Bible in 90 Days

²⁰ Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, ²¹ ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, ²² тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“

Яков в дома на Лаван

29 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. ^2 (A)Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. ³ Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. ⁴ Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ ⁵ Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ ⁶ Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ ⁷ Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ ⁸ Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“

⁹ Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[a] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. ¹⁰ Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. ¹¹ Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹² Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. ¹³ Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. ¹⁴ Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

¹⁵ След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ ¹⁶ А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. ¹⁷ Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. ¹⁸ Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ ¹⁹ Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ ²⁰ За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. ²¹ След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ ²² Лаван повика всички съседи и даде гощавка. ²³ А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. ²⁴ Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. ²⁵ Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ ²⁶ Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. ²⁷ Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“

²⁸ Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. ²⁹ Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. ³⁰ Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

³¹ Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна. ³² Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[b], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ ³³ Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[c]. ³⁴ Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. ³⁵ Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[d]. След това тя престана да ражда.

30 А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не – ще умра.“ ² Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“ ³ Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“ ⁴ Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала. ⁵ Тя зачена и роди син на Яков. ⁶ Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан. ⁷ Вала отново зачена и роди на Яков още един син. ⁸ Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим. ⁹ Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена. ¹⁰ Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков. ¹¹ Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад. ¹² Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков. ¹³ Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир. ¹⁴ По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“ ¹⁵ Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“ ¹⁶ И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея. ¹⁷ Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син. ¹⁸ „Бог – каза Лия – ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар. ¹⁹ Лия отново зачена и роди на Яков шести син. ²⁰ Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон. ²¹ После роди дъщеря и я нарече Дина. ²² Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна. ²³ Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“ ²⁴ Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“

Забогатяването на Яков

²⁵ След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си. ²⁶ При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“ ²⁷ Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе. ²⁸ Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“ ²⁹ Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене. ³⁰ Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“

³¹ Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз: ³² да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата. ³³ Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“ ³⁴ Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“ ³⁵ Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си. ³⁶ Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките. ³⁸ Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките. ³⁹ Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък. ⁴⁰ Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван. ⁴¹ Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях. ⁴² А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков. ⁴³ Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.

Яков бяга от Лаван

31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ ² Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. ^3 (B)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“

⁴ Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. ⁵ Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. ⁶ А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. ⁷ Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. ⁸ Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. ⁹ Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.

¹⁰ Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. ^11 (C)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ ¹² Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. ^13 (D)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ ¹⁴ В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? ¹⁵ Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. ¹⁶ Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ ¹⁷ Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. ¹⁸ Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. ¹⁹ А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. ²⁰ Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. ²¹ Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат^[e] и се насочи към планината Галаад.

Лаван преследва Яков

²² На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. ²³ Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. ²⁴ Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ ²⁵ Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.

Съюзът между Яков и Лаван

²⁶ Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? ²⁷ Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. ²⁸ Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. ²⁹ Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ ³⁰ Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ ³¹ В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ ³² Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. ³³ Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. ^34 (E)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. ^35 (F)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. ³⁶ Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? ³⁷ Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.

³⁸ Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. ³⁹ Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. ⁴⁰ Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. ⁴¹ Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. ^42 (G)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ ⁴³ Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? ⁴⁴ А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“

⁴⁵ Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. ⁴⁶ Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. ⁴⁷ Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. ⁴⁸ Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, ⁴⁹ а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. ⁵⁰ Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ ⁵¹ Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – ⁵² те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. ⁵³ Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. ⁵⁴ Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.

32 ^[f] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.

Яков се подготвя да срещне Исав

² След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. ³ Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. ⁴ Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. ⁵ Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. ⁶ Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“

⁷ Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ ⁸ Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. ⁹ Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“

^10 (H)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ ¹¹ Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. ¹² Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. ^13 (I)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“

¹⁴ Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав ¹⁵ – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, ¹⁶ тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. ¹⁷ Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“

¹⁸ След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, ¹⁹ ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ ²⁰ Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: ²¹ ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ ²² Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.

Борбата на Яков с Бога

^23 (J)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. ²⁴ Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. ²⁵ А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. ²⁶ Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. ²⁷ Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ ²⁸ Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ ^29 (K)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ ^30 (L)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?^[g]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. ^31 (M)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ ³² Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си. ³³ Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.

Среща на Яков с Исав

33 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини. ² Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад, ³ а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята. ⁴ Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха. ⁵ Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“ ⁶ Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха. ⁷ Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха. ⁸ Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“ ⁹ Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“ ¹⁰ Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен. ¹¹ Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете ¹² и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“ ¹³ Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре. ¹⁴ Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“ ¹⁵ Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“ ¹⁶ Същия ден Исав се върна в Сеир. ¹⁷ А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот. ^18 (N)След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град. ^19 (O)От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си. ²⁰ Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.

Отмъщението на Якововите синове

34 Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки. ² Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести. ³ Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова. ⁴ Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“ ⁵ Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им. ⁶ След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него. ⁷ А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.

⁸ И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена. ⁹ Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери. ¹⁰ Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“ ¹¹ А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете. ¹² Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“

¹³ На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина. ¹⁴ Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас. ¹⁵ Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас. ¹⁶ Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ. ¹⁷ Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“

¹⁸ Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем. ¹⁹ Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом. ²⁰ Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: ²¹ „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²² Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани. ²³ Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“ ²⁴ Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.

²⁵ А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶ С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха. ²⁷ Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена. ²⁸ Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето, ²⁹ както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите. ³⁰ Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“ ³¹ А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“

Бог благославя Яков във Ветил

35 ^(P)След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“ ² Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете! ³ Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“ ⁴ Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем. ⁵ След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове. ^6 (Q)Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него. ⁷ Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав. ⁸ Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.

⁹ След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови. ^10 (R)Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил. ^11 (S)Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе. ^12 (T)Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“ ¹³ Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил. ¹⁴ Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло. ^15 (U)Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.

Раждането на Вениамин и смъртта на Рахил

¹⁶ След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането. ¹⁷ При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“ ¹⁸ Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин. ¹⁹ Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем. ²⁰ На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил. ²¹ Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер. ^22 (V)По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.

^23 (W)Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон. ²⁴ Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин. ²⁵ Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим. ²⁶ Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.

Смърт и погребение на Исаак

^27 (X)След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак. ²⁸ Исаак проживя сто и осемдесет години. ^29 (Y)Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.

Родословие на Исав

36 Това е родословието на Исав, който се нарича още Едом. ^2 (Z)Исав си взе за жени две ханаанки – Ада, дъщеря на хета Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, внучка на евееца Цивеон, ³ както и Васемата, дъщеря на Измаил, сестра на Навайот. ⁴ Ада роди Елифаз на Исав, а Васемата роди Рагуил. ⁵ Оливема роди Йеус, Йеглом и Корей. Това са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя. ⁶ Исав събра своите жени, синове, дъщери, всички свои хора, стада, всичкия си добитък и цялото си имущество, придобито в ханаанската земя, и замина за друга страна, далече от брат си Яков. ^7 (AA)Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно, а и земята, на която се заселиха, не можеше да ги побере поради многото им стада. ^8 (AB)Така Исав, който се нарича още Едом, се засели в планинската област Сеир. ^9 (AC)Това е родословието на Исав, родоначалник на идумейците в планинската област Сеир. ^10 (AD)Това са имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, и Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. ¹¹ Синове на Елифаз: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ. ¹² А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз; на Елифаз тя роди Амалик. Това са потомците на Исав от Ада. ¹³ Синове на Рагуил: Нахат, Зерах, Шама и Миза. Това са потомци на Исав от Васемата. ¹⁴ А синовете на Исав от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, са: Йеус, Йеглом и Корей. ^15 (AE)Тези са вождовете от родовете на Исавовите синове – синовете на Исавовия първороден Елифаз: вожд на род Теман, вожд на род Омар, вожд на род Цефо, вожд на род Кеназ, ¹⁶ вожд на род Корей, вожд на род Гатам, вожд на род Амалик. Тези са Елифазовите вождове в едомската земя. Те са синове от Ада. ¹⁷ А тези са синовете на Исавовия син Рагуил: вожд на род Нахат, вожд на род Зерах, вожд на род Шама, вожд на род Миза. Това са Рагуиловите вождове в едомската земя – те са синове от Исавовата жена Васемата. ¹⁸ Тези са синовете от Исавовата жена Оливема: вожд на род Йеус, вожд на род Йеглом, вожд на род Корей. Това са вождове от Исавовата жена Оливема, дъщеря на Ана. ¹⁹ Тези са потомците на Исав, това са и техните вождове. А той се нарича Едом. ²⁰ Тези са синовете на хорееца Сеир, които живееха в онази земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана, ²¹ Дишон, Ецер и Дишан. Това са вождове на родовете на хорейците, потомци на Сеир, живели в едомската земя. ²² А синовете на Лотан бяха Хори и Хеман, а сестрата на Лотан е Тамна. ²³ Тези са синовете на Шовал: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам. ²⁴ Това са синовете на Цивеон: Айя и Ана. Ана е този, който откри горещите води в пустинята, докато пасеше ослите на баща си Цивеон. ²⁵ Тези са децата на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана. ²⁶ Тези са синовете на Дишон: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан. ²⁷ Тези са синовете на Ецер: Билган, Зааван и Акан. ²⁸ Тези са синовете на Дишан: Уц и Аран. ²⁹ Тези са вождовете на родовете на хорейците: вожд на род Лотан, вожд на род Шовал, вожд на род Цивеон, вожд на род Ана, ³⁰ вожд на род Дишон, вожд на род Ецер, вожд на род Дишан. Това са вождовете на родовете на хорейците според старшинството им в Сеирската земя. ^31 (AF)Тези са царете, които царуваха в едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните: ³² В Едом царува Бела, син на Веор, а името на града му беше Динхава. ³³ Когато умря Бела, след него се възцари Йовав, син на Зераха, от Восора. ³⁴ Когато умря Йовав, след него се възцари Хушам, от земята на теманците. ³⁵ Когато умря Хушам, след него се възцари Хадад, син на Бедад, който порази мадиамците на Моавското поле, а името на града му беше Авит. ³⁶ Когато умря Хадад, след него се възцари Самла, от Масрека. ³⁷ Когато умря Самла, след него се възцари Саул от Реховот, който е при Ефрат. ³⁸ Когато умря Саул, след него се възцари Баал-Ханан, син на Ахбор. ³⁹ Когато умря Баал-Ханан, син на Ахбор, след него се възцари Хадар. Името на града му беше Пау. Името на жена му беше Мехетавеел, дъщеря на Матред, внучка на Мезахав. ^40 (AG)Това са имената на вождовете от родовете на Исав според техните семейства, селища и имена: вожд на род Тимна, вожд на род Алва, вожд на род Йетет, ⁴¹ вожд на род Оливема, вожд на род Ела, вожд на род Пинон, ⁴² вожд на род Кеназ, вожд на род Теман, вожд на род Мивцар, ⁴³ вожд на род Магдиил, вожд на род Ирам. Това са идумейските вождове според селищата им в притежаваната от тях земя. Родоначалник на идумейците е Исав.

Историята на Йосиф

Йосиф и неговите братя

37 Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан. ² Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му. ^3 (AH)Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха. ⁴ Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски. ⁵ Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече. ⁶ „Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф – ⁷ Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“ ⁸ А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му. ⁹ Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“ ^10 (AI)Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“ ¹¹ Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.

^12 (AJ)След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем. ¹³ Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи. ¹⁴ Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем. ¹⁵ И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“ ¹⁶ Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“ ¹⁷ Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан. ¹⁸ А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият. ¹⁹ И си рекоха: „Съновидецът идва. ²⁰ Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“ ²¹ Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“ ^22 (AK)И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му. ²³ Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен, ²⁴ и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода. ²⁵ И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет. ²⁶ Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си? ²⁷ Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха ^28 (AL)и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. ²⁹ Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си, ³⁰ дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“ ³¹ И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв. ³² Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“ ³³ Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“ ³⁴ И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време. ³⁵ А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. ³⁶ А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.

Юда и снаха му Тамар

38 В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира. ² Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея. ³ Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир. ⁴ И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан. ⁵ И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив. ⁶ И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар. ⁷ Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби. ^8 (AM)Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“ ⁹ Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си. ¹⁰ Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него. ¹¹ А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом. ¹² Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му. ¹³ Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“ ¹⁴ И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена. ¹⁵ Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си. ¹⁶ Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“ ¹⁷ Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“ ¹⁸ „Какъв залог да ти дам?“ – попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него. ¹⁹ Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица. ²⁰ А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери. ²¹ И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“ ²² Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“ ²³ Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“ ²⁴ След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“ ²⁵ Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“ ²⁶ Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“ ²⁷ Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци. ²⁸ При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“ ^29 (AN)(AO)Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес^[h]. ³⁰ После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.

Йосиф в дома на Потифар

39 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната. ² Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина. ³ Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание. ⁴ Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше. ⁵ А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето. ⁶ И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен. ⁷ И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ ⁸ Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. ⁹ В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ ¹⁰ И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. ¹¹ Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; ¹² и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. ¹³ А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, ¹⁴ извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, ¹⁵ а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ ¹⁶ И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. ¹⁷ Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, ¹⁸ но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ ¹⁹ Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.

²⁰ Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. ²¹ Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. ²² Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. ²³ Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.

Йосиф тълкува сънища

40 И стана така, че виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар. ² Фараонът се разгневи на двамата си царедворци – главния виночерпец и главния хлебар, ³ и ги затвори в дома на началника на затвора, в тъмницата, където беше и Йосиф. ⁴ Началникът на затвора определи Йосиф да им прислугва. А те престояха в затвора доста време. ⁵ Една нощ виночерпецът и хлебарят на египетския цар сънуваха – всеки своя сън със съответното значение. ⁶ А на сутринта, когато Йосиф дойде при тях, видя ги, че бяха смутени. ⁷ Той попита фараоновите царедворци, с които беше заедно в тъмницата в дома на господаря си: „Защо сте тъжни днес?“ ^8 (AP)А те му отговориха, че са сънували, но няма кой да изтълкува сънищата им. „Тълкуването не е ли от Бога? – продължи Йосиф – Разкажете ми ги!“ ⁹ И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си: „Сънувах, че стоя пред една лоза, ¹⁰ а на нея имаше три пръчки. Лозата се разлисти, цъфна, даде плод, който узря. ¹¹ Фараоновата чаша беше в ръката ми. Взех един грозд, изстисках го в нея и я подадох в ръката на фараона.“