Bible in 90 Days

¹² А Йосиф му каза: „Ето изяснението на съня ти: трите пръчки – това са три дена; ¹³ след три дена фараонът ще те върне и ще те възстанови на твоето място, и ти ще подаваш чашата на фараона в ръката му, както правеше, когато му беше виночерпец; ¹⁴ но когато вече си добре, спомни си за мене и ми направи добрината да припомниш на фараона за мене и той да ме освободи оттук; ¹⁵ защото насила ме отведоха от еврейската земя; а тук не съм извършил нищо, за което да бъда наказан със затвор.“ ¹⁶ Главният хлебар видя, че Йосиф добре изтълкува съня, и му каза: „В моя сън имах три кошници на главата, ¹⁷ а в най-горната кошница имаше всякакви храни за фараона, приготвени от мене. Птиците идваха и кълвяха от кошницата, която беше на главата ми.“ ¹⁸ И Йосиф изтълкува съня така: „Трите кошници – това са три дена. ¹⁹ След три дена фараонът ще те обезглави и ще те увеси на дърво, а птиците ще кълват плътта ти.“ ²⁰ На третия ден фараонът имаше рожден ден и даде гощавка на всичките си служители. Тогава си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар; ²¹ и възстанови главния виночерпец на мястото му, и той отново подаде чашата на фараона в ръка; ²² а главния хлебар обеси, както беше предсказал Йосиф. ^23 (A)Но главният виночерпец не си спомни за Йосиф, а го забрави.

41 Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил ² и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката; ³ след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг; ⁴ грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди, ⁵ но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло; ⁶ но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове; ⁷ и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал. ⁸ На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува. ⁹ Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си; ¹⁰ когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора, ¹¹ там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища; ¹² с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас; ¹³ каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“ ¹⁴ Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона. ¹⁵ Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“ ^16 (B)Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“ ¹⁷ И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката ¹⁸ и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката; ¹⁹ а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави – никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави. ²⁰ Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави. ²¹ Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих. ²² После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове; ²³ но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове, ²⁴ които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“ ²⁵ Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори. ²⁶ Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа – също. Сънят е един. ²⁷ Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години. ²⁸ Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори. ²⁹ Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя; ³⁰ след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята. ³¹ Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим. ³² А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни. ³³ Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя. ³⁴ По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет. ³⁵ Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят; ³⁶ и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“

Йосиф – господар над египетската земя

³⁷ Това се понрави на фараона и на всичките му служители. ³⁸ Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“ ³⁹ И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе. ^40 (C)Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“ ⁴¹ И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“ ⁴² Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица; ⁴³ заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя. ⁴⁴ И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“ ⁴⁵ Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.

⁴⁶ Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя. ⁴⁷ А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно. ⁴⁸ И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи. ⁴⁹ Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой. ⁵⁰ Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове. ⁵¹ Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“, ⁵² а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“ ⁵³ Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя, ^54 (D)настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб. ⁵⁵ Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“ ⁵⁶ Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя. ⁵⁷ И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.

Братята на Йосиф идват в Египет за храна

42 Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате? ^2 (E)Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“ ³ Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито; ⁴ Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него. ⁵ И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад. ⁶ А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха. ⁷ Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“ ⁸ Йосиф разпозна братята си, но те него – не. ^9 (F)Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“ ¹⁰ А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна; ¹¹ ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“ ¹² Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“ ¹³ А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“ ¹⁴ Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи. ¹⁵ Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат. ¹⁶ Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“ ¹⁷ И ги затвори за три дена. ¹⁸ На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога. ¹⁹ Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни. ²⁰ Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха. ²¹ И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“ ^22 (G)Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“ ²³ Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач. ^24 (H)А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им. ²⁵ И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях. ²⁶ Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам. ²⁷ Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си. ²⁸ Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“ ²⁹ Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи: ³⁰ „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи. ³¹ Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че ³² сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя. ³³ А управителят на онази земя ни каза: ‘Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете. ³⁴ После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.’“ ³⁵ Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха. ³⁶ И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“ ³⁷ Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“ ^38 (I)А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“

Братята заедно с Вениамин отново в Египет

43 В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък. ² А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“ ³ А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни. ⁴ Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна, ⁵ а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“ ⁶ Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“ ⁷ А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“ ^8 (J)И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас – нито ние, нито ти, нито децата ни. ⁹ Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си. ¹⁰ Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“ ¹¹ Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми. ¹² Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка! ¹³ Вземете още и брат си и идете при онзи човек! ¹⁴ И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“

¹⁵ И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф. ¹⁶ Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“ ¹⁷ Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си. ¹⁸ Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“ ¹⁹ Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха: ²⁰ „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано, ^21 (K)а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме. ²² За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“ ²³ Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон. ²⁴ Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им. ²⁵ А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат. ²⁶ Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха. ²⁷ След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“ ²⁸ А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха. ²⁹ Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“ ^30 (L)След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака. ³¹ После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“ ³² И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено. ³³ И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се. ³⁴ А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.

Йосиф изпитва братята си

44 Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му. ² Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф. ³ Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си. ⁴ Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: ‘Защо отговорихте на доброто със зло? ⁵ Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.’“ ⁶ Икономът ги настигна и им предаде тези думи. ⁷ А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така. ⁸ Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря? ⁹ У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“ ¹⁰ Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“ ¹¹ Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха. ¹² Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата. ¹³ В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града. ¹⁴ Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му. ¹⁵ А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“ ¹⁶ Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“ ¹⁷ Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“ ¹⁸ Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си. ¹⁹ Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат. ²⁰ Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича. ²¹ Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш. ²² А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре. ²³ Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе. ²⁴ Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни. ²⁵ След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито. ²⁶ Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат. ²⁷ А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и ^28 (M)единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече. ²⁹ Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба. ³⁰ И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича, ³¹ и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба. ^32 (N)И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот. ³³ И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си. ³⁴ Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“

Йосиф се разкрива на братята си

45 ^(O)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. ² И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. ³ А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. ⁴ И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. ^5 (P)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. ⁶ Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. ⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. ⁸ И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. ^9 (Q)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! ^10 (R)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. ¹¹ И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. ¹² И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. ¹³ Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ ¹⁴ После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. ¹⁵ И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него. ¹⁶ Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха. ¹⁷ Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя! ¹⁸ Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя. ¹⁹ Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук. ²⁰ И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“ ²¹ Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път. ²² На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи. ²³ На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им. ²⁴ После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“ ²⁵ И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя. ²⁶ Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше. ²⁷ Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи. ²⁸ И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“

Яков пристига в Египет

46 И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак. ² А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“ ³ Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ; ⁴ Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“ ⁵ След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат. ^6 (S)И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет – Яков и роднините му. ⁷ Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.

^8 (T)Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет – Яков и синовете му. Рувим, първородният на Яков. ⁹ Синове на Рувим: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми. ¹⁰ Синове на Симеон: Йемуил и Ямин, Охад и Яхин, Цохар и Саул, син от ханаанка. ¹¹ Синове на Левий: Гирсон, Каат и Мерари. ^12 (U)Синове на Юда: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара. Ир и Онан умряха още в ханаанската земя. Синове на Фарес бяха: Есром и Хамул. ¹³ Синове на Исахар: Тола и Фува, Йов и Шимрон. ¹⁴ Синове на Завулон: Серед, Елон и Яхлеил. ¹⁵ Това са синове на Лия, които тя роди на Яков в Месопотамия. Освен тях роди и дъщеря му Дина. Всички те, синове и дъщери, бяха тридесет и трима. ¹⁶ Синове на Гад: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Арод и Арели. ¹⁷ Синове на Асир: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове на Бриа: Хевер и Малхиил. ¹⁸ Това са синовете от Зелфа, която Лаван беше дал на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков шестнадесет деца. ¹⁹ Синове на Яков от жена му Рахил са Йосиф и Вениамин. ^20 (V)В египетската земя Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф Манасия и Ефрем. ²¹ Синове на Вениамин: Бела, Бехер и Ашбел, Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард. ²² Това са синове, които Рахил роди на Яков, всичко четиринадесет души. ²³ Син на Дан: Хушим. ²⁴ Синове на Нефталим: Яхцеил и Гуни, Йецер и Шилем. ²⁵ Това са синовете на Вала, която Лаван беше дал на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков седем деца. ²⁶ Всички, които дойдоха с Яков в Египет, негови потомци, без снахите му, бяха всичко шестдесет и шест души. ^27 (W)На Йосиф в Египет се родиха две деца. Всички, дошли в Египет с Яков, бяха седемдесет.

²⁸ Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем. ^29 (X)И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му. ³⁰ Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“ ^31 (Y)Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене. ³² Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот. ³³ А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате, ³⁴ а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“

47 Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем. ² И взе от братята си петима и ги представи на фараона. ³ Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“ ⁴ И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“ ⁵ А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе. ⁶ египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“ ⁷ Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона, ⁸ а той попита Яков на каква възраст е. ^9 (Z)Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“ ¹⁰ Яков благослови отново фараона и си излезе. ^11 (AA)Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът. ¹² Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.

Гладът в египетската земя

¹³ А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад. ¹⁴ Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца. ¹⁵ Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“ ¹⁶ Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“ ¹⁷ И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година. ¹⁸ И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си. ¹⁹ Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“ ²⁰ Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона. ²¹ И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет. ²² Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си. ²³ И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята. ²⁴ Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“ ²⁵ Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“ ^26 (AB)И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона. ²⁷ А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.

Благословията на Яков

²⁸ Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя. ^29 (AC)Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет! ³⁰ Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му. ³¹ Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.

48 След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем. ² Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото. ³ И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови. ^4 (AD)Каза ми: ‘Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.’ ⁵ Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон. ⁶ Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия. ^7 (AE)Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“ ⁸ И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“ ⁹ Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“ ¹⁰ А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна. ¹¹ И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“ ¹² Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко. ¹³ После Йосиф хвана двамата – Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него. ¹⁴ Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата – върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден. ^15 (AF)(AG)И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес, ¹⁶ ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“ ¹⁷ Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия, ¹⁸ като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“ ^19 (AH)Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“ ^20 (AI)Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: ‘Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.’“ Така той постави Ефрем пред Манасия. ²¹ Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви. ²² На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“

49 И Яков повика синовете си и им каза:

²⁸ Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.

Смърт и погребение на Яков

^29 (AR)И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон; ^30 (AS)в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон. ^31 (AT)Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия. ³² Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“ ^33 (AU)Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.

50 ^(AV)Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него. ² И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха. ³ И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден. ⁴ И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона, ^5 (AW)че баща ми ме закле, казвайки: ‘Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя’; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“ ⁶ А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“ ⁷ Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя, ⁸ семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем. ⁹ С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма. ¹⁰ Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена. ¹¹ Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните. ¹² И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил. ^13 (AX)Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон. ¹⁴ След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.

Обещанието на Йосиф

¹⁵ След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“ ¹⁶ И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча ¹⁷ да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака. ¹⁸ Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“ ¹⁹ Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог. ^20 (AY)Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора. ²¹ Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят. ²² И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години. ²³ И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф. ^24 (AZ)Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“ ^25 (BA)И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“ ²⁶ Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.