Bible in 90 Days
20 Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа, 21 ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си, 22 страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете. 23 Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден. 24 Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“
25 И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда; 26 децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове, 27 а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“
28 И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена; 29 той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя. 30 Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“ 31 Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим. 32 Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“
33 И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности. 34 Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер, 35 Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха, 36 Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци. 37 А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим, 38 Нево и Ваал-Меон – чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена. 39 Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там. 40 Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. 41 (A)А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села. 42 Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име – Новах.
Пътуване от Египет до Йордан. Станове в пустинята
33 Ето преходите на израилтяните по време на пътуването им, след като излязоха от египетската страна, наредени по опълчения под водачеството на Мойсей и Аарон. 2 По заповед на Господа Мойсей описа тяхното пътуване според преходите им; и ето преходите им при тяхното пътуване: 3 (B)от Раамес потеглиха на петнадесетия ден от първия месец – на сутринта след Пасха израилтяните тръгнаха под закрилата на Господа, пред очите на цял Египет. 4 В това време египтяните погребваха всички първородни, които Господ порази сред тях; така Господ предаде на съд техните божества.
5 (C)След като тръгнаха от Раамес, израилтяните се разположиха на стан в Сокхот. 6 (D)От Сокхот тръгнаха и се разположиха на стан в Етам, който е на края на пустинята. 7 (E)Като тръгнаха от Етам, те се отбиха настрани към Пи-Хахирот, който се намира срещу Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Мигдол. 8 (F)А когато тръгнаха от Пи-Хахирот, преминаха през морето в пустината; след това пътуваха три дни през пустинята Етам и се разположиха на стан в Мера. 9 (G)И като тръгнаха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; там те се разположиха на стан.
10 Като тръгнаха от Елим, разположиха се на стан при Червено море. 11 (H)Като тръгнаха от Червено море, разположиха се на стан в пустинята Син. 12 Като тръгнаха от пустинята Син, разположиха се на стан в Дофка. 13 Като тръгнаха от Дофка, разположиха се на стан в Алуш. 14 (I)Като тръгнаха от Алуш, разположиха се на стан в Рефидим; а там нямаше къде народът да пие вода.
15 (J)Като тръгнаха от Рефидим, разположиха се на стан в Синайската пустиня. 16 (K)Като тръгнаха от Синайската пустиня, разположиха се на стан в Киброт-Хатаава. 17 Като тръгнаха от Киброт-Хатаава, разположиха се на стан в Асирот. 18 Като тръгнаха от Асирот, разположиха се на стан в Ритма. 19 Като тръгнаха от Ритма, разположиха се на стан в Римнон-Фарец. 20 Като тръгнаха от Римнон-Фарец, разположиха се на стан в Ливна. 21 Като тръгнаха от Ливна, разположиха се на стан в Риса. 22 Като тръгнаха от Риса, разположиха се на стан в Кехелата. 23 Като тръгнаха от Кехелата, разположиха се на стан на хълма Шафер. 24 Като тръгнаха от хълма Шафер, разположиха се на стан в Харада. 25 Като тръгнаха от Харада, разположиха се на стан в Макелот. 26 Като тръгнаха от Макелот, разположиха се на стан в Тахат. 27 Като тръгнаха от Тахат, разположиха се на стан в Тарах. 28 Като тръгнаха от Тарах, разположиха се на стан в Митка. 29 Като тръгнаха от Митка, разположиха се на стан в Хашмона. 30 Като тръгнаха от Хашмона, разположиха се на стан в Мосерот. 31 Като тръгнаха от Мосерот, разположиха се на стан в Бене-Яакан. 32 (L)Като тръгнаха от Бене-Яакан, разположиха се на стан в Хор-Ашдгад. 33 Като тръгнаха от Хор-Ашдгад, разположиха се на стан в Йотвата. 34 Като тръгнаха от Йотвата, разположиха се на стан в Аврон. 35 Като тръгнаха от Аврон, разположиха се на стан в Ецион-Гавер. 36 Като тръгнаха от Ецион-Гавер, разположиха се на стан в пустинята Син, в Кадес. 37 Като тръгнаха от Кадес, разположиха се на стан в планината Ор, до пределите на едомската страна.
38 (M)Тогава по заповед на Господа свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор и умря там на четиридесетата година след излизането на израилтяните от Египет – в първия ден на петия месец. 39 Аарон беше на сто двадесет и три години, когато умря на планината Ор.
40 (N)Тогава ханаанският цар Арад, който живееше в южната част на ханаанската страна, чу за идването на израилтяните.
41 А те, като тръгнаха от планината Ор, се разположиха на стан в Салмон. 42 Като тръгнаха от Салмон, разположиха се на стан в Пунон. 43 Като тръгнаха от Пунон, разположиха се на стан в Овот. 44 (O)Като тръгнаха от Овот, разположиха се на стан в Иим-Аварим, до моавските предели. 45 Като тръгнаха от Иим, разположиха се на стан в Дивон-Гад. 46 Като тръгнаха от Дивон-Гад, разположиха се на стан в Алмон-Дивлатаим. 47 Като тръгнаха от Алмон-Дивлатаим, разположиха се на стан в Аваримската планина, източно от Нево. 48 (P)Като тръгнаха от Аваримската планина, разположиха се на стан в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон. 49 Станът им в Моавската равнина при Йордан се простираше от Бет-Йешемот до Аве-Ситим.
50 Там, в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон, Господ рече на Мойсей: 51 (Q)„Кажи на израилтяните: ‘Когато преминете отвъд Йордан в ханаанската страна, 52 прогонете всички жители на тази страна, унищожете всичките им идоли от камък и от бронз, съборете всичките им жертвеници. 53 Завладейте страната и се заселете в нея, защото Аз ви давам тази страна, за да я притежавате. 54 (R)И поделете страната за наследство по жребий между вашите племена: на по-многобройните дайте по-голямо наследство, а на по-малобройните – по-малко наследство. Където се падне по жребий, там да бъде и делът от наследството. Поделете наследството според племената на бащите си. 55 Но ако не прогоните жителите на страната, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в страната, в която живеете. 56 И тогава, каквото мислех да го сторя на тях, ще го сторя на вас’.“
Разпределяне и граници на ханаанската страна
34 (S)Господ каза още на Мойсей: 2 „Заповядай на израилтяните: ‘Когато влезете в ханаанската страна, която ще наследите, вие ще владеете тази страна в нейните граници: 3 на юг земите ви ще достигат до пустинята Син и едомската област, като южната ви граница ще започва от края на Соленото море на изток, 4 ще завива към Акравимските височини, след това ще прекосява Син и ще продължава на юг до Кадис-Варни, докато излезе при Хацар-Адар и достигне до Ацмон. 5 От Ацмон границата ще завие към Египетския поток и ще стигне до морето.
6 А западна граница ще ви бъде Голямото море; то ще ви бъде границата на запад.
7 А ето и границата ви на север: тя ще преминава от Голямото море до планината Ор; 8 от планината Ор ще я продължите до Емат и след това ще достигне Цедад; 9 оттам ще продължава към Цифрон и ще достига до Хацар-Енан; това ще бъде северна граница.
10 На изток ще прокарате граница от Хацар-Енан до Шефам; 11 от Шефам границата ще се спуска до Рибла, източно от Айн, а по-нататък ще продължава, докато стигне до бреговете на езерото Кинерет на изток. 12 След това границата ще се спуска към Йордан и ще достига до Соленото море. Това ще бъдат границите на страната ви’.“
13 И така, Мойсей заповяда на израилтяните: „Това е страната, която ще наследите чрез жребий и която Господ заповяда да се даде на деветте племена и на половината Манасиево племе, 14 защото племето на Рувимовите потомци, според поколенията им, племето на Гадовите потомци, според поколенията им, и половината от Манасиевото племе получиха своето наследство. 15 (T)Тези две и половина племена бяха получили наследството си отсам Йордан, на изток от Йерихон.“
16 И Господ каза на Мойсей: 17 „Ето имената на мъжете, които ще разделят тази страна като наследство между вас: свещеникът Елеазар и Иисус, Навиновият син. 18 Вземете също и по един предводител от племе, за да разделят страната, която ще наследите. 19 А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; 20 от племето на Симеоновите потомци – Самуил, Амиудовият син; 21 от Вениаминовото племе – Елидад, Кислоновият син; 22 от племето на Дановите потомци – предводителят Букий, Йоглевият син; 23 от Йосифовите потомци, от племето на Манасиевите потомци – предводителят Ханиил, Ефодовият син; 24 от племето на Ефремовите потомци – предводителят Кемуил, Шифтановият син; 25 от племето на Завулоновите потомци – предводителят Елицафан, Фарнаковият син; 26 от племето на Исахаровите потомци – предводителят Фалтиил, Азановият син; 27 от племето на Асировите потомци – предводителят Ахиуд, Шеломиевият син; 28 от племето на Нефталимовите потомци – предводителят Педаил, Амиудовият син.“ 29 Това са онези, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в ханаанската страна.
Градове на левитите и градове за убежище
35 (U)И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон: 2 „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им. 3 Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават. 4 (V)Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока. 5 Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.
6 (W)Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града. 7 Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях. 8 И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“
9 (X)И Господ каза на Мойсей: 10 „Нареди на израилтяните: ‘Когато минете през Йордан в ханаанската страна, 11 (Y)определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл. 12 Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото. 13 А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест: 14 три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище. 15 Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.
16 Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 17 Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 18 Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен. 19 Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви. 20 Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре, 21 или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.
22 Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл, 23 или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло, 24 тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби; 25 обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей. 26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище, 27 и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв; 28 защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения. 29 Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.
30 (Z)Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт. 31 Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт. 32 Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника. 33 (AA)Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял. 34 Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните’.“
Наследствено право на дъщерите при омъжване
36 Тогава дойдоха старейшини на родове от племето на потомците на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син, и казаха пред Мойсей и пред предводителите – старейшини на израилските родове: 2 (AB)„Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните по жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад – на неговите дъщери. 3 Но ако те се омъжат за синове от някое друго племе на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни се пада по жребий. 4 Дори когато дойде юбилеят на израилтяните, наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.“
5 И така, според словото на Господа Мойсей заповяда на израилтяните: „Право е това, което говори племето на Йосифовите потомци. 6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: ‘Те могат да се омъжат за когото им се нрави, стига само да се омъжат в род от бащиното си племе, 7 за да не минава наследството на израилтяните от племе в племе; защото всеки от израилтяните трябва да бъде привързан към наследството на бащиното си племе; 8 и всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да стане жена на някого от рода на бащиното си племе, така че всеки от израилтяните да получава бащиното си наследство. 9 Наследството да не преминава от едно племе в друго, а всяко племе на израилтяните да се привързва към своето наследство.’“
10 И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Мойсей, 11 защото Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа – дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си. 12 Те се омъжиха в род от потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиния им род.
13 Тези са законите и наредбите, които Господ даде на израилтяните чрез Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.
Първа реч на Мойсей към Израил
Божието водителство от Хорив до Кадес
1 Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав. 2 А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни. 3 На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях. 4 (AC)След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея, 5 Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:
6 „Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: ‘Достатъчно дълго живяхте на тази планина. 7 Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат. 8 (AD)Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви – на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.’
9 (AE)(AF)По онова време бях ви казал: ‘Аз сам не мога да ви нося. 10 (AG)Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето. 11 Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал! 12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас, бремето ви, препирните ви? 13 Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.’ 14 И вие ми отговорихте: ‘Добре е това, което ти предлагаш да направим!’ 15 Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. 16 И наредих по онова време на съдиите ви: ‘Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец! 17 (AH)Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.’ 18 Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
19 (AI)И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни. 20 Тогава аз ви казах: ‘Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава. 21 (AJ)Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!’
22 Но вие всички дойдохте при мене и казахте: ‘Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.’ 23 Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас – по един от всяко племе. 24 И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха. 25 После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: ‘Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!’
26 (AK)Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог. 27 Роптахте в шатрите и си казвахте: ‘Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят. 28 Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: «Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!»’
29 Тогава аз ви казах: ‘Не бойте се и не се страхувайте от тях! 30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви. 31 (AL)Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.’ 32 Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог, 33 (AM)Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си – нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34 Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле: 35 (AN)(AO)‘Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви! 36 Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.’ 37 (AP)Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: ‘И ти няма да влезеш там! 38 Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил! 39 Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят. 40 (AQ)А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.’
41 (AR)Тогава ми отговорихте: ‘Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.’ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината. 42 А Господ ми рече: ‘Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!’ 43 Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината. 44 Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма. 45 Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша. 46 Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.
Години на странстване в пустинята
2 (AS)Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир. 2 После Господ ми каза: 3 ‘Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север! 4 (AT)Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре! 5 (AU)Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав. 6 Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете! 7 (AV)Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.’
8 Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав. 9 (AW)Тогава Господ ми каза: ‘Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.’ 10 Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите. 11 И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими. 12 В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство. 13 ‘Станете сега и преминете потока Заред!’ И ние преминахме потока Заред. 14 (AX)Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле. 15 И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.
16 А когато всички годни за война мъже сред народа измряха, 17 Господ ми каза: 18 ‘Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците, 19 (AY)и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.’ 20 Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими – 21 голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им. 22 Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес. 23 Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им. 24 ‘Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него! 25 От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.’
26 (AZ)Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание: 27 (BA)‘Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. 28 (BB)С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина, 29 така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.’ 30 (BC)Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.
31 А Господ ми каза: ‘Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!’ 32 Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса. 33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ. 34 Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата – не оставихме никого жив. 35 Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове. 36 От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни. 37 Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове – до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
3 (BD)Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея. 2 И Господ ми каза: ‘Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.’ 3 Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси. 4 Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме – шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан. 5 Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове. 6 Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар – изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град, 7 а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.
8 Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“ 9 – сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, – 10 „всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан. 11 Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо – то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.
12 (BE)Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове. 13 А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе – цялата област Аргов“ – целият този Васан се нарича страна на исполините, – 14 (BF)„Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име – Яирови селища, както се наричат и до днес. 15 На Махир дадох Галаад. 16 А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците. 17 (BG)Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината – Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.
18 Тогава ви заповядах: ‘Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове! 19 Само вашите жени, деца и добитъкът ви – понеже зная, че имате много добитък – нека останат в градовете, които ви дадох, 20 (BH)докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!’ 21 А на Иисус тогава заповядах: ‘Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш. 22 Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!’
23 И отправих тогава молитва към Господа: 24 (BI)‘Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята! 25 Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!’ 26 (BJ)Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: ‘Стига, не ми говори вече за това! 27 (BK)Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан! 28 Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.’
29 И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.
Увещания на Мойсей за послушание към Бога
4 (BL)Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да спазвате, за да живеете и да влезете и наследите страната, която ви дава Господ, Бог на предците ви! 2 (BM)Не трябва да прибавяте нищо към това, което ви заповядвам, нито да отнемате от него. Пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам! 3 (BN)Очите ви видяха какво стори Господ заради Ваал-Фегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби всеки сред вас, който беше последвал Ваал-Фегор. 4 А вие, които се придържахте към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.
5 Ето аз ви научих на наредби и закони, така както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в страната, в която влизате, за да я владеете. 6 Затова спазвайте ги и ги изпълнявайте! В това са вашата мъдрост и благоразумие пред народите – да чуят за всички тези наредби и да рекат: ‘Само този велик народ е мъдър и разумен народ!’ 7 (BO)Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да са тъй близо, както е близък към нас Господ, нашият Бог, когато и да Го призовем? 8 Има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който днес излагам пред вас?
9 (BP)Само пази себе си и се погрижи за душата си, да не забравиш делата, които са видели твоите очи. Нека те останат в твоето сърце до края на дните ти и напомняй за тях на синовете си и на внуците си! 10 (BQ)Напомняй им за деня, в който ти стоеше пред Господа, своя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: ‘Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Своите думи, за да се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот и да учат синовете си на това!’ 11 Вие се приближихте и застанахте в подножието на планината; планината гореше в огън до небесата, а навред тъмнина, облаци и мрак. 12 (BR)Тогава Господ ви говори изсред огъня. Вие чувахте екот и думи, ала образ не виждахте; чувахте само как думите отекват. 13 (BS)И Той ви възвести завета Си, който ви заповяда да изпълнявате – десетте заповеди, и ги написа на две каменни плочи. 14 Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в страната, в която влизате, за да я завладеете.
15 И така, внимавайте добре за себе си, понеже в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие образ не видяхте! 16 (BT)Затова бягайте от покварата и не си правете идол, образ на някакъв кумир, подобие на мъж или жена, 17 подобие на някакъв звяр по земята, подобие на някаква птица перната, която лети в небето, 18 подобие на някаква твар, която пълзи по земята, подобие на някаква риба във водите на земните недра. 19 (BU)Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш, защото Господ, твоят Бог, ги е отредил за всички народи под цялото небе! 20 (BV)А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.
21 (BW)Но Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в хубавата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава като дял. 22 Аз ще умра в тази страна, аз няма да премина Йордан. Но вие ще преминете и ще завладеете онази хубава страна. 23 Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да не си правите идоли, образ на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил; 24 (BX)защото Господ, твоят Бог, е огън всепоглъщащ, Той е Бог ревнив!
25 Ако пък ти се родят синове и внуци и живеете дълго на земята, ако поквара ви обземе и направите идол, образ на нещо, вършите зло пред очите на Господа и Го разгневите, 26 (BY)то призовавам днес небето и земята да свидетелстват против вас, че наистина скоро ще бъдете изличени от страната, която отивате да наследите отвъд Йордан. Дълго в нея няма да останете, а ще бъдете напълно изтребени. 27 (BZ)И ще ви разпилее Господ сред народите, малцина от вас ще оцелеят сред народите, при които Господ ви отведе. 28 (CA)Там вие ще служите на богове, дело на човешка ръка, от дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито помирисват. 29 (CB)Но и оттам ще търсите Господ, вашия Бог. И ще Го намери всеки, който Го търси от все сърце и душа, 30 (CC)попаднал в нещастие. И когато в сетни дни те сполети всичко това, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му. 31 (CD)Господ, твоят Бог, е Бог милостив. Той няма да те изостави, няма да те погуби и няма да забрави завета, за който е дал клетва на предците ти.
32 Защото разпитай за отминалите времена, които са били преди тебе, от деня, когато Бог сътвори човека на земята, разпитай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо толкова велико или чувало ли се е нещо, подобно на това? 33 (CE)Чувал ли е някой народ Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив? 34 (CF)Или опитвал ли се е някой бог да отиде и да си вземе народ изсред друг народ чрез изпитания, знамения и чудеса, чрез война, силна ръка, високо вдигната десница и дела, които всяват ужас, както стори за вас Господ, вашият Бог, в Египет пред очите ти? 35 (CG)На тебе е отредено да видиш това, за да знаеш, че само Господ е Бог и няма друг освен Него. 36 (CH)От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа великия Си огън и ти чу думите Му изсред огъня. 37 И понеже Той обикна предците ти и избра вас, потомците им след тях, Сам те изведе с голямата Си сила от Египет, 38 (CI)за да прогони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както стана днес. 39 (CJ)И така, знай сега и приеми в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу; и няма друг! 40 И спазвай наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да ти бъде добре на тебе и на потомците ти след тебе и да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава завинаги.“
41 (CK)Тогава Мойсей отдели три града отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето, 42 за да търси убежище там онзи, който неволно убие ближния си, без да го е мразил преди – ако потърси убежище в един от тези градове, да остане жив. 43 Те са: Бецер в пустинята на равнината за Рувимовите синове, Рамот в Галаад за Гадовите синове и Голан във Васан за Манасиевите синове.
Втора реч на Мойсей
Синайският Завет и Десетте Божии заповеди
44 А ето закона, който Мойсей изложи пред израилтяните; 45 ето заповедите, наредбите и законите, които Мойсей изрече пред израилтяните, след като излязоха от Египет. 46 (CL)Това стана отвъд Йордан, в долината срещу Бет-Фегор, в страната на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон. Него Мойсей и израилтяните разбиха, след като излязоха от Египет. 47 Те превзеха страната му и страната на Ог – двамата аморейски царе отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето, 48 от Ароер, на брега на река Арнон, до планината Сион – това е Ермон, – 49 а също и цялата равнина отвъд Йордан на изток до самото море на равнината в подножието на Фасга.
5 (CM)Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: „Слушай, Израил, наредбите и законите, които ще изрека днес пред всички, за да ги научите, съблюдавате и изпълнявате! 2 (CN)Господ, нашият Бог, сключи с нас завет на Хорив. 3 Този завет Господ сключи не с нашите предци, а с нас, живите, всички, които днес сме тук. 4 Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня. 5 А пък аз стоях тогава между Господа и вас, за да ви възвестявам думите Господни, защото вие се бояхте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:
6 (CO)‘Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската страна, от дома на робството; 7 да нямаш други богове освен Мене.
8 (CP)Не си прави кумир, изображение на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята; 9 (CQ)(CR)не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който за греха на бащите наказвам онези, които Ме мразят, до трето и четвърто поколение потомци 10 и Който показвам милост до хиляди поколения към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11 (CS)Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно името Му.
12 (CT)(CU)Спазвай съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог. 13 Шест дена работи и върши всичките си дела, 14 (CV)а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него не върши никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът, който е у тебе, за да си починат робът ти и робинята ти, както и ти. 15 И помни, че ти беше роб в египетската страна, но Господ, твоят Бог, те изведе оттам с твърда ръка и мощна десница. Затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.
16 (CW)(CX)Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да живееш дълго и да ти бъде добре в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.
18 (DC)Не прелюбодействай. 19 (DD)Не кради.
20 (DE)Не лъжесвидетелствай против ближния си.
21 (DF)Не пожелавай жената на ближния си. И не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти.’
22 (DG)Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.
23 (DH)И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене – всички предводители на племената ви и вашите старейшини, 24 (DI)и казахте: ‘Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив. 25 (DJ)А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем. 26 Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив? 27 (DK)Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.’
28 И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: ‘Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро. 29 Дано имат все такова сърце, че да се боят от Мене винаги и да спазват всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и потомците им! 30 Иди и им кажи: «Върнете се в шатрите си!» 31 А ти остани тук при Мене и Аз ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш и които трябва да спазват в страната, която ще им дам да владеят.
32 (DL)Постъпвайте точно така, както ви заповяда Господ, вашият Бог; не се отклонявайте нито надясно, нито наляво. 33 Ходете само по пътя, по който ви заповяда Господ, вашият Бог, за да бъдете живи и да благоденствате, и да останете дълго в земята, която трябва да завладеете.’“
Великата заповед
6 А ето заповедите, наредбите и законите, на които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги следвате в страната, в която преминавате, за да я завладеете. 2 (DM)Ако докато си жив, се боиш от Господа, твоя Бог, и спазваш всичките Му наредби и заповеди, които ти давам – ти, синът ти и внукът ти, ще имаш дълъг живот. 3 И така, слушай, Израилю, и се старай да ги изпълняваш, за да благоденстваш и да се размножите в страната, където текат мляко и мед, както Господ, Бог на твоите предци, ти обеща.
4 (DN)Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ! 5 (DO)Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили. 6 (DP)Тези думи, които ти заповядвам днес, да останат в сърцето ти! 7 Повтаряй ги на децата си, говори за тях, когато седиш вкъщи, когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш. 8 (DQ)Вържи ги като знак на ръката си и нека бъдат превръзка на челото ти. 9 Напиши ги върху гредите на къщата си и на портите си.
10 (DR)А когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, за която се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, да ти я даде с големи и хубави градове, които ти не си съграждал, 11 (DS)и с къщи, пълни с всякакви блага, които ти не си напълнил, с изкопани кладенци, които ти не си копал, и с лозя и маслини, които ти не си садил – тогава, когато ядеш и се наситиш, 12 (DT)пази се да не забравяш Господа, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството. 13 (DU)Бой се от Господа, твоя Бог, на Него служи и в Негово име се кълни. 14 (DV)Не следвайте други богове, богове на народи, които са около вас 15 – защото Господ, твоят Бог сред тебе, е Бог ревнив, – за да не пламне гневът на Господа, твоя Бог, против тебе и да те изтреби от лицето на земята.
16 (DW)Не поставяйте на изпитание Господа, вашия Бог, както Го поставихте на изпитание в Маса. 17 Съблюдавайте точно заповедите на Господа, своя Бог, законите и наредбите Му, които Той ти заповяда, 18 и върши това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш хубавата страна, която Господ с клетва обеща на предците ти. 19 Тогава Господ ще прогони всички твои врагове, както обеща.
20 (DX)И ако някой ден синът ти те попита: „Какво означават тези заповеди, наредби и закони, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал?“, 21 ти отговори на своя син: „Роби бяхме на фараона в Египет, ала Господ ни изведе от Египет с крепката Си десница. 22 Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса против Египет, против фараона и против целия му дом; 23 а нас изведе оттам, за да ни въведе и ни даде страната, както се закле на нашите предци. 24 И ни заповяда Господ да изпълняваме всички тези наредби, да се боим от Господа, своя Бог, за да благоденстваме през всичките ни дни и за да пази живота ни, така както и днес. 25 Само тогава ще сме праведни пред Бога, ако се стараем да изпълняваме всички тези заповеди пред Господа, както Той ни заповяда.“
Израил – Божият народ
7 (DY)(DZ)Когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, в която навлизаш, за да я завладееш, и прогони пред тебе много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците – седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе, 2 (EA)и когато Господ, твоят Бог, ти ги предаде и ти ги разбиеш, тогава трябва да ги унищожиш. Не влизай с тях в съюз и не ги щади! 3 (EB)И не се сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му и дъщеря му не взимай за сина си. 4 (EC)Защото те ще отвърнат сина ти от Мене, за да служи на други богове, и тогава гневът на Господа ще се разпали върху вас и Той скоро ще те изтреби. 5 (ED)С тях постъпете така: жертвениците им разрушете, кумирите им изпотрошете, дървените им стълбове изсечете, изображенията на боговете им с огън изгорете, 6 защото ти си свят народ на Господа, твоя Бог. Тебе избра Господ, твоят Бог, за да Му бъдеш собствен народ измежду всички народи, които са на земята.
7 Не затова, че сте по-многобройни от всички народи, Господ ви прие и ви избра – та вие сте от всички народи най-малобройни, – 8 а защото Господ ви обича, и за да опази клетвата, с която се е клел на предците ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви избави от дома на робството, от ръката на фараона, царя на Египет. 9 (EE)(EF)И така, знай, че Господ, твоят Бог, е Бог, Бог верен, Който пази до хиляда поколения завета и милостта Си към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му. 10 (EG)А на онези, които Го мразят, отвръща веднага, като ги погубва. Той не забавя да въздаде лично на онзи, който Го мрази. 11 Затова спазвай заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам да изпълняваш.
12 (EH)(EI)И ако слушате тези закони и ги спазвайте и изпълнявате, Господ, твоят Бог, ще спазва завета и милостта Си към тебе, за която се е клел на предците ти. 13 Той ще те обикне, ще те благослови и ще те направи народ многоброен; ще благослови плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти, маслото ти, народеното от добитъка и от овцете ти, в страната, за която се е клел на предците ти да ти даде. 14 Благословен ще бъдеш повече от всички народи: няма да има ни безплоден, ни безплодна нито у тебе, нито сред добитъка ти. 15 (EJ)Господ ще те брани от всяка болест и няма да докара върху тебе египетските злини и напасти, които ти видя, а ще ги стовари върху всички онези, които те мразят. 16 Ти ще изтребиш всички народи, които Господ, твоят Бог, ти предава; нека окото ти не гледа жалостиво към тях. И не служи на боговете им, понеже това е примка за тебе.
17 Ако пък си помислиш: „Тези народи са по-многобройни от мене, как ще мога да ги прогоня?“ – 18 тогава не бива да се боиш от тях! Припомни си какво стори Господ, твоят Бог, на фараона и на всички египтяни, 19 големите изпитания, които видяха очите ти, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата десница, с която Господ, твоят Бог, те изведе! Така ще стори Господ, твоят Бог, с всички народи, от които ти се боиш; 20 (EK)и смут ще причини Господ, твоят Бог, сред тях, докато не изгинат останалите, които са се скрили от тебе. 21 Не изпитвай ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, е сред тебе, Бог велик и страшен. 22 (EL)И Господ, твоят Бог, малко по малко ще прогони тези народи пред тебе – не бива да ги изтребваш наведнъж, иначе дивите зверове около тебе ще се развъдят прекомерно. 23 Господ, твоят Бог, ще ти ги предаде и ще причини сред тях голям смут, докато бъдат изтребени. 24 Той ще предаде и царете им в твоите ръце и ти ще заличиш името им под небето. Никой няма да устои пред тебе, докато не ги изтребиш. 25 Кумирите на боговете им изгорете с огън! И не си пожелавай да туриш ръка на златото и среброто върху тях, за да не се превърнат в примка за тебе, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог. 26 И не внасяй мерзост в дома си, за да не бъдеш обречен като нея на гибел. Изпитвай погнуса и отвращение към нея, защото е обречена на гибел.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.