Bible in 90 Days

²⁰ Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ. ²¹ Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза. ²² А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“ ²³ Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото. ²⁴ А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити. ²⁵ Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

29 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. ² Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. ³ И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ ^4 (A)Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? ^5 (B)Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“

⁶ Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. ⁷ Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ ⁸ Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ ⁹ Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. ¹⁰ А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[a]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ ¹¹ И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[b] в Йезреел.

Давидовият поход срещу амаликитците

30 И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха, ² но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си. ³ Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени. ⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. ^5 (C)Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. ⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

^7 (D)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. ⁸ А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“ ⁹ И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха. ¹⁰ А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор. ¹¹ Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода. ¹² Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи. ¹³ И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена. ¹⁴ Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“ ¹⁵ Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“ ¹⁶ Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя. ¹⁷ Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха. ¹⁸ Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени. ¹⁹ Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко. ²⁰ И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“

²¹ И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги. ²² Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“ ²³ Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. ^24 (E)И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ ²⁵ И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.

²⁶ Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“, ²⁷ – на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир, ²⁸ които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа, ²⁹ и на онези, които са в Рахал^[c], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове, ³⁰ на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах ³¹ и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.

Смъртта на Саул и на синовете му

31 ^(F)А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй. ^2 (G)Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа. ³ Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях. ^4 (H)Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него. ⁵ Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него. ^6 (I)Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора. ⁷ Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.

⁸ И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй. ^9 (J)Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си. ¹⁰ Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан. ^11 (K)Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул, ^12 (L)вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха. ¹³ Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.

Възцаряване на Давид

Смъртта на Саул

1 ^(M)След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена. ^2 (N)Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята ³ Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“ ^4 (O)Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“ ⁵ Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“ ⁶ Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха. ⁷ Той се огледа назад и като ме видя, повика ме. ⁸ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ Той ме попита: ‘Кой си ти?’ Отговорих му, че съм амаликитец. ⁹ След това той ми заповяда: ‘Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.’ ^10 (P)Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“

¹¹ Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него. ¹² Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч. ¹³ А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“ ^14 (Q)Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“ ¹⁵ След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно. ^16 (R)Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: ‘Убих Господния помазаник’.“

Плачевна песен на Давид за Саул и Йонатан

¹⁷ Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен, ^18 (S)като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:

Помазване на Давид за цар

2 След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“ ^2 (V)И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал. ³ Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон. ^4 (W)Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.

Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул. ⁵ Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул^[d] и сте го погребали^[e]. ⁶ Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това. ⁷ И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“

⁸ Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим ⁹ и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин. ¹⁰ Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

Давид налага своята власт

^11 (X)Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца. ¹² И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон. ^13 (Y)Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите – на другата страна. ¹⁴ Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“ ¹⁵ Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци. ¹⁶ Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим^[f], което се намира в Гаваон.

¹⁷ През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци. ^18 (Z)Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето. ¹⁹ Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му. ²⁰ Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“ ²¹ Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави. ²² След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“ ²³ Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.

²⁴ А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ. ²⁵ Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм. ²⁶ Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“ ²⁷ Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“ ²⁸ И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.

²⁹ А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим. ³⁰ Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже – от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души. ³¹ А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души. ³² След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

3 Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.

^2 (AA)На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама; ³ втори – Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети – Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; ⁴ четвърти – Адония, син от Агита; пети – Сафатия, син от Авитала; ⁵ шести – Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

⁶ Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом. ^7 (AB)А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“ ⁸ Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях. ^9 (AC)Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел: ^10 (AD)ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“ ¹¹ А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.

¹² Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“ ¹³ А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно – ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“ ^14 (AE)След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“ ^15 (AF)Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш. ¹⁶ С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.

¹⁷ А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар. ¹⁸ Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: ‘Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.’“ ¹⁹ Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин. ²⁰ Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него. ²¹ Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.

²² И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир. ²³ Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“ ²⁴ Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл? ²⁵ Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“

²⁶ Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това. ^27 (AG)Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана – навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил. ²⁸ А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син. ²⁹ Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“ ³⁰ Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.

³¹ Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му. ³² Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него. ³³ Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир? ³⁴ Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.

³⁵ Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“ ³⁶ Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ. ³⁷ Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя. ³⁸ След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил? ^39 (AH)Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“

4 Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха. ^2 (AI)Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият – Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе. ³ И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.

^4 (AJ)Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

⁵ Синовете на бееротеца Ремон – Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си. ⁶ Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха. ⁷ Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ. ⁸ Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар – царя.“

⁹ Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие! ^10 (AK)Ако тогава този, който ми извести: ‘Ето Саул умря’, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя, ¹¹ то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло – няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“ ¹² Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

Укрепване на Давидовото царство

Давид, цар над цял Израил

5 ^(AL)Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости. ² И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: ‘Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд’.“ ³ Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил. ⁴ Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години. ^5 (AM)В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.

^6 (AN)(AO)След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук. ⁷ Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град. ⁸ И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома^[g].“ ⁹ След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо – от Мило чак навътре до крепостта. ^10 (AP)Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.

^11 (AQ)(AR)Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци – те съградиха дворец на Давид. ¹² Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.

¹³ Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон. ^14 (AS)И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон, ¹⁵ Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия, ¹⁶ Елисама, Елидае и Елифалет.

^17 (AT)Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта. ¹⁸ А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим. ¹⁹ И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“ ^20 (AU)Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим^[h]. ²¹ Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.

²² Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим. ²³ Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците. ^24 (AV)А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“ ²⁵ Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.

Ковчегът на завета

6 ^(AW)Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди^[i]. ^2 (AX)Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими. ^3 (AY)Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав – Оза и Ахио – водеха новата колесница. ⁴ И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега. ^5 (AZ)А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво – на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали.

⁶ И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили. ⁷ Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег. ⁸ Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза^[j]. ⁹ В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“ ¹⁰ Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет. ^11 (BA)И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство.

^12 (BB)(BC)Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град. ¹³ Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле. ¹⁴ Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод. ¹⁵ Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци. ¹⁶ Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.

¹⁷ Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви. ¹⁸ Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител. ^19 (BD)Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни^[k], и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си.

²⁰ Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“ ²¹ А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц. ²² Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“ ²³ Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.

Божиите обещания към Давид

7 ^(BE)Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо. ^2 (BF)Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“ ³ Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“ ⁴ Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан: ^5 (BG)„Иди и кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ: «Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него? ^6 (BH)Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния. ⁷ Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?»’“

^8 (BI)(BJ)„А сега така кажи на Моя служител Давид: ‘Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил. ⁹ Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята. ¹⁰ Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди, ^11 (BK)по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом. ^12 (BL)А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство. ^13 (BM)(BN)Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена. ¹⁴ Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки – с тояга и с удари, ^15 (BO)но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе. ^16 (BP)Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.’“ ¹⁷ Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.

^18 (BQ)(BR)Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи! ¹⁹ И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже! ²⁰ Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител. ²¹ Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител. ^22 (BS)Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си. ^23 (BT)Има ли подобен на Твоя народ Израил – единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им. ^24 (BU)Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.

²⁵ А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал. ²⁶ Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: ‘Господ Вседържител е Бог над Израил.’ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе. ²⁷ Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом – затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва. ^28 (BV)Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо. ²⁹ А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“

Победите на Давид над околните езически племена

(8:1-18)

8 ^(BW)След това Давид порази филистимците и ги покори. Той отне властта на филистимците от Метег-Гаама. ² Той порази също и моавците. Простря ги на земята и отмери поредицата легнали с мерилна връв: две върви за убиване, една връв за помилване. Така моавците станаха роби на Давид и плащаха данък. ³ Давид порази и Адраазар, син на Рехова, цар на Сува, когато той отиваше да възстанови властта си при река Ефрат. ^4 (BX)От него Давид взе хиляда и седемстотин конници^[l], както и двадесет хиляди бойци. Той преряза жилите на всички колеснични коне, като остави от тях за сто колесници. ⁵ Когато от Дамаск дойдоха сирийци да помогнат на сувския цар Адраазар, Давид порази двадесет и две хиляди сирийци. ⁶ Тогава Давид постави гарнизони в Сирия и Дамаск. Сирийците станаха роби на Давид и плащаха данък. И Господ запазваше Давид навсякъде, където и да отидеше. ⁷ След това Давид взе златните щитове, които носеха робите на Адраазар, и ги донесе в Йерусалим^[m]. ⁸ Цар Давид взе като плячка твърде много мед от градовете Бет и Берот, принадлежащи на областта на Адраазар.

⁹ Когато Тоа, цар на Имат, чу, че Давид победил цялата Адраазарова войска, ¹⁰ той изпрати сина си Йорам при него да го поздрави и да му благодари затова, че е воювал с Адраазар и го е победил, тъй като Адраазар често воюваше с Тоа. А Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове. ¹¹ И тях още цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, взето от народите, покорени от него: ¹² от сирийци, моавци, амонци, филистимци и амаликитци, както и взетото от Адраазар, сина на сувския цар Рехова.

^13 (BY)Така Давид си спечели слава, като се завърна от поражението на осемнадесет хиляди едомци в Долината на солта. ¹⁴ Той постави гарнизони по цяла Идумея. Така всички идумейци станаха роби на Давид. Господ запазваше Давид, където и да отидеше.

^15 (BZ)Така Давид царува над целия Израил, съдеше и отсъждаше право на целия си народ. ^16 (CA)А Йоав, син на Саруя, беше началник над войската; Йосафат, син на Ахилуд, беше летописец; ¹⁷ Садок, син на Ахитув, както и Ахимелех, син на Авиатар, бяха свещеници; Серая беше книжовник; ¹⁸ Ванея, син на Йодай, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха придворни свещеници.

Давид и Мемфивостей

9 ^(CB)След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“ ^2 (CC)В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“ ^3 (CD)Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“ ^4 (CE)И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“

⁵ Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар. ⁶ И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“ ⁷ Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“ ⁸ А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“

⁹ Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар. ^10 (CF)Ти ще му обработваш земите – ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги. ¹¹ Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове. ^12 (CG)А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей. ¹³ Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.

Победите на Давид над амонци и арамейци

10 ^(CH)След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон. ² Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.

И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците. ³ Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“ ^4 (CI)Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна. ⁵ Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“

⁶ Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни – сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов. ⁷ Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини. ⁸ Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето. ⁹ Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците. ¹⁰ А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците. ¹¹ След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ. ¹² Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“

¹³ И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него. ¹⁴ А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.

^15 (CJ)Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно. ¹⁶ И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката^[n], и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак. ¹⁷ Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него. ¹⁸ Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там. ¹⁹ Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.

Грехът на Давид

Давид и Вирсавия

11 ^(CK)След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим. ² Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид. ³ Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“ ^4 (CL)Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си. ⁵ Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

⁶ Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид. ⁷ Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията. ⁸ След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза. ⁹ Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си. ¹⁰ Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път – защо не се прибра у дома си?“ ¹¹ Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си – да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа – това аз няма да направя.“ ¹² Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден. ¹³ Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

¹⁴ Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе. ¹⁵ В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“ ¹⁶ Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷ От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия. ¹⁸ Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението. ¹⁹ Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението, ²⁰ може би той ще се разгневи и ще попита: ‘Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена? ^21 (CM)Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?’ Тогава ти отговори: ‘Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.’“

²² След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав^[o]. ²³ Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти. ²⁴ Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“ ²⁵ Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: ‘Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.’ Така да го насърчиш.“

²⁶ Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си. ²⁷ Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

Божието наказание на Давид и раждането на Соломон

12 ^(CN)Тогава Господ изпрати Натан^[p] при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души – единият богат, а другият сиромах. ² Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък, ³ а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му – ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря. ⁴ Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“ ⁵ Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт. ^6 (CO)А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

⁷ Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: ‘Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул, ⁸ дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече. ⁹ А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч. ¹⁰ Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.’