Bible in 90 Days

Благата вест за Христос

15 Братя и сестри, искам да ви припомня Благата вест, която ви проповядвах и вие приехте, в която стоите твърдо ² и която ви носи спасение, ако запазите посланието ми в съзнанието си (освен ако не сте повярвали напразно).

³ Защото ви предадох онова, което и аз получих. Съобщих ви най-важното: че Христос умря за греховете ни, както казват Писанията, ⁴ и че бе погребан, а на третия ден — възкресен, както казват Писанията, ⁵ че се яви на Кифа,^[a] а след това на дванадесетте апостола. ⁶ След това веднъж се яви на повече от петстотин братя и повечето от тях са все още живи, макар и някои да са мъртви. ⁷ След това се яви на Яков и отново на всички апостоли ⁸ и най-накрая и на мен като на човек, роден преждевременно. ⁹ Аз съм най-незначителният сред апостолите и дори не съм достоен да се нарека апостол, защото преследвах Божията църква. ¹⁰ Но благодарение на Божията благодат аз съм това, което съм. И благодатта, която той прояви към мен, не бе напразна. Напротив: трудех се по-упорито от всички останали, въпреки че не аз го правех, а Божията благодат, която беше в мен. ¹¹ И така, дали ви проповядвам аз или те, това е, което всички проповядваме, и това е, в което вие повярвахте.

Нашето възкресение

¹² Но след като проповядваме, че Христос бе възкресен от мъртвите, защо някои от вас казват, че няма възкресение на мъртвите? ¹³ Ако няма възкресение на мъртвите, значи Христос не е бил възкресен. ¹⁴ А ако Христос не е бил възкресен, безсмислено е проповядването ни, безсмислена е и вярата ви. ¹⁵ А се оказваме и лъжесвидетели относно Бога, защото пред него свидетелствахме под клетва, че той е възкресил Христос. Но ако, както казват, мъртвите не възкръсват, то и Бог не е възкресил Христос. ¹⁶ А ако мъртвите не възкръсват, то Христос не е бил възкресен, ¹⁷ а ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е безполезна, вие все още сте в греховете си ¹⁸ и онези, които са били в Христос, когато са умрели, са изгубени. ¹⁹ Ако имахме надежда в Христос само за този живот, ние бихме били най-достойните за съжаление сред всички хора.

²⁰ Но Христос наистина бе възкресен от мъртвите и бе първият от тях, ²¹ и ако смъртта дойде чрез човек, чрез човек дойде и възкресението на мъртвите. ²² Защото както всички умират в Адам, така всички ще възкръснат за нов живот в Христос, ²³ но всеки по своя ред: Христос е първият плод на възкресението, а когато той дойде, ще възкръснат онези, които му принадлежат. ²⁴ След това ще дойде краят, когато Христос предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всеки управник, всяка власт и всяка сила. ²⁵ Защото Христос трябва да царува, докато Бог не постави всички врагове под краката му. ²⁶ Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. ²⁷ Защото „Бог е подчинил всичко на Христос.“^(A) Когато Писанието казва, че „всичко“ е било подчинено, ясно е, че това изключва самия Бог, който е подчинил всичко на Христос. ²⁸ И когато всичко е подчинено на Христос, самият Син ще бъде подчинен на Онзи, който подчини всичко на него, за да бъде Бог всичко за всички.^[b]

²⁹ Ако не беше така, какво ще правят онези, които са кръстени заради мъртвите, ако мъртвите изобщо не възкръсват? Защо са кръстени заради тях?

³⁰ И защо сме изправени пред опасности всеки час? ³¹ Аз умирам всеки ден. Братя и сестри, гордостта, която изпитвам заради вас в Христос Исус, нашия Господ, ме кара да заявя това. ³² Ако в Ефес се бях борил с диви зверове като обикновен човек, какво щях да спечеля? Ако мъртвите не възкръсват, тогава „нека ядем и пием, защото утре ще умрем!“^(B)

³³ Не се заблуждавайте: „Лошите приятели развалят добрия характер.“ ³⁴ Елате на себе си, както е редно, и престанете да вършите грехове, защото някои от вас не познават Бога. Казвам това, за да ви засрамя.

Какви ще бъдат телата ни

³⁵ Някой може да попита: „Как възкръсват мъртвите? Какви ще бъдат телата им?“ ³⁶ Колко глупави въпроси! Това, което засяваш, трябва първо да умре в земята, за да получи нов живот. ³⁷ А когато сееш, онова, което заравяш в земята, не е тялото, което ще израсне, а само обикновено зърно, независимо дали е пшеница или някакво друго семе. ³⁸ След това Бог му дава тялото, което е избрал: за всяко семе — различно тяло. ³⁹ Плътта на живите същества не е една и съща: една е за хората, друга — за зверовете, различна е за птиците, а също и за рибите. ⁴⁰ Има небесни тела и земни тела. Небесните тела имат един блясък, а земните — друг. ⁴¹ Слънцето има един блясък, луната — друг, а звездите — още по-друг, като всяка звезда се различава по блясъка си от останалите.

⁴² Така е и възкресението на мъртвите. Тялото, което се заравя в земята, е тленно, а тялото, което възкръсва, е нетленно. ⁴³ Тялото, което се заравя в земята, е без чест, а възкръсва в слава. Тялото, което се заравя в земята, е слабо, а възкръсналото — силно. ⁴⁴ Това, което се заравя в земята, е физическо тяло, а това, което възкръсва — духовно.

Както има физическо тяло, така има и духовно тяло. ⁴⁵ Така казва Писанието: „Първият човек, Адам, стана живо същество^[c].“^(C) А последният Адам^[d] е животворен дух. ⁴⁶ Не духовното, а физическото е първо, а след него — духовното. ⁴⁷ Първият човек дойде от земята и бе създаден от пръст. Вторият човек дойде от небето. ⁴⁸ Какъвто е създаденият от пръст човек, такива са хората от пръст, а какъвто е небесният човек, такива са небесните хора. ⁴⁹ И както сме носили образа на създадения от пръст човек, така ще носим образа на небесния човек.

⁵⁰ Това ви казвам, братя и сестри: нашите земни тела от кръв и плът не могат да наследят Божието царство. Нито може тленното да наследи нетленното. ⁵¹ Чуйте ме, ще ви разкрия една тайна: няма всички да умрем, но всички ще бъдем променени ⁵² в един миг, кратък като премигване на око, при звука на последната тръба. Защото тръбата ще изсвири и мъртвите ще бъдат възкресени в нетленност, а ние, които все още сме живи, ще се променим. ⁵³ Защото това тленно тяло трябва да се облече в нетленност и това смъртно тяло — в безсмъртие. ⁵⁴ И когато това тленно тяло се облече в нетленност и това смъртно тяло се облече в безсмъртие, ще се изпълни казаното в Писанието:

⁵⁶ Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. ⁵⁷ Но да благодарим на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос!

⁵⁸ И така, скъпи мои братя и сестри, бъдете твърди и непоклатими. Винаги се отдавайте изцяло на Господното дело, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен.

Събиране на помощи за вярващите

16 Сега за събирането на пари в помощ на Божиите хора — правете същото, което заповядах на църквите в Галатия: ² нека всеки първи ден от седмицата всеки от вас да отделя настрана според прихода си, за да не се събират пари, когато дойда. ³ Когато пристигна, ще изпратя с препоръчителни писма мъжете, които вие одобрите, да занесат вашия дар в Ерусалим. ⁴ А ако е добре и аз да отида с тях, те ще тръгнат с мен.

Плановете на Павел

⁵ Ще дойда при вас след като мина през Македония, защото плановете ми са да мина оттам. ⁶ А може и да остана известно време или дори да прекарам зимата при вас, за да ми помогнете по-нататък по моя път. ⁷ Не искам да ви посетя сега, когато само минавам през земята ви, защото се надявам да остана известно време с вас, ако Господ позволи. ⁸ Ще остана в Ефес до Петдесятница, ⁹ защото пред мен широко се отвори врата, която ми дава възможност да работя успешно, но има и много хора, които са против мен.

¹⁰ Ако пристигне Тимотей, постарайте се да не се страхува от нищо по време на престоя си с вас, защото и той като мен се труди за Господното дело. ¹¹ Нека никой не гледа на него отвисоко, а му помогнете да продължи пътя си с мир, за да може да дойде при мен, защото го чакам да пристигне с другите братя.

¹² Сега за брат ни Аполос: аз настойчиво го подтиквах да ви посети с другите братя, но той твърдо беше решил да не идва сега. Ще дойде, когато има възможност.

Павел завършва писмото си

¹³ Бъдете нащрек. Бъдете твърди във вярата. Бъдете смели и силни. ¹⁴ Всичко, което вършите, вършете с любов.

¹⁵ Вие познавате рода на Стефанино и знаете, че те бяха първите, които повярваха в Ахая, и се посветиха на служба на Божиите хора. Моля ви, братя и сестри, ¹⁶ да приемете водачеството на хора като тях и всеки, който се присъединява към делото и който работи за Господа.

¹⁷ Щастлив съм, че са тук Стефанино, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха празнината от вашето отсъствие. ¹⁸ Те успокоиха и моя, и вашия дух — признавайте хора като тях.

¹⁹ Църквите в Азия ви поздравяват. Сърдечно ви поздравяват в името на Господа Акила и Прискила заедно с църквата, която се събира в техния дом. ²⁰ Всички братя и сестри ви поздравяват. Поздравете се един друг със свята целувка.

²¹ Аз, Павел, пиша този поздрав със собствената си ръка.

²² Ако някой не обича Господа, нека бъде прогонен с проклятия!

О Господи, ела!^[e]

²³ Благодатта на Господ Исус да бъде с вас.

²⁴ Любовта ми да бъде с всички вас в Христос Исус.

1 От Павел, апостол на Христос Исус чрез Божията воля, и от нашия брат Тимотей.

До Божията църква в Коринт и до всички Божии хора в цяла Ахая.

² Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и от Господ Исус Христос.

Павел благодари на Бога

³ Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господ Исус Христос, милостивият Баща и Богът, който е изворът на всяка утеха. ⁴ Той ни утешава във всички наши скърби, за да утешаваме и ние онези, които скърбят, така както Бог утешава самите нас. ⁵ Защото както участваме в безбройните страдания на Христос, така чрез Христос безграничната ни утеха стига до вас. ⁶ Ако ние имаме скърби, то е, за да бъдете вие утешени и спасени. Ако ние получим утеха, то е, за да можете вие да бъдете утешени и търпеливо да понасяте страданията, които и ние понасяме. ⁷ И надеждата ни за вас е твърда, защото знаем, че както участвате в страданията ни, така участвате и в утехата ни.

⁸ Братя и сестри, искаме да знаете за бедите, които ни сполетяха в Азия. Бремето върху нас бе толкова тежко и непоносимо, че дори бяхме загубили всякаква надежда за живот. ⁹ Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. ¹⁰ Той ни избави от ужасна смърт и ще продължава да ни избавя. В него е надеждата ни и той и в бъдеще ще ни избавя, ¹¹ ако и вие ни помагате с молитва, така че мнозина да благодарят от наше име за благословението, с което Бог ще ни дари заради многото молитви.

Промяна в плановете на Павел

¹² Ето с какво се гордеем — с това, че можем да кажем с чиста съвест: всичко, което сме извършили в този свят, е било с чистотата и искреността, идваща от Бога. Не с мъдростта на света, а с Божията благодат сме се отнасяли към хората и особено към вас. ¹³ Да, защото не ви пишем нищо друго освен това, което можете да прочетете и наистина да разберете. И се надявам, че ще ни разберете напълно, ¹⁴ както винаги сте ни разбирали отчасти, и ще видите, че можете да се гордеете с нас, както ние ще се гордеем с вас в Деня, когато нашият Господ Исус дойде.

¹⁵ И уверен в това, аз реших първо да посетя вас, за да бъдете благословени два пъти. ¹⁶ Възнамерявах да ви посетя на път за Македония, а когато се връщам оттам, да дойда отново при вас, за да ми помогнете при пътуването ми до Юдея. ¹⁷ Нима мислите, че лесно променям решенията си? Или смятате, че съм правил плановете си като светски човек, който казва едновременно „Да, да!“ и „Не, не!“?

¹⁸ Но Бог държи на думата си и той ще свидетелства, че никога не ви казваме „да“ и „не“ за едно и също нещо. ¹⁹ Защото Божият Син Исус Христос, когото ние — Силуан, Тимотей и аз — проповядвахме сред вас, не беше едновременно и „да“, и „не“. Точно обратното: в него бе произнесено окончателно „Да!“. ²⁰ И независимо от това колко обещания е дал Бог, в него е потвърждението на всички тях. Ето защо чрез него казваме „Амин“ за слава на Бога. ²¹ Бог е този, който прави вас и нас силни в Христос и който ни помаза. ²² Той ни беляза като своя собственост и ни даде Духа, който е в сърцата ни като гаранция, че ще получим онова, което ни е обещал.

²³ Призовавам Бога за свидетел и залагам живота си на това, че не дойдох отново в Коринт, защото исках да ви пощадя. ²⁴ Не искам да кажа, че се опитваме да контролираме вярата ви, защото в нея вие стоите силни; по-скоро се трудим заедно с вас за вашето щастие.

2 Ето защо реших следващото ми посещение при вас да не е болезнено, ² защото ако аз ви причиня болка, кой тогава ще ме зарадва, ако не вие, които съм наранил? ³ И затова ви писах, за да може когато дойда, да не ми бъде причинена болка от онези, които трябва да ме зарадват, защото бях сигурен за всички вас, че моята радост ще бъде и ваша. ⁴ Писах ви със сърце, изпълнено с мъка и болка, и с много сълзи, не за да ви нараня, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

Простете на този, който ви е наранил

⁵ Ако някой е причинил болка, то той я е причинил не на мен, а на всички вас, поне до известна степен (защото не искам да преувеличавам). ⁶ Наказанието, наложено на такъв човек от вашето мнозинство, е достатъчно за него. ⁷ Вие обаче трябва да му простите и да го насърчите, за да не да бъде той завладян от прекомерна тъга. ⁸ Ето защо ви умолявам да потвърдите любовта си към него. ⁹ Затова ви писах: за да видя дали можете да издържите изпитанието и да се подчините във всичко. ¹⁰ Ако простите на човек нещо, аз също му прощавам. А каквото съм простил (ако е имало какво да се прощава), направил съм го заради вас в присъствието на Христос, ¹¹ за да не ни надхитри Сатана, чиито коварни намерения много добре знаем.

Тревогата на Павел в Троада

¹² Когато отидох в Троада да проповядвам Благата вест за Христос, Господ бе отворил врата пред мен, ¹³ но аз много се разтревожих, защото не намерих своя брат Тит. Ето защо се сбогувах с хората там и тръгнах за Македония.

Победа чрез Христос

¹⁴ Но да благодарим на Бога, който чрез Христос винаги ни води в победно шествие и чрез нас разпространява навсякъде благоуханието на знанието за него. ¹⁵ Защото за Бога ние сме Христовият аромат сред тези, които вървят към спасение, и сред онези, които вървят към гибел. ¹⁶ За онези, които вървят към гибел, ние сме мирисът, който идва от смъртта и води към смърт. За тези, които вървят към спасение — ухание, което идва от живота и води към живот. И кой е достоен за такава задача? ¹⁷ Ние не сме амбулантни търговци, които продават Божието слово, за да печелят, както правят мнозина. Не, в Христос говорим искрено пред Бога като хора, изпратени от Бога.

Служители на Божия нов завет

3 Нима отново започваме да се хвалим? И нима като някои други имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас? ² Самите вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което всички хора знаят и четат. ³ Вие доказвате, че сте писмо от Христос, изпратено чрез нас и написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни плочи,^[f] а върху човешките сърца.

⁴ Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. ⁵ Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко. ⁶ Той дори ни направи способни да служим на нов завет, който е основан не на писан закон, а на Духа, защото писаният закон убива, а Духът дава живот.

Новият завет носи по-голяма слава

⁷ Ако служението, което донесе смърт (законът, издълбан върху каменни плочи), бе славно и израелтяните не можеха да задържат поглед върху лицето на Моисей, защото то блестеше с такава слава, макар че това бе слава, която скоро щеше да избледнее, ⁸ нима служението на Духа няма да бъде още по-славно? ⁹ И ако служението, което осъждаше хората, бе славно, колко по-славно ще бъде служението, което ги прави праведни! ¹⁰ Защото онова, което по-рано бе изпълнено със слава, сега губи славата си пред лицето на превъзхождащата слава на новото служение. ¹¹ И ако служението, обречено да изчезне, бе придружено от слава, колко повече слава ще има служението, което остава завинаги!

¹² И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело. ¹³ Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва. ¹⁴ Но техните умове бяха заслепени и дори до днес същото покривало остава, когато се чете Старият Завет. То не е свалено, защото може да се отмахне само чрез Христос. ¹⁵ И досега, когато се чете законът на Моисей, сърцата им остават с покривало, ¹⁶ но когато се обърнат към Господа, покривалото пада. ¹⁷ Този „Господ“, за когото говоря, е Духът, а там, където е Духът на Господа, има свобода. ¹⁸ Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.

Духовно съкровище в глинени делви

4 Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме, ² а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога. ³ И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел. ⁴ Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ. ⁵ Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус. ⁶ Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“,^[g] е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.

⁷ Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога. ⁸ Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход; ⁹ преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме. ¹⁰ Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му. ¹¹ Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела. ¹² Следователно смъртта работи в нас, а животът — във вас.

¹³ Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“^(F) Ние също вярваме, затова и говорим, ¹⁴ защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него. ¹⁵ Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.

Живот с вяра

¹⁶ Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден. ¹⁷ Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях. ¹⁸ Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото — вечно.

5 Знаем, че когато тялото ни — палатката, в която живеем тук на земята — бъде унищожено, Бог ни дава дом, вечен дом на небето, който не човешки ръце, а сам той е построил. ² И докато сме в земния дом, стенем, защото жадуваме да бъдем облечени с небесния. ³ Като сме облечени с него, няма да бъдем голи. ⁴ Онези от нас, които са в земното си тяло, са обременени и стенат. Нашето желание е не да се освободим от земното си тяло, а да се облечем с небесното, за да може смъртното да бъде погълнато от живота. ⁵ Този, който ни подготви за това, е Бог, който ни даде Духа като залог, че ще получим обещаното от него.

⁶ Ние винаги имаме увереност, защото знаем, че докато живеем в телата си, сме далеч от Господа, ⁷ тъй като живеем въз основа на това, в което вярваме, а не на това, което виждаме. ⁸ Ето защо сме уверени и предпочитаме да напуснем земните си тела и да отидем да живеем с Господа. ⁹ Независимо дали живеем тук или там, имаме само едно желание, и то е да вършим онова, което му е угодно. ¹⁰ Всички трябва да се явим пред Христос, за да ни съди и всеки да получи заслуженото и за доброто, и за злото, което е извършил, докато е бил в земното си тяло.

Служението на помирението

¹¹ И понеже знаем какво е страх от Господа, ние убеждаваме хората да приемат истината. Бог ни познава напълно, но аз се надявам, че и вие също ни познавате така. ¹² Ние не се опитваме отново да се препоръчваме пред вас, а по-скоро ви даваме възможност да се гордеете с нас, за да имате отговор за онези, които се гордеят с онова, което се вижда, а не с онова, което е в сърцето. ¹³ Защото ако сме безумци, то е за Бога, и ако сме с ума си, то е за вас. ¹⁴ Христовата любов ни управлява, защото сме заключили, че ако един човек е умрял за всички хора, тогава всички са умрели. ¹⁵ А той умря за всички, за да може живите да не живеят вече за себе си, а за него, който умря и бе възкресен за тях.

¹⁶ Ето защо отсега нататък не оценяваме никого от човешка гледна точка. Въпреки че някога оценявахме Христос от човешка гледна точка, сега вече не го оценяваме така. ¹⁷ Затова, ако някой е в Христос, той е ново творение. Старото си отиде. Новото дойде! ¹⁸ И всичко това идва от Бога, който чрез Христос ни помири със себе си и ни повери служението на помирението на хората с Бога. ¹⁹ Ние носим послание, че Бог помирява света със себе си чрез Христос, без да държи хората отговорни за прегрешенията им. Той ни повери посланието на помирението. ²⁰ Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ ²¹ Бог направи този, който нямаше грях, да стане грях^[h] заради нас, за да може чрез него да станем праведни пред Бога.

6 Като Божии съработници ние също ви увещаваме да не позволите да се осуети Божията благодат, която получихте. ² Бог казва:

Чуй! Сега е това време. Виж! Сега е денят за спасение.

³ Ние се опитваме да не пречим на никого, за да не винят хората нашето служение. ⁴ Точно обратното: по всякакъв начин показваме, че сме Божии служители — като търпеливо понасяме беди, трудности и големи проблеми. ⁵ Показваме го, когато ни бичуват, хвърлят в затвори, бият при бунтове, когато изнемогваме от работа, прекарваме безсънни нощи и гладуваме. ⁶ Показваме го с чистотата на живота си, с познанията си, с търпението и добротата си, с даровете от Святия Дух, с искрената си любов, ⁷ като говорим истината и действаме чрез Божията сила. Живеейки праведно, ние се защитаваме от всичко. ⁸ Някои ни почитат, други ни позорят. Някои ни хулят, други ни възхваляват. Честни сме, а гледат на нас като на измамници; ⁹ въпреки че сме добре известни, ни считат за неизвестни; смятат ни за умиращи, но вижте — ние сме живи! Подлагат ни на страдание, но не ни убиват; ¹⁰ гледат на нас като на скърбящи, въпреки че ние винаги сме радостни; смятат ни за бедни, въпреки че правим богати много хора; мислят, че нямаме нищо, въпреки че притежаваме всичко.

¹¹ Коринтяни, говорихме ви напълно открито. Сърцата ни са широко отворени за вас. ¹² Не ние възпираме чувствата си на обич към вас: вие възпирате чувствата си на обич към нас. ¹³ Като на свои деца ви говоря — отворете сърцата си за нас, както ние отворихме сърцата си за вас.

Предупреждение относно езичниците

¹⁴ Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? ¹⁵ И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар^[i]? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? ¹⁶ И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място? Защото ние сме храмът на живия Бог, както Бог каза:

7 Скъпи мои, след като имаме тези обещания, нека се очистим от всичко, което прави тялото и духа ни нечисти, като живеем посветени на Бога поради страхопочитанието си към него.

Радостта на Павел

² Направете място за нас в сърцата си. Ние не сме сторили зло на никого, не сме подкупили никого и не сме измамили никого. ³ С тези думи не искам да ви обвинявам, защото съм ви казвал и по-рано: обичаме ви толкова много, че сме готови както да умрем, така и да живеем с вас. ⁴ Говоря ви с огромна увереност, много се гордея с вас, вие изключително ме насърчавате и във всичките ни беди аз съм преизпълнен с радост.

⁵ Когато дойдохме в Македония, нямахме покой. Напротив: неприятности ни дебнеха отвсякъде — разпри отвън и страхове отвътре. ⁶ Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас с идването на Тит ⁷ и не само с идването му, а и с утехата, която вие сте му дали. Той ни разказа как жадувате да ни видите и съжалявате за това, което сте извършили, а също и колко сте загрижени за мен, което ме зарадва още повече.

⁸ Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време. ⁹ И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин. ¹⁰ Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт. ¹¹ Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате: по-сериозни, с голямо желание да оправдаете себе си, възмутени, страхуващи се от последиците, жадуващи да ме видите, загрижени за мен, копнеещи да се постъпва справедливо. Вие доказахте, че сте невинни във всичко това. ¹² Писах ви не заради този, който е сторил зло, не дори заради този, на когото е сторено злото, а за да разберете пред Бога огромната си загриженост за нас. ¹³ Ето защо бяхме успокоени.

И в успокоението си се зарадвахме още повече, когато видяхме колко щастлив бе Тит за това, че всички му бяхте помогнали да се чувства като у дома си. ¹⁴ Аз ви бях хвалил пред Тит, а сега нямаше защо да се срамувам от хвалбите си. Защото както беше истина всичко, което ви говорихме, така и хвалбите ни за вас пред Тит се оказаха верни. ¹⁵ А неговата обич към вас е дори по-силна, когато си спомни как всички сте били готови да му се подчините и сте го посрещнали с уважение и страх. ¹⁶ Щастлив съм, че мога да ви се доверя напълн.

Християнското милосърдие

8 А сега, братя и сестри, искаме да знаете за Божията благодат, дадена на църквите в Македония. ² Вярващите там бяха подложени на сурови изпитания в нещастията, които преживяха, и въпреки крайната си бедност те дадоха изобилно поради бликащата от тях радост. ³ Аз съм свидетел, че дадоха толкова, колкото можеха, и дори повече от това и го направиха по своя собствена воля. ⁴ Те много настойчиво ни молеха да им окажем привилегията да участват в служението за Божиите хора. ⁵ И дадоха не така, както бяхме очаквали — първо дадоха себе си на Господа и на нас според Божията воля. ⁶ Ето защо помолихме Тит, който беше вече започнал това милосърдно дело, да ви помогне да го завършите. ⁷ И както сте богати с всякакви дарове — с вяра, със слово, с познание, със загриженост за всичко, с любовта, която научихте от нас, така да сте богати и с този дар — да бъдете милосърдни.

⁸ Не казвам това като заповед, а чрез загрижеността на другите изпитвам искреността на вашата любов. ⁹ Знаете благодатта, която нашият Господ Исус Христос прояви: въпреки че беше богат, той стана беден заради вас, за да станете вие богати чрез неговото обедняване.

¹⁰ Ето какво ви съветвам да направите и то е във ваш интерес. Миналата година вие бяхте не само първите, които искаха да дадат, но и първите, които дадоха. ¹¹ Завършете сега онова, което започнахте, и дайте от това, което имате, за да бъде делото ви равно на голямото ви желание за него. ¹² И ако сте готови да дадете, дарът ви ще бъде приет въз основа на това, което имате, а не на онова, което нямате. ¹³ Защото искаме да има равенство: не вие да сте затруднени, а другите — облекчени. ¹⁴ Сега вие имате много и можете да помогнете на другите да имат и те онова, от което се нуждаят, така че по-късно, когато те имат много, да ви помогнат във вашите нужди, за да има равенство. ¹⁵ Както казва Писанието:

Тит и спътниците му

¹⁶ Да благодарим на Бога, че вложи в сърцето на Тит същата загриженост за вас. ¹⁷ Защото той не само прие нашата молба, но и понеже е особено загрижен, тръгва към вас по своя собствена воля. ¹⁸ С него изпращаме и брата, когото всички църкви възхваляват заради служението му в благовестието. ¹⁹ Освен това той беше избран от църквите да ни придружи в нашето пътуване, за да може начинът, по който извършим това милосърдно дело, да бъде за слава на Господа и да покаже нашата готовност да помогнем.

²⁰ Искахме да сме сигурни, че никой няма да намери повод да ни критикува за начина, по който се разпореждаме с тази значителна сума пари. ²¹ Поставяме си за цел да вършим нещата така, както трябва, не само пред Господа, а и пред хората.

²² С тях изпращаме и наш брат, който много пъти и при много случаи е доказал, че е готов да помогне. А сега той има още по-голямо желание да помогне, защото ви има огромно доверие.

²³ За Тит искам да кажа, че е мой съдружник и съработник в усилията ми да ви помогна. А другите братя са изпратени от църквите и прославят Христос. ²⁴ Затова докажете им любовта си, покажете им защо се гордеем с вас, за да могат всички църкви да го видят.

Помощ за събратята християни

9 Излишно е да продължавам да ви пиша за тази помощ за Божиите хора, ² защото зная вашата готовност да помогнете и продължавам да се хваля с това на македонците. Разказвам им, че вие в Ахая сте готови още от миналата година и вашият ентусиазъм подтикна повечето от тях към действие. ³ Но аз изпращам братята при вас, за да не бъдат хвалбите ни с вас напразни в това отношение и да сте готови да дадете, така както казах, че ще дадете. ⁴ Иначе, ако някои македонци дойдат с мен и ви намерят неподготвени, ние ще се срамуваме (а да не говоря за срама, който вие ще изпитвате!) заради тази увереност, която имахме във вас. ⁵ Затова счетох за нужно да помоля братята да тръгнат към вас преди нас и предварително да приготвят дара, който обещахте, за да бъде готов и да е дар, даден от желание, а не изтръгнат насила.

⁶ Запомнете това: който посади малко, малко и ще пожъне, а който посади много, много и ще пожъне. ⁷ Всеки трябва да даде толкова, колкото е решил в сърцето си, не със съжаление или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост. ⁸ А Бог може да ви отрупа с всякакви дарове така, че винаги да имате всичко, от което се нуждаете, и дори повече, за да изобилствате във всякакви добри дела. ⁹ Както казва Писанието:

¹⁰ А Онзи, който осигурява семе на сеяча и хляб, който ни храни, ще осигури и умножи вашето семе, и ще увеличи плодовете на вашата благост. ¹¹ Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост. И като давате чрез нас, хората ще благодарят на Бога.

¹² Защото служението, което извършвате, не само снабдява нуждите на Божиите хора, но и носи все повече и повече благодарности към Бога. ¹³ Заради това служение, което е доказателство за вярата ви, те ще прославят Бога за покорността ви към Благата вест за Христос, която изповядвате, и за щедростта, с която споделяте с тях и с всички. ¹⁴ И когато се молят за вас, ще жадуват да ви видят заради превъзхождащата Божия благодат към вас. ¹⁵ Да благодарим на Бога за този неописуем дар!

Павел защитава служението си

10 Аз, Павел, за когото някои казват, че съм смирен, когато съм сред вас, и дързък, когато съм далеч, се обръщам към вас и ви умолявам с нежността и благостта на Христос. ² Моля ви да не ме принуждавате да съм дързък с вас, така както възнамерявам да бъда с някои, които си мислят, че живеем според човешки стандарти. ³ Защото макар и да живеем в този свят, ние не воюваме както воюва той. ⁴ Оръжията, с които ние се сражаваме, не са светски, а имат Божията сила да рушат крепости. С тях ние оборваме доводи, ⁵ премахваме всяко препятствие, което се изправя срещу познанието за Бога, и пленяваме всяка мисъл, за да я накараме да се покори на Христос. ⁶ Готови сме да накажем всяко непокорство, след като вие се покорите напълно.

⁷ Погледнете фактите пред себе си! Ако някой е убеден, че принадлежи на Христос, трябва отново да премисли и да разбере, че и ние принадлежим на Христос така, както и той. ⁸ И ако съм се хвалил малко повече с властта, която Господ ни даде, за да ви помогнем да укрепнете духовно, а не да ви сринем, не се срамувам. ⁹ Но няма да продължавам, за да не помислите, че се опитвам да ви плаша с писмата си. ¹⁰ Някои хора казват: „Писмата му са много властни и силни, но той самият е слаб и думите му не значат нищо.“ ¹¹ Но този, който казва това, трябва да помни, че няма разлика между думите в писмата ни, когато сме далеч, и делата ни, когато сме сред вас.

¹² Ние не се осмеляваме да се приравняваме или да се сравняваме с някои хора, които си въобразяват, че са много велики. Мерейки се един с друг и сравнявайки се един с друг, те показват, че не са разбрали нищо. ¹³ Ние обаче няма да се хвалим извън всякакви граници, а само в пределите, които Бог установи за нашето дело. Тези предели включват и вас. ¹⁴ Не се хвалим повече, отколкото трябва, както щеше да стане, ако не бяхме първите, които дойдоха при вас с Благата вест за Христос. ¹⁵ Не се хвалим извън всякакви граници с труда на други хора, а се надяваме, че вярата ви ще расте и ще ни помогнете да разширим делото си сред вас ¹⁶ и да проповядваме Благата вест в земите отвъд вашия град. Не искаме да се хвалим с вече извършеното от друг. ¹⁷ Както казва Писанието: „Който се хвали, да се хвали с това, което Господ е направил.“^{(M) 18} Защото не този, който сам се препоръчва, е одобрен, а този, когото Господ препоръчва.

Павел и лъжеапостолите

11 Бих искал да сте търпеливи с мен дори и когато съм малко неразумен. Да, бъдете търпеливи с мен! ² Аз проявявам към вас ревност, която идва от Бога, защото съм ви сгодил за Христос — той ще бъде вашият съпруг — и искам да ви предам на него като невеста, която се е пазила чиста. ³ Но се страхувам, че както змията с хитростта си измами Ева, така и вашите мисли могат да бъдат отклонени от предаността и чистотата, които дължим на Христос. ⁴ Щом сте така търпеливи към хора, които проповядват друг Исус, не този, когото ние проповядвахме, и приемате дух или благовестие, различни от Духа и Благата вест, които приехте, значи можете да сте търпеливи и с мен!

⁵ Мисля, че по нищо не отстъпвам на тези „велики апостоли“. ⁶ Може и да не съм изкусен оратор, но имам знания. И по всякакъв начин ви доказахме това!

⁷ И нима като ви проповядвах Благата вест от Бога безплатно, извърших грях, смирявайки се, за да бъдете вие възвисени? ⁸ Ограбвах други църкви, като приемах заплащане от тях, за да мога да служа на вас. ⁹ А когато бях сред вас и се нуждаех от нещо, не обремених никого, защото братята, които дойдоха от Македония, ми дадоха каквото ми бе нужно. По никакъв начин не ви бях, и никога няма да ви бъда, в тежест. ¹⁰ И в цяла Ахая никой не може да ми попречи да се хваля за това. Казвам тези думи с Христовата истина в сърцето си. ¹¹ Защо? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.

¹² Но ще продължа да върша това, което върша сега, за да не позволя на тези хора да намерят причина тяхното апостолство, за което се хвалят, да бъде смятано за равно на нашето. ¹³ Тези хора са лъжеапостоли. Те са измамни работници, които се маскират като Христови апостоли. ¹⁴ И нищо чудно: дори самият Сатана се маскира като ангел на светлината! ¹⁵ Така че какво странно има в това, че неговите слуги се маскират като слуги на праведността? Но накрая те ще си получат заслуженото за делата си.

Павел разказва за страданията си

¹⁶ Пак ви казвам: никой да не мисли, че съм безумец. Но дори и да мислите така, приемете ме, както бихте приели един безумец, за да мога и аз да се похваля малко. ¹⁷ Това, което сега казвам, идва не от Господа — просто се хваля с увереността на безумец. ¹⁸ След като много хора се хвалят с човешките си постижения, и аз ще се хваля. ¹⁹ Вие, които сте толкова разумни, с такава готовност понасяте безумците! ²⁰ Защото сте така търпеливи, когато някой ви зароби, когато ви експлоатира, когато ви изиграе, когато се величае и когато ви удари плесница. ²¹ Казвам това за свой срам: ние бяхме слаби, като сами не сторихме същото!

Но щом други имат достатъчно смелост да се хвалят, аз също ще се хваля. (Говоря като безумец!) ²² Тези хора евреи ли са? Аз също съм. Израелтяни ли са? Аз също съм. Потомци на Авраам ли са? Аз също съм. ²³ Служители на Христос ли са? (Лудост е да говоря така!) Аз съм по-добър служител от тях. Работих много повече, лежах в затвора много повече, биха ме жестоко и много пъти бях излаган на смърт. ²⁴ Пет пъти юдеите ме наказваха с по тридесет и девет удара с камшик. ²⁵ Три пъти ме биха с тояги, веднъж едва не ме убиха с камъни, три пъти претърпях корабокрушение и веднъж прекарах във водата цяло денонощие. ²⁶ Много пъти съм бил по пътищата и съм бил застрашен от реки, застрашен от разбойници, застрашен от своя собствен народ, застрашен от езичници, застрашен в градове, застрашен извън градове, застрашен в морето и застрашен от лъжливи братя и сестри. ²⁷ Вършил съм изнурителна и непосилна работа, много пъти не съм спал, бил съм гладен и жаден, много пъти не съм ял, бил съм гол и съм мръзнел. ²⁸ И без да смятам другите проблеми, върху мен ежедневно тежи бремето на загрижеността ми за всички църкви. ²⁹ Слаб съм винаги, когато някой е слаб, и горя от гняв винаги, когато някой е воден към грях.

³⁰ Ако трябва да се хваля, ще се хваля с онези неща, които са свързани със слабостите ми. ³¹ Богът и Бащата на Господ Исус знае, че говоря истината. Благословено да бъде името му завинаги! ³² Когато бях в Дамаск, управителят по времето на цар Арета искаше да ме арестува и беше поставил стражи в града. ³³ Тогава ме спуснаха с кош от един прозорец в градската стена и така се изплъзнах от ръцете му.

Особено благословение в живота на Павел

12 Трябва да продължа да се хваля. Няма какво да спечеля, но ще говоря за видения и откровения от Господа. ² Познавам един човек^[j] в Христос, който преди четиринадесет години бе грабнат и отнесен до третото небе. (Дали в тялото си или извън тялото не зная — само Бог знае.) ³ И зная, че този човек (дали с тяло или без тялото си не зная — само Бог знае) ⁴ бе грабнат и отнесен в рая и чу думи, които не могат да бъдат изречени и които човешко същество няма право да произнесе. ⁵ Ще се похваля с такъв човек, но със себе си няма да се хваля освен със слабостите си. ⁶ Ако реша да се хваля, няма да съм безумец, защото ще говоря истината. Но се опитвам да се въздържам, за да не мисли никой за мен повече от това, което вижда да правя или чува да казвам.

⁷ И за да не се възгордявам прекалено заради чудните откровения, ми бе даден трън в плътта — изпратен ми бе ангел от Сатана непрекъснато да ме измъчва, за да не се възгордявам прекалено. ⁸ Три пъти умолявах Господа да го махне от мен, ⁹ но той ми каза: „Стига ти моята благодат, защото силата ми се проявява най-добре в слабост.“ Затова с най-голямо удоволствие ще се хваля със слабостите си, за да може силата на Христос да почива върху мен. ¹⁰ И заради Христос се радвам на слабостите си, на обидите, на трудностите, на гоненията и на големите проблеми, защото именно когато съм слаб, съм наистина силен.

Любовта на Павел към християните в Коринт

¹¹ Говоря като безумец, но вие ме принудихте. Вие трябваше да ме хвалите, защото по нищо не отстъпвам на онези „велики апостоли“, макар и да съм нищо. ¹² Когато бях сред вас, ви доказвах, че съм апостол, като вършех знамения, чудеса и могъщи дела с огромно търпение. ¹³ В какво отношение сте по-долу от другите църкви освен в това, че не ви бях в тежест? Простете ми тази несправедливост!

¹⁴ Ето, сега съм готов да ви посетя за трети път и няма да ви бъда в тежест, защото търся не онова, което притежавате, а самите вас. Не децата трябва да спестяват за родителите си, а родителите — за децата си. ¹⁵ И аз с най-голяма радост ще дам за вас всичко, което имам, и дори самия себе си. Ако ви обичам повече, по-малко ли ще ме обичате?

¹⁶ Ясно е, че не съм ви бил в тежест, но казвате, че съм лукав и с хитрост съм взимал от вас. ¹⁷ Нима ви използвах чрез тези хора, които изпратих при вас? ¹⁸ Помолих Тит да дойде при вас и изпратих един от братята с него. Нима Тит ви използва? Не вършихме ли ние едно и също нещо с един и същ дух?

¹⁹ Нима мислите, че през цялото това време се опитваме да се оправдаем пред вас? Ние говорим пред Бога като Христови последователи и всичко, скъпи мои, е за да ви укрепим духовно. ²⁰ Страхувам се, че когато дойда, може да ви намеря не такива, каквито искам да бъдете и вие може да ме намерите не такъв, какъвто искате да бъда. Боя се да няма сред вас раздори, завистливост, ревност, гняв, егоистични домогвания, клеветничество, клюки, горделивост и бъркотия. ²¹ Боя се, че когато ви посетя отново, моят Бог може да ме унизи пред вас и да скърбя за многото, които в миналото са съгрешили и не са се покаяли, като съжалят за своя нечист живот, сексуални грехове и разгуленост.

Последни предупреждения и поздрави

13 Това ще бъде третото ми идване при вас. Както казва Писанието: „Всяко обвинение трябва да се подкрепи от двама или трима свидетели.“^{(N) 2} Когато за втори път бях сред вас, ви предупредих, и сега, когато съм далеч, отново ви предупреждавам. На тези, които са съгрешили преди, и на всички останали казвам: ако дойда отново, няма да ви пощадя. ³ Ще ви накажа като доказателство за това, че чрез мен говори Христос. Той не е слаб спрямо вас, а е силен сред вас. ⁴ Истина е, че той бе слаб, когато бе разпънат на кръста, но сега живее чрез Божията сила. Истина е също и че ние сме слаби в него, но заради вас ще живеем с него чрез Божията сила.

⁵ Себе си проверете дали живеете във вярата. Себе си изпитайте. Нима не съзнавате, че Исус Христос живее във вас? Освен, разбира се, ако не издържите изпитанието. ⁶ Надявам се поне да разберете, че ние сме издържали изпитанието. ⁷ Молим се на Бога да не вършите нищо грешно. Важно е не ние да се покажем издържали, а вие да вършите добро, дори и ние да изглеждаме провалили се. ⁸ Не можем да правим нищо против истината, а само в подкрепа на истината. ⁹ Радваме се, когато ние сме слаби, а вие — силни. За това се молим: да станете съвършени. ¹⁰ Пиша ви тези неща сега, когато съм далеч, за да не трябва, когато съм сред вас, да проявявам строгост според властта, която Господ ми е дал, за да укрепявам, а не да сривам.

¹¹ Сега, братя и сестри, се сбогувам. Стремете се към съвършенство, насърчавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Богът на любовта и мира ще бъде с вас. ¹² Поздравете се един друг със свята целувка. ¹³ Всички Божии хора ви поздравяват.

¹⁴ Благодатта на Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас.

1 От Павел, призован да бъде апостол не от хора, нито изпратен чрез някой човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, който възкреси Исус от мъртвите.

² Това писмо до църквите в Галатия^[k] е и от всички братя и сестри, които са с мен.

³ Благодат и мир на вас от Бога, нашия Баща, и Господ Исус Христос, ⁴ който принесе в жертва себе си, за да премахне греховете ни и да ни освободи от покварения свят, в който живеем. Това бе волята на Бога, нашия Баща. ⁵ На него да бъде слава за вечни векове! Амин.

Има само едно истинно благовестие

⁶ Изумен съм, че толкова скоро обръщате гръб на Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие. ⁷ Друго благовестие обаче няма. Има само хора, които ви объркват и се опитват да преиначат Благата вест за Христос. ⁸ Но дори ако някой от нас или ангел от небето започне да ви проповядва благовестие, различно от това, което ви проповядвахме, проклет да бъде! ⁹ Казвали сме го и преди, и сега пак го повтарям: ако някой ви проповядва благовестие, различно от това, което приехте, проклет да бъде!

¹⁰ Как мислите: чие одобрение търся — на хората или на Бога? И на хората ли искам да се харесам? Ако все още желаех да се харесам на хората, нямаше да съм слуга на Христос.

Властта на Павел е от Бога

¹¹ Братя и сестри, искам да знаете, че Благата вест, която ви проповядвах, не е човешко послание, ¹² тъй като нито от някой човек съм го получил, нито съм бил научен на него. Исус Христос ми го разкри.

¹³ Чували сте за живота, който водех като юдеин, и знаете, че безмилостно преследвах Божията църква и се опитвах да я унищожа. ¹⁴ В практикуването на юдейската религия бях изпреварил повечето от връстниците си юдеи, тъй като ревностно следвах традициите на своите предци.

¹⁵ Бог ме избра още преди да се родя^[l] и в благодатта си ме призова да му служа. ¹⁶ И когато реши да ми открие своя Син, за да мога да проповядвам Благата вест за него сред езичниците, аз не се посъветвах с никого, ¹⁷ нито пък отидох в Ерусалим, за да се срещна с тези, които бяха станали апостоли преди мен. Вместо това, веднага заминах за Арабия, а после се върнах в Дамаск.

¹⁸ Три години по-късно отидох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа,^[m] и останах при него само петнадесет дни. ¹⁹ Но освен Яков, Господния брат, други апостоли не видях. ²⁰ Бог ми е свидетел, че това, което пиша, не е лъжа.

²¹ После отидох в провинциите Сирия и Киликия, ²² но Христовите църкви в Юдея не ме познаваха лично. ²³ Те само бяха чували хората да казват: „Човекът, който преди ни преследваше, сега проповядва вярата, която някога се опитваше да унищожи.“ ²⁴ И прославяха Бога заради мен.

Другите апостоли приемат Павел

2 След четиринадесет години отново отидох в Ерусалим. Придружаваше ме Варнава, като със себе си бях взел и Тит. ² Отидох, защото Бог ми разкри, че трябва да го направя. Когато се срещнах насаме с най-почитаните там хора, аз изложих пред тях Благата вест по същия начин, по който я проповядвам сред езичниците, за да не бъде пропилян трудът, който вече съм положил, нито да отидат напразно сегашните ми усилия. ³ Но дори Тит, който беше с мен, не бе заставен да се обреже, въпреки че е грък. ⁴ Въпросът беше повдигнат от тези, които се представяха за наши братя и тайно се бяха присъединили към нас, а всъщност се бяха промъкнали да проучат каква е свободата, която имаме в Христос Исус, за да могат да ни поробят. ⁵ Но ние не се поддадохме нито за миг, за да остане сред вас истината, въплътена в Благата вест.

⁶ Нищо не получих от тези, които бяха считани за видни хора. (За мен няма значение какви са, защото пред Бога всички хора са равни.) Тези уважавани мъже не добавиха нищо към моето послание. ⁷ Точно обратното — те видяха, че на мен ми бе поверено да проповядвам Благата вест сред езичниците, така както на Петър бе поверено да проповядва Благата вест сред юдеите. ⁸ Защото този, който направи Петър апостол на юдеите, направи мен апостол на езичниците. ⁹ Така Яков, Кифа и Йоан, които бяха известни като водачи в църквата, признаха правото да бъда апостол, което Бог ми бе дал, ръкуваха се с Варнава и с мен в знак, че ни приемат и са съгласни ние да проповядваме на езичниците, а те — на юдеите. ¹⁰ Помолиха ни единствено да не забравяме да помагаме на бедните,^[n] а аз не само бях готов, но и горях от желание да върша точно това.

Павел показва, че Петър е сгрешил

¹¹ Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. ¹² Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните. ¹³ Останалите юдеи също го последваха в лицемерието му до такава степен, че увлякоха след себе си дори и Варнава. ¹⁴ Когато видях, че поведението им не съответства на истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: „След като ти, който си юдеин, живееш като езичник, а не като юдеин, как може да караш езичниците да следват юдейските обичаи?“

¹⁵ Ние сме юдеи по рождение и не сме част от „грешните езичници“, ¹⁶ но знаем, че човек става праведен пред Бога не като спазва закона, а като вярва в^[o] Исус Христос. Затова ние положихме вярата си в Христос Исус, за да станем праведни пред Бога, защото сме повярвали в^[p] Христос, а не защото сме спазили закона, понеже никой няма да стане праведен пред Бога, като спазва закона.

¹⁷ Но ако поради това, че се стремим да станем праведни в Христос, ние, юдеите, се окажем грешници като езичниците, значи ли, че Христос ни прави грешници? ¹⁸ В никакъв случай! Защото ако отново започна да поучавам това, което съм изоставил, ставам закононарушител. ¹⁹ Защото чрез закона аз умрях спрямо закона, за да живея за Бога. Разпънат бях на кръста заедно с Христос, ²⁰ така че вече не самият аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който сега живея в тялото си, живея го чрез вяра в^[q] Божия Син, който ме обикна и пожертва себе си заради мен. ²¹ Не отхвърлям Божия дар, защото ако правилното взаимоотношение с Бога се постига чрез закона, Христос умря напразно!

Божието благословение идва чрез вярата

3 О, глупави галатяни! Някой ви е омагьосал, макар смъртта на Исус Христос на кръста да бе изписана пред очите ви! ² Едно искам да разбера от вас: като спазвахте закона ли получихте Духа или като чухте и повярвахте в благовестието? ³ Как може да сте толкова глупави, че да се опитвате да усъвършенствате с човешки усилия живота, който започнахте с Духа? ⁴ Нима напразно преживяхте толкова много? Надявам се да не е така! ⁵ Нима Бог ви дава Духа и върши чудеса сред вас заради това, че спазвате закона, а не заради това, че чухте и повярвахте в благовестието?

⁶ Точно както Авраам, който според Писанието „повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен“^(O). ⁷ Знайте, че именно онези, които имат вяра, са истинските потомци на Авраам. ⁸ Писанието предрече, че Бог ще направи езичниците праведни заради вярата им, и предварително обяви на Авраам Благата вест: „Всички народи ще бъдат благословени чрез теб.“^{(P) 9} Онези, които имат вяра, са благословени заедно с повярвалия Авраам, ¹⁰ а всички, които разчитат на спазването на закона, живеят под проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който не постоянства в спазването на всичко, написано в книгата на закона.“^{(Q) 11} Ясно е, че никой няма да стане праведен пред Бога чрез закона, защото, както казва Писанието: „Праведният чрез вяра ще живее.“^{[r] 12} А законът не се основава на вярата. Според него „този, който изпълнява заповедите, ще живее чрез тях.“^{[s] 13} Христос ни освободи от проклятието на закона, поемайки върху себе си това проклятие, защото Писанието казва: „Проклет е всеки, който виси на дърво.“^{(R) 14} Христос ни освободи, за да може благословението, дадено на Авраам, да бъде дадено на езичниците чрез Христос Исус, така че чрез вяра да получим Духа, обещан ни от Бога.

Законът и обещанието

¹⁵ Нека ви дам пример от живота, братя и сестри. Също както никой не може да обяви за невалидно или да добави нещо към човешко завещание, което вече е написано, така е и в този случай. ¹⁶ Обещанията бяха дадени на Авраам и неговия потомък. Забележете, че не се казва: „и на потомците му“, сякаш се отнася за много хора. Говори се по-скоро за един човек: „и на твоя потомък“,^[t] който е Христос. ¹⁷ Ето какво имам предвид: законът, който дойде четиристотин и тридесет години по-късно, не може да отмени завещанието, вече одобрено от Бога, и така да анулира обещанието. ¹⁸ Защото ако наследството зависеше от закона, то вече не би зависело от обещанието, но Бог го даде в дар на Авраам въз основа на обещанието.

¹⁹ Каква, тогава, бе целта на закона? Той бе добавен към обещанието, за да покаже колко често хората престъпват волята на Бога, и бе предназначен за времето, докато дойде този Потомък, на когото бе дадено обещанието. Законът бе даден чрез ангели, които използваха посредник. ²⁰ Но когато Бог даде обещанието, нямаше посредник, защото ако е налице само една страна, посредник не е нужен, а Бог е един.

Целта на Моисеевия закон

²¹ Значи ли това, че законът противоречи на Божиите обещания? В никакъв случай! Защото ако беше даден закон, който да може да донесе живот на хората, то щяхме да станем праведни, като следваме този закон. ²² Но Писанието казва, че всички са в плен на властта на греха, така че обещаното да бъде дадено на тези, които вярват, въз основа на вярата в^[u] Исус Христос.

²³ Преди да дойде тази вяра, бяхме държани от закона като затворници, докато идващата вяра не се откри. ²⁴ Законът бе нашият настойник, който трябваше да ни отведе при Христос, за да станем праведни чрез вярата. ²⁵ Но сега, когато тази вяра е дошла, законът вече не ни е настойник.