Bible in 90 Days
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-20; Лк. 9:37-43а)
14 Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях. 15 Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.
16 Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“
17 Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори. 18 Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“
19 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“
20 Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.
21 Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“
„От дете“ — отговори той. — 22 „Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23 Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24 Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25 Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26 Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло. 27 Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28 После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29 Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.[a]“
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Лк. 9:43б-45)
30 После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са, 31 за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“ 32 Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Лк. 9:46-48)
33 Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“ 34 Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.
35 Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ 36 И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза: 37 „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“
Който не е против нас, е с нас
(Лк. 9:49-50)
38 Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“
39 Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен. 40 Който не е против нас, е с нас. 41 Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.“
Исус предупреждава за изкушенията
(Мат. 18:6-9; Лк. 17:1-2)
42 „Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията. 43 Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях — отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън. 44 [b] 45 Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях — отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла. 46 [c] 47 Ако окото ти те изкушава да извършиш грях — извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла, 48 където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва. 49 Защото всеки ще се осоли с огън.[d]
50 Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“
Учението на Исус за развода
(Мат. 19:1-12)
10 Исус напусна това място и дойде в областта Юдея и отвъд река Йордан. Отново много хора идваха при него и той ги поучаваше както винаги.
2 Приближиха се няколко фарисеи, които искаха да го подведат да каже нещо грешно, и затова го попитаха: „Позволено ли е мъж да се разведе с жена си?“
3 Исус им отговори: „Какво ви е заповядал Моисей?“
4 Фарисеите казаха: „Моисей позволи на мъжа да напише документ за развод и така да се разведе.“[e]
5 Исус им отговори: „Той ви написа тази заповед, защото отказахте да приемете Божието учение. 6 Но от сътворението на света „Бог ги създаде мъжки и женски пол“.(A) 7 „Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, 8 и двамата ще станат едно“,(B) така че са вече не двама души, а едно цяло. 9 Бог ги е свързал и никой не трябва да ги разделя!“
10 По-късно в къщата учениците пак го попитаха за това. 11 Исус им каза: „Всеки, който се разведе с жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея. 12 Всяка жена, която се разведе с мъжа си и се омъжи за друг, също извършва прелюбодейство.“
Исус благославя децата
(Мат. 19:13-15; Лк. 18:15-17)
13 Хората водеха децата си при Исус, за да ги докосне, но учениците им се скараха. 14 Когато видя това, Исус се ядоса и им каза: „Нека децата идват при мен, не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях. 15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“ 16 И като прегръщаше децата, Исус полагаше ръцете си върху тях.
Богат човек отказва да последва Исус
(Мат. 19:16-30; Лк. 18:18-30)
17 Исус тъкмо тръгваше, когато при него дотича един човек, коленичи в краката му и го попита: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
18 Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър“? Никой не е добър освен един единствен — Бог. 19 Нали знаеш заповедите: «Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, не отнемай с измама, уважавай баща си и майка си!»(C)“
20 Човекът отвърна: „Учителю, от дете спазвам тези заповеди.“
21 Исус го погледна с обич и му каза: „Има още едно нещо, което трябва да направиш — иди и продай всичко, което притежаваш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небето. След това ела и ме последвай.“
22 При тези думи лицето на човека посърна и той си тръгна наскърбен, защото притежаваше огромно състояние.
23 Исус погледна наоколо и каза на учениците си: „Колко трудно ще е за богатите да влязат в Божието царство!“
24 Тези негови думи смаяха учениците му, но Исус повтори: „Деца, трудно е да се влезе в Божието царство. 25 По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.“
26 Учениците му се учудиха още повече и се питаха един друг: „Кой тогава може да се спаси?“
27 Исус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога, защото за него няма невъзможни неща.“
28 А Петър започна да му говори: „Виж! Ние оставихме всичко и те последвахме.“
29 Исус отвърна: „Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради мен и заради Благата вест 30 и който да не получи стократно повече сега, в настоящето — къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, както и гонения, а в идващия свят — вечен живот. 31 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а онези, които сега са последни, ще станат първи.“
Исус отново говори за смъртта си
(Мат. 20:17-19; Лк. 18:31-34)
32 Бяха на път за Ерусалим и Исус вървеше начело. Учениците му бяха изпълнени с възхищение, а хората отзад ги следваха уплашени. Исус отново извика настрана дванадесетте и започна да им разказва какво ще се случи с него: 33 „Чуйте! Отиваме към Ерусалим, където Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и законоучителите. Те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на езичниците, 34 които ще му се подиграват и ще го заплюват, ще го бият с камшик и ще го убият. Три дни по-късно той ще възкръсне.“
Яков и Йоан молят Исус за услуга
(Мат. 20:20-28)
35 Яков и Йоан — синовете на Зеведей — се приближиха към Исус и му казаха: „Учителю, ще те помолим за нещо, което искаме да изпълниш за нас.“
36 Исус ги попита: „Какво искате да направя за вас?“
37 Те отговориха: „Нека седнем до теб — единият отдясно, а другият отляво, тогава, когато дойдеш в славата си.“
38 Исус им каза: „Вие не разбирате за какво ме молите. Можете ли да изпиете чашата, която аз трябва да изпия, и да се кръстите с кръщението, с което аз трябва да се кръстя?“[f]
39 „Можем“ — отговориха братята.
Тогава Исус им каза: „Вие ще изпиете чашата, която аз пия, и ще се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам, 40 но не аз мога да избирам кой да седи от дясната или от лявата ми страна. Тези места са за онези, за които са приготвени.“
41 Като чуха това, останалите десет ученика възнегодуваха срещу Яков и Йоан. 42 Тогава Исус извика всички при себе си и им каза: „Знаете, че езичниците имат признати управници, които обичат да показват властта си над тях, а водачите им господстват над тях. 43 Но сред вас не трябва да е така! Ако някой иска да стане велик сред вас, трябва да ви бъде слуга. 44 Ако някой иска да бъде пръв сред вас, трябва да стане роб на всички. 45 Самият Човешки Син не дойде, за да му слугуват, а за да слугува и да даде живота си като откуп за много хора.“
Исус излекува сляп човек
(Мат. 20:29-34; Лк. 18:35-43)
46 След това пристигнаха в Ерихон. На излизане от града ги последва голяма тълпа хора. Край пътя беше седнал един слепец, който просеше. Той се казваше Вартимей и беше син на Тимей. 47 Като чу, че това е Исус от Назарет, слепецът се развика: „Исусе, Сине Давидов! Смили се над мен!“
48 Много хора го смъмриха и му казаха да мълчи, но той се развика още по-силно: „Сине Давидов! Смили се над мен!“
49 Исус се спря и каза: „Извикайте го.“
Извикаха слепия и му казаха: „Смело! Стани! Той те вика.“ 50 Слепият хвърли връхната си дреха, скочи на крака и отиде при Исус.
51 Исус го попита: „Какво искаш да направя за теб?“
„Учителю, искам пак да виждам!“ — отговори му слепият.
52 Тогава Исус му каза: „Върви си, твоята вяра те излекува.“ И човекът веднага прогледна и го последва по пътя.
Исус влиза в Ерусалим като цар
(Мат. 21:1-11; Лк. 19:28-40; Йн. 12:12-19)
11 Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания — близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред 2 и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал — отвържете го и го доведете. 3 Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“
4 Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха. 5 Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“ 6 Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат. 7 Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна. 8 Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя. 9 Някои вървяха пред Исус, други — зад него и всички викаха:
„«Осанна!»
«Благословен да бъде този, който идва в името на Господа!»(D)
10 Благословено да е идващото царство
на нашия баща Давид!
Осанна във висините!“
11 Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.
Безплодната смокиня
(Мат. 21:18-19)
12 На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад. 13 В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините. 14 Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.
Исус отива в храма
(Мат. 21:12-17; Лк. 19:45-48; Йн. 2:13-22)
15 После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби, 16 и не разреши на никого да пренася свои неща през храма. 17 След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи»(E), а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници»(F).“
18 Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му. 19 С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.
Исус показва силата на вярата
(Мат. 21:20-22)
20 На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен. 21 Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“
22 Исус отговори: „Вярвайте в Бога. 23 Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: „Стани и скочи в морето!“, без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас. 24 Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили — и то ще бъде ваше. 25 А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“ 26 [g]
Откъде идва властта на Исус
(Мат. 21:23-27; Лк. 20:1-8)
27 Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус 28 и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“
29 Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това. 30 Откъде беше Йоановото кръщение — от Бога или от хората? Отговорете ми!“
31 Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим „От Бога“, той ще каже: „Защо тогава не му повярвахте?“ 32 А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк. 33 Затова отговориха: „Не знаем.“
Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“
Бог изпраща своя Син
(Мат. 21:33-46; Лк. 20:9-19)
12 Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал. 2 Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата. 3 Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце. 4 Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали. 5 След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други — убили.
6 Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. „Не могат да не покажат уважение към сина ми“, мислел си той. 7 Но лозарите си казали: „Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.“ 8 Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9 Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят. 10 Нали сте чели Писанието:
«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,
стана крайъгълен камък.
11 Господ извърши това
и то е чудесно в нашите очи.»“(G)
12 Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
Някои водачи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:15-22; Лк. 20:20-26)
13 По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно. 14 Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15 Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“ 16 Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ — отговориха те.
17 Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието — на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.
Някои садукеи се опитват да подведат Исус
(Мат. 22:23-33; Лк. 20:27-40)
18 Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха: 19 „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.[h] 20 И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца. 21 Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат. 22 Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената. 23 Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението — нали и седемте са били женени за нея?“
24 Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила. 25 Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват — всички ще бъдат като ангелите в небесата. 26 А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст[i]: „Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.“(H) 27 Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“
Най-важната заповед
(Мат. 22:34-40; Лк. 10:25-28)
28 Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“
29 Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: „Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един. 30 Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!“(I) 31 Втората най-важна заповед е тази: „Обичай ближния си както себе си!“(J) Няма друга заповед, по-важна от тези.“
32 Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него. 33 И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“
34 Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
Давидов син ли е Месията
(Мат. 22:41-46; Лк. 20:41-44)
35 Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син? 36 Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:
„Господ каза на моя Господ:
Седни от дясната ми страна,
докато сложа твоите врагове в краката ти.“(K)
37 Сам Давид го нарича „Господ“. Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.
Исус порицава законоучителите
(Мат. 23:1-36; Лк. 20:45-47)
38 Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите, 39 да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата. 40 Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
Дарението на бедната вдовица
(Лк. 21:1-4)
41 Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много. 42 Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.
43 Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения, 44 защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“
Исус предупреждава относно бъдещето
(Мат. 24:1-25; Лк. 21:5-24)
13 На излизане от храма един от учениците каза на Исус: „Учителю, погледни! Какви чудесни камъни! Какви красиви сгради!“
2 А Исус му отговори: „Виждаш ли тези величествени сгради? Камък върху камък няма да остане — всичко ще бъде сринато до основи.“
3 По-късно, когато Исус стоеше на Елеонската планина срещу храма, останалите насаме с него ученици Петър, Яков, Йоан и Андрей го попитаха: 4 „Кажи ни, кога ще стане това и какво знамение ще ни покаже, че е дошло времето да се сбъднат всички тези неща?“
5 Исус започна да им говори: „Внимавайте и не позволявайте на никого да ви заблуди! 6 Ще дойдат много хора, които ще използват името ми, ще се представят за мен и ще измамят мнозина. 7 Ще чуете за войни и новини за сражения, но не се страхувайте, защото тези неща трябва да се случат, но това още не е краят. 8 Народи ще се вдигнат срещу други народи, царства ще воюват срещу други царства. На различни места ще има земетресения, ще настъпи глад. Всички тези неща ще бъдат като първите родилни болки.
9 Вие бъдете нащрек и се пазете, защото ще ви предават на съд и ще ви бият в синагогите. Заради мен ще ви изправят пред царе и управници, за да им свидетелствате. 10 Но първо трябва Благата вест да бъде проповядвана на всички народи. 11 А когато ви арестуват и предадат на съд, не обмисляйте предварително какво ще говорите, а кажете онова, което в този час ви бъде внушено — защото не вие ще говорите, а Святият Дух.
12 Брат ще предаде брат си на смърт и баща — детето си, и деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги изпратят на смърт. 13 Заради мен ще ви намразят всички, но който издържи докрай, ще бъде спасен.
14 И когато видите „мерзостта, която причинява разорение“[j] да стои там, където не трябва (нека читателят да разбира), тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините. 15 Който е на покрива на къщата си, да не губи време да слиза долу и да влиза да си вземе нещо от къщата. 16 Който е на полето, да не се връща за дрехата си. 17 Горко на бременните и на кърмещите през онези дни! 18 Молете се всичко това да не се случи през зимата. 19 Защото онези дни ще бъдат изпълнени с такива страшни беди, каквито досега не е имало от началото, когато Бог създаде света, а и никога вече няма да има. 20 И ако Господ не бе решил да съкрати онези дни, никой не би оцелял. Но той ги съкрати заради избраните от него. 21 Ако тогава някой ви каже: „Вижте! Тук е Месията!“ или „Вижте! Ето го там!“, не му вярвайте. 22 Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще извършат знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, дори и избраните. 23 Затова внимавайте — предупредих ви за всичко, което ще се случи.
Второто идване на Исус
(Мат. 24:29-51; Лк. 21:25-28)
24 В дните след тези нещастия
„Слънцето ще стане тъмно,
луната няма да излъчва светлината си,
25 звездите ще падат от небето
и небесните сили ще се разклатят.“[k]
26 Тогава хората ще видят Човешкия Син да слиза в облаците с голяма власт и слава. 27 Той ще изпрати ангели по цялата земя и ще събере избраниците си от всички краища на света, от края на земята до края на небето.“
Поуката от смокиновото дърво
(Мат. 24:32-35; Лк. 21:29-33)
28 „Вземете поука от смокиновото дърво: щом клоните му омекнат и се покрият с листа, вие знаете, че лятото е близо. 29 По същия начин, когато видите, че всички неща, за които говорих, се сбъдват, знайте, че той е близо, на прага на вратата. 30 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това. 31 Небето и земята ще преминат, но моите думи никога няма да преминат.“
Само Бог знае определения час
(Мат. 24:36-44)
32 „Никой не знае кога ще бъде този ден или час — нито ангелите в небето, нито Синът, а само Отец. 33 Внимавайте! Стойте будни, защото не знаете кога ще дойде това време. 34 По същия начин, когато човек тръгва на път, поверява своя дом на слугите си и възлага на всеки определена работа, а на пазача заповядва да бъде нащрек. 35 Така и вие трябва да бъдете нащрек, защото не знаете кога ще се върне господарят на къщата — вечерта или в полунощ, когато пропеят петлите или при изгрев слънце. 36 Ако той дойде, когато не очаквате, гледайте да не ви завари заспали. 37 На вас и на всички казвам: «Бъдете нащрек!»“
Планът да убият Исус
(Мат. 26:1-5; Лк. 22:1-2; Йн. 11:45-53)
14 До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2 Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена почита Исус
(Мат. 26:6-13; Йн. 12:1-8)
3 Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.[l] Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4 Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5 То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6 Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7 С вас винаги ще има бедни[m] и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8 Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9 Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Мат. 26:14-16; Лк. 22:3-6)
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11 Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Мат. 26:17-25; Лк. 22:7-14,21-23; Йн. 13:21-30)
12 В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13 Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14 Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?“ 15 И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16 Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17 Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18 Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19 Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20 Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21 Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Мат. 26:26-30; Лк. 22:15-20; 1 Кор. 11:23-25)
22 И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23 После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24 Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25 Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26 Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Мат. 26:31-35; Лк. 22:31-34; Йн. 13:36-38)
27 Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
„Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.“(L)
28 Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29 А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30 Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31 Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Мат. 26:36-46; Лк. 22:39-46)
32 Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33 Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34 Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35 И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36 Той каза: „Авва,[n] Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37 Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38 Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39 Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40 А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41 Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42 Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Мат. 26:47-56; Лк. 22:47-53; Йн. 18:3-12)
43 В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44 Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45 Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46 Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47 Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48 Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49 Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50 Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51 Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52 остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Мат. 26:57-68; Лк. 22:54-55,63-71; Йн. 18:13-14,19-24)
53 Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54 Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55 Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56 При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57 Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58 „Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59 Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61 Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62 Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“[o]
63 Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си[p] и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64 Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65 Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Мат. 26:69-75; Лк. 22:56-62; Йн. 18:15-18,25-27)
66 Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67 и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68 Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.[q]
69 Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70 А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71 Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72 В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Пилат разпитва Исус
(Мат. 27:1-2,11-14; Лк. 23:1-5; Йн. 18:28-38)
15 Рано сутринта главните свещеници, старейшините, законоучителите и всички членове на Синедриона скроиха план и като вързаха Исус, изведоха го и го предадоха на Пилат.
2 Той го запита: „Ти ли си царят на юдеите?“
„Сам го казваш“ — отговори Исус.
3 Тъй като главните свещеници го обвиняваха в много неща, 4 Пилат пак го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Не виждаш ли в колко много неща те обвиняват?“
5 Но Исус продължи да мълчи и това удивляваше Пилат.
Исус е осъден на смърт
(Мат. 27:15-26; Лк. 23:13-25; Йн. 18:39–19:16)
6 Всяка година на празника Пасха Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото хората поискат. 7 По това време в затвора имаше един човек на име Варава, хвърлен там заедно с други бунтовници, които бяха извършили убийство по време на метежа. 8 И народът се събра и започна да иска от Пилат да направи това, което обикновено правеше за тях.
9 Пилат ги попита: „Искате ли да ви освободя царя на юдеите?“ 10 Той каза това, защото видя, че главните свещеници бяха предали Исус от завист. 11 Главните свещеници пък подстрекаваха тълпата да иска от Пилат да освободи Варава вместо Исус.
12 Пилат ги попита втори път: „Тогава какво искате да направя с този, когото наричате царя на юдеите?“
13 „Разпъни го на кръст!“ — извикаха те.
14 Пилат ги запита: „Защо? Какво престъпление е извършил?“
Но хората закрещяха още по-силно: „Разпъни го на кръст!“
15 Пилат искаше да угоди на тълпата и затова им освободи Варава, а Исус нареди да набият с камшици и после го предаде да бъде разпънат на кръст.
Войниците на Пилат издевателстват над Исус
(Мат. 27:27-31; Йн. 19:2-3)
16 Войниците го отведоха във вътрешния двор, наречен Претория, и събраха там целия полк. 17 Облякоха му пурпурна мантия, сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му. 18 После започнаха да го поздравяват с думите: „Да живее царят на юдеите!“ 19 Биеха го по главата с тръстика, заплюваха го, коленичеха и му се покланяха. 20 Когато се поругаха с него, те му свалиха пурпурната мантия, облякоха го в неговите дрехи и го изведоха да го разпънат на кръст.
Исус е разпънат на кръст
(Мат. 27:32-44; Лк. 23:26-43; Йн. 19:17-27)
21 По пътя срещнаха един човек от Киринея, който се връщаше от полето. Това бе Симон — бащата на Александър и Руфа. Войниците го накараха да носи кръста, предназначен за Исус. 22 Отведоха Исус до мястото, наречено Голгота, което означава „Лобно място“. 23 Дадоха му да пие вино със смирна,[r] но Исус отказа. 24 Тогава войниците го разпънаха и си разделиха дрехите му, като хвърлиха жребий да видят кой какво ще вземе.
25 Разпънаха го в девет сутринта. 26 Надписът с обвинението срещу него гласеше: царят на юдеите. 27 Заедно с Исус разпънаха и двама разбойника — единия от дясната, а другия от лявата му страна. 28 [s]
29 Минаващите покрай него го обиждаха и като клатеха глави, казваха: „Ей! Ти, който щеше да събаряш храма и да го строиш отново за три дни, 30 я сега спаси себе си и слез от кръста!“
31 Главните свещеници и законоучителите също му се подиграваха, като говореха помежду си: „Другите спасяваше, а себе си не може да спаси! 32 Нека сега видим как този Месия, царят на Израел, слиза от кръста и ще повярваме!“ Онези, които бяха разпънати с него, също го обсипваха с обиди.
Исус умира
(Мат. 27:45-56; Лк. 23:44-49; Йн. 19:28-30)
33 По обяд мрак покри цялата земя и не се вдигна до три следобед. 34 В три часа Исус извика високо: „Елои, Елои, лама савахтани?“(M), което означава: „Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“
35 Някои от онези, които стояха наоколо, чуха това и казаха: „Слушайте! Вика Илия.“[t]
36 И един човек се затича, натопи една гъба в оцет, прикрепи я на пръчка и като даде на Исус да пие, каза: „Почакайте да видим дали ще дойде Илия да го свали.“
37 А Исус, като извика силно, издъхна.
38 И в този миг завесата в храма се раздра на две от горе до долу. 39 Когато стотникът, стоящ срещу Исус, го чу да извиква и видя как издъхна, каза: „Този човек наистина бе Божий Син!“
40 Там имаше няколко жени, които наблюдаваха от разстояние. Сред тях бяха Мария Магдалина, Мария — майката на по-малкия Яков и Йосия — и Саломия. 41 Те следваха Исус и му помагаха, когато той бе в Галилея. Там имаше и много други жени, дошли заедно с него в Ерусалим.
Погребението на Исус
(Мат. 27:57-61; Лк. 23:50-56; Йн. 19:38-42)
42 Беше Подготвителен ден, тоест денят преди съботата, и вече се бе стъмнило. 43 Тогава дойде Йосиф от Ариматея, уважаван член на Съвета и един от онези, които очакваха идването на Божието царство. Той смело влезе при Пилат и поиска тялото на Исус. 44 Пилат се учуди, че Исус така бързо е умрял, и затова повика стотника да го пита дали е мъртъв отдавна. 45 След като чу отговора на стотника, Пилат разреши на Йосиф да вземе тялото. 46 Тогава Йосиф купи ленено платно, свали Исус от кръста, уви го в платното и го положи в гробница, изсечена в скалите. После изтърколи един камък и затвори входа й. 47 Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, видяха къде го положиха.
Възкресението на Исус
(Мат. 28:1-8; Лк. 24:1-12; Йн. 20:1-10)
16 Когато съботният ден свърши, Мария Магдалина, Мария — майката на Яков — и Саломия купиха благоухания, за да отидат и помажат тялото на Исус. 2 Рано сутринта на първия ден от седмицата, още при изгрев слънце, те се отправиха към гробницата 3 и говореха помежду си: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гробницата?“
4 Жените погледнаха и видяха, че камъкът е отместен, въпреки че беше много голям. 5 Влязоха вътре и видяха един младеж, облечен в бяла роба, който седеше отдясно. Те се слисаха.
6 А той им каза: „Не се удивлявайте! Вие търсите Исус от Назарет, разпънатия, но той възкръсна! Не е тук. Ето мястото, където беше положен. 7 Идете и кажете на учениците му и на Петър: «Той отива в Галилея преди вас. Там ще го видите, точно както ви каза.»“
8 Жените излязоха от гробницата и побягнаха, обзети от ужас и вълнение. Те бяха толкова уплашени, че не казаха нищо на никого.[u]
Исус се явява на последователите си
(Мат. 28:9-10,16-20; Лк. 24:13-49; Йн. 20:11-23; Д.А. 1:6-8)
9 Исус възкръсна рано сутринта на първия ден от седмицата и се яви най-напред на Мария Магдалина, от която беше прогонил седем демона. 10 Тя отиде и разказа за това на учениците му, които дълбоко скърбяха и плачеха. 11 Като чуха от нея, че е жив и че го е видяла, те не повярваха.
12 След това Исус се яви в друг образ на двама от учениците си по пътя им към селата. 13 Те се върнаха и разказаха на останалите, но и на тях не повярваха.
14 След известно време Исус се яви на единадесетте ученика, когато вечеряха. Той им се скара за тяхното неверие и коравосърдечност, защото не бяха повярвали на онези, които го бяха видели възкръснал.
15 После им каза: „Идете по целия свят и проповядвайте Благата вест на всеки човек. 16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в мое име ще прогонват демони, ще говорят нови езици, 18 ще хващат змии с голи ръце и ако изпият нещо отровно, то няма да ги засегне, ще полагат ръцете си върху болни и те ще оздравяват.“
Исус се възнася в небето
(Лк. 24:50-53; Д.А. 1:9-11)
19 И след като разговаря с учениците си, Господ Исус се възнесе в небето и седна отдясно на Бога. 20 Учениците му тръгнаха и проповядваха навсякъде, а Господ им помагаше и потвърждаваше посланието със знаменията, които го придружаваха.
Въведение
1 Много хора са се опитвали да съставят описание на събитията, случили се сред нас: 2 точно както ни бяха предадени от хора, които от самото начало са били техни очевидци и служители на Божието послание. 3 Така и аз, след като внимателно проучих всичко от началото му, сметнах за добре да запиша последователно изложение за теб, почтени Теофиле, 4 за да си уверен в достоверността на нещата, на които си бил поучаван.
Предсказание за раждането на Йоан Кръстител
5 По времето, когато Ирод беше цар на Юдея, имаше един свещеник на име Захарий, който беше от рода на Авия.[v] Жената на Захарий беше от рода на Аарон и се казваше Елисавета. 6 Захарий и Елисавета бяха праведни пред Бога и изпълняваха безукорно всички Господни заповеди и предписания. 7 Но те нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха вече доста възрастни.
8 Веднъж, когато Захарий изпълняваше задълженията си на свещеник, по времето, когато неговата група служеше пред Бога, 9 на него се падна жребият да влезе в храма, за да запали тамян. 10 Докато той кадеше, всички хора се бяха събрали навън и се молеха.
11 Тогава на Захарий се яви Господен ангел и застана отдясно на олтара с тамяна. 12 Виждайки ангела, Захарий се обърка и доста се уплаши. 13 Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захарий! Молитвата ти е чута. Жена ти Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш Йоан. 14 Той ще ти донесе радост и щастие и много хора ще се радват на неговото раждане. 15 Той ще бъде велик пред Господа. Не трябва да пие вино или спиртно питие и още от зачатието си ще бъде изпълнен със Святия Дух. 16 Йоан ще върне много израелтяни към Господа, техния Бог. 17 В силата и духа на Илия той ще върви пред Господа, за да обърне сърцата на бащите към децата им и мислите на непокорните — към мъдростта на праведните, и така да представи на Господа един приготвен народ.“
18 Тогава Захарий каза на ангела: „Как да се уверя, че това е истина? Аз съм стар, а и жена ми вече не е млада.“
19 Ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил и стоя в присъствието на Бога. Той ме изпрати да разговарям с теб и да ти предам тази радостна вест. 20 Но тъй като не повярва на думите ми, които ще се сбъднат, когато настъпи времето за това, ти ще онемееш и ще мълчиш до деня, в който стане казаното от мен.“
21 Хората отвън чакаха появяването на Захарий и се чудеха защо се бави толкова дълго в храма. 22 А когато излезе, той не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение, защото им правеше знаци, а оставаше безмълвен. 23 Когато свършиха дните на службата му в храма, Захарий се прибра у дома.
24 След известно време жена му Елисавета забременя и пет месеца се криеше, като говореше: 25 „Най-накрая Господ се смили над мен и премахна моя срам сред хората.“
Предсказание за раждането на Исус
26 Когато Елисавета беше в шестия месец, Господ изпрати ангел Гавриил в един град в Галилея, наречен Назарет, 27 при една девойка, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия род. Девойката се казваше Мария. 28 Ангелът дойде при нея и я поздрави: „Ти наистина си благословена! Господ е с теб!“
29 Но Мария много се смути от думите му и недоумяваше какво означава това приветствие.
30 Ангелът й каза: „Не се страхувай, Мария! Божието благоволение е с теб. 31 Чуй! Ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. 32 Той ще бъде велик и хората ще го нарекат Син на Всевишния. Господ Бог ще му даде престола на неговия праотец Давид. 33 Той завинаги ще царува над Якововия дом и царуването му няма да има край.“
34 Мария попита ангела: „Как ще стане това? Нали съм още девица!“
35 Ангелът й отговори: „Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и святото дете, което ще родиш, ще се нарича Божий Син. 36 Чуй и това — твоята роднина Елисавета е бременна въпреки възрастта си. Всички мислеха, че е безплодна, но тя е бременна вече шести месец и ще роди син. 37 За Бога няма невъзможни неща.“
38 Тогава Мария каза: „Аз съм слугиня на Господа. Нека бъде така, както ти рече.“ И ангелът се отдалечи от нея.
Мария посещава Захарий и Елисавета
39 Мария се приготви и забързано се отправи към един град в хълмистата част на Юдея. 40 Тя влезе в къщата на Захарий и поздрави Елисавета. 41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето се развълнува в утробата й, Святият Дух я изпълни 42 и тя възкликна: „Няма друга сред жените, благословена като теб! И Бог ще благослови детето, което ще родиш. 43 Но коя съм аз, че да заслужа подобно щастие — майката на моя Господ да дойде при мен! 44 Ето, веднага щом като поздравът ти прозвуча в ушите ми, детето в утробата ми заигра от радост. 45 Благословена си, защото повярва, че ще се сбъдне казаното от Господа.“
Мария възхвалява Бога
46 Тогава Мария каза:
„Душата ми възхвалява Господа.
47 Духът ми се радва,
защото Бог е моят Спасител.
48 Той погледна милостиво
на своята смирена слугиня.
Да, отсега нататък всички
ще ме наричат благословена,
49 защото Всемогъщият извърши велики неща за мен!
Свято е неговото име.
50 От поколение на поколение Бог е милостив към онези,
които се боят от него.
51 Той е показал силата на ръката си
и е разпръснал горделивите със самохвалните им мисли.
52 Свалил е тирани от престолите им
и е въздигнал смирените.
53 Наситил е гладните с блага,
а богатите е отпратил с празни ръце.
54 Помогнал е на народа на Израел,
който му служи,
и не забрави да покаже милост,
55 точно както бе обещал на нашите деди,
на Авраам и потомците му за вечни времена.“
56 Мария остана при Елисавета около три месеца и после се върна у дома си.
Раждането на Йоан Кръстител
57 Дойде време Елисавета да ражда и тя роди син. 58 Нейните съседи и роднини научиха колко милостив е бил Господ към нея и споделиха радостта й.
59 Когато детето стана на осем дни, дойдоха да го обрежат. Те искаха да го нарекат Захарий, на името на баща му, 60 но майката възрази: „Не! Той ще се казва Йоан.“
61 Хората й казаха: „Никой от вашия род не носи това име.“ 62 Тогава със знаци попитаха бащата как той желае да го нарекат.
63 Захарий поиска плочка за писане и за изненада на всички написа: „Името му е Йоан.“ 64 В този момент говорът му се възстанови и той започна да слави Бога. 65 Страх обзе всичките им съседи и за това се заговори по цялата хълмиста част на Юдея. 66 Хората, които чуха за станалото, се питаха с удивление: „Какво ли ще бъде това дете?“ Защото наистина силата на Господа беше с него.
Захарий възхвалява Бога
67 Бащата на Йоан, Захарий, се изпълни със Святия Дух и изрече следното пророчество:
68 „Благословен да бъде Господ, Богът на Израел,
защото дойде да помогне и освободи своя народ.
69 Той ни даде могъщ Спасител
от рода на слугата си Давид,
70 както беше обещал преди много време чрез думите
на святите си пророци
71 да ни избави от враговете ни
и от властта на всички, които ни мразят.
72 Бог обеща да показва милост на дедите ни
и не забравя своя свят завет —
73 клетвата, която даде
пред нашия праотец Авраам
74 да ни освободи от властта на враговете ни,
за да можем да му служим без страх
75 и да сме святи и праведни пред него
през всичките дни на живота си.
76 А ти, дете мое, ще бъдеш наречен пророк на Всевишния,
защото ще вървиш пред Господа,
за да приготвиш пътя за него
77 и да кажеш на неговия народ,
че ще бъдат спасени чрез
опрощаването на греховете им,
78 заради нежната милост на нашия Бог,
която ще дойде при нас от висините като изгряващо слънце,
79 за да даде светлина на живеещите в мрачната сянка на смъртта
и да насочи стъпките ни в пътя на мира!“
80 Момчето растеше и укрепваше по дух и живееше в пустинята до деня, когато се появи пред народа на Израел.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center