Bible in 90 Days

²¹ Тогава израилският народ се раздели на две: половината от народа беше на страната на Тимни, син на Гинат, за да възцари него, а другата половина – на страната на Амврий. ²² Но народът, който беше с Амврий, надделя над народа, който беше с Тимни, син на Гинат, и Тимни загина, а Амврий се възцари. ²³ Амврий се възцари над Израил в тридесет и първата година на юдейския цар Аса и царува дванадесет години. Той царува в Тирца шест години. ²⁴ Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.

²⁵ Амврий вършеше зло пред очите на Господа и постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди него. ²⁶ Той следваше пътя на Наватовия син Йеровоам и греховете му, с които той беше вкарал в грях Израил с идолите си, за да огорчава Господа, Бога Израилев. ²⁷ А останалите дела, които Амврий извърши, и юначествата, които показа, са записани в летописите на израилските царе. ²⁸ И Амврий почина при предците си и беше погребан в Самария, а вместо него се възцари синът му Ахав.

²⁹ Амвриевият син Ахав се възцари над Израил в тридесет и осмата година на юдейския цар Аса. След това Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израил двадесет и две години. ³⁰ И Ахав, Амвриевият син, вършеше зло пред очите на Господа повече от всички преди него. ³¹ И ако за него беше малко, че следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, той си взе за жена Йезавел, дъщеря на Етваал, царя на Сидон, и започна да ходи да служи на Ваал и да му се покланя. ³² Така той издигна жертвеник на Ваал в светилището на Ваал, което съгради в Самария. ³³ Ахав направи и ашера, така че повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав вършеше това, което огорчаваше Господа, Бога Израилев. ^34 (A)По неговото време ветилецът Ахиил изгради Йерихон. Върху първородния си син Авирон той постави основите му, а върху най-малкия си син Сегув издигна портите му според словото, което Господ беше изрекъл чрез Навиновия син Иисус.

Дела и чудеса на пророк Илия

17 ^(B)И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“ ² И Господ отправи слово към него: ³ „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. ⁴ Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“ ⁵ Той тръгна и направи според словото на Господа – отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан. ^6 (C)Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока. ⁷ А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.

^8 (D)И Господ отправи слово към него: ^9 (E)„Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“ ¹⁰ И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“ ¹¹ Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“ ¹² А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“ ¹³ А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си, ¹⁴ защото така казва Господ, Израилевият Бог: ‘Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната’.“ ¹⁵ Тя стана и направи, както ѝ каза Илия – и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни. ¹⁶ Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.

^17 (F)След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша. ¹⁸ Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“ ¹⁹ А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си. ²⁰ Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“ ^21 (G)После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“ ²² И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя. ^23 (H)Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“ ²⁴ А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

18 След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“ ² Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям. ³ Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив. ⁴ Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода. ⁵ Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“ ⁶ И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.

⁷ И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“ ⁸ А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: ‘Илия е тук’.“ ⁹ Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви? ¹⁰ Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: ‘Няма го’, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили. ¹¹ А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.’ ¹² А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини. ¹³ Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода? ¹⁴ А ти сега казваш: ‘Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук’, и той ще ме убие.“ ¹⁵ Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“ ¹⁶ Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.

¹⁷ Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“ ¹⁸ А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали. ¹⁹ Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“

²⁰ И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците. ²¹ Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума. ²² Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души^[a]. ²³ Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам. ²⁴ Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“

²⁵ А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“ ²⁶ Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили. ²⁷ А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи – така ще се събуди!“ ²⁸ И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях. ^29 (I)И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.

³⁰ Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа. ^31 (J)Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“ ³² И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно, ³³ и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата. ^34 [b] След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата!^[c]“ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път. ³⁵ Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.

³⁶ По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи^[d] и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев!^[e] Нека познаят днес^[f], че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово. ³⁷ Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им^[g].“ ^38 (K)Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа. ³⁹ Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“ ⁴⁰ Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.

⁴¹ И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“ ^42 (L)Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена. ⁴³ Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“ ⁴⁴ На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: ‘Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът’.“ ⁴⁵ А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел. ⁴⁶ И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.

Пророк Илия на планина Хорив

19 Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци. ² Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже^[h]: „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“

³ Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си; ^4 (M)когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“ ⁵ Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“ ⁶ Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа. ⁷ Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“ ^8 (N)Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. ⁹ Там той влезе в една пещера, където пренощува.

И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“ ^10 (O)А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

^11 (P)Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса. ^12 (Q)И след земетръса – огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“ ^13 (R)Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“ ¹⁴ Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

^15 (S)И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар, ^16 (T)а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе. ¹⁷ Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй. ^18 (U)Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души – всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“

Призоваване на пророк Елисей

^19 (V)Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало. ²⁰ Елисей остави воловете, изтича след Илия и каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.“ А той му отговори: „Иди и се върни, защото аз съм направил много за тебе.“ ^21 (W)И той се отдалечи от него, взе чифт волове, закла ги и като запали ралото, изпече месото, раздаде на народа и ядоха. А той стана и тръгна след Илия, и му служеше.

Две войни против арамейците

20 Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея. ² И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града ³ да му кажат: „Така казва Венадад: ‘Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои’.“ ⁴ израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“ ⁵ А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: ‘Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове. ⁶ Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат’.“

⁷ Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“ ⁸ А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“ ⁹ Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: ‘Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш’.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора. ¹⁰ Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“ ¹¹ израилският цар отговори: „Кажете му: ‘Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва’.“ ¹² Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.

¹³ И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: ‘Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ’.“ ¹⁴ И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: ‘Чрез младите воини при областните управители’.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“ ¹⁵ Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни – седем хиляди.

¹⁶ И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха. ¹⁷ Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария. ¹⁸ А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.

¹⁹ Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската. ²⁰ И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница. ²¹ Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците. ²² След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“

²³ А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием. ²⁴ Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители. ²⁵ И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.

²⁶ След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил. ²⁷ Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята. ²⁸ Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: ‘Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ’.“

²⁹ И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден. ³⁰ Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга. ³¹ Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“ ³² И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: ‘Пощади живота ми’.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“ ³³ И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си. ³⁴ И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.

³⁵ Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари. ^36 (X)Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби. ³⁷ После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани. ³⁸ Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите. ³⁹ Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: ‘Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.’ ⁴⁰ И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“ ⁴¹ Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците. ⁴² А той му каза: „Така казва Господ: ‘Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ’.“ ⁴³ И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.

Лозето на Навутей

21 ^(Y)И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав. ² И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“ ³ Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“ ⁴ Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.

⁵ Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“ ⁶ А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: ‘Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.’ А той ми каза, че няма да ми даде лозето^[i].“ ⁷ Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“

⁸ И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей. ⁹ В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа. ^10 (Z)А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: ‘Ти похули Бога и царя’ – и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“ ¹¹ Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати. ¹² Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа. ¹³ И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря. ¹⁴ Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“

¹⁵ А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“ ¹⁶ Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв^[j], стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.

¹⁷ И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: ¹⁸ „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее. ^19 (AA)И кажи му: ‘Така казва Господ: «Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?» Така казва Господ: «На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята»’.“ ²⁰ Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа^[k]. ^21 (AB)Така говори Господ: ‘Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав, ²² и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.’ ^23 (AC)Също за Йезавел Господ каза: ‘Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел. ²⁴ Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.’

^25 (AD)Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел; ²⁶ той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“

²⁷ И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен. ²⁸ Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза: ^29 (AE)„Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“

Трета война против арамейците

22 ^(AF)Изминаха три години без война между арамейците и Израил. ² А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар. ³ И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“ ^4 (AG)Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“

⁵ И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“ ⁶ Тогава израилският цар събра пророците си – около четиристотин души – и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“ ^7 (AH)А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“ ⁸ израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж – Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“ ⁹ Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“

¹⁰ Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях. ¹¹ А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: ‘С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш’.“ ¹² И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“

¹³ Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“ ¹⁴ А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“ ¹⁵ И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“ ¹⁶ А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“ ^17 (AI)Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: ‘Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир’.“

¹⁸ А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“ ^19 (AJ)Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него. ²⁰ И Господ каза: ‘Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе. ²¹ Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: «Аз ще го подмамя.» И Господ го запита: «С какво?» ²² И той отговори: «Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.» И Господ каза: «Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи».’ ²³ И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“

²⁴ А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“ ²⁵ Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“ ²⁶ Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас ²⁷ и кажете: ‘Така говори царят: «Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир»’.“ ²⁸ А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“

²⁹ И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад. ³⁰ Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой. ³¹ А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“ ³² Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик. ³³ И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха. ³⁴ А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“ ³⁵ Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата. ³⁶ И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“ ³⁷ Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там. ³⁸ А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.

Юдейското и израилското царство след Ахав

^39 (AK)А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.

⁴⁰ Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия. ^41 (AL)(AM)А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав. ⁴² Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря. ⁴³ Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа. ^44 [l] Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места. ⁴⁵ Йосафат сключи мир с израилския цар.

⁴⁶ А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе. ^47 (AN)Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса. ⁴⁸ В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник. ^49 (AO)Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.

⁵⁰ Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи. ⁵¹ И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам. ⁵² Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години. ⁵³ Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил. ⁵⁴ Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.

Пророк Илия и израилският цар Охозия

1 ^(AP)След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил. ^2 (AQ)Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“

³ Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: ‘Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон? ⁴ Затова така казва Господ: «Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»!’“ И Илия отиде.

⁵ И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“ ⁶ Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: ‘Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: «Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш»’.“ ⁷ Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“ ⁸ Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“

⁹ И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“ ^10 (AR)Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.

¹¹ И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: ‘Бързо слез долу!’“ ¹² Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.

¹³ И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе. ¹⁴ Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“ ¹⁵ Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.

¹⁶ След това той каза на царя: „Така говори Господ: ‘Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш’!“ ¹⁷ И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам – това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син. ¹⁸ Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.

Възнесението на пророк Илия

2 И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. ² Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. ³ Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁴ Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. ⁵ Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“

⁶ И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. ⁷ Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. ^8 (AS)Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.

^9 (AT)Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ ^10 (AU)Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ ^11 (AV)Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. ^12 (AW)Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“

Начало на служението на пророк Елисей

И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. ¹³ След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. ¹⁴ Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. ¹⁵ Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. ¹⁶ Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ ^17 (AX)Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. ¹⁸ Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“

¹⁹ Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“ ²⁰ Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха. ^21 (AY)Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: ‘Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие’.“ ²² И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.

²³ Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“ ²⁴ Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях. ²⁵ Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.

Царуване на израилския цар Йорам и походът му срещу Моав

3 След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години. ² И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил. ³ Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.

⁴ Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни. ^5 (AZ)Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар. ⁶ Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни, ^7 (BA)върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“ ⁸ Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“

⁹ Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си. ¹⁰ Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“

^11 (BB)Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“ ¹² Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.

¹³ Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“ ^14 (BC)Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“ ¹⁵ Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей ¹⁶ и той каза: „Така казва Господ: ‘Превърни това корито на река в дълбоки водоеми’. ¹⁷ Защото така казва Господ: ‘Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.’ ¹⁸ Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце. ¹⁹ Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“ ²⁰ На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.

²¹ Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете – т.е. всички младежи на възраст за военна служба – и се струпаха край границата. ²² Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв. ²³ Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“

²⁴ Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват. ²⁵ Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.

²⁶ Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя. ^27 (BD)Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.

Чудесата на пророк Елисей

4 ^(BE)Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“ ² Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“ ³ Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой. ⁴ Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“ ⁵ Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше. ⁶ Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече. ⁷ Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“

⁸ Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея. ⁹ Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят. ¹⁰ Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“

¹¹ Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна. ¹² Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него. ¹³ Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“ ¹⁴ Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“ ¹⁵ Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа. ^16 (BF)Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“ ¹⁷ Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

^18 (BG)Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите. ¹⁹ То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“ ²⁰ Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря. ²¹ Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе. ²² След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“ ²³ Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“ ²⁴ И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“ ²⁵ Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.

Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката. ²⁶ Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: ‘Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?’“ И тя отговори: „Всичко е наред.“ ²⁷ Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“ ²⁸ Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“ ²⁹ Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“ ³⁰ Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.

³¹ Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“ ³² Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво. ³³ Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа. ³⁴ След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли. ³⁵ Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си. ³⁶ Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“ ^37 (BH)Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.