нужда, и да останеш неосквернен от светското влияние.

Обичайте всички хора

2 Братя и сестри, като вярващи в нашия славен Господ Исус Христос не проявявайте пристрастия. ² Ако в събранието ви влязат двама души — единият със златен пръстен и облечен в скъпи дрехи, а другият беден и целият в дрипи — ³ и ако към богато облечения покажете специално отношение и кажете: „Седни на това хубаво място“, а на бедно облечения кажете: „Стой там прав“ или „Седни при краката ми“, ⁴ вие всъщност правите разлика между хората и се поставяте в ролята на съдии — съдии, които вземат лоши решения.

⁵ Чуйте, скъпи братя и сестри! Нали Бог избра бедните в очите на света да бъдат богати с вяра и да наследят царството, обещано от него на онези, които го обичат? ⁶ А вие унижавате бедняка! Нали богатите са тези, които ви потискат и ви влачат по съдилищата? ⁷ Нали те хулят прекрасното име на Христос — името, с което сте известни?

⁸ Ако спазвате царския закон, който според Писанието гласи: „Обичай ближния си^[q] както себе си!“,^(AN) правилно постъпвате. ⁹ Но ако проявите пристрастие, извършвате грях и сте осъдени като закононарушители, ¹⁰ защото ако някой спази целия закон, но не се подчини на една единствена заповед, той става виновен в престъпването на всички заповеди. ¹¹ Това е така, защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай!“,^(AO) е казал също и „Не убивай!“^(AP) Затова ако не прелюбодействаш, но извършиш убийство, ти си закононарушител.

¹² Говорете и действайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата. ¹³ Божият съд ще бъде безмилостен към този, който не е бил милостив. Но човекът, показвал милост, може без страх да застане пред Съдията.

Вяра и добри дела

¹⁴ Каква е ползата, братя и сестри, ако някой каже, че има вяра, но няма дела? Ще го спаси ли тази вяра? ¹⁵ Ако някой брат или сестра в Христос нямат с какво да се облекат или какво да ядат ¹⁶ и ако някой от вас им каже: „Бог да ви благослови! Дано да се стоплите и нахраните!“, без да им даде онова, от което се нуждаят, ще им помогне ли с това? ¹⁷ Така и вярата сама по себе си е мъртва без дела.

¹⁸ Някой може да каже: „Възможно е да имаш вяра и да не вършиш добри дела.“ Ще му отговоря: „Покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа моята вяра чрез делата си.“ ¹⁹ Ти вярваш, че Бог е един. Добре! Но демоните също вярват това — и треперят от страх.

²⁰ Искаш ли да разбереш, ти, глупав човече, че вяра, която не върши нищо, нищо не струва? ²¹ Не беше ли нашият праотец Авраам оправдан чрез делата си, когато принесе върху жертвеника своя син Исаак? ²² Виждаш, че вярата и делата му взаимно се допълваха и чрез делата вярата стана съвършена. ²³ Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и заради вярата му Бог го прие за праведен“^(AQ) и Авраам беше наречен „приятел на Бога“.^{(AR) 24} Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.

²⁵ Друг пример е Раав, която беше проститутка, но Бог я оправда чрез делата й: тя подслони съгледвачите и им помогна да избягат по друг път.^[r]

²⁶ Както тялото е мъртво без дух, така и вярата е мъртва без дела.

Езикът

3 Братя и сестри, не трябва много от вас да се стремят да стават учители, защото знаете, че нас по-строго ще съдят. ² Всички ние често грешим. Ако човек е безгрешен в говоренето, значи е съвършен и умее да владее цялото си тяло. ³ В устата на конете поставяме юзда, за да ни се подчиняват, и така владеем цялото им тяло. ⁴ Същото е и с корабите — макар че са така големи и движени от силни ветрове, едно малко кормило ги управлява и те отиват където пожелае кормчията. ⁵ Езикът ни също е малка част от тялото, но се хвали с големи неща.

Помислете само какви големи гори могат да бъдат подпалени с едно малко пламъче! ⁶ Езикът също е като огън, като свят на злото сред частите на тялото ни. Той заразява цялото тяло и подпалва колелото на живота, а той самият е запален от пламъците в пъкъла.

⁷ Човек може да укроти и в действителност е укротил всякакъв вид диви животни, птици, влечуги и морски създания, ⁸ ала никое човешко същество не може да укроти езика. Той е необуздан и зъл, пълен със смъртоносна отрова. ⁹ С него славим нашия Господ и Отец, а после пак с него проклинаме хората, създадени по Божието подобие. ¹⁰ Благословение и проклятие излизат от една и съща уста, а не трябва да бъде така, братя и сестри. ¹¹ Може ли от един и същ извор да блика сладка и горчива вода? ¹² Нима може, братя и сестри, смокиново дърво да ражда маслини? Или лоза да ражда смокини? Така и един солен извор не може да дава добра вода.