Bible in 90 Days

Предсмъртните слова на Давид

23 Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил: ^2 (C)„Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми. ³ Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: ‘Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога. ⁴ Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда – ^5 (D)такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.’ ⁶ А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка; ⁷ който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие – такива ще бъдат изгорени на място с огън.“

Най-храбрите воини на Давид

^8 (E)Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази.

⁹ След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват. ¹⁰ Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката.

¹¹ След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците, ¹² тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа.

^13 (F)Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците. ¹⁴ В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска – във Витлеем. ¹⁵ Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“ ¹⁶ Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа ¹⁷ с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини!

¹⁸ Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата. ¹⁹ Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима.

^20 (G)Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж. ²¹ Пак той уби един виден египтянин – египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие. ²² Именно това извърши Йодаевият син Ванея – и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини. ²³ Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си.

^24 (H)Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем; ²⁵ Шама хародитец, Елика хародитец, ²⁶ Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша, ²⁷ Авиезер анатотец, Мебунай хушатец, ²⁸ Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец, ²⁹ Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива; ³⁰ Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш, ³¹ Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец, ³² Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен – Йонатан, ³³ Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара, ³⁴ Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел; ³⁵ Хецрай кармелитец, Паарай арбитец, ³⁶ Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец, ³⁷ Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син; ³⁸ Ира итритец, Гареб итритец, ^39 (I)Урия хетеец. Всичко – тридесет и седем души.

Непокорството на Давид и Божието наказание

24 ^(J)След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“ ² Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена – от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“ ³ Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“ ⁴ Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.

⁵ Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер. ⁶ Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон. ⁷ Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия, ⁸ обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим. ⁹ Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите – петстотин хиляди.

¹⁰ След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“ ¹¹ Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид: ¹² „Иди и кажи на Давид: ‘Така говори Господ: «Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне»’.“ ¹³ Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си – глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши – какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“ ¹⁴ В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие – само да не попадна в човешки ръце^[a].“

¹⁵ Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа – от Дан до Вирсавия. ¹⁶ Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна. ¹⁷ Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз^[b] извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“

¹⁸ В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“ ¹⁹ И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал. ²⁰ Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята. ²¹ Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“ ²² А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва. ²³ Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“

²⁴ Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро. ^25 (K)Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви^[c]. А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.

Краят на царуването на Давид

Борби за наследяване на царството

1 Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли. ² Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“ ³ И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя. ⁴ Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.

^5 (L)Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха. ⁶ Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом. ⁷ И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония. ⁸ Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония. ⁹ И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя. ¹⁰ А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.

^11 (M)Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това? ¹² Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон. ¹³ Иди, влез при цар Давид и му кажи: ‘Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?’ ¹⁴ И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“

¹⁵ Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше. ¹⁶ Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“ ¹⁷ А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: ‘Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.’ ¹⁸ А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това. ¹⁹ Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон. ²⁰ А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него. ²¹ Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“

²² И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан. ²³ И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята. ²⁴ След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол? ²⁵ Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: ‘Да живее цар Адония!’ ²⁶ А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон. ²⁷ Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

Възцаряване на Соломон

²⁸ Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него. ²⁹ И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда! ³⁰ Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“ ³¹ Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

³² А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя. ³³ Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион. ³⁴ Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: ‘Да живее цар Соломон!’ ³⁵ След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“. ³⁶ Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя. ³⁷ Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“

³⁸ Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион. ^39 (N)И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“ ⁴⁰ И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.

⁴¹ Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“ ^42 (O)Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“ ⁴³ А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар. ⁴⁴ И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле. ⁴⁵ А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате. ⁴⁶ И Соломон седна на престола на царството. ⁴⁷ Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: ‘Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.’ И царят се поклони в леглото си. ⁴⁸ Тогава царят каза: ‘Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това’.“

⁴⁹ И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път. ^50 (P)Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника. ⁵¹ И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: ‘Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч’.“ ⁵² А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“ ⁵³ И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“

Завещание и смърт на Давид

2 И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон: ² „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен. ^3 (Q)Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш, ^4 (R)за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: ‘Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.’

^5 (S)Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си. ⁶ Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята. ^7 (T)Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом. ^8 (U)При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: ‘Няма да те убия с меч.’ ⁹ Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“

¹⁰ И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си. ^11 (V)(W)А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим. ^12 (X)Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.

Укрепване на властта на Соломон

¹³ Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“ ¹⁴ След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“ ¹⁵ Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа. ¹⁶ А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“ ¹⁷ И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“ ¹⁸ А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“

¹⁹ И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон. ²⁰ Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“ ²¹ И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“ ²² Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“ ²³ И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си. ^24 (Y)А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил – днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“ ²⁵ И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.

^26 (Z)И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“ ^27 (AA)Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.

^28 (AB)Когато за това стигна слух до Йоав – а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, – Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. ^29 (AC)Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш^[d].“ ³⁰ Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: ‘Излез!’ А онзи отговори: ‘Не, защото искам да умра тук!’“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“ ^31 (AD)А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв. ³² Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше – Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник. ³³ Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“ ³⁴ Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта. ³⁵ А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар^[e].

³⁶ Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам; ³⁷ и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“ ³⁸ Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.

^39 (AE)А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“ ⁴⁰ Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет. ⁴¹ И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал. ⁴² Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: ‘Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш’, а ти ми отвърна: ‘Добро е това, което ти каза.’ ⁴³ Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“ ⁴⁴ И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава! ⁴⁵ А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“ ⁴⁶ Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.

Царуването на Соломон

Мъдростта на Соломон

3 ^(AF)Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим. ² Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.

³ Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места. ^4 (AG)(AH)И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния. ^5 (AI)В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“ ⁶ Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес. ⁷ А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи. ^8 (AJ)Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли. ^9 (AK)Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“

¹⁰ И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това. ¹¹ Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш – ^12 (AL)ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе. ^13 (AM)Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни. ^14 (AN)Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“ ¹⁵ Соломон се събуди и ето – това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.

¹⁶ След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. ¹⁷ Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата. ¹⁸ И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата. ¹⁹ И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него. ²⁰ Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди. ²¹ Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“ ²² Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.

²³ Тогава царят каза: „Едната казва: ‘Живият е моят син, а мъртвият е твоят син’, и другата казва: ‘Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият’.“ ²⁴ И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя. ²⁵ Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“ ²⁶ Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ ²⁷ Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“ ²⁸ И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.

Соломоновите сановници

4 Цар Соломон беше цар над целия Израил. ² И негови висши сановници бяха: Азария, син на първосвещеника Садок, ³ Елихореф и Ахия, синове на Сива – секретари; Йосафат, син на Ахилуд – секретар; ⁴ Ванея, син на Йодай – военачалник; Садок и Авиатар – свещеници; ⁵ Азария, син на Натан – надзорник над областните управители; Завуд, син на Натан – свещеник и приближен на царя; ⁶ Ахисар – надзорник над двореца; Адонирам, син на Авди – отговорник за повинностите.

⁷ Соломон имаше дванадесет управители над целия Израил и те осигуряваха снабдяването на царя и на неговия дворец; всеки доставяше храна за по един месец в годината. ⁸ Ето имената им: Бен-Хур в Ефремовата планинска област; ⁹ Бен Декер – в Макац, Шаалбим, Бет-Шемеш, Елон-Бетханан; ¹⁰ Хеседовият син – в Арубот; под негово управление бяха и Сохо, и цялата земя Хефер; ¹¹ Авинадавовият син – над цялата област на Нафат-Дор, а Соломоновата дъщеря Тафат беше негова жена; ¹² Ахилудовият син Ваана в Таанах, Мегидон и цялата земя на Бет-Шеан, при Цартан, южно от Йезреел – от Бет-Шеан до Авел-Мехола и дори отвъд Йокмеам; ¹³ под управлението на сина на Гевер в Рамот Галаадски бяха селищата на Яир, Манасиев син, които са в Галаад, и областта Аргов, която е във Васан – шестдесет големи града със стени и бронзови резета; ¹⁴ Идовият син Ахинадав – в Маханаим; ¹⁵ Ахимаас в Нефталимовата земя – той си беше взел за жена Соломоновата дъщеря Васема; ¹⁶ Хушаевият син Ваана – в Асировата земя и Беалот; ¹⁷ Фаруевият син Йосафат – в Исахаровата земя; ¹⁸ Шимей, син на Ела – във Вениаминовата земя; ¹⁹ Уриевият син Гевер – в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на Васанския цар Ог; той беше управител в тази земя.

Величието на цар Соломон

²⁰ Юда и Израил бяха многобройни като морския пясък, ядяха, пиеха и се веселяха.

5 ^{(AO) [f]} Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

² Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно, ³ десет угоени говеда и двадесет – хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици. ⁴ Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни. ⁵ Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си – от Дан до Вирсавия, – през всички Соломонови дни.

^6 (AP)Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата. ⁷ И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му – всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо. ⁸ Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.

^9 (AQ)И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето. ¹⁰ Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост. ^11 (AR)Той беше по-мъдър от всички хора – от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи. ^12 (AS)Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет. ¹³ Той говори и за растенията – от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите. ¹⁴ Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.

Построяване и освещаване на Йерусалимския храм

Соломоновият храм в Йерусалим

^15 (AT)(AU)След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид. ¹⁶ Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам: ^17 (AV)„Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му. ¹⁸ Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности. ^19 (AW)И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: ‘Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.’ ²⁰ Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“

²¹ Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“ ²² И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал. ²³ Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш – там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми – да доставяш храна за моя дом.“ ²⁴ И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше. ²⁵ А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година. ²⁶ Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.

²⁷ Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже. ²⁸ И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец – един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник. ²⁹ Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините, ³⁰ освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите. ³¹ И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма. ³² Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.

6 ^(AX)(AY)В четиристотин и осемдесетата година след излизането на израилтяните от египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израил, във втория месец на годината, зиф, Соломон започна да изгражда храма на Господа. ² Храмът, който Соломон съгради за Господа, беше дълъг шестдесет лакътя, двадесет широк и тридесет лакътя висок. ³ Притворът на храма беше двадесет лакътя дълъг, според ширината на храма, и широк десет лакътя. ⁴ И направи на храма прозорци с решетки. ⁵ След това изгради пристройка покрай стените на храма – около храма и давира; и в нея околовръст направи странични стаи. ⁶ Една най-долна стая на пристройката имаше ширина пет лакътя, тази на средния етаж – шест лакътя, а на третия – седем лакътя ширина, защото около храма бяха направени отвън издатини, така че гредите на пристройката да не се допират до стените на храма. ⁷ И когато храмът се градеше, за строежа се използваха дялани камъни, но край храма при строежа му не се чуваше ни чук, ни топор, ни длето, нито друго някакво желязно сечиво.

⁸ Входът за средния етаж на пристройката беше от дясната страна на храма. По вити стълби се стигаше до средния етаж, а от средния до следващия. ⁹ Така той построи храма. Завърши го и го покри с кедрови греди и дъски. ¹⁰ И пристрои покрай целия храм странични стаи, високи пет лакътя, които бяха прикрепени към храма посредством издатини от кедрови греди.

^11 (AZ)И Господ отправи слово към Соломон и каза: ¹² „Ето ти строиш този храм. Ако спазваш Моите наредби, постъпваш според Моите присъди, изпълняваш всичките Ми заповеди и постъпваш според тях, тогава ще изпълня Своето обещание, което дадох на Давид, твоя баща, ¹³ и ще пребивавам сред израилтяните, и няма да изоставя народа Си Израил.“

¹⁴ Така Соломон изгради храма и го завърши. ¹⁵ Той облицова стените на храма отвътре с кедрови дъски – от пода на храма до гредите на покрива, а пода на храма покри с кипарисови дъски. ^16 (BA)И издигна стена в задната част на храма, на двадесет лакътя открая, покри стените и тавана с кедрови дъски и направи давир за мястото на Светая Светих. ¹⁷ Светилището, т.е. предната част на храма, беше дълго четиридесет лакътя. ¹⁸ И по кедъра вътре в храма имаше резби на пъпки и цъфнали цветове. Всичко беше от кедър; не се виждаше камък.

¹⁹ А в задната част на храма той приготви давира, където щеше да бъде ковчегът на завета. ²⁰ Давирът беше дълъг двадесет лакътя, широк двадесет лакътя и висок двадесет лакътя. Той го обкова с чисто злато, както и кедровия кадилен жертвеник. ²¹ Така Соломон облицова храма отвътре с чисто злато, обтегна златни вериги пред давира и го обкова със злато. ^22 (BB)Той обкова със злато целия храм открай докрай, както и целия кадилен жертвеник в светилището.

^23 (BC)В давира той направи два херувима от маслиново дърво, на височина по десет лакътя. ²⁴ Едното крило на единия херувим беше пет лакътя дълго и другото крило на херувима – пет лакътя; десет лакътя имаше от единия край на крилете му до другия. ²⁵ Също така и другият херувим имаше десет лакътя – двата херувима бяха еднакви по мярка и форма. ²⁶ Височината на единия херувим беше десет лакътя, както и на другия херувим. ²⁷ И той постави херувимите по средата на вътрешното помещение, давира, а крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия достигаше до едната стена, а крилото на другия херувим – до другата стена. Другите им крила пък се допираха в средата на давира. ²⁸ Той обкова херувимите със злато.

²⁹ И по всички стени на храма околовръст изряза изображения на херувими, палмови дървета и разпукващи се цветове, отвътре и отвън. ³⁰ Той обкова и пода на храма със злато, отвътре и отвън. ³¹ За входа на давира направи петоъгълна врата от маслиново дърво. ³² Върху двете врати от маслиново дърво той изряза херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато. ³³ А при входа на храма направи стълбове от маслинови дървета във вид на четириъгълник ³⁴ и две врати от кипарисово дърво с подвижни половинки. ³⁵ И изряза върху тях херувими, палми и разпукващи се цветове и ги покри със злато, положено върху резбата. ^36 (BD)Изгради стените на вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови дървета.

³⁷ В четвъртата година, в месец зиф, бяха положени основите на Господния храм; ³⁸ а на единадесетата година, в осмия месец на годината, бул, той привърши храма с всичките му принадлежности и според предначертаното. Той го строи седем години.

Соломоновият дворец

7 Соломон изграждаше своя дворец тринадесет години и целия го завърши. ² Той съгради двореца си, наречен Ливанска гора, от ливански кедър. Той беше дълъг сто лакътя, широк петдесет и висок тридесет лакътя и се крепеше върху четири реда кедрови стълбове, върху които бяха положени кедрови греди. ³ Покривът му беше от кедър и се крепеше върху четиридесет и петте стълба, по петнадесет в редица. ⁴ Имаше три реда прозорци, прозорец срещу прозорец. ⁵ Всичките врати и рамките им бяха четириъгълни, а срещуположните прозорци бяха в три реда.

⁶ Той направи и притвор на колони, чиято дължина беше петдесет лакътя и тридесет лакътя широк – с преддверие, стълбове и корниз пред тях. ⁷ И направи три притвора: притвор с престол, където да съди, наречен съдилищен притвор; той беше покрит с кедър от пода до покрива.

^8 (BE)В двореца, където живееше, имаше друг двор, по-навътре от притвора, който беше направен по същия начин. Той направи и дом, подобен на притвора, за фараоновата дъщеря, която Соломон си беше взел за жена.

⁹ Всички тези постройки бяха от скъпи камъни, изсечени по мярка и изрязани с трион от вътрешната и от външната страна – от основата до корниза и отвън до големия двор. ¹⁰ В основата бяха положени скъпи и големи камъни по десет и по осем лакътя. ¹¹ И върху тях също така имаше скъпи камъни, издялани по мярка, и кедрови дървета. ¹² Големият двор наоколо имаше три реда камъни и ред кедрови греди, също като вътрешния двор на Господния храм и притвора при двореца.

Украса и принадлежности на Соломоновия храм

^13 (BF)(BG)Цар Соломон беше изпратил да доведат Хирам от Тир. ^14 (BH)Той беше син на вдовица от Нефталимовото племе, а неговият баща беше от Тир, работещ изкусно с бронз. Той умееше да изработва всякакви неща от бронз. Тогава той дойде при цар Соломон и му изработваше всякакви неща от бронз.

¹⁵ Той направи два медни стълба, всеки по осемнадесет лакътя висок, отвътре празен, и връв от дванадесет лакътя можеше да го обхване. ¹⁶ И той направи от излят бронз два капитела, за да ги постави върху стълбовете. Единият капител беше висок пет лакътя и другият – висок също пет лакътя. ¹⁷ И направи мрежеста плетеница и верижки за капителите, които бяха върху стълбовете, седем за единия капител и седем за другия. ¹⁸ Така той направи стълбовете, както и два реда нарове около плетеницата, за да покрие с тях капителите, които бяха върху стълбовете; същото направи и за другия капител. ¹⁹ И капителите, които бяха на върха на стълбовете – във формата на лилии, в главното светилище, бяха от по четири лакътя. ²⁰ А капителите, които бяха на двата стълба, имаха по двеста нара, наредени около всеки капител, горе, близо до изпъкналата част, върху която беше плетеницата. ²¹ И разположи стълбовете при храмовия притвор: постави стълб отдясно и му даде име Яхин, постави стълб и отляво и му даде име Воаз; ²² а над стълбовете направи капители, подобни на лилии. И така завърши работата над стълбовете.

^23 (BI)Тогава направи излят от бронз водоем като море – от единия му край до другия имаше десет лакътя в диаметър, а пет лакътя беше висок; и мерилна връв тридесет лакътя можеше да го обхване околовръст. ²⁴ Под извития му ръб имаше орнаменти във вид на краставички по десет на лакът; те бяха наредени в два реда около водоема от всички страни и бяха излети заедно с него. ²⁵ Той стоеше върху дванадесет вола – три гледаха към север, три гледаха към запад, три бяха обърнати към юг и три гледаха към изток. Водоемът лежеше върху тях, а задните им части бяха обърнати навътре. ²⁶ Дебелината му беше една длан, а краищата му бяха направени като чаша, във вид на цъфнала лилия. Той побираше две хиляди бата вода.

²⁷ Той направи и десет медни стойки. Всяка беше дълга четири лакътя, широка – четири лакътя, и висока – три лакътя. ²⁸ Ето направата на стойките: те имаха плочи, поставени отвесно в рамки от напречни панели, които бяха поставени между ъгловите стълбци. ²⁹ Върху плочите, които бяха в рамките, а също и върху рамките, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; а над и под лъвовете и воловете имаше гирлянди. ³⁰ Всяка стойка имаше четири бронзови колела и бронзови оси. На четирите ѝ крака имаше излети издатини като рамене, които бяха под самия умивалник, под всяко венче от гирляндата. ³¹ Отворът на стойката, отвътре на венчето до върха, беше един лакът; отворът беше кръгъл, както в основата на стълбците на стойката, лакът и половина, и при отвора имаше изваяния; но страните отвън бяха четириъгълни, а не кръгли. ³² Под страничните панели имаше четири колела с оси, прикрепени към поставките. Височината на всяко колело беше лакът и половина. ³³ Направата на колелата беше като направата на колело на колесница: осите им и средната част, ръбът им и спиците, и главите им – всички бяха излети. ³⁴ При четирите ъгъла на всяка стойка имаше издатини и издатините бяха прикрепени към стойката. ³⁵ И върху горната част на стойката имаше кръгъл ръб, висок половин лакът, а дръжките на стойката и страничните ѝ плочи бяха едно цяло с нея. ³⁶ Той изряза върху плочите на дръжките ѝ и на страничните ѝ панели херувими, лъвове и палми и според пространството – гирлянди. ³⁷ Така той направи десетте стойки, всяка беше излята, еднакви по мярка и вид.