Bible in 90 Days

¹⁵ Тогава левитите да влязат, за да служат в скинията на събранието, след като си ги очистил и си извършил над тях посвещението им. Защото те са дадени и посветени на Мене измежду всички израилтяни. ¹⁶ Аз ги вземам за Себе Си вместо всички първородни сред израилтяните – всички, които отварят утроба, ^17 (A)защото всички първородни в Израил са Мои – било човек или добитък; в деня, когато поразих всички първородни в египетската страна, Аз ги осветих за Себе Си ¹⁸ и взех левитите вместо всички първородни сред израилтяните. ¹⁹ Аз предадох левитите на Аарон и синовете му, защото измежду израилтяните те са посветени да служат при скинията на събранието и да пазят синовете на Израил от напаст, ако те се приближат до светилището.“

²⁰ Тогава Мойсей и Аарон и цялото общество на израилтяните постъпиха с левитите така, както Господ заповяда на Мойсей за левитите; така постъпиха с тях израилтяните. ²¹ И така, левитите се очистиха и изпраха дрехите си; и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа, както и необходимото за тяхното очистване. ²² След това левитите влязоха в скинията на събранието, за да служат пред Аарон и синовете му; както Господ заповяда на Мойсей за левитите, така и постъпиха с тях.

²³ И Господ рече на Мойсей: ²⁴ „Ето какво е отредено за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието; ²⁵ а от петдесет години нататък да престанат да служат и повече да не работят. ²⁶ Тогава те нека помагат на братята си, като стоят на стража при скинията на събранието, но работа да не работят; така постъпвай с левитите, колкото се отнася до тяхното служене.“

Допълнителни наредби за Пасха

9 ^(B)В първия месец от втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня и му каза: ² „Нека израилтяните направят Пасха в определеното за нея време. ³ На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, в определеното за нея време; според всички наредби и според всички обреди за нея да я направите.“ ⁴ И така, Мойсей каза на израилтяните да направят Пасха. ⁵ И направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, привечер, в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда, така направиха израилтяните.

^6 (C)Но имаше някои, които бяха нечисти от допир до мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасха в онзи ден; и тези хора дойдоха в същия ден при Мойсей и Аарон ⁷ и казаха: „Ние сме нечисти от допир до мъртво човешко тяло; защо трябва да ни спират да принесем и ние принос на Господа с израилтяните в отреденото време?“ ⁸ А Мойсей им отговори: „Почакайте да чуя какво ще заповяда Господ за вас.“

⁹ И Господ каза на Мойсей: ¹⁰ „Кажи на израилтяните: ‘Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа; ¹¹ нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви; ^12 (D)и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха. ¹³ А който е чист и не е на път, и не направи Пасха – този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си. ¹⁴ Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате – и за пришълеца, и за местния.’“

Облакът над скинията

^15 (E)(F)В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние. ¹⁶ Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние – нощем. ¹⁷ И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан. ¹⁸ По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан. ¹⁹ И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха. ²⁰ Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път. ²¹ Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха. ²² Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха. ²³ По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

10 И Господ каза на Мойсей: ² „Направи си две тръби, направи ги от ковано сребро; те ще ти служат при свикването на народа и при вдигането на становете. ³ Когато затръбят с тях, нека цялото общество се събере при тебе до входа на скинията на събранието. ⁴ Когато затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе предводителите и хилядниците на Израил. ⁵ Когато затръбите за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на източната страна. ⁶ Когато затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на южната страна; да се тръби за тревога, когато тръгват на път. ⁷ Когато пък се свиква събрание, тръбете, но не за тревога. ⁸ С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците; това да ви бъде вечен закон за поколенията ви. ⁹ И когато се вдигнете на война в страната си против врага, който ви напада, тръбете за тревога с тръбите; тогава Господ, вашият Бог, ще си спомни за вас и вие ще се избавите от враговете си. ¹⁰ И в дни на веселие, на празници, на новолунията ви тръбете с тръби при всеизгарянията си и при мирните си жертви; и това ще бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.“

Начало на прехода от Синай до Моав

¹¹ Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се вдигна от скинията на откровението. ¹² Тогава израилтяните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът се спря във Фаранската пустиня. ¹³ Така те за пръв път се вдигнаха по заповед на Господа, дадена чрез Мойсей. ¹⁴ Първо бе вдигнато знамето в стана на потомците на Юда според опълченията им. Предводител на опълчението на Юда беше Наасон, Аминадавовият син, ¹⁵ предводител на опълчението от племето на Исахаровите потомци беше Натанаил, Цуаровият син, ¹⁶ а предводител на опълчението от племето на Завулоновите потомци беше Елиав, Хелоновият син. ¹⁷ И когато скинията бе вдигната, тръгнаха Гирсоновите и Мерариевите потомци, които носеха скинията.

¹⁸ След това бе вдигнато знамето в стана на Рувимовите потомци според опълченията им. Предводител на Рувимовото опълчение беше Елицур, Шедеуровият син. ¹⁹ Предводител на опълчението от племето на Симеоновите потомци беше Шелумиил, Цуришадаевият син, ²⁰ а предводител на опълчението от племето на Гадовите потомци беше Елиасаф, Регуиловият син. ²¹ Тогава тръгнаха Каатовите потомци, които носеха светилището; докато те пристигнат в новия стан, скинията трябваше да бъде издигната.

²² После беше вдигнато знамето в стана на Ефремовите потомци според опълченията им; предводител на Ефремовото опълчение беше Елишама, Амиудовият син, ²³ предводител на опълчението от племето на Манасиевите потомци беше Гамалиил, Педацуровият син, ²⁴ а предводител на опълчението от племето на Вениаминовите потомци беше Авидан, Гидеониевият син.

²⁵ Последно сред всички станове бе вдигнато знамето в стана на Дановите потомци според опълченията им. Предводител на Дановото опълчение беше Ахиезер, Амишадаевият син; ²⁶ предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син, ²⁷ а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци – беше Ахира, Енановият син. ²⁸ Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.

^29 (G)Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: ‘Ще го дам на вас’. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“ ³⁰ Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“ ³¹ А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя. ³² Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“

^33 (H)Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат. ^34 (I)И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.

^35 (J)Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“ ³⁶ А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“

Недоволство на Израил в пустинята

11 ^(K)След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана. ² Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна. ³ И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.

⁴ Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? ⁵ Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна. ⁶ А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“

^7 (L)А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. ⁸ Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. ^9 (M)Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.

¹⁰ Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. ¹¹ Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ? ¹² Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: ‘Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?’ ¹³ Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем.’ ^14 (N)Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. ¹⁵ Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

^16 (O)Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. ^17 (P)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш. ^18 (Q)А на народа кажи: ‘Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: «Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.» Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете; ¹⁹ ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена, ²⁰ а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: «Защо ни трябваше да излизаме от Египет?».’“

²¹ Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: ‘Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!’ ²² Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“ ^23 (R)А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

²⁴ И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. ^25 (S)Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

²⁶ Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. ²⁷ Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ ²⁸ Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ ²⁹ А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ ³⁰ И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

^31 (T)Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. ³² И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. ³³ Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. ^34 (U)И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. ³⁵ От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

Упреци на Мариам и Аарон срещу Мойсей

12 В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка. ² И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това. ^3 (V)А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята. ⁴ И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата. ⁵ Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха ⁶ и Той каза:

„Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря. ⁷ Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом. ^8 (W)Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“

⁹ И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли. ^10 (X)Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа – бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа. ¹¹ Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме. ¹² Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“ ¹³ И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“ ^14 (Y)А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“ ¹⁵ И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам. ¹⁶ След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.

Съгледвачите

13 ^(Z)И Господ каза на Мойсей: ² „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ ³ И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните. ⁴ Ето техните имена: от Рувимовото племе – Самуа, Закхуровият син; ⁵ от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; ⁶ от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; ⁷ от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; ⁸ от Ефремовото племе – Осия, Навиновият син; ⁹ от Вениаминовото племе – Фалтий, Рафиевият син; ¹⁰ от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; ¹¹ от Йосифовото племе, от Манасия – Гадий, Сусиевият син; ¹² от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; ¹³ от Асировото племе – Сетур, Михаилевият син; ¹⁴ от Нефталимовото племе – Нахбий, Вофсиевият син; ¹⁵ от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. ¹⁶ Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.

¹⁷ Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината; ¹⁸ вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много; ¹⁹ каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее – в шатри ли живее или в укрепления? ²⁰ И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето. ²¹ И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. ²² После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. ²³ И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. ²⁴ Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.

²⁵ След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. ²⁶ И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. ²⁷ И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. ²⁸ Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. ^29 (AA)Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“

³⁰ Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“ ³¹ Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ ³² И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. ^33 (AB)Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

Ропот сред израилтяните и Божият съд за неверието

14 ^(AC)Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ. ² Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели! ³ И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“ ⁴ И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“

⁵ Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил. ⁶ А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си ⁷ и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра. ⁸ Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед. ⁹ Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“ ¹⁰ Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.

¹¹ И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него? ^12 (AD)(AE)Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“ ¹³ Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им, ^14 (AF)и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. ¹⁵ И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат: ^16 (AG)‘Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.’ ¹⁷ И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил: ^18 (AH)‘Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.’ ¹⁹ Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“

²⁰ И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти. ^21 (AI)(AJ)Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа! ²² Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми, ^23 (AK)няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види. ^24 (AL)Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи. ²⁵ Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“

²⁶ И Господ каза още на Мойсей и Аарон: ²⁷ „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните. ²⁸ Кажи им: ‘Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене! ²⁹ В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене. ^30 (AM)Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син. ³¹ Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте. ³² А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. ³³ И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята. ³⁴ Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас. ³⁵ Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.’“

³⁶ И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество, ³⁷ умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната. ³⁸ Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната. ^39 (AN)Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа. ^40 (AO)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“ ⁴¹ А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете! ⁴² Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви. ⁴³ Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“ ⁴⁴ И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана. ^45 (AP)Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.

Наредби за принасяне на жертви в ханаанската страна

15 ^(AQ)И Господ каза на Мойсей: ² „Така кажи на израилтяните: ‘Когато влезете в страната, която ви давам да живеете в нея, ³ и започнете да принасяте жертва на Господа, било всеизгаряне или за изпълнение на оброк, или мирен принос, или на празниците си, за да сторите благоухание на Господа, ⁴ тогава онзи, който принася жертвата си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей; ⁵ и за всяко агне при всеизгаряне или при жертва принасяй по четвърт ин вино за възлияние. ⁶ Ако принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей; ^7 (AR)и за възлияние принасяй една трета ин за благоухание на Господа. ⁸ А когато принасяш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или мирен принос на Господа, ⁹ принеси заедно с телето хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половин ин елей; ¹⁰ принеси и вино за възлияние половин ин; това е жертва чрез огън за благоухание пред Господа.

¹¹ Така трябва да се прави при всеки принос било теле, овен, агне или яре; ¹² според жертвите, които принасяте, така правете за всяка от тях – колкото е техният брой. ¹³ Всеки от местните трябва да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа. ¹⁴ И ако някой пришълец между вас или който и да било от поколенията ви принесе жертва за благоухание на Господа, той трябва да прави така, както вие правите. ^15 (AS)За вас и за пришълеца между вас да има един закон, един вечен закон за поколенията ви; каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа. ¹⁶ Един закон да има за вас и за пришълеца, който живее между вас’.“

¹⁷ Господ каза още на Мойсей: ¹⁸ „Така кажи на израилтяните: ‘Когато влезете в страната, в която ви водя, ¹⁹ и започнете да ядете от хляба на тази страна, принесете на Господа принос за възношение; ²⁰ от първото си тесто принесете пита за възношение; възнасяйте я, както правите възношение от хармана. ²¹ От първото си тесто възнесете на Господа принос за всичките ви поколения.

^22 (AT)Ако поради незнание престъпите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ изрече пред Мойсей – ²³ всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ даде заповедта за вас и за сетнешните ви поколения, ²⁴ и ако това е станало поради недоглеждане от страна на обществото, тогава нека цялото общество принесе едно теле за всеизгаряне, за благоухание на Господа заедно с хлебния му принос и възлиянието според разпоредбите и един козел като жертва за грях. ²⁵ Тогава свещеникът да извърши очистване на цялото общество израилтяни и ще им бъде простено; защото това е станало поради незнание и те са принесли своя принос за жертва на Господа и приноса си за грях пред Господа поради недоглеждането си. ²⁶ И ще бъде простено на цялото общество израилтяни и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е сторил това поради незнание.

^27 (AU)Ако пък някой сам съгреши поради незнание, нека принесе едногодишна коза като жертва за грях. ²⁸ И свещеникът да извърши очистване на този човек, който неволно е сторил грях пред Господа; и когато бъде очистен, ще му бъде простено. ²⁹ Един закон да има за вас – както за местния израилтянин, така и за пришълеца между вас, когато някой стори нещо поради незнание. ³⁰ Но ако някой съгреши поради своята надменност, било той местен или пришълец, той презира Господа; този човек да бъде изтребен измежду народа си. ³¹ Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек наистина трябва да бъде изтребен и да бъде наказан за беззаконието си’.“

^32 (AV)Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. ³³ Онези, които го намериха, докато събираше дърва, го доведоха при Мойсей и Аарон и цялото общество. ^34 (AW)И го поставиха под стража, понеже не беше още определено какво да правят с него. ³⁵ Тогава Господ каза на Мойсей: „Този човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.“ ³⁶ И цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни; и той умря, както Господ заповяда на Мойсей.

³⁷ И Господ каза още на Мойсей: ^38 (AX)„Така кажи на израилтяните: ‘Нека направят ресни по краищата на дрехите си за всички бъдни поколения, а по ресните на всички краища да сложат син ширит. ³⁹ И когато гледате тези ресни, да си спомняте за всички заповеди на Господа и да ги изпълнявате, за да не вървите след сърцата и очите си, които ви влекат към блудства. ⁴⁰ Така ще помните и изпълнявате всички Мои заповеди и ще бъдете святи пред вашия Бог. ⁴¹ Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог’.“

Бунт и наказание на Корей, Датан и Авирон

16 Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, ² се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже. ³ Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“ ⁴ Когато чу това, Мойсей падна на лицето си ⁵ и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него. ⁶ А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници, ⁷ сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“

⁸ Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите: ^9 (AY)„Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото? ¹⁰ Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството! ¹¹ Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“

¹² И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем! ¹³ Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас? ¹⁴ В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“

¹⁵ Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“ ¹⁶ И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа – ти, те и Аарон; ¹⁷ и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница – двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“ ¹⁸ И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон. ¹⁹ Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество.

^20 (AZ)Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон: ²¹ „Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“ ^22 (BA)А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“ ²³ И Господ рече на Мойсей: ²⁴ „Кажи на народа: ‘Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.’“ ²⁵ Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил. ²⁶ Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“ ²⁷ И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца. ²⁸ А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно: ²⁹ ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил; ³⁰ но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“

³¹ Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях; ³² земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот. ³³ И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото. ³⁴ А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“ ^35 (BB)От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян.

Разцъфтелият жезъл на Аарон

17 ^[a] След това Господ каза на Мойсей: ² „Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи. ³ Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“ ⁴ Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника, ^5 (BC)за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар. ⁶ На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“ ⁷ И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа. ⁸ Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието. ^9 (BD)И Господ каза на Мойсей: ¹⁰ „Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си. ¹¹ Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“ ¹² Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа. ¹³ И като застана между мъртвите и живите, морът престана. ¹⁴ От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт. ¹⁵ Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.

¹⁶ И Господ каза на Мойсей: ¹⁷ „Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла – по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му. ¹⁸ На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе. ¹⁹ Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам. ²⁰ И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“

²¹ Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл – дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им. ²² Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.

²³ На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми. ²⁴ И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл. ^25 (BE)Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“ ²⁶ И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.

²⁷ Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени! ²⁸ Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“

Служене и издръжка на свещениците и левитите

18 И Господ каза на Аарон: „Ти, синовете ти и семейството ти заедно с тебе ще носите отговорността за светилището; и ти, и синовете ти с тебе ще носите отговорността за свещенството си. ² Вземи при себе си братята си, Левиевото племе – племето на своя баща; нека те бъдат при тебе и ти служат, докато ти и синовете ти заедно с тебе бъдете при скинията на откровението. ³ Те ще служат на тебе и ще извършват службата в цялата скиния; само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрете – и те, и вие. ^4 (BF)Нека те бъдат при тебе и да извършват службата в скинията на събранието, като отговарят за всичко в скинията; а външен човек да не се приближава до вас. ⁵ Служете така в светилището и при жертвеника, че да не падне вече гняв върху израилтяните. ⁶ Ето аз взех братята ви, левитите, измежду израилтяните като дар за вас, отдадени на Господа, за да извършват службата при скинията на събранието. ^7 (BG)А ти и синовете ти заедно с тебе служете във всичко, което се отнася до жертвеника и което е вътре зад завесата, и свещенодействайте; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“

^8 (BH)(BI)И Господ каза на Аарон: „Ето Аз дадох над теб надзора на възношенията, които се правят на Мене; от всичко, което израилтяните посвещават, Аз давам на тебе и на синовете ти като вечно право заради вашето свещенство; ⁹ от великите светини, от онова, което не се изгаря, на тебе ще принадлежи: всеки техен хлебен принос, всяка тяхна жертва за грях и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти. ¹⁰ Това да ядете на най-святото място; всички от мъжки пол могат да ядат; това да бъде светиня за тебе.

¹¹ Ето какво от даровете, които израилтяните въздигат, е за тебе: всички техни възношения Аз давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти като вечно право; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

¹² Всичко най-добро от елея и всичко най-добро от виното и от пшеницата – първите плодове, които те дават на Господа, на тебе ги давам; ¹³ всички първи плодове от земята им, които те принасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

^14 (BJ)Всичко в Израил, което е посветено на Господа, ще бъде твое.

¹⁵ Всичко първородно от всяка плът, което принасят на Господа – било човек или добитък, ще бъде твое; но за първородното от човек трябва да вземеш откуп и за първородното от нечист добитък да вземеш откуп. ¹⁶ Откупването да става така: като станат на един месец, вземай откуп по твоя преценка – пет сребърни сикли, според свещената сикла, която има двадесет гери. ¹⁷ Но за първородно от волове, за първородно от овци и за първородно от кози не взимай откуп: те са святи; с кръвта им поръсвай жертвеника, а тлъстината им изгаряй в жертва за благоухание на Господа; ¹⁸ месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.

¹⁹ Всички приноси за възнасяне като светини, които израилтяните принасят на Господа, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе като ваше вечно право; това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.“

^20 (BK)Господ каза още на Аарон: „Ти няма да имаш наследство в тяхната земя, нито ще имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство сред израилтяните.

^21 (BL)А на Левиевите синове ето Аз давам в наследство десятъка от всичко в Израил заради службата, която извършват в скинията на събранието. ²² Занапред израилтяните не бива да се доближават до скинията на събранието, за да не понесат наказание и да умрат. ²³ Нека левитите да извършват службата в скинията на събранието и те да носят отговорността си за това; това е вечен закон за поколенията ви. Но те няма да имат наследство сред израилтяните. ²⁴ Понеже на левитите давам в наследство десятъка, който израилтяните принасят за възношение на Господа, затова им казах: ‘Те няма да имат наследство сред израилтяните.’“

²⁵ И Господ каза на Мойсей: ²⁶ „Така кажи на левитите: ‘Когато вземате от израилтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава принасяйте от него десятък от десятъка за възношение на Господа. ²⁷ И тези ваши приноси ще ви се зачетат като жито от хармана и като вино от лина. ²⁸ Така и вие принасяйте за възношение на Господа от всички десятъци, които вземате от израилтяните, и давайте от тях за възношение на Господа на свещеника Аарон. ²⁹ От всичко, което ви даряват, принасяйте за възношение на Господа – най-доброто от всичко, което се освещава.’ ³⁰ Кажи им още: ‘Когато принасяте най-доброто от това, останалото ще се зачете на левитите като добито от хармана и като добито от лина; ³¹ можете да го ядете на всяко място, вие и семействата ви, защото това ви е заплата за служенето ви в скинията на събранието. ³² И вие няма да понесете наказание, когато принасяте най-доброто от това за възношение на Господа; така няма да оскверните посветеното от израилтяните и няма да умрете’.“

Наредби за очистителната вода

19 И Господ каза на Мойсей и Аарон: ^2 (BM)„Ето наредбата от закона, който Господ заповяда: ‘Нека израилтяните да ти доведат рижа телица без повреда и недостатък, на която не е слаган ярем; ³ дайте я на свещеника Елеазар и той ще я изведе вън от стана, за да я заколят пред него. ^4 (BN)След това свещеникът Елеазар да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да поръси с тази кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието; ⁵ и да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ, кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ. ^6 (BO)И свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда и да ги хвърли в огъня, където гори телицата. ^7 (BP)После свещеникът да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана; но до вечерта свещеникът остава нечист. ⁸ Също и онзи, който я е изгорил, да изпере дрехите си във вода, да измие тялото си с вода и да бъде нечист до вечерта. ^9 (BQ)Тогава един чист човек да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място; и тя да се пази за обществото израилтяни за приготвяне на вода за очистване от грях; ¹⁰ и който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечен закон за израилтяните и за пришълците, които живеят между тях.

^11 (BR)Който се допре до мъртво тяло на човек, да бъде нечист седем дена. ¹² С тази вода той трябва да се очисти на третия ден и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден няма да бъде чист. ¹³ Всеки, който се е допрял до мъртво тяло на човек и не се е очистил, ще оскверни жилището на Господа. Този човек ще бъде изтребен сред Израил, понеже не е поръсен с очистителна вода; нечистотата му е още върху него.

¹⁴ Ето и закона, когато някой умре в шатра: всеки, който влезе в шатрата, и всеки, който се намира в шатрата, да бъде нечист седем дена; ¹⁵ всеки съд, оставен непокрит и незавързан, е нечист. ¹⁶ И всеки, който се допре на полето до убит с нож или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. ^17 (BS)За нечистия да вземат в съд от пепелта на телицата, изгорена като жертва за грях, и да я полеят с течаща вода. ¹⁸ Тогава някой чист да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всички вещи и хората, които се намират там, както и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб. ¹⁹ И чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти; тогава нека изпере дрехите си и нека измие тялото си с вода; и вечерта ще бъде чист. ²⁰ А онзи, който е нечист и не се очисти, този човек да бъде изтребен изсред народа, защото е осквернил светилището на Господа; той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.

²¹ Това да им бъде вечен закон. Също и онзи, който е поръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а онзи, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта. ²² И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта’.“

Смъртта на Мариам и чудото в Кадес

20 В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.

^2 (BT)За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон. ^3 (BU)Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! ⁴ Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни? ⁵ И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“

⁶ Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви. ⁷ И Господ каза на Мойсей: ⁸ „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“ ⁹ И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда. ^10 (BV)След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“ ^11 (BW)След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха. ^12 (BX)Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“ ^13 (BY)Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.

^14 (BZ)Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха; ¹⁵ предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци; ¹⁶ тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели. ^17 (CA)Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“

¹⁸ Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“ ¹⁹ А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“ ²⁰ Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка. ²¹ Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.

Смъртта на Аарон

^22 (CB)Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор. ²³ И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон: ²⁴ „Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива. ²⁵ Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор; ²⁶ снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“ ²⁷ И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество. ^28 (CC)Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината. ^29 (CD)Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.

Чудото с медната змия

21 ^(CE)(CF)Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях. ² Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“ ³ Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма. ^4 (CG)Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя ⁵ и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“ ^6 (CH)Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха. ⁷ Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа.